Ракетата на Ким Чен Ун е прессъобщение за света
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Балистичните ракети са прессъобщенията на Ким Чен Ун. Когато северно-корейският водач желае да каже нещо на света, само че по справедливи аргументи не може да свика конференция, на която да дойдат Reuters и BBC, употребява този механизъм. Изстреляната балистична ракета през вчерашния ден не прави изключение.
Моментът на този акт не е спонтанен. Той е по-скоро добре съгласуван по отношение на събития от районен и международен темперамент.
Така да вземем за пример, до момента в който държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен бе на посещаване в Южна Корея, си пролича разликата сред Вашингтон и Сеул във връзка с политиката по отношение на Северна Корея. Представителите на Южна Корея избират да подчертават върху дипломацията и мирния развой на корейския полуостров, до момента в който тези на Съединени американски щати слагат акцент върху денуклеаризацията му. Това разграничение по принцип поражда резултати от практическо естество, отразяващо се на честотата на взаимните бойни учения сред двете страни и отношението им към политиката на наказания против Северна Корея.
А срещата сред делегациите на Съединени американски щати и Китай, а по-късно и на тази сред Пекин и Москва, способстваха за процеса на „ блоковизация” на азиатското пространство. Руският външен министър Сергей Лавров и неговият китайски сътрудник Ван И придадоха идеологическо сцепление на тяхното към този момент реализиращо се партньорство (най-общо, рецензия на демократичната демокрация).
На този декор, Пхенян желае да се възползва както от тактическите разлики сред Сеул и Вашингтон, по този начин и от целевите такива сред Китай, Русия и Съединени американски щати.
За задачата, с изстрелването на балистичната ракета (в къс интервал от време тя в действителност не бе една) Ким Чен Ун желае да насочи следните известия.
На първо място, да покаже на Вашингтон, че каквато и да е политиката на новата администрация на Джо Байдън по отношение на Пхенян, то тя би трябвало да планува правенето на взаимни отстъпки и отстъпки като част от наличието си. А тези ракети са единствено увода в репертоара на Ким Чен Ун, който, при условия, които не смята за работещи за него, може да ескалира в допълнение обстановката, извършвайки нуклеарни опити или проби на интерконтинентални балистични ракети.
Евентуалните отстъпки, които северно-корейският режим желае да види, са добре известни: „ разреждане” на глобите против Пхенян (това е повече от належащо в изискванията от пандемия, тъй като сега Ким Чен Ун е затворил главната си комерсиална артерия - границата с Китай) и понижаване на интензивността на общите учения на Съединени американски щати с Южна Корея и Япония в района (доколкото е нереалистично желанието на Пхенян американците да изтеглят военните си от двете държави).
На второ място, Ким Чен Ун желае да подскаже на Китай и Русия, че какъвто и да е дневният ред на двете страни, в подтекста на напрежението със Съединени американски щати и пандемията, то те не би трябвало да не помнят, че Москва и Пекин имат ангажимент по отношение на Пхенян. Този базов ангажимент се състои от дипломатическо покровителство в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и обезпечаване на стопански пролуки за страната (били те публични или неофициални).
Изстрелването на ракети от страна на северно-корейския режим е още една причина вниманието на Вашингтон да се насочва към Източна Азия. Според Пекин и Москва по този метод Ким Чен Ун дава комфортно опрощение за наличието, интензивността и вмешателството на американците в Южна Корея и Япония.
На трето място, Ким Чен Ун желае да се възползва оптимално от оставащото властово време на президента на Южна Корея Муун Дже-Ин, който би трябвало да напусне президентската резиденция (Синята къща) през 2022-ра година. Настоящият държавен началник на Южна Корея е най-големият покровител за взаимни инфраструктурни планове сред Сеул и Пхенян като форма на икономическо съдействие сред двете страни. Южна Корея може да бъде и евентуален експортьор на филантропична помощ – от храна до лекарства, изключително в подтекста на сериозната уязвимост на северно-корейската стопанска система и пандемията от Ковид-19.
Ако може да обобщим, с балистичната си интензивност Ким Чен Ун желае да каже на американците да бъдат подготвени за взаимни отстъпки, на китайците и руснаците – да не не помнят за него, а на южно-корейците – да се стараят повече.
Балистичните ракети са прессъобщенията на Ким Чен Ун. Когато северно-корейският водач желае да каже нещо на света, само че по справедливи аргументи не може да свика конференция, на която да дойдат Reuters и BBC, употребява този механизъм. Изстреляната балистична ракета през вчерашния ден не прави изключение.
Моментът на този акт не е спонтанен. Той е по-скоро добре съгласуван по отношение на събития от районен и международен темперамент.
Така да вземем за пример, до момента в който държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен бе на посещаване в Южна Корея, си пролича разликата сред Вашингтон и Сеул във връзка с политиката по отношение на Северна Корея. Представителите на Южна Корея избират да подчертават върху дипломацията и мирния развой на корейския полуостров, до момента в който тези на Съединени американски щати слагат акцент върху денуклеаризацията му. Това разграничение по принцип поражда резултати от практическо естество, отразяващо се на честотата на взаимните бойни учения сред двете страни и отношението им към политиката на наказания против Северна Корея.
А срещата сред делегациите на Съединени американски щати и Китай, а по-късно и на тази сред Пекин и Москва, способстваха за процеса на „ блоковизация” на азиатското пространство. Руският външен министър Сергей Лавров и неговият китайски сътрудник Ван И придадоха идеологическо сцепление на тяхното към този момент реализиращо се партньорство (най-общо, рецензия на демократичната демокрация).
На този декор, Пхенян желае да се възползва както от тактическите разлики сред Сеул и Вашингтон, по този начин и от целевите такива сред Китай, Русия и Съединени американски щати.
За задачата, с изстрелването на балистичната ракета (в къс интервал от време тя в действителност не бе една) Ким Чен Ун желае да насочи следните известия.
На първо място, да покаже на Вашингтон, че каквато и да е политиката на новата администрация на Джо Байдън по отношение на Пхенян, то тя би трябвало да планува правенето на взаимни отстъпки и отстъпки като част от наличието си. А тези ракети са единствено увода в репертоара на Ким Чен Ун, който, при условия, които не смята за работещи за него, може да ескалира в допълнение обстановката, извършвайки нуклеарни опити или проби на интерконтинентални балистични ракети.
Евентуалните отстъпки, които северно-корейският режим желае да види, са добре известни: „ разреждане” на глобите против Пхенян (това е повече от належащо в изискванията от пандемия, тъй като сега Ким Чен Ун е затворил главната си комерсиална артерия - границата с Китай) и понижаване на интензивността на общите учения на Съединени американски щати с Южна Корея и Япония в района (доколкото е нереалистично желанието на Пхенян американците да изтеглят военните си от двете държави).
На второ място, Ким Чен Ун желае да подскаже на Китай и Русия, че какъвто и да е дневният ред на двете страни, в подтекста на напрежението със Съединени американски щати и пандемията, то те не би трябвало да не помнят, че Москва и Пекин имат ангажимент по отношение на Пхенян. Този базов ангажимент се състои от дипломатическо покровителство в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и обезпечаване на стопански пролуки за страната (били те публични или неофициални).
Изстрелването на ракети от страна на северно-корейския режим е още една причина вниманието на Вашингтон да се насочва към Източна Азия. Според Пекин и Москва по този метод Ким Чен Ун дава комфортно опрощение за наличието, интензивността и вмешателството на американците в Южна Корея и Япония.
На трето място, Ким Чен Ун желае да се възползва оптимално от оставащото властово време на президента на Южна Корея Муун Дже-Ин, който би трябвало да напусне президентската резиденция (Синята къща) през 2022-ра година. Настоящият държавен началник на Южна Корея е най-големият покровител за взаимни инфраструктурни планове сред Сеул и Пхенян като форма на икономическо съдействие сред двете страни. Южна Корея може да бъде и евентуален експортьор на филантропична помощ – от храна до лекарства, изключително в подтекста на сериозната уязвимост на северно-корейската стопанска система и пандемията от Ковид-19.
Ако може да обобщим, с балистичната си интензивност Ким Чен Ун желае да каже на американците да бъдат подготвени за взаимни отстъпки, на китайците и руснаците – да не не помнят за него, а на южно-корейците – да се стараят повече.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ