Прогноза: България потъва, но без опустошителна катастрофа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Как ли ще наподобява България след изборите? Перспективата не е обнадеждаваща. Страната ще е в рецесия, само че не и в злополука, която да опустоши всичко. Радикални неща няма да се случат. А нещо половинчато и разочароващо.
До парламентарните избори остават 10 дни. А България е в задънена улица. Вместо полемика по значимите за страната тематики, партиите се замерват с ултиматуми. От " ИТН " - мажоритарна система или гибел. От Българска социалистическа партия - лечебните заведения да не са търговски сдружения. От Марешки - безвъзмездни медикаменти за пенсионерите. От десните - лустрация. От Вътрешна македонска революционна организация - да си изкараме националните комплекси върху братята македонци. От ГЕРБ - още стиропор.
Някои от дебатите са напълно неуместни. Умрели от Ковид - умрели с Ковид. Имаме потребност от електричество - нямаме потребност от електричество. Печелим от съветската тръба - губим от съветската тръба. Едните вадят листове с числа, и другите вадят листове. По света след сходни диспути незабавно канят специалист, който да изясни какви са обективните условия, ние обаче си оставаме с политическия пинг-понг. Тези дни един деятел на ръководещите, притиснат от съперника си, просто сподели " Аз имам мои обстоятелства ".
Някои платени участия пък напряко ни върнаха в 1990-те: вдигнати от сън културтрегери, необичайно фризирани дами, застаряващи футболисти, неполучили нобелова премия вирусолози и впрочем инфлуенсъри, които не знаят за какво и по какъв начин са се озовали в листата на съответната партия. Какъв ли ще е електоралният резултат на скуката в тези избори?
Политиката на ултиматума ще разочарова всички
Политиците декламират своя лайтмотив, който събеседниците им просто пропущат около ушите си. ПР-ите знаят, че в случай че спориш с някого, в действителност му помагаш да бъде запомнен, даже когато го оборваш. Затова повтаряй своето, цупи се, надвиквай. Най-откровено в тази посока потеглиха хората на Слави Трифонов, които напряко отхвърлят да паднат до равнището на съперниците си и да дискутират с тях. Дали тази тактика в жанр " Симеон Сакскобургготски " ще успее? Медийните специалисти чакат с любознание отговора. Ако успее, представяме си идващите избори - по разнообразни фейсбук-платформи текат монолози и никой не снизхожда до спор с никого.
И тъй като партиите въпреки всичко ще би трябвало да взаимодействат в един предстоящ парламент, занапред е ясно, че политиката на ултиматума ще разочарова всички. Това отчаяние ще роди нов, още по-протестен избор, от който ще последва още по-голямо фрагментиране, а оттова - още по-голямо отчаяние и така нататък
Как се озовахме в този обаян кръг? Една от аргументите: надраснахме старите идеологии, а нови не измислихме. Лявото и дясното вършат допустимо групирането на партии, което е безусловно наложително, изключително при пропорционална изборна система като нашата. Ритуалът на демокрацията допуска едно несъмнено нулиране - партиите застават на изходни идеологически позиции, гледат напред, не обратно. У нас обаче тази работа е все по-трудна, тъй като върху плещите им се натрупат минали вини. Либерали, само че поддържат един бизнесмен-крадец. Леви, само че наследници на комунистическата тирания. Десни, само че приватизирали едни неща.
Как се потегля начисто? На това следва да се учим от по-старите демокрации - сигурно решителна роля играе и правосъдната система, която в България не буди изключително доверие. Но партийна еднаквост въз основата " никога-с-тези-и-никога-с-онези " не наподобява перспективна.
Възможните разновидности след 4 април
Сговорчиви наподобяват единствено ръководещите, вкопчени в креслата си. Но колкото и да ги считаме, ГЕРБ и националпопулистите (ако проправителствените медии ги добутат до парламента) ще имат потребност от поддръжката на някой и този някой най-вероятно ще е Движение за права и свободи. И тук разочарованието на гласоподавателя ще премине в яд, а митингите ще надминат миналогодишните.
Като теоретична опция стои разновидността за " програмно " държавно управление на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи по формулата на Доган. То ще би трябвало да притегли поддръжката на протестните партии по избрани тематики като правосъдната промяна, а поради първичното струпване на ненавист, сходно държавно управление надали ще е устойчиво и ще се окаже въведения към нови избори следващата година. Надеждата е, че в този интервал ще бъдат разкрити неточности на ръководещите и поддръжката за ГЕРБ ще се срине. Е, някои нови предприемачи ще заемат местата на някои остарели, ще забележим дали си заслужава.
Другият вид е отново малцинствено държавно управление, само че излъчено от протестните обединения на Слави Трифонов, Демократична България и " Изправи се.БГ ", които не се обичат, само че се виждат взаимно като " по-малкото зло ". Около 70 депутата зад такова държавно управление ще би трябвало да разчитат на най-малко към 30 предстоящи депутати от Движение за права и свободи. Или още по-смел вид - на към 60 от Българска социалистическа партия. Сложна работа. Може да помогне символиката, т.е. това, че след два несполучливи опита мандатът ще бъде връчен някоя от протестните партии и това ще оправдае компромиса в очите на гласоподавателя - ние сформираме държавно управление, тези ни следват. И отново малко ръководство със същата вяра - да се завоюва време за следствие на досегашната власт. След това би се стигнало до нормализация, при която партиите се редят съгласно някакви идеологически правила.
За да стигнем до радикалния вид: парламент без болшинство, където седят 6-7 гневни опозиции, а ръководи нещо напълно служебно и краткотрайно. Партиите са удържали на клетвите си, гласоподавателите са удовлетворени, а страната потъва.
Ще се случи нещо разочароващо
Перспективата не наподобява обнадеждаваща. В рецесия сме, само че не в злополука, която да опустоши всичко. ГЕРБ пада, само че към момента е сред 6-тия и 5-тия етаж. Радикални неща няма да се случат, тъй че ще се случи нещо половинчато, разочароващо.
Не желая да деморализирам гласоподавателите, тъй като отчаянието е най-големият съдружник на статуквото - с тази работа се заеха към този момент доста анализатори. Разбъркването на картите е здравословно, от него идва силата на демокрацията. Искам единствено да ги прикани да не се разочароват от партията си, в случай че след 4 април се наложи тя да не помни някои от своите ултиматуми и потърси съдействия. Защото както е споделил Бисмарк, политиката е изкуство на вероятното.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Как ли ще наподобява България след изборите? Перспективата не е обнадеждаваща. Страната ще е в рецесия, само че не и в злополука, която да опустоши всичко. Радикални неща няма да се случат. А нещо половинчато и разочароващо.
До парламентарните избори остават 10 дни. А България е в задънена улица. Вместо полемика по значимите за страната тематики, партиите се замерват с ултиматуми. От " ИТН " - мажоритарна система или гибел. От Българска социалистическа партия - лечебните заведения да не са търговски сдружения. От Марешки - безвъзмездни медикаменти за пенсионерите. От десните - лустрация. От Вътрешна македонска революционна организация - да си изкараме националните комплекси върху братята македонци. От ГЕРБ - още стиропор.
Някои от дебатите са напълно неуместни. Умрели от Ковид - умрели с Ковид. Имаме потребност от електричество - нямаме потребност от електричество. Печелим от съветската тръба - губим от съветската тръба. Едните вадят листове с числа, и другите вадят листове. По света след сходни диспути незабавно канят специалист, който да изясни какви са обективните условия, ние обаче си оставаме с политическия пинг-понг. Тези дни един деятел на ръководещите, притиснат от съперника си, просто сподели " Аз имам мои обстоятелства ".
Някои платени участия пък напряко ни върнаха в 1990-те: вдигнати от сън културтрегери, необичайно фризирани дами, застаряващи футболисти, неполучили нобелова премия вирусолози и впрочем инфлуенсъри, които не знаят за какво и по какъв начин са се озовали в листата на съответната партия. Какъв ли ще е електоралният резултат на скуката в тези избори?
Политиката на ултиматума ще разочарова всички
Политиците декламират своя лайтмотив, който събеседниците им просто пропущат около ушите си. ПР-ите знаят, че в случай че спориш с някого, в действителност му помагаш да бъде запомнен, даже когато го оборваш. Затова повтаряй своето, цупи се, надвиквай. Най-откровено в тази посока потеглиха хората на Слави Трифонов, които напряко отхвърлят да паднат до равнището на съперниците си и да дискутират с тях. Дали тази тактика в жанр " Симеон Сакскобургготски " ще успее? Медийните специалисти чакат с любознание отговора. Ако успее, представяме си идващите избори - по разнообразни фейсбук-платформи текат монолози и никой не снизхожда до спор с никого.
И тъй като партиите въпреки всичко ще би трябвало да взаимодействат в един предстоящ парламент, занапред е ясно, че политиката на ултиматума ще разочарова всички. Това отчаяние ще роди нов, още по-протестен избор, от който ще последва още по-голямо фрагментиране, а оттова - още по-голямо отчаяние и така нататък
Как се озовахме в този обаян кръг? Една от аргументите: надраснахме старите идеологии, а нови не измислихме. Лявото и дясното вършат допустимо групирането на партии, което е безусловно наложително, изключително при пропорционална изборна система като нашата. Ритуалът на демокрацията допуска едно несъмнено нулиране - партиите застават на изходни идеологически позиции, гледат напред, не обратно. У нас обаче тази работа е все по-трудна, тъй като върху плещите им се натрупат минали вини. Либерали, само че поддържат един бизнесмен-крадец. Леви, само че наследници на комунистическата тирания. Десни, само че приватизирали едни неща.
Как се потегля начисто? На това следва да се учим от по-старите демокрации - сигурно решителна роля играе и правосъдната система, която в България не буди изключително доверие. Но партийна еднаквост въз основата " никога-с-тези-и-никога-с-онези " не наподобява перспективна.
Възможните разновидности след 4 април
Сговорчиви наподобяват единствено ръководещите, вкопчени в креслата си. Но колкото и да ги считаме, ГЕРБ и националпопулистите (ако проправителствените медии ги добутат до парламента) ще имат потребност от поддръжката на някой и този някой най-вероятно ще е Движение за права и свободи. И тук разочарованието на гласоподавателя ще премине в яд, а митингите ще надминат миналогодишните.
Като теоретична опция стои разновидността за " програмно " държавно управление на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи по формулата на Доган. То ще би трябвало да притегли поддръжката на протестните партии по избрани тематики като правосъдната промяна, а поради първичното струпване на ненавист, сходно държавно управление надали ще е устойчиво и ще се окаже въведения към нови избори следващата година. Надеждата е, че в този интервал ще бъдат разкрити неточности на ръководещите и поддръжката за ГЕРБ ще се срине. Е, някои нови предприемачи ще заемат местата на някои остарели, ще забележим дали си заслужава.
Другият вид е отново малцинствено държавно управление, само че излъчено от протестните обединения на Слави Трифонов, Демократична България и " Изправи се.БГ ", които не се обичат, само че се виждат взаимно като " по-малкото зло ". Около 70 депутата зад такова държавно управление ще би трябвало да разчитат на най-малко към 30 предстоящи депутати от Движение за права и свободи. Или още по-смел вид - на към 60 от Българска социалистическа партия. Сложна работа. Може да помогне символиката, т.е. това, че след два несполучливи опита мандатът ще бъде връчен някоя от протестните партии и това ще оправдае компромиса в очите на гласоподавателя - ние сформираме държавно управление, тези ни следват. И отново малко ръководство със същата вяра - да се завоюва време за следствие на досегашната власт. След това би се стигнало до нормализация, при която партиите се редят съгласно някакви идеологически правила.
За да стигнем до радикалния вид: парламент без болшинство, където седят 6-7 гневни опозиции, а ръководи нещо напълно служебно и краткотрайно. Партиите са удържали на клетвите си, гласоподавателите са удовлетворени, а страната потъва.
Ще се случи нещо разочароващо
Перспективата не наподобява обнадеждаваща. В рецесия сме, само че не в злополука, която да опустоши всичко. ГЕРБ пада, само че към момента е сред 6-тия и 5-тия етаж. Радикални неща няма да се случат, тъй че ще се случи нещо половинчато, разочароващо.
Не желая да деморализирам гласоподавателите, тъй като отчаянието е най-големият съдружник на статуквото - с тази работа се заеха към този момент доста анализатори. Разбъркването на картите е здравословно, от него идва силата на демокрацията. Искам единствено да ги прикани да не се разочароват от партията си, в случай че след 4 април се наложи тя да не помни някои от своите ултиматуми и потърси съдействия. Защото както е споделил Бисмарк, политиката е изкуство на вероятното.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ