Войната в Донбас е практически неизбежна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути. Материал от Поглед.инфо
Автор: Леонид Ивашов
Вече има задоволително признаци, че се приготвя огромна въоръжена експанзия против националните републики в Донбас и всеки ден има от ден на ден и повече знаци за това. През 2020 година забелязахме, че армията на Украйна интензивно се превъоръжава, в това число с безпилотни летателни апарати, организира се интензивно образование на персоналния състав с присъединяване на инструктори на НАТО. Беше подписано и знаково съглашение за съдействие сред министерствата на защитата на Украйна и Турция. По-рано, през първата година след избора на президент Володимир Зеленски, такава активност не се следи.
Също по този начин провокациите по линията на демаркация на страните зачестиха, ускориха се обстрелите, ускориха се саботажните и терористични действия, в това число опитите за ликвидиране на най-готовите за пердах бойци на ДПР и ЛНР. Освен това виждаме концентрацията на ударни групи по фланговете на контактната линия, изключително на юг, в региона на Мариупол. Там се трансферира в допълнение тежко съоръжение. Много украински военни и политици не крият, че желаят да повторят в Донбас триумфите на хърватската атака в Сръбска Крайна през 1995 година и неотдавнашната интервенция на азербайджанската войска през есента на 2020 година с поддръжката на Турция в Нагорни Карабах. През пролетта, най-вероятно през април, се чака взаимно американско-украинско военно обучение, последвано от масирана офанзива против самостоятелните и непризнати републики Донбас. Целта е ясна - да се победи милицията на тези републики и да се върнат в Украйна.
Паралелно започва и различен развой. Това е като „ самодейност изпод “. Въпросът е, че ветераните от Афганистан, от една страна и от друга, разискаха опцията за спокойно разрешаване на сегашния спор с връщането на Донецка и Луганска национални републики в Украйна. Тъй като Русия не признава тяхната самостоятелност и публично не дава гаранции за сигурност, няма интернационално правно съображение за съветска интервенция в този спор, при положение на неговото изостряне, изключително откакто управляващите в Киев понастоящем са подготвени да се отдръпват публично от Минските съглашения. В резултат на това ситуацията за ДНР и ЛНР се е развило в задънена улица, защото нито популацията, нито въоръжените сили, нито управлението виждат бъдещето си, са в положение на оцеляване. Ето ги и непрекъснатите обстрели, ето я и безработицата, ето я и сложна санитарна и епидемиологична обстановка и доста повече.
Защо украинската експанзия се приготвя интензивно в този момент? Спомняме си, че Зеленски, който бе доведен на власт от известни олигархични групи, даде обещание доста. Включително - че ще върне Донбас на Украйна и даже заеква нещо за Крим.
Сега рейтингът на Зеленски в Украйна фрапантно пада и в случай че нещо свръхестествено не се случи, той най-вероятно няма да бъде избран отново за втори президентски мандат. Затова той с всички сили се пробва да почисти политическото и осведомителното пространство от главните си противници, от техните медийни запаси. Виждаме затварянето на редица телевизионни канали, виждаме напън против Виктор Медведчук и Анатолий Шарий. Всичко е ориентирано към стягане на контрола над Украйна. Но това не е задоволително - Зеленски и олигархичните сили, които стоят зад него, с цел да запазят властта, би трябвало да реализират победа в Донбас. Или най-малко да стартират военни интервенции там.
Резервният вид, който към този момент загатнах, са ветераните от Афганистан, които са трансферирани от сферата на неофициалните контакти в областта на полуофициалните договаряния. Предложена им е среща в Истанбул, която е доминирана от британците. Официално тази намира се провежда от турска страна и там се създава сюжетът за „ спокойно “ завръщане на Донбас. Обсъжданият план на съглашение, който опонира на Минските съглашения, съдържа уговорка, която е рискова за ДНР и ЛНР, че изначало украинската страна е подготвена да даде гаранции, че няма да извърши репресии против участниците във военните дейности и по силата на това подсигурява, че управляващите в Киев би трябвало да открият надзор върху тези сектори от руско-украинската граница, които в този момент са границата сред Русия и националните републики Донбас. Но е ясно, че щом това се случи, всички тези гаранции...
Въз основа на всичко казано нагоре, считам скорошната война в Донбас още тази година за съвсем неизбежна.
Колко дълга и кървава ще бъде? Според мен това зависи на първо място от степента на подготвеност на Русия за сходно развиване на събитията. Не знаем какви проекти има в това отношение нашият Генерален щаб и какво имаше поради Путин, намеквайки, че при положение на експанзия против Донбас Украйна може да загуби своята държавност? Означава ли това, че Русия може да бъде въвлечена и подготвена да бъде въвлечена в подобен спор, с всичките му геополитически затруднения? Нещо повече, обстановката на нашия „ връх “ е ненапълно сходна на обстановката на „ върха “ в Украйна, въпреки и на малко по-различно равнище. Доходите на нашите сънародници, както знаете, понижават, цените се усилват, както сподели президентът, прекомерно бързо, вследствие на което публичното доверие към управляващите пада, а протестните настроения нарастват. Невъзможно е да се промени обстановката единствено посредством „ стягане на винтовете “, затова въвличането на Русия в спора в Донбас е от изгода освен за Съединени американски щати, Англия, НАТО, Европейски Съюз и целия групов Запад. В известна степен това е от изгода за някои сегменти от съветската „ вертикала на властта “ - за отклонение на вниманието на нашето общество от действителните социално-икономически проблеми. Тоест и от трите страни: Украйна, Донбас и Русия има сили, заинтригувани от войната, с която сякаш „ ще обяснят всичко “. Да не приказваме за нашите западни сътрудници, които мечтаят руснаци, славяни, православни християни да се избиват допустимо най-вече и по-насилствено. Така че обстановката съгласно мен е извънредно рискова.
Превод: В. Сергеев
Автор: Леонид Ивашов
Вече има задоволително признаци, че се приготвя огромна въоръжена експанзия против националните републики в Донбас и всеки ден има от ден на ден и повече знаци за това. През 2020 година забелязахме, че армията на Украйна интензивно се превъоръжава, в това число с безпилотни летателни апарати, организира се интензивно образование на персоналния състав с присъединяване на инструктори на НАТО. Беше подписано и знаково съглашение за съдействие сред министерствата на защитата на Украйна и Турция. По-рано, през първата година след избора на президент Володимир Зеленски, такава активност не се следи.
Също по този начин провокациите по линията на демаркация на страните зачестиха, ускориха се обстрелите, ускориха се саботажните и терористични действия, в това число опитите за ликвидиране на най-готовите за пердах бойци на ДПР и ЛНР. Освен това виждаме концентрацията на ударни групи по фланговете на контактната линия, изключително на юг, в региона на Мариупол. Там се трансферира в допълнение тежко съоръжение. Много украински военни и политици не крият, че желаят да повторят в Донбас триумфите на хърватската атака в Сръбска Крайна през 1995 година и неотдавнашната интервенция на азербайджанската войска през есента на 2020 година с поддръжката на Турция в Нагорни Карабах. През пролетта, най-вероятно през април, се чака взаимно американско-украинско военно обучение, последвано от масирана офанзива против самостоятелните и непризнати републики Донбас. Целта е ясна - да се победи милицията на тези републики и да се върнат в Украйна.
Паралелно започва и различен развой. Това е като „ самодейност изпод “. Въпросът е, че ветераните от Афганистан, от една страна и от друга, разискаха опцията за спокойно разрешаване на сегашния спор с връщането на Донецка и Луганска национални републики в Украйна. Тъй като Русия не признава тяхната самостоятелност и публично не дава гаранции за сигурност, няма интернационално правно съображение за съветска интервенция в този спор, при положение на неговото изостряне, изключително откакто управляващите в Киев понастоящем са подготвени да се отдръпват публично от Минските съглашения. В резултат на това ситуацията за ДНР и ЛНР се е развило в задънена улица, защото нито популацията, нито въоръжените сили, нито управлението виждат бъдещето си, са в положение на оцеляване. Ето ги и непрекъснатите обстрели, ето я и безработицата, ето я и сложна санитарна и епидемиологична обстановка и доста повече.
Защо украинската експанзия се приготвя интензивно в този момент? Спомняме си, че Зеленски, който бе доведен на власт от известни олигархични групи, даде обещание доста. Включително - че ще върне Донбас на Украйна и даже заеква нещо за Крим.
Сега рейтингът на Зеленски в Украйна фрапантно пада и в случай че нещо свръхестествено не се случи, той най-вероятно няма да бъде избран отново за втори президентски мандат. Затова той с всички сили се пробва да почисти политическото и осведомителното пространство от главните си противници, от техните медийни запаси. Виждаме затварянето на редица телевизионни канали, виждаме напън против Виктор Медведчук и Анатолий Шарий. Всичко е ориентирано към стягане на контрола над Украйна. Но това не е задоволително - Зеленски и олигархичните сили, които стоят зад него, с цел да запазят властта, би трябвало да реализират победа в Донбас. Или най-малко да стартират военни интервенции там.
Резервният вид, който към този момент загатнах, са ветераните от Афганистан, които са трансферирани от сферата на неофициалните контакти в областта на полуофициалните договаряния. Предложена им е среща в Истанбул, която е доминирана от британците. Официално тази намира се провежда от турска страна и там се създава сюжетът за „ спокойно “ завръщане на Донбас. Обсъжданият план на съглашение, който опонира на Минските съглашения, съдържа уговорка, която е рискова за ДНР и ЛНР, че изначало украинската страна е подготвена да даде гаранции, че няма да извърши репресии против участниците във военните дейности и по силата на това подсигурява, че управляващите в Киев би трябвало да открият надзор върху тези сектори от руско-украинската граница, които в този момент са границата сред Русия и националните републики Донбас. Но е ясно, че щом това се случи, всички тези гаранции...
Въз основа на всичко казано нагоре, считам скорошната война в Донбас още тази година за съвсем неизбежна.
Колко дълга и кървава ще бъде? Според мен това зависи на първо място от степента на подготвеност на Русия за сходно развиване на събитията. Не знаем какви проекти има в това отношение нашият Генерален щаб и какво имаше поради Путин, намеквайки, че при положение на експанзия против Донбас Украйна може да загуби своята държавност? Означава ли това, че Русия може да бъде въвлечена и подготвена да бъде въвлечена в подобен спор, с всичките му геополитически затруднения? Нещо повече, обстановката на нашия „ връх “ е ненапълно сходна на обстановката на „ върха “ в Украйна, въпреки и на малко по-различно равнище. Доходите на нашите сънародници, както знаете, понижават, цените се усилват, както сподели президентът, прекомерно бързо, вследствие на което публичното доверие към управляващите пада, а протестните настроения нарастват. Невъзможно е да се промени обстановката единствено посредством „ стягане на винтовете “, затова въвличането на Русия в спора в Донбас е от изгода освен за Съединени американски щати, Англия, НАТО, Европейски Съюз и целия групов Запад. В известна степен това е от изгода за някои сегменти от съветската „ вертикала на властта “ - за отклонение на вниманието на нашето общество от действителните социално-икономически проблеми. Тоест и от трите страни: Украйна, Донбас и Русия има сили, заинтригувани от войната, с която сякаш „ ще обяснят всичко “. Да не приказваме за нашите западни сътрудници, които мечтаят руснаци, славяни, православни християни да се избиват допустимо най-вече и по-насилствено. Така че обстановката съгласно мен е извънредно рискова.
Превод: В. Сергеев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ