Манол Глишев пред ФАКТИ: Мутрите и ченгетата се сработиха идеално
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Писателят и цивилен деятел - Манол Глишев, бе заставен да преживее следващия мутромилиционерски фарс преди няколко дни. От ФАКТИ публикувахме разказите му за опита да го задържат на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Капитан Андреево " на 6 март и последвалото на 9 март посещаване в столичното ПЪРВО РУ-СДВР.
Днес от медията ни, с изключение на по тази тематика, разговаряхме с господин Глишев и за неслучилата се народна власт у нас, за мутрите и Държавна сигурност и куп други забавни неща, които Ви предлагаме да прочетете в идващите редове:
- Г-н Глишев, здравейте. Да напомним на читателите ни какво Ви се случи на 6 март и три дни по-късно?
- Накъсо казано, прибирах се от Турция, съпроводен от приятелката си, и на границата ме изненадаха при паспортната инспекция, че има някаква призовка за мен, поради която, защото няма по какъв начин да съм я получил, до момента в който съм бил в чужбина, съм бил рутинно разгласен за национално търсене. Обясниха ми, че това е естествена процедура, въпреки че тя не звучи обикновено за един елементарен жител, тъй като човек не е привикнал да го търсят. Отначало самите служители на реда не знаеха защо става дума, а аз естествено се възпротивих да ми бъде налагана мярката им за неотклонение, която беше наложително довеждане в София. Това беше смешно, тъй като аз си пътувах за София и не съм имал проекта да се прикривам. Пристигнах си в София с естествения превоз, т.е. с рейса, а не с полицейска кола. Мярката явно отпадна доста бързо, защото незабавно започнах да диря публицисти.
Когато се прибрах в София потърсих служителя на реда от ПЪРВО РУ-СДВР, който ме е търсил. Разбрах, че става дума за нашарването на Паметника на руската войска от лятото на предходната година. И преди да са ме търсили по отношение на този монумент, както и по отношение на други остарели руски и комунистически монументи от времената на тошовизма.
А за какво ме търсят? Моето персонално разбиране по този въпрос е, че съветското посолство в София е доста сензитивно към ориста на всички сходни монументи на наша територия. Впрочем, това е реалност освен в България. Руската страна е доста сензитивна към ориста на своите монументи в цяла Източна Европа, териториите, за които в миналото руската войска e воювала против нацистите. В България на процедура не е имало война, тъй като не са се водили бойни дейности на наша територия, само че все пак руски монумент е издигнат - голям, триумфалистки и така нататък
Аз считам, че доста огромна част от всички митинги в България би трябвало да са освен срещу ГЕРБ, които са мутри, само че и срещу тогавашните комунисти - днешните социалисти, и срещу руското завещание, тъй като то е незаконно завещание. Това нещо нервира освен нашата прокуратура, това нервира непосредствено съветското посолство. Тези хора считат, че причинителят на това надраскване би трябвало да бъде преследван от закона, като съгласно тях аз съм причинителят на това действие, което си е тяхно лично мнение. В резултат на това, те си пускат поръчката, някакъв прокурор се засилва по този въпрос и ми сформира обвиняване. Аз сега съм обвинен за " поредна демонстрация на жестоко пренебрежение към обществото ". А към кое общество - съветското или българското, не става доста ясно. Най-вероятно ще има дело по този въпрос, като би трябвало да отбележа, че аз и различен път съм печелил сходни каузи. Тук даже не стои въпросът кой е направил действието - въпросното разнообразяване на паметника. Стои въпросът дали това е закононарушение. Естествено моята отбрана постоянно ще бъде, че това не е закононарушение. Няма закон, по който един руски монумент да бъде скъп монумент в България, а и изобщо в една европейска страна, в една демократична страна. Моето отношение към руските монумент е същото, каквото е и към нацистките. Ако някъде не дай Боже видя мемориал на нацистки водачи, най-вероятно отношението ми ще бъде извънредно непочтително, както е и към руските.
- А къде виждате предизборния претекст, който изтъквате в една от Facebook изявленията си?
- Нещата са навързани. От една страна, аз по принцип съм много бъбрив критик на българското държавно управление, което намирам за безусловно нездравословно за България. Според мен ГЕРБ е незаконна организация, която би трябвало да закрие, тъкмо както и Българска социалистическа партия, както и множеството в този момент съществуващи партии в България. Може би даже всички. Но ГЕРБ са мръсници на власт. И тъй като го споделям, би трябвало да бъда заглъхнал краткотрайно, а може би и сплашен. И тъкмо както постоянно се случва преди избори, другите форми на полицейско заплашване и гонене съответстват с блокиране в обществените мрежи. Получава се подозрителна едновременност на тези две действия - стартира да ме търси прокуратурата и полицията и ме афишират за национално търсене, което е най-смешното нещо на света, и по едно и също време с това ме блокират в обществените мрежи. Очевидно е.
- Извън тази тематика ще Ви задавам един по-фундаментален въпрос, тъй като ще е прекомерно тривиално да Ви запитвам нещо за идните избори. Та, на база на усещанията, които имате от митингите, на които сте участвали през последните няколко години, а и като цяло, има ли условия и предпоставки за същинска народна власт в България?
- Не. Съжалявам, че го споделям, ужасно ми е неприятно, че отговорът ми е подобен. Демокрацията няма опция и тя би трябвало да бъде единственото, за което един естествен и рационален възрастен човек да се надява и да работи. Демокрацията не е всеки да прави каквото си желае без ограничавания, демокрацията е ръководство на закона, на правила, които важат еднообразно за всички, без привилегии, без никакви връзкарщини и корупция. Обаче у нас това не се схваща. За страдание, българското население е извънредно пасивно и цинично. Нашите сънародници, в огромната си част, се боят да вземат ориста си в свои ръце и да вземат участие интензивно във всекидневието на страната. Всеки се е затворил в себе си, гледа себе си и фамилията си, от ден на ден хора емигрират, от ден на ден хора боледуват и умират, от ден на ден хора, за жалост, се обезверяват, което ненапълно важи и за мен. В този смисъл, не виждам бъдещето на нашата страна. Боя се, че мутрите и ченгетата от Държавна сигурност, които дружно са се окопали във властта, направиха и невъзможното, с цел да овладеят душите на българите и те всеобщо не желаят да вземат участие в ориста на България. Това е покруса, която е реалност. След 8 години митинги и откакто и родителите ми са ми дали много добър образец за доста интензивно гражданско присъединяване още през 90-те, когато аз бях дребен, аз към този момент споделям тяхното отчаяние. Виждам, че за голямо страдание, когато една дейна група жители се пробва да даде добър образец на популацията, то просто не реагира, " не захапва кукичката ". Хората избират да са у дома или да емигрират, само че не и да се включват в някакъв развой, който да бъде либерален. Може би България просто не е страната за положително ръководство.
- През 2001 година, с идването на царя, Държавна сигурност поведе в резултата, а след възцаряването на Борисов излезе напред доста безапелационно и тотално се наложи.
- Държавна сигурност водеше още през 90-те, когато ужким огромната мощ в България беше Съюз на демократичните сили и желанието на българите за смяна. Нека да не забравяме, че самото остаряло огромно Съюз на демократичните сили, остарялото огромно " демократично синьо ", носещо очакванията от 1990 година нататък, също е овладяно от Държавна сигурност на доста ранен стадий, а може би даже ненапълно е основано от Държавна сигурност.
- Не носи ли по-голяма виновност това общество от 90-те години и самото начало на този век за това, че е позволило всичко това, спрямо по-младите днешни генерации?
- За мен е проблематично да упреквам родителите си да вземем за пример, тъй като особено те участваха в 90-те години пъклен интензивно. По-скоро виждам нещо друго, не толкоз разлика сред поколенията или по-голяма виновност на едно потомство по отношение на друго. Нека да не забравяме, че в България царят едни 70 години негативен асортимент на популацията. Всичко, което стърчи над тълпата, всеки по-интелигентен, по-разумен, по-изразяващ мнението си човек през 50-те години на XX век е бил просто убиван. След 1944 година такива хора са били клани систематично. След това през 60-те години на същия век такива хора са се озовавали в лагери и затвори, а през 70-те и 80-те просто не си намират работа и биват изселвани, или биват приучавани да си мълчат. " Тихо да не чуят съседите ". Това е репликата на нашите баба и дядовци.
През 90-те имаше някакъв късмет за по-голяма интензивност и в действителност доста хора се надяваха. Бях дребен тогава, само че много хора се пробваха да приказват и работят за действителното основаване на народна власт в България. Само че фактически Държавна сигурност тогава не изпусна кокала и не изпусна конците. Тогава бяха основани мутрите, които да унищожат елементарния малък, дребен фамилен бизнес на хората, който таман възникваше още веднъж, тогава бяха набутани ченгетата измежду така наречен демократи и проваляха всяко тяхно изпитание, тогава беше повдигната за първи път и свалена след това от дневен ред тематиката за лустрацията на ченгетата. Мутрите и ченгетата се сработиха идеално, те са една и съща група хора, с разликата, че мутрите са малко по-млади. В този смисъл, не е отговорно поколението на нашите родители. Случи се тогава това, което се случва и в този момент, а точно, че голямата маса от българското население няма никакво предпочитание да взе участие в никакви политически процеси, в никакво гражданско изменяне на нашето общество. Една дребна, идеалистично настроена група хора, се пробва да работи в тази враждебна среда, само че тя няма поддръжка. По-голямата част от популацията или не върви на митинги и манифестации, или не гласоподава за демократи, а в случай че изобщо върви да гласоподава го прави за нарушители, тъй като те наподобяват по-силни и по-разбираеми. Демокрацията наподобява доста комплицирана, а българите не обичат комплицирани решения.
- Предпочитат да изберат " по-малкото зло ", както някои се изразят, а това единствено по себе си е доста смешно. Сега сега може би Българска социалистическа партия им наподобява " по-малкото зло ".
- Аз нямам доверие, че Българска социалистическа партия могат да завоюват трайно властта, сега никой не може да я завоюва самичък. Нито гербаджиите, нито бесепарите, нито някакви там патреидиоти, нито Трифонов, нито Мая Манолова и нейните присъдружни другарчета. За демократите изобщо няма смисъл да се приказва, те са си обречени. Който и да тръгне да печели властта, би трябвало да направи някаква коалиция, която да е относителна необятна. Следващият парламент ще бъде пъстър, комичен и безразсъден, какъвто е и отиващият си. Време е за една " сериозна коалиция " сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ, да се анулират изборите и да се завърши с претенциите за народна власт. Корнелия Нинова би могла да се съгласи с ролята на заместител на Бойко. А може би Бойко и да стане президент някой ден, Корнелия Нинова безконечен министър-председател, да се възвърне член 1 от Конституцията на Живков и да си караме по остарелия ред.
- Не дребен брой хора от митингите през лятото споделят визията, че нещата в България няма по какъв начин да се трансформират по кротичък метод поради това, което има против тях - мутренски " хайлайф ". Знаете това. А преди няколко дни в изявление на Иван Костов по Дарик радио, запитан за позицията на тези хора, той сподели, че те са не вярващи и безплодни. Наивен ли е той съгласно Вас?
- От всички хора в България единствено Иван Костов не е доверчив. Той е доста сериозен човек, само че тотално не съм склонен с това, което е споделил. Неговият опит с властта свидетелства, че демокрацията в България има късмет да пристигна на власт трайно, да изкара цялостен мандат, единствено когато популацията е лудо. През 1996/97 година българите бяха грубо огладнели. Костов доста сполучливо и потребно за България яхна вълната на тогавашния човешки яд, въпреки и да не я употребява задоволително рационално, тъй като тогава имаше още един исторически късмет за лустрация. През 1997 година имаше голяма опция за това.
- Да и е извънредно необичайно, че не е направена лустрация тогава, в случай, че ОДС са имали безусловно болшинство в Народното събрание и са можели да създадат каквото си изискат.
- Костов, като се изключи че имаше късмет да направи лустрацията самичък, имаше и късмет за втори мандат. Реално той беше без конкуренция до появяването на царя. Освен това, имаше един момент, в който царят не игра напълно по разпоредбите, които Държавна сигурност му беше наложила. Царят не знам дали е лъжец или добряк, може би е и двете, само че той в един миг, преди да стартира личната си конкуренция в изборите, подаде ръка на Костов, направи жест към него. Не го извинявам, царят също е нарушител, само че той през 2001 година се обърна към Костов и имаше късмет Симеон Сакскобурготски да стане президент, въпреки и дребен късмет, а Костов да продължи да бъде министър-председател. Това щеше да е доста потребно и щеше да ограничи функционалностите на мутрите. Костов обаче не пое тази подадена му опция, реагира доста ревностно към мястото си в политиката и загуби изборите, тъй като българите всеобщо и естествено вярвахме в мита за монархията и Държавна сигурност употребява това.
Това нещо, което Костов твърди в този момент, че хората, които не имаме вяра към този момент в мирното, посредством избори коригиране на ситуацията на България, сме някакви неверници, просто не е правилно. Костов по никакъв начин не е доверчив човек, само че и той също не е постоянно е прав. В случая, съгласно мен той на вятъра има вяра в някакво спокойно усъвършенстване на обстановката с корупцията и безчовечното ръководство на страната. Ние сме в положение на " непоклатимост " в блатото. Това, което се случва е, че има от ден на ден калинки и от ден на ден корупция, като държавното управление ни е освен корумпирано и нападателно към популацията, то е и надълбоко неспособно. Тези хора всеки ден вършат гафове, те взимат безредни ограничения, и то освен по отношение на пандемията в този момент, те взимат безредни решения във всекидневни обикновени процеси, тъй като към този момент нямат фрагменти, а имат единствено калинки - необразовани, некадърни хора. Между другото, думата " калинки " (б.р. в смисъла ѝ на неподготвени административни кадри) мисля, че принадлежи навръх Костов. Той беше първият, който назова по този начин тези хора, които без учебен ценз заемат високи позиции. Мисля, че имаше някаква чиновничка на ГЕРБ, наречена Калина еди-коя си, която се прояви с нещо неуместно и Костов стартира да назовава всички сходни необразовани хора " калинки ". А в този момент той ни изяснява, че мирният процес е единственото бъдеще пред България... Ние по този начин ще прескачаме от по-неграмотни към все по-некадърни държавни чиновници. Борисов не може да се обкръжава с кадърни хора, тъй като те са опасност за него.
- Под Ваш Facebook пост в страницата Ви един човек бе написал, че и пет революции да има, то отново ще се постанова да се работи със същия материал, а българският материал всеобщо е без политическа просвета, без възприятие за цивилен дълг и така нататък Тоест, даже нещо революционно да се осъществя, какво става след това?
- Този въпрос, когато ми го задават, аз го считам за слагане на каруцата пред коня. Вярно е, че човешкият материал е постоянен съвсем, той не се променя доста. Нашата история, най-малко от Освобождението до момента, го демонстрира. Има един въпрос към Васил Левски: " Бай Левски, кого, че си туриме цар като се освободиме "? И той отвръща: " Ние, в случай че поради царя го вършим, и в този момент си имаме падишах ". Това не анулира потребността, която Васил Левски е виждал, да има българска национална гражданска война. Нито му е попречило да основе ВРО, която по-късно организира Априлско въстание. Материалът е бил същият, обаче работата би трябвало да се свърши. Боя се, че ние сега сме в почти идентично състояние като това от 1871/1872 година, т.е., още веднъж имаме един доста разложен режим, доста несръчен режим, който е и нападателен по отношение на популацията, не е умее да ръководи и не желае да се научи да ръководи, желае единствено да краде пари и да заглушава недоволните. Грубо казано, обстановката е много близка до тази, която е виждал и Левски тогава. И тогава, и в този момент, по-голямата част от популацията е безусловно апатична. Тук-там хората си задават въпроса: " Ако я създадем тази гражданска война, след това к'во? " И то тъкмо " к'во ", а не " какво ", тъй като хората задават този въпрос с реторическа цел и тя е да не се направи нищо. Това е концепцията зад въпроса. Обаче по този начин може да си векуваме в некадърността, корупцията и жестокостта, можем да си векуваме измежду калинките. Дали тези калинки ще са османски, комунистически или мутренски - все тая е. В момента България е под нещо като българско иго, българско робство, само че то е калинкско робство, то е неспособно робство, то е по-лошо и от османското, и от комунистическото, тъй като даже комунистите са успявали да резервират на места по някой непокътнат инженер на някоя управителна позиция.
- От години критикувате демократичната общественост, която преди се асоциираше с Реформаторския блок, а в този момент прави това с обединяването Демократична България. Какво ѝ липсва на тази общественост съгласно Вас и смятате ли, че и тя може да е следен артикул, с цел да основава илюзии у така и така не толкоз многочислената антикомунистическа и демократична общественост?
- В момента не знам дали към този момент има потребност да бъде следен артикул. Не знам дали Доган, Пеевски и Борисов има потребност да звъннат на Христо Иванов и да му кажат: " Бай Христо, ти в този момент тука ще направиш една подправена гражданска война ". Това евентуално и по-скоро не се случва чак по този начин, не е чак толкоз тайна обстановката. А може и да е, не знам, само че по този начин или другояче въпросът е в нещо напълно друго. Каквито и да са партиите, които се считат за демократични и които желаят ужким да поведат още веднъж България към светлото европейско и демократично бъдеще, тяхната поредност от стремглави провали през годините - от 2001 до през днешния ден, към този момент е обезверила популацията. Повечето хора у нас и без друго не са кой знае какви запалени демократи. Повечето хора у нас са...
- Консуматори.
- Да. И то не на народна власт, а на буркани. Повечето хора биха предпочели някой елементарен човек да ръководи - без огромни искания, без доста обучение, тъй като " това образованието е нещо подозрително ". В този смисъл, режимът на ГЕРБ е някак си задоволително либерален, като за Бай Ганьо си е. Неслучайно се появи това гръцко издание с корицата на Бойко Борисов в колаж като Бай Ганьо. По някакъв метод това е емблемата на България - Барба Ганьос, Бойко БорисоС. Та, по този начин. за множеството хора това е безусловно задоволително, само че то е доста тъпо, тъй като води до премеждия, корупция, емиграция и понижаване на българския народ.
Демократите като управление по принцип са слаби, нерешителни и постоянно неубедителни. Те не се оправят, не печелят човешки души. Малцината им последователи, доколкото ги има, някои са доста възрастни хора, а множеството от тях са хора, които в действителност имат илюзията за кротичък триумф, за либерален триумф. А това към този момент не е действително и в действителност е заблуда тази визия. Липсва им тестостерон.
- Няма водачество.
- Липсата на водачество е единствено половината болежка. Няма и маса. Колкото последователи са останали на така наречен демократични партии у нас, тези хора са доста слаби като персони. И това е обикновено, тъй като тези две неща са функционалност едно на друго. Слабото водачество води до малобройна и слаба последователска група. Но и слабата последователска група харесва слаби водачи.
- И с изключение на всичко друго, против тях има мутри и ченгета, против които нямат безусловно никакъв късмет, в случай че не престават по този начин.
- Да. Общо взето, в случай че си представим една група радостни възпитаници, не доста съществени, евентуално пушили джойнтче, примерно, застанали против една сюрия мафиоти, доста съществени чичаци с бухалки в ръце, е ясно кой ще победи.
- И финален въпрос. Намирате ли Европейския съюз за съвсем толкоз презрян сега, колкото е и така наречен българска страна?
- Не. Европейският съюз е доста сериозен план и, с изключение на всичко друго, е нашето само допустимо бъдеще. Намирам обаче, че Европейски Съюз има проблеми и че би трябвало да си ги взема решение. Той не е задоволително лидерски, няма огромна визия отсега нататък. Европейският съюз е някак си удовлетворен, провиснал, което не е хубаво. Освен това, в него също има податливост към корупция.
Европейският съюз първо изпусна Англия - една мощна стопанска система, една остаряла и благородна нация, дори няколко народи в една страна, една огромна политическа и демократична парламентарна традиция. Това нещо Европейски Съюз го проигра, видяхме по какъв начин Англия се измъкна от обятията ни.
Европейският съюз проспа и това по какъв начин съветските ченгета и лобисти в България и Македония попречиха на Македония да влезне в Европейски Съюз. Това е необикновено закононарушение. И то е такова освен за цяла Европа, то е закононарушение в частност за България и Македония, за двете български страни. Македония направи много взаимни отстъпки, в това число с Гърция, смени си името. Обаче македонските удбаши, които сега работят доста крепко с Русия, и българските кадесари, които, както постоянно, също работят доста крепко с Русия, и тук на челно място би трябвало да се постави Каракачанов като основен нарушител на групата, тези хора направиха по този начин, че Македония към този момент да остане отвън Европейския съюз.
Европейски Съюз, който сега е в нещо като неофициално немско водачество, проспива тези неща, тъй като няма визия. А и има по-лош вид. Може би немското водачество желае да се отърве от неуместни членове като Англия, или най-малко го позволява за допустимо, и също по този начин желае да спре Съюза да се уголемява към Балканите, тъй като схваща по някакъв метод Балканите като зона на интерес на руснаците. Германското водачество, както в самата Германия, по този начин и на общоевропейско равнище, е много склонно да прави взаимни отстъпки с Русия.
Вместо да се помогне на страни като България, Грузия и Украйна да се отърват от съветската взаимозависимост и в действителност да развиваме народна власт, пазарна стопанска система, независимост на напредването и така нататък, на нас не ни се оказва помощ за нищо към този момент. Оставени сме като втора употреба европейци. Европа на две скорости. Изглежда, че Германия сега вижда Европа като себе си, Бенелюкс и Франция, а всичко останало е някакъв придатък с по-голяма или по-малка стойност за експорт на артикули от Германия към другите страни. Това не е честно отношение и не би трябвало ние като съдружници да го разрешаваме. Само че с Бойко отпред няма такова българско водачество, което да тропне на масата в Европейския парламент и да каже: " Извинявайте, ние не сме втора употреба европейци, ние сме същите като вас. Ние разтичаме на вас за политическа помощ от време на време и за нищо друго ".
Да, ние може би имаме потребност от по-силен Европейски съюз, само че отново се опира до въпроса за визията, водачеството и тестостерона.
Писателят и цивилен деятел - Манол Глишев, бе заставен да преживее следващия мутромилиционерски фарс преди няколко дни. От ФАКТИ публикувахме разказите му за опита да го задържат на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Капитан Андреево " на 6 март и последвалото на 9 март посещаване в столичното ПЪРВО РУ-СДВР.
Днес от медията ни, с изключение на по тази тематика, разговаряхме с господин Глишев и за неслучилата се народна власт у нас, за мутрите и Държавна сигурност и куп други забавни неща, които Ви предлагаме да прочетете в идващите редове:
- Г-н Глишев, здравейте. Да напомним на читателите ни какво Ви се случи на 6 март и три дни по-късно?
- Накъсо казано, прибирах се от Турция, съпроводен от приятелката си, и на границата ме изненадаха при паспортната инспекция, че има някаква призовка за мен, поради която, защото няма по какъв начин да съм я получил, до момента в който съм бил в чужбина, съм бил рутинно разгласен за национално търсене. Обясниха ми, че това е естествена процедура, въпреки че тя не звучи обикновено за един елементарен жител, тъй като човек не е привикнал да го търсят. Отначало самите служители на реда не знаеха защо става дума, а аз естествено се възпротивих да ми бъде налагана мярката им за неотклонение, която беше наложително довеждане в София. Това беше смешно, тъй като аз си пътувах за София и не съм имал проекта да се прикривам. Пристигнах си в София с естествения превоз, т.е. с рейса, а не с полицейска кола. Мярката явно отпадна доста бързо, защото незабавно започнах да диря публицисти.
Когато се прибрах в София потърсих служителя на реда от ПЪРВО РУ-СДВР, който ме е търсил. Разбрах, че става дума за нашарването на Паметника на руската войска от лятото на предходната година. И преди да са ме търсили по отношение на този монумент, както и по отношение на други остарели руски и комунистически монументи от времената на тошовизма.
А за какво ме търсят? Моето персонално разбиране по този въпрос е, че съветското посолство в София е доста сензитивно към ориста на всички сходни монументи на наша територия. Впрочем, това е реалност освен в България. Руската страна е доста сензитивна към ориста на своите монументи в цяла Източна Европа, териториите, за които в миналото руската войска e воювала против нацистите. В България на процедура не е имало война, тъй като не са се водили бойни дейности на наша територия, само че все пак руски монумент е издигнат - голям, триумфалистки и така нататък
Аз считам, че доста огромна част от всички митинги в България би трябвало да са освен срещу ГЕРБ, които са мутри, само че и срещу тогавашните комунисти - днешните социалисти, и срещу руското завещание, тъй като то е незаконно завещание. Това нещо нервира освен нашата прокуратура, това нервира непосредствено съветското посолство. Тези хора считат, че причинителят на това надраскване би трябвало да бъде преследван от закона, като съгласно тях аз съм причинителят на това действие, което си е тяхно лично мнение. В резултат на това, те си пускат поръчката, някакъв прокурор се засилва по този въпрос и ми сформира обвиняване. Аз сега съм обвинен за " поредна демонстрация на жестоко пренебрежение към обществото ". А към кое общество - съветското или българското, не става доста ясно. Най-вероятно ще има дело по този въпрос, като би трябвало да отбележа, че аз и различен път съм печелил сходни каузи. Тук даже не стои въпросът кой е направил действието - въпросното разнообразяване на паметника. Стои въпросът дали това е закононарушение. Естествено моята отбрана постоянно ще бъде, че това не е закононарушение. Няма закон, по който един руски монумент да бъде скъп монумент в България, а и изобщо в една европейска страна, в една демократична страна. Моето отношение към руските монумент е същото, каквото е и към нацистките. Ако някъде не дай Боже видя мемориал на нацистки водачи, най-вероятно отношението ми ще бъде извънредно непочтително, както е и към руските.
- А къде виждате предизборния претекст, който изтъквате в една от Facebook изявленията си?
- Нещата са навързани. От една страна, аз по принцип съм много бъбрив критик на българското държавно управление, което намирам за безусловно нездравословно за България. Според мен ГЕРБ е незаконна организация, която би трябвало да закрие, тъкмо както и Българска социалистическа партия, както и множеството в този момент съществуващи партии в България. Може би даже всички. Но ГЕРБ са мръсници на власт. И тъй като го споделям, би трябвало да бъда заглъхнал краткотрайно, а може би и сплашен. И тъкмо както постоянно се случва преди избори, другите форми на полицейско заплашване и гонене съответстват с блокиране в обществените мрежи. Получава се подозрителна едновременност на тези две действия - стартира да ме търси прокуратурата и полицията и ме афишират за национално търсене, което е най-смешното нещо на света, и по едно и също време с това ме блокират в обществените мрежи. Очевидно е.
- Извън тази тематика ще Ви задавам един по-фундаментален въпрос, тъй като ще е прекомерно тривиално да Ви запитвам нещо за идните избори. Та, на база на усещанията, които имате от митингите, на които сте участвали през последните няколко години, а и като цяло, има ли условия и предпоставки за същинска народна власт в България?
- Не. Съжалявам, че го споделям, ужасно ми е неприятно, че отговорът ми е подобен. Демокрацията няма опция и тя би трябвало да бъде единственото, за което един естествен и рационален възрастен човек да се надява и да работи. Демокрацията не е всеки да прави каквото си желае без ограничавания, демокрацията е ръководство на закона, на правила, които важат еднообразно за всички, без привилегии, без никакви връзкарщини и корупция. Обаче у нас това не се схваща. За страдание, българското население е извънредно пасивно и цинично. Нашите сънародници, в огромната си част, се боят да вземат ориста си в свои ръце и да вземат участие интензивно във всекидневието на страната. Всеки се е затворил в себе си, гледа себе си и фамилията си, от ден на ден хора емигрират, от ден на ден хора боледуват и умират, от ден на ден хора, за жалост, се обезверяват, което ненапълно важи и за мен. В този смисъл, не виждам бъдещето на нашата страна. Боя се, че мутрите и ченгетата от Държавна сигурност, които дружно са се окопали във властта, направиха и невъзможното, с цел да овладеят душите на българите и те всеобщо не желаят да вземат участие в ориста на България. Това е покруса, която е реалност. След 8 години митинги и откакто и родителите ми са ми дали много добър образец за доста интензивно гражданско присъединяване още през 90-те, когато аз бях дребен, аз към този момент споделям тяхното отчаяние. Виждам, че за голямо страдание, когато една дейна група жители се пробва да даде добър образец на популацията, то просто не реагира, " не захапва кукичката ". Хората избират да са у дома или да емигрират, само че не и да се включват в някакъв развой, който да бъде либерален. Може би България просто не е страната за положително ръководство.
- През 2001 година, с идването на царя, Държавна сигурност поведе в резултата, а след възцаряването на Борисов излезе напред доста безапелационно и тотално се наложи.
- Държавна сигурност водеше още през 90-те, когато ужким огромната мощ в България беше Съюз на демократичните сили и желанието на българите за смяна. Нека да не забравяме, че самото остаряло огромно Съюз на демократичните сили, остарялото огромно " демократично синьо ", носещо очакванията от 1990 година нататък, също е овладяно от Държавна сигурност на доста ранен стадий, а може би даже ненапълно е основано от Държавна сигурност.
- Не носи ли по-голяма виновност това общество от 90-те години и самото начало на този век за това, че е позволило всичко това, спрямо по-младите днешни генерации?
- За мен е проблематично да упреквам родителите си да вземем за пример, тъй като особено те участваха в 90-те години пъклен интензивно. По-скоро виждам нещо друго, не толкоз разлика сред поколенията или по-голяма виновност на едно потомство по отношение на друго. Нека да не забравяме, че в България царят едни 70 години негативен асортимент на популацията. Всичко, което стърчи над тълпата, всеки по-интелигентен, по-разумен, по-изразяващ мнението си човек през 50-те години на XX век е бил просто убиван. След 1944 година такива хора са били клани систематично. След това през 60-те години на същия век такива хора са се озовавали в лагери и затвори, а през 70-те и 80-те просто не си намират работа и биват изселвани, или биват приучавани да си мълчат. " Тихо да не чуят съседите ". Това е репликата на нашите баба и дядовци.
През 90-те имаше някакъв късмет за по-голяма интензивност и в действителност доста хора се надяваха. Бях дребен тогава, само че много хора се пробваха да приказват и работят за действителното основаване на народна власт в България. Само че фактически Държавна сигурност тогава не изпусна кокала и не изпусна конците. Тогава бяха основани мутрите, които да унищожат елементарния малък, дребен фамилен бизнес на хората, който таман възникваше още веднъж, тогава бяха набутани ченгетата измежду така наречен демократи и проваляха всяко тяхно изпитание, тогава беше повдигната за първи път и свалена след това от дневен ред тематиката за лустрацията на ченгетата. Мутрите и ченгетата се сработиха идеално, те са една и съща група хора, с разликата, че мутрите са малко по-млади. В този смисъл, не е отговорно поколението на нашите родители. Случи се тогава това, което се случва и в този момент, а точно, че голямата маса от българското население няма никакво предпочитание да взе участие в никакви политически процеси, в никакво гражданско изменяне на нашето общество. Една дребна, идеалистично настроена група хора, се пробва да работи в тази враждебна среда, само че тя няма поддръжка. По-голямата част от популацията или не върви на митинги и манифестации, или не гласоподава за демократи, а в случай че изобщо върви да гласоподава го прави за нарушители, тъй като те наподобяват по-силни и по-разбираеми. Демокрацията наподобява доста комплицирана, а българите не обичат комплицирани решения.
- Предпочитат да изберат " по-малкото зло ", както някои се изразят, а това единствено по себе си е доста смешно. Сега сега може би Българска социалистическа партия им наподобява " по-малкото зло ".
- Аз нямам доверие, че Българска социалистическа партия могат да завоюват трайно властта, сега никой не може да я завоюва самичък. Нито гербаджиите, нито бесепарите, нито някакви там патреидиоти, нито Трифонов, нито Мая Манолова и нейните присъдружни другарчета. За демократите изобщо няма смисъл да се приказва, те са си обречени. Който и да тръгне да печели властта, би трябвало да направи някаква коалиция, която да е относителна необятна. Следващият парламент ще бъде пъстър, комичен и безразсъден, какъвто е и отиващият си. Време е за една " сериозна коалиция " сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ, да се анулират изборите и да се завърши с претенциите за народна власт. Корнелия Нинова би могла да се съгласи с ролята на заместител на Бойко. А може би Бойко и да стане президент някой ден, Корнелия Нинова безконечен министър-председател, да се възвърне член 1 от Конституцията на Живков и да си караме по остарелия ред.
- Не дребен брой хора от митингите през лятото споделят визията, че нещата в България няма по какъв начин да се трансформират по кротичък метод поради това, което има против тях - мутренски " хайлайф ". Знаете това. А преди няколко дни в изявление на Иван Костов по Дарик радио, запитан за позицията на тези хора, той сподели, че те са не вярващи и безплодни. Наивен ли е той съгласно Вас?
- От всички хора в България единствено Иван Костов не е доверчив. Той е доста сериозен човек, само че тотално не съм склонен с това, което е споделил. Неговият опит с властта свидетелства, че демокрацията в България има късмет да пристигна на власт трайно, да изкара цялостен мандат, единствено когато популацията е лудо. През 1996/97 година българите бяха грубо огладнели. Костов доста сполучливо и потребно за България яхна вълната на тогавашния човешки яд, въпреки и да не я употребява задоволително рационално, тъй като тогава имаше още един исторически късмет за лустрация. През 1997 година имаше голяма опция за това.
- Да и е извънредно необичайно, че не е направена лустрация тогава, в случай, че ОДС са имали безусловно болшинство в Народното събрание и са можели да създадат каквото си изискат.
- Костов, като се изключи че имаше късмет да направи лустрацията самичък, имаше и късмет за втори мандат. Реално той беше без конкуренция до появяването на царя. Освен това, имаше един момент, в който царят не игра напълно по разпоредбите, които Държавна сигурност му беше наложила. Царят не знам дали е лъжец или добряк, може би е и двете, само че той в един миг, преди да стартира личната си конкуренция в изборите, подаде ръка на Костов, направи жест към него. Не го извинявам, царят също е нарушител, само че той през 2001 година се обърна към Костов и имаше късмет Симеон Сакскобурготски да стане президент, въпреки и дребен късмет, а Костов да продължи да бъде министър-председател. Това щеше да е доста потребно и щеше да ограничи функционалностите на мутрите. Костов обаче не пое тази подадена му опция, реагира доста ревностно към мястото си в политиката и загуби изборите, тъй като българите всеобщо и естествено вярвахме в мита за монархията и Държавна сигурност употребява това.
Това нещо, което Костов твърди в този момент, че хората, които не имаме вяра към този момент в мирното, посредством избори коригиране на ситуацията на България, сме някакви неверници, просто не е правилно. Костов по никакъв начин не е доверчив човек, само че и той също не е постоянно е прав. В случая, съгласно мен той на вятъра има вяра в някакво спокойно усъвършенстване на обстановката с корупцията и безчовечното ръководство на страната. Ние сме в положение на " непоклатимост " в блатото. Това, което се случва е, че има от ден на ден калинки и от ден на ден корупция, като държавното управление ни е освен корумпирано и нападателно към популацията, то е и надълбоко неспособно. Тези хора всеки ден вършат гафове, те взимат безредни ограничения, и то освен по отношение на пандемията в този момент, те взимат безредни решения във всекидневни обикновени процеси, тъй като към този момент нямат фрагменти, а имат единствено калинки - необразовани, некадърни хора. Между другото, думата " калинки " (б.р. в смисъла ѝ на неподготвени административни кадри) мисля, че принадлежи навръх Костов. Той беше първият, който назова по този начин тези хора, които без учебен ценз заемат високи позиции. Мисля, че имаше някаква чиновничка на ГЕРБ, наречена Калина еди-коя си, която се прояви с нещо неуместно и Костов стартира да назовава всички сходни необразовани хора " калинки ". А в този момент той ни изяснява, че мирният процес е единственото бъдеще пред България... Ние по този начин ще прескачаме от по-неграмотни към все по-некадърни държавни чиновници. Борисов не може да се обкръжава с кадърни хора, тъй като те са опасност за него.
- Под Ваш Facebook пост в страницата Ви един човек бе написал, че и пет революции да има, то отново ще се постанова да се работи със същия материал, а българският материал всеобщо е без политическа просвета, без възприятие за цивилен дълг и така нататък Тоест, даже нещо революционно да се осъществя, какво става след това?
- Този въпрос, когато ми го задават, аз го считам за слагане на каруцата пред коня. Вярно е, че човешкият материал е постоянен съвсем, той не се променя доста. Нашата история, най-малко от Освобождението до момента, го демонстрира. Има един въпрос към Васил Левски: " Бай Левски, кого, че си туриме цар като се освободиме "? И той отвръща: " Ние, в случай че поради царя го вършим, и в този момент си имаме падишах ". Това не анулира потребността, която Васил Левски е виждал, да има българска национална гражданска война. Нито му е попречило да основе ВРО, която по-късно организира Априлско въстание. Материалът е бил същият, обаче работата би трябвало да се свърши. Боя се, че ние сега сме в почти идентично състояние като това от 1871/1872 година, т.е., още веднъж имаме един доста разложен режим, доста несръчен режим, който е и нападателен по отношение на популацията, не е умее да ръководи и не желае да се научи да ръководи, желае единствено да краде пари и да заглушава недоволните. Грубо казано, обстановката е много близка до тази, която е виждал и Левски тогава. И тогава, и в този момент, по-голямата част от популацията е безусловно апатична. Тук-там хората си задават въпроса: " Ако я създадем тази гражданска война, след това к'во? " И то тъкмо " к'во ", а не " какво ", тъй като хората задават този въпрос с реторическа цел и тя е да не се направи нищо. Това е концепцията зад въпроса. Обаче по този начин може да си векуваме в некадърността, корупцията и жестокостта, можем да си векуваме измежду калинките. Дали тези калинки ще са османски, комунистически или мутренски - все тая е. В момента България е под нещо като българско иго, българско робство, само че то е калинкско робство, то е неспособно робство, то е по-лошо и от османското, и от комунистическото, тъй като даже комунистите са успявали да резервират на места по някой непокътнат инженер на някоя управителна позиция.
- От години критикувате демократичната общественост, която преди се асоциираше с Реформаторския блок, а в този момент прави това с обединяването Демократична България. Какво ѝ липсва на тази общественост съгласно Вас и смятате ли, че и тя може да е следен артикул, с цел да основава илюзии у така и така не толкоз многочислената антикомунистическа и демократична общественост?
- В момента не знам дали към този момент има потребност да бъде следен артикул. Не знам дали Доган, Пеевски и Борисов има потребност да звъннат на Христо Иванов и да му кажат: " Бай Христо, ти в този момент тука ще направиш една подправена гражданска война ". Това евентуално и по-скоро не се случва чак по този начин, не е чак толкоз тайна обстановката. А може и да е, не знам, само че по този начин или другояче въпросът е в нещо напълно друго. Каквито и да са партиите, които се считат за демократични и които желаят ужким да поведат още веднъж България към светлото европейско и демократично бъдеще, тяхната поредност от стремглави провали през годините - от 2001 до през днешния ден, към този момент е обезверила популацията. Повечето хора у нас и без друго не са кой знае какви запалени демократи. Повечето хора у нас са...
- Консуматори.
- Да. И то не на народна власт, а на буркани. Повечето хора биха предпочели някой елементарен човек да ръководи - без огромни искания, без доста обучение, тъй като " това образованието е нещо подозрително ". В този смисъл, режимът на ГЕРБ е някак си задоволително либерален, като за Бай Ганьо си е. Неслучайно се появи това гръцко издание с корицата на Бойко Борисов в колаж като Бай Ганьо. По някакъв метод това е емблемата на България - Барба Ганьос, Бойко БорисоС. Та, по този начин. за множеството хора това е безусловно задоволително, само че то е доста тъпо, тъй като води до премеждия, корупция, емиграция и понижаване на българския народ.
Демократите като управление по принцип са слаби, нерешителни и постоянно неубедителни. Те не се оправят, не печелят човешки души. Малцината им последователи, доколкото ги има, някои са доста възрастни хора, а множеството от тях са хора, които в действителност имат илюзията за кротичък триумф, за либерален триумф. А това към този момент не е действително и в действителност е заблуда тази визия. Липсва им тестостерон.
- Няма водачество.
- Липсата на водачество е единствено половината болежка. Няма и маса. Колкото последователи са останали на така наречен демократични партии у нас, тези хора са доста слаби като персони. И това е обикновено, тъй като тези две неща са функционалност едно на друго. Слабото водачество води до малобройна и слаба последователска група. Но и слабата последователска група харесва слаби водачи.
- И с изключение на всичко друго, против тях има мутри и ченгета, против които нямат безусловно никакъв късмет, в случай че не престават по този начин.
- Да. Общо взето, в случай че си представим една група радостни възпитаници, не доста съществени, евентуално пушили джойнтче, примерно, застанали против една сюрия мафиоти, доста съществени чичаци с бухалки в ръце, е ясно кой ще победи.
- И финален въпрос. Намирате ли Европейския съюз за съвсем толкоз презрян сега, колкото е и така наречен българска страна?
- Не. Европейският съюз е доста сериозен план и, с изключение на всичко друго, е нашето само допустимо бъдеще. Намирам обаче, че Европейски Съюз има проблеми и че би трябвало да си ги взема решение. Той не е задоволително лидерски, няма огромна визия отсега нататък. Европейският съюз е някак си удовлетворен, провиснал, което не е хубаво. Освен това, в него също има податливост към корупция.
Европейският съюз първо изпусна Англия - една мощна стопанска система, една остаряла и благородна нация, дори няколко народи в една страна, една огромна политическа и демократична парламентарна традиция. Това нещо Европейски Съюз го проигра, видяхме по какъв начин Англия се измъкна от обятията ни.
Европейският съюз проспа и това по какъв начин съветските ченгета и лобисти в България и Македония попречиха на Македония да влезне в Европейски Съюз. Това е необикновено закононарушение. И то е такова освен за цяла Европа, то е закононарушение в частност за България и Македония, за двете български страни. Македония направи много взаимни отстъпки, в това число с Гърция, смени си името. Обаче македонските удбаши, които сега работят доста крепко с Русия, и българските кадесари, които, както постоянно, също работят доста крепко с Русия, и тук на челно място би трябвало да се постави Каракачанов като основен нарушител на групата, тези хора направиха по този начин, че Македония към този момент да остане отвън Европейския съюз.
Европейски Съюз, който сега е в нещо като неофициално немско водачество, проспива тези неща, тъй като няма визия. А и има по-лош вид. Може би немското водачество желае да се отърве от неуместни членове като Англия, или най-малко го позволява за допустимо, и също по този начин желае да спре Съюза да се уголемява към Балканите, тъй като схваща по някакъв метод Балканите като зона на интерес на руснаците. Германското водачество, както в самата Германия, по този начин и на общоевропейско равнище, е много склонно да прави взаимни отстъпки с Русия.
Вместо да се помогне на страни като България, Грузия и Украйна да се отърват от съветската взаимозависимост и в действителност да развиваме народна власт, пазарна стопанска система, независимост на напредването и така нататък, на нас не ни се оказва помощ за нищо към този момент. Оставени сме като втора употреба европейци. Европа на две скорости. Изглежда, че Германия сега вижда Европа като себе си, Бенелюкс и Франция, а всичко останало е някакъв придатък с по-голяма или по-малка стойност за експорт на артикули от Германия към другите страни. Това не е честно отношение и не би трябвало ние като съдружници да го разрешаваме. Само че с Бойко отпред няма такова българско водачество, което да тропне на масата в Европейския парламент и да каже: " Извинявайте, ние не сме втора употреба европейци, ние сме същите като вас. Ние разтичаме на вас за политическа помощ от време на време и за нищо друго ".
Да, ние може би имаме потребност от по-силен Европейски съюз, само че отново се опира до въпроса за визията, водачеството и тестостерона.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ