Германия вече не е това, което беше
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не, Германия явно не е по този начин изрядно подредена и проведена, както имат вяра самите германци. Пандемията дефинитивно сподели, че Германия към този момент не е това, което беше.
Коментар от Йенс Турау:
А в миналото Германия минаваше за страната на успеваемостта и благонадеждността. Германците може и да са малко сковани, гласеше тази позиция, те може и да се крият в избата, когато желаят да се посмеят на глас, само че по тази причина пък постоянно са точни и дисциплинирани. А благосъстоянието им от много време се гради върху десетките хиляди междинни и дребни бизнесмени и върху една релативно мощна страна.
В центъра на всичко стояха необятната междинна класа и концепцията за корпоративизъм, чиято формула най-опростено гласи: отхвърляме се от тогавашните класови битки и решаваме споровете по кротичък път. Въпреки мощните синдикати, стачките в Германия са необичайност. В компенсация оптимално количество хора са приобщени към едно забележително благоденствие.
Защо е тази неразбория?
Дали точно тази просвета не отиде дефинитивно в историята в следствие от пандемията? Промяната стартира в действителност много по-рано: дългогодишните разногласия към градежа на подземна жп-гара в Щутгарт или на новото берлинско летище бяха първите предвестници, че потвърдилият се през годините баланс на ползите към този момент не работи както би трябвало. Да, полагаха се старания в решаването на проблемите да вземат участие всички публични групи, само че все по-често се оказваше, че край печката са се струпали прекомерно доста готвачи: държавното управление, провинциите, окръзите, градовете, гражданските начинания, експертните препоръки. От старите времена оцеля единствено една концепция: когато се захванат с нещо, германците гледат да го свършат по най-старателния и обстоен метод.
След разправиите към жп-гарата в Щутгарт и безкрайното отсрочване на летището в столицата, пристигнаха дългите страдания към манипулирания програмен продукт на концерна Фолксваген. Да не приказваме, че и енергийният поврат, в който германците сякаш желаят да бъдат първопроходници (включително и с отхвърли си от атомната енергия), по този начин и още тъпче на място.
А в този момент пристигна и пандемията. Вече никой не може да се ориентира в гъсталака от концепции, съгласно които едни учебни заведения отварят, а други остават затворени. Канцлерката Ангела Меркел явно се е отказала от опитите си да наложи най-малко някакво сходство на единни правила в битката против пандемията. Позволяме си лукса да разпределим хората в безчет групи за поредността на имунизиране - типично по немски, с мисъл и за най-дребния подробност - а в това време забравяме да поръчаме задоволително ваксини.
Но това не е всичко. В един миг медиите по този начин очерниха наличната ваксина на AstraZeneca, че доста хора към този момент не желаят да се имунизират с нея - макар че резултатът ѝ е потвърден. От толкоз доста дървета престанахме да виждаме гората...
За цялата тази неразбория съществуват частично обичайни аргументи. Образованието да вземем за пример от много време е в компетенциите на обособените провинции. Абсурдните от време на време разлики в просветителната политика и в нивото на образованието са се трансформирали във ежедневие, само че ние си затваряхме очите за тях просто тъй като тази форма на федерализма работеше доста добре, в това число и след началото на пандемията.
Тогава, преди година, всички си казвахме: Ние сме германци и ще овладеем тази пандемия. Та нали се справихме по-добре от мнозина други и с финансовата рецесия, и със разтърсванията в еврозоната, и с бежанската рецесия. Прекалено дълго обаче останахме в обятията на самодоволството. А както знаем, самодоволните от време на време изпускат момента. Нека да си го признаем: в областта на дигитализацията да вземем за пример Германия несъмнено има какво да наваксва. Къде ли другаде в Европа локалните здравни служби пращат сводките си за инфектираните по факса?
Честно за Германия
Германия незабавно се нуждае от едно почтено взиране в себе си. Не, това въобще не значи, че би трябвало да се саморазкъсаме (макар че ние, германците, имаме опит в това). Ние и отсега нататък ще си останем една от стопански най-силните страни на земното кълбо. Ние и отсега нататък твърдо ще се застъпваме за интернационално съдействие в битката против пандемията, за запазване на климата и за гарантиране на мира. И това е добре.
Но несъмнено би трябвало да преосмислим някои свои настройки. Да съсипем с икономии страната единствено с цел да реализираме балансиран бюджет - не, това не е добра концепция. По време на пандемията страната раздаде великодушни помощи на безчет компании и бизнесмени, а законодателството за труд при понижено работно време се оказа същинска благословия, както беше и по време на финансовата рецесия. В същото време обаче забравяме какъв брой значими са и младите създатели на компании, самонаетите, хората на изкуството и културата, на които съвсем никой не обръща внимание. И които се задушават от бюрократичните правила за разпределяне на помощи.
Време е да подхванем полемика за онази Германия, която желаеме да забележим след пандемията. За онази Германия, която ще си остане на положителни позиции даже в случай че вирусът не си отиде, даже в случай че на вратата ни почука идната пандемия. Имаме потребност от една ефикасна и сполучлива страна с колкото може по-малко йерархии. Имаме потребност да забележим с нови очи модерните форми на предприемачеството. Да оставим федерализма единствено там, където ни е необходим - и да си позволим риска от повече централизъм, когато той ни потрябва. А и по-малко блаженство по никакъв начин няма да ни навреди.
Не, Германия явно не е по този начин изрядно подредена и проведена, както имат вяра самите германци. Пандемията дефинитивно сподели, че Германия към този момент не е това, което беше.
Коментар от Йенс Турау:
А в миналото Германия минаваше за страната на успеваемостта и благонадеждността. Германците може и да са малко сковани, гласеше тази позиция, те може и да се крият в избата, когато желаят да се посмеят на глас, само че по тази причина пък постоянно са точни и дисциплинирани. А благосъстоянието им от много време се гради върху десетките хиляди междинни и дребни бизнесмени и върху една релативно мощна страна.
В центъра на всичко стояха необятната междинна класа и концепцията за корпоративизъм, чиято формула най-опростено гласи: отхвърляме се от тогавашните класови битки и решаваме споровете по кротичък път. Въпреки мощните синдикати, стачките в Германия са необичайност. В компенсация оптимално количество хора са приобщени към едно забележително благоденствие.
Защо е тази неразбория?
Дали точно тази просвета не отиде дефинитивно в историята в следствие от пандемията? Промяната стартира в действителност много по-рано: дългогодишните разногласия към градежа на подземна жп-гара в Щутгарт или на новото берлинско летище бяха първите предвестници, че потвърдилият се през годините баланс на ползите към този момент не работи както би трябвало. Да, полагаха се старания в решаването на проблемите да вземат участие всички публични групи, само че все по-често се оказваше, че край печката са се струпали прекомерно доста готвачи: държавното управление, провинциите, окръзите, градовете, гражданските начинания, експертните препоръки. От старите времена оцеля единствено една концепция: когато се захванат с нещо, германците гледат да го свършат по най-старателния и обстоен метод.
След разправиите към жп-гарата в Щутгарт и безкрайното отсрочване на летището в столицата, пристигнаха дългите страдания към манипулирания програмен продукт на концерна Фолксваген. Да не приказваме, че и енергийният поврат, в който германците сякаш желаят да бъдат първопроходници (включително и с отхвърли си от атомната енергия), по този начин и още тъпче на място.
А в този момент пристигна и пандемията. Вече никой не може да се ориентира в гъсталака от концепции, съгласно които едни учебни заведения отварят, а други остават затворени. Канцлерката Ангела Меркел явно се е отказала от опитите си да наложи най-малко някакво сходство на единни правила в битката против пандемията. Позволяме си лукса да разпределим хората в безчет групи за поредността на имунизиране - типично по немски, с мисъл и за най-дребния подробност - а в това време забравяме да поръчаме задоволително ваксини.
Но това не е всичко. В един миг медиите по този начин очерниха наличната ваксина на AstraZeneca, че доста хора към този момент не желаят да се имунизират с нея - макар че резултатът ѝ е потвърден. От толкоз доста дървета престанахме да виждаме гората...
За цялата тази неразбория съществуват частично обичайни аргументи. Образованието да вземем за пример от много време е в компетенциите на обособените провинции. Абсурдните от време на време разлики в просветителната политика и в нивото на образованието са се трансформирали във ежедневие, само че ние си затваряхме очите за тях просто тъй като тази форма на федерализма работеше доста добре, в това число и след началото на пандемията.
Тогава, преди година, всички си казвахме: Ние сме германци и ще овладеем тази пандемия. Та нали се справихме по-добре от мнозина други и с финансовата рецесия, и със разтърсванията в еврозоната, и с бежанската рецесия. Прекалено дълго обаче останахме в обятията на самодоволството. А както знаем, самодоволните от време на време изпускат момента. Нека да си го признаем: в областта на дигитализацията да вземем за пример Германия несъмнено има какво да наваксва. Къде ли другаде в Европа локалните здравни служби пращат сводките си за инфектираните по факса?
Честно за Германия
Германия незабавно се нуждае от едно почтено взиране в себе си. Не, това въобще не значи, че би трябвало да се саморазкъсаме (макар че ние, германците, имаме опит в това). Ние и отсега нататък ще си останем една от стопански най-силните страни на земното кълбо. Ние и отсега нататък твърдо ще се застъпваме за интернационално съдействие в битката против пандемията, за запазване на климата и за гарантиране на мира. И това е добре.
Но несъмнено би трябвало да преосмислим някои свои настройки. Да съсипем с икономии страната единствено с цел да реализираме балансиран бюджет - не, това не е добра концепция. По време на пандемията страната раздаде великодушни помощи на безчет компании и бизнесмени, а законодателството за труд при понижено работно време се оказа същинска благословия, както беше и по време на финансовата рецесия. В същото време обаче забравяме какъв брой значими са и младите създатели на компании, самонаетите, хората на изкуството и културата, на които съвсем никой не обръща внимание. И които се задушават от бюрократичните правила за разпределяне на помощи.
Време е да подхванем полемика за онази Германия, която желаеме да забележим след пандемията. За онази Германия, която ще си остане на положителни позиции даже в случай че вирусът не си отиде, даже в случай че на вратата ни почука идната пандемия. Имаме потребност от една ефикасна и сполучлива страна с колкото може по-малко йерархии. Имаме потребност да забележим с нови очи модерните форми на предприемачеството. Да оставим федерализма единствено там, където ни е необходим - и да си позволим риска от повече централизъм, когато той ни потрябва. А и по-малко блаженство по никакъв начин няма да ни навреди.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ