Обикновен либерализъм
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Валентин Хаджийски за " Гласове "
Заклинанията на Хилари в „ Уошингтън Поуст “ в понеделник против „ белотата “ (whiteness), историята с американския Павлик Морозов в рокля, прочувствено разказана от „ НЙ Таймс “ в сряда и цензурирането в обществените мрежи и на някогашния конгресмен Рон Пол – либертарианец, нямащ безусловно нищо общо с Тръмп, около други неща, ме подтикнаха най-сетне да употребя първо мислено, след това и документално, думата „ либералфашизъм “.
За по-младите читатели – заглавието ми е парафраза на известния на нашето потомство руски документален филм на Михаил Ром „ Обикновен фашизъм “. Не сложих „ либералфашизъм “ в заглавието – да не нервира прекомерно, тъй като ще се асоциира с „ феминацизма “ на американските консерватори от предишното десетилетие и ще припомня на „ аграрфашистите “ и „ социалфашистите “ на българските леви сектанти в Българска комунистическа партия от 1920-те и 30-те години – те неправилно наричали по този начин земеделците и социалдемократите.
„ Левосектантска “ и последна ли е обаче оценката ми? Псевдолиберализмът в Съединени американски щати наподобява да има към този момент всички белези на фашизма. За разлика от „ тръмпизма “, с който либералите все ни плашеха в 2016 година и не престават да ни плашат, че „ не си отивал с Тръмп “. Страшният кандидат-диктатор Тръмп от кориците на списанията в 2016 година се оказа неумел чирак спрямо „ демократичните “ си съперници.
Читателите може би си спомнят какви картини на бъдещето ни рисуваше Робърт Райх, в случай че Тръмп или различен десен популист завоюва президентски избори в 2016 година В тях имаше химеричен антиглобалистки популизъм в духа на „ селското въстание “, само че не доста от класическия фашизъм: изпъждане на незаконните имигранти и възбрана на имиграцията от Латинска Америка, Африка и Азия; високи вносни мита, възбрана за US компании да местят и аутсорсват действия в други страни; възбрана за печелившите компании да уволняват служащи, да режат заплати и обществени придобивки; овакантяване на Организация на обединените нации, Световната комерсиална организация, глобалистките търговски контракти, Световната банка и МВФ; преустановяване „ намесите “ в други страни; отвод да се заплащат лихвите по дълга към Китай и преустановяване търговията с него, в случай че той не вкара свободно плаващ валутен курс...
Много малко такива ограничения обаче се реализираха при Тръмп: напускането на глобалистките търговски контракти, стягането на имиграцията – и двете в действителност потребни за американските служащи, включително небелите. Колкото до предстоящите от Райх ограничавания на капиталовото банкиране и конфискационни налози за балансиране на бюджета – за тях изобщо и не стана дума при Тръмп. Всъщност настана небивало рязане на налози за корпорациите и богатите и финансовите пазари пробиха тавана. Макар милиардер, работещ в полза на (една – „ патриотична “ – част от) едрия капитал, Тръмп ловко флиртуваше с служащите и дребните предприемачи, като им говореше демагогски, само че приятни за тях неща, които за наивните звучат напряко квазисоциалистически.
По отношение на вътрешната политика и заплахата от тирания на Тръмп пък дано си спомним мрачните прогнози на Робърт Кътнър, съгласно който още с войната против тероризма, патриотичния закон {Patriot Act), цифровата национална сигурност и всеобщото следене още от времето на Буш II и Обама Съединени американски щати бяха станали Оруеловска страна. Ако пристигна освен това и президент Тръмп, вещаеше Кътнър в 2016 година, хвърлете в миксера най-лошите ексцеси на Никсън; Едгар Хувър, първият началник на ФБР; „ Червените бригади “ (Red Squads, тайната политическа полиция в Съединени американски щати в края на ХIХ и началото на ХХ век); южните шерифи, злокобно смигащи на бялата навалица... разбъркайте всичко с персоналната преднамереност на Тръмп... и ще почувствате коктейла!
Aмерика при Тръмп, пишеше Кътнър, щяла наподобява на „ нелибералните, номинални демокрации “ като Русия, Унгария или Турция, дето дисидентите биват сплашвани, опозиционните медии едвам кретат, гражданското общество е ерозирано и изборите са нагласени така, щото опозицията в никакъв случай да не пристигна на власт. Тръмп бил дал задоволително сигнали, продължаваше Кътнър, той нямало да признава конституционни ограничавания, щял да санкционира медиите, да си разчиства сметките със съдиите, да употребява наети тълпи за заплашване на съперниците и да нападна бизнес ползите им.
По-конкретно Кътнър предвиждаше, че диктаторът Тръмп щял да изисква безспорна преданост в администрацията; в това отношение щял е по-твърд от Джонсън, който търпеше вътрешна съпротива за Виетнам в лицето на личния си боен министър Р. Макнамара и самичък се отхвърли да търси преизбиране... Като Никсън Тръмп щял да сътвори своя специфична работа, в случай че ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ не му играят задоволително старателно по свирката.
Щял да откри партиен надзор над трите управляващи. Щял трансформира имиграционната и митническа работа (Immigration and Customs Enforcement, ICE) в гестапо против имигрантите, изключително мюсюлманите и латиноамериканците. Щял политизира данъчната работа (Internal Revenue Service, IRS) да преследва политическите му врагове, изключително „ прогресивните “ организации, регистрирани като сдружения с нестопанска цел и освободени от налози, с цел да ореже приходите им.
Щял да развърже селективно наказателно гонене на враговете си благодарение на политически лоялни прокурори. Щял да употребява бюджета и назначенията в администрацията, с цел да торпилира работата на организациите за отбрана на служащите и потребителите като Министерството на труда, EPA (агенцията за запазване на околната среда) и FDA (администрацията за храни и лекарства), и да блокира работата им по закони като този на Дод-Франк за контролиране на Уолстрийт. Щял да мачка профсъюзите. Да праща паравоенни тълпи в духа на южните vigilante bands, може би и Националната армия, за разгонване на митинги против режима. Щял да употребява като Буш II терористичните набези и естествени бедствия за усилване на полицейската страна и увеличение на пълномощията си. Щял да си играе с медиите на любимци и врагове. И тъй наречените
Много малко от прогнозите на Кътнър се сбъднаха при Тръмп: напускането на Парижкото съглашение за климата, мечтано от енергийния бранш и от служащите в него; орязването на бюджета на Съединени американски щати за политическа и пропагандна интервенция в чужбина, включително на парите за българските седесарски Неправителствени организации, на което ограничения огромното болшинство българи намерено симпатизираха; плюс подпалваческите реплики на Тръмп, наливали бензин в огъня на размириците – от Шарлътсвил до нахлуването в Капитолия на шести януари и загадъчното му изявление за американските военни от петък.
Интересно, множеството мрачни прогнози на Кътнър бяха осъществени, само че не от Тръмп, а от демократическите му съперници. Либералфашизмът усвои всичко, от които сякаш се ужасяваше у тръмпизма в 2016 година Като кривото огледало, в което обликът излиза по-голям от оригинала.
В борбата си с диктаторската опасност „ Тръмп “ (до огромна степен въображаема) либералите сами развиха всички белези на вирулентен, нападателен и всеяден либералфашизъм.
Беше време, когато се съкрушавах тук от злодействата на американското „ консервативно придвижване “ и „ чаеното празненство “, от номеклатурщината и фанатизма на десните апаратчици. Те в този момент ми наподобяват бледни, заболели теменуги пред новите ярки достижения на либералфашистите. Безликият Майк Пенс ми се вижда тънък благородник с писмото си до номенклатурната костенурка Нанси Пелоси, която се оказа, че била назначена за представител в Конгреса от напускаща заболяла съпартийка на личното ѝ място (наследено от мъжа на последната) и от този момент 37 години не била взела участие в първоначални избори, а била автоматизирано преизбирана.
В предходните ми мнения за А. Райчев и К. Стойчев стана дума за диалектиката като принцип на мисленето и на действителността, с която то се съотнася. Чудна е диалектиката на нещата и концепциите, които минават незабелязано в своята цялостна диаметралност. Скоро писах тук за потребността от „ деболшевизация “ на американските либерали. „ Деболшевизация “ е остарял термин; тогава болшевизмът еднопосочно се приемаше за нещо неприятно. И в този момент мнозина назовават либералите „ болшевики “: от Тръмп, който бе блокиран в обществена мрежа ( не споделям коя – да не ме блокне) по тази причина, че пусна логото ѝ – синьо птиченце – в алено и със сърп и чук, та до нашите български леви, които от време на време прецизират, че либералите били „ ултралеви “, „ троцкисти “. Дори и да не ги назовават „ болшевики “, всички ги считат въпреки всичко за „ леви “, „ левица “. Защото нали: малцинства, аборти, гей-бракове, подмяна на думите като „ наследник “ и „ внучка “ с полово неутрални и така нататък „ леви “ антики.
Либералфашистите не са леви
Първо, безусловно неразбирателство е да назовават тези хора „ левица “. В момента те са авангардът на най-реакционната, лакома и нападателна част от глобалистката финансова олигархия. И са си десница пар екселанс.
Само класовите избрания имат смисъл в политиката. Хората постоянно ще си остават наивни жертви на илюзия, до момента в който не се научат да виждат зад всевъзможните политически, идеологически, правни, расови, националистически, етнически, полови, религиозни, културни и прочие съображения и спекулации ползите на едни или други стопански съсловия. Това е от Ленин, само че е изцяло правилно, както всеки схваща, в случай че се понапъне. А че олигархията през днешния ден джитка по къси панталони и джапанки, а не с бастони, дебели шуби и пури, посръбва комбуча, а не скоч, и нагъва киноа вместо бифтек, е с нулево значение. Социалните мрежи поддържат сляпо Байдън не за сините му очи, а тъй като чакат от него да ги избави на следващия ден от резонни антимонополни ограничения и налози. То е напълно просто: бизнес, братче.
Само две думи за Троцки: за какво либералфашистите не са „ троцкисти “? Лев Троцки е командващият Червената войска в Гражданската война комисар (Сталин му е подчинен) и водещият болшевишки пропагандист; дълго време е вторият престиж в партията след Ленин. Свален и пропъден от Съюз на съветските социалистически републики от Сталин, тъй като продължава да проповядва „ перманентна “ международна гражданска война и когато става безвъпросно ясно, че Съюз на съветските социалистически републики ще си остане самотна социалистическа страна и ще живее в капиталистическо обграждане. В чужбина Троцки продължава битката със Сталин и сътрудничи с антикомунистическите сили в Съединени американски щати, като подло топи тамошните комунистически ръководители-сталинисти. Убит в Мексико от испански болшевик по поръка на Сталин. Комунистическото придвижване на Запад дълго време се разделяло на сталинисти и троцкисти – във Франция до неотдавна ги имаше и двете партии, а в 1953 година френски комунисти като Сартр, Арагон, Елюар и Пикасо са си още чисти сталинисти. Троцкизмът е „ глобализъм “ и експорт на гражданска война, само че комунистически глобализъм, идеология на комунистическата международна гражданска война. А не глобализъм на капитала. Да, Ленин и Троцки са получавали конюнктурна помощ и от американските капиталисти, и от немския имперски щаб – само че това не трансформира обстоятелството, че са комунисти, борци против капитализма. Враговете на моите врагове са мои другари, само че единствено като краткотрайна обстановка.
Второ, да си спомним, че фашизмът е „ открита терористична тирания на най-реакционните кръгове на финансовата “ олигархия – напълно леко перифразирайки Георги Димитров. Той в действителност приказва и за национализъм, а през днешния ден приказваме за глобализъм. Класовата природа на фашизма обаче е безвъпросно дясна. Всичките му други оперения – националистически, расистки, „ работен “, „ социалистически “, „ джендърни “, лайфстайлни – са единствено оперения. Лайфстайл лозунгите на либералфашизма в Съединени американски щати са предопределени да разделят перфидно масите по цвят на кожата, пол и полова ориентировка, вяра и културни особености, вместо да се обединят в отбрана на икономическите си ползи срещу олигархията. Лайфстайл лозунгите са оръжие за всеобщо оглупяване, weapons of mass distraction.
Отликата на расизма на либералфашистите от расизма на нацистите е тънка – в този момент „ положителни “ са малцинствата, а „ неприятни “ – мнозинствата; при нацистите беше наобратно – злодеи бяха малцинствата – евреите. ромите. У Хилари злодеи в този момент са белите хора, изключително белите мъже. Щурмувалите Капитолия са съгласно нея „ бели супрематисти “, „ теоретици на конспирацията “, хора с „ нереални искания “. Всъщност те са служащи, дребни бизнесмени, някогашни или сегашни военни и служители на реда – хора, губещи от глобализацията и от расисткото (против белите) въстание на BLM.
Разликата на фашизмите е несъществена. Винаги злодеите се търсят не там, дето са. Никога няма да не помни фотографията на берлинските работен казарми от 1930 година, дето от половината прозорци се вее алено знаме със сърп и чук, от другата половина – алено със свастика. Едни и същи служащи попълнят редиците на милициите Ротфронт и SA. Днес BLM и „ Антифа “ действително се трансфораха в SA-щурмоваци на либералфашизма. Без изобщо да го схванат.
До средата на юни м.г. абсолютно симпатизирах на митингите против полицейското принуждение, в които участваха и децата ми. След началото на „ фойерверковото въстание “ (Тhe Firecracker Rebellion of 2020 – мой термин) на черната декласирана юноша против белите през втората половина на юни т.г. бързо се преориентирах. Всеки породист, сексуален, националистически или сходен „ начин на живот “ митинг, даже и безусловно обективен първоначално, в случай че продължи изолирано от класовите си корени за по-дълго време, има всички шансове да се трансформира в запас на фашизма.
Ама я чакай, ще ми кажат, какъв ти фашизъм у демократите? Нали ти самичък писа, че в Дем. партия имаше „ национално въстание “ лятото на 2019 година, че съвсем всички претенденти за президент прегърнаха лозунгите на социалиста Бърни от 2016 година?
Да, по този начин е – Бърни, АОК (Александрия Окасио-Кортес) и други са левичари и можем умерено да ги назовем „ социалисти “. А лозунгите им печелят известност, тъй като болшинството млади американци към този момент симпатизира на социализма. Но от август 2016 година Демократическата партия е в ръцете на либералфашистите. Те и хората, които им дават парите, не са удовлетворени от левия завой на партията и ясно си го споделят. Дори инцидентно някои от левите да получат на следващия ден постове в кабинета на Байдън, няма да могат да свършат доста и ще бъдат изолирани. И ще се тюхкат, защото те и техните въодушевени млади последователи по места имаха огромен принос за успеха на Байдън с гласуването по пощата от милиони до момента политически неактивни хора от малцинствата, която най-после стана победа на либералфашизма. Социалистите изиграха ролята на стръв, както и у Хитлер обществената измама постоянно бе на линия да заблуждава и манипулира масите – дружно с националистическата нервност.
Бясът, с който се нахвърлят върху отиващия си Тръмп либералфашистите и присъдружните им „ дълбока страна “, хай-тек корпорации и медии, не ни учудва доста – друго отношение към него не сме и видели от деня на успеха му в 2016 година, която те в никакъв случай не признаха. Но в този момент има значителен нов миг. Ако успеха на Тръмп в 2016 до момента се твърдеше, че се дължала на съветската помощ, в този момент демократите признават, че това не е правилно (уж отново имаше сериозна съветска намеса) и че те се опасяват от известността на Тръмп. Те са наясно, че в 2020 година го победиха единствено с помощта на Коронавирус, гласуването по пощата и съпътстващите особености на вота. Не споделям, че победиха с машинация, само че победиха при неповторимо стичане на събитията, което няма да е налице в 2024 година
Странно е, че въпреки в. „ НЙ Таймс “ да признава, че демократите изцяло изтърваха американската работническа класа (от всички цветове на кожата), която отиде при Тръмп – и този в миналото доста добър вестник, и всички либералфашистки медии, говорещи глави и политици настойчиво отхвърлят да разпознаят в лицата на щурмувалите Капитолия американските служащи (вкл. военни и полицаи) – и изобщо хората, изгубили от глобализацията; хората, наречени от либералфашисткия историк Ювал Харари „ непотребната класа “ (the worthless class). „ Постхуманистичната “ химера на Харари, както демонстрирах тук преди две години в „ Нищетата на либерализма “, си показва прелестния нов свят на капитала без служащи – един неосъществим свят.
Както споделих, съгласно либералфашистите Капитолият бил щурмуван от „ бели супрематисти “, последователи на „ теории за конспирацията “ и с „ нереални искания “. Ясно е, че под това се схващат не толкоз небивалиците за „ QAnon “, „ рептилите “ и „ кемтрейлс “, с които българският четец е добре осведомен, колкото класовото схващане и класовите искания на служащите, които към този момент са в латентно положение под Тръмповата анестезия. Но които елементарно могат да се разсънят, откакто служащите към този момент са събрани в едно, въпреки неправилно, място и са изпълнени с злоба към либералфашисткия естаблишмент.
Преди изборите в 2016 година предвиждах, че даже Тръмп да победи, което ми изглеждаше най-вероятно, Америка е прекомерно огромна, разнородна и неуправляема, с цел да може да бъде дейно обяздена от един диктаторски режим. Това си остава правилно и през днешния ден и по тази причина либералфашизмът няма късмет да овладее Америка. Едва ли ще ни накарат да си окачим бели звезди на реверите. Едва ли ще забранят класическата музика – като се изключи че Метрополитън опера още не работи. Републиканците към този момент готвят импийчмънт на Байдън за (украинска и китайска) корупция, много сходен на първия (украински) импийчмънт против Тръмп, който да бъде импортиран в Конгреса още на 21 януари. Новият президент ще би трябвало да се занимава от първия си работен ден и с него, дружно с продължаващото – в действителност антиконституционно след встъпването на Байдън – дело в Сената за импийчмънт на Тръмп, а и с прокарването на новия си кабинет, да не приказваме за битката с Коронавирус и тласъка за бедстващите американци.
Но дано признаем, че към този момент либералфашизмът реализира значително от прогнозите на Кътнър от 2016 година за диктатрурата на Тръмп. Новият президент, по-пригоден за хоспитализация, нежели за инаугурация, идва на власт на щиковете на Националната армия, окупирала Капитолия. И подсилен от „ дълбоката страна “ със своя четиригодишен пълзящ прелом против Тръмп и от Оруеловото „ министерство на истината “ със своите пропагандни акции като „ съветската интервенция “. Идва на власт измежду „ всенародни “ акции, подети от „ възмутени трудови колективи “ за всеобщо размразяване на близки и родини пред ФБР за присъединяване в нашествието на Капитолия; хунвейбински начинания за отнемане на последователи на Тръмп от академични дипломи; от право да летят на самолети; измежду апели за гибел на класическата музика, тъй като утвърждавала превъзходството на белите... Идва на власт измежду детонация на престъпността (на черните) при съпътстващо COVID-блокиране на съдилищата и пандизите и апели за „ дефондиране “ (лишаване от средства) на полицията; измежду офанзиви против бизнеса на Тръмп и последователите му (град Ню Йорк към този момент му лиши концесиите за двете ледени пързалки и въртележката в Сентрал парк); измежду рязане на корпоративни дарения за републиканците, които поддържаха Тръмп в оспорването на изборите... Разбира се, правилото „ каквото повикало, такова се обадило “ ще работи и стореното ще се връща като бумеранг при основателите си.
Популярни ли са малко комплицираните възгледи, които посрамвам? Не: даже най-близките ни другари тук и нашите пораснали деца не ги споделят изцяло или въобще – най-малко към този момент, въпреки че се пробвам да бъда безапелационен и оптимално търпелив с съперниците. „ Тръмпистите “ в Съединени американски щати и България, които ненавиждат демократите, пък упрекват Хилари, Пелоси, Сорос, Бизос, Гейтс, Зукърбърг, Мъск и всички останали в „ комунизъм “, което в Съединени американски щати съответно значи безбожни налози за трудещите се небогати.
Окуражен съм обаче, че петъчното ми присъединяване в „ Дискусионен клуб “ с Велизар Енчев по БСТВ и няколко мои сходни коментара в обществените мрежи получиха добра оценка от много разнообразни хора.
Коментар на Валентин Хаджийски за " Гласове "
Заклинанията на Хилари в „ Уошингтън Поуст “ в понеделник против „ белотата “ (whiteness), историята с американския Павлик Морозов в рокля, прочувствено разказана от „ НЙ Таймс “ в сряда и цензурирането в обществените мрежи и на някогашния конгресмен Рон Пол – либертарианец, нямащ безусловно нищо общо с Тръмп, около други неща, ме подтикнаха най-сетне да употребя първо мислено, след това и документално, думата „ либералфашизъм “.
За по-младите читатели – заглавието ми е парафраза на известния на нашето потомство руски документален филм на Михаил Ром „ Обикновен фашизъм “. Не сложих „ либералфашизъм “ в заглавието – да не нервира прекомерно, тъй като ще се асоциира с „ феминацизма “ на американските консерватори от предишното десетилетие и ще припомня на „ аграрфашистите “ и „ социалфашистите “ на българските леви сектанти в Българска комунистическа партия от 1920-те и 30-те години – те неправилно наричали по този начин земеделците и социалдемократите.
„ Левосектантска “ и последна ли е обаче оценката ми? Псевдолиберализмът в Съединени американски щати наподобява да има към този момент всички белези на фашизма. За разлика от „ тръмпизма “, с който либералите все ни плашеха в 2016 година и не престават да ни плашат, че „ не си отивал с Тръмп “. Страшният кандидат-диктатор Тръмп от кориците на списанията в 2016 година се оказа неумел чирак спрямо „ демократичните “ си съперници.
Читателите може би си спомнят какви картини на бъдещето ни рисуваше Робърт Райх, в случай че Тръмп или различен десен популист завоюва президентски избори в 2016 година В тях имаше химеричен антиглобалистки популизъм в духа на „ селското въстание “, само че не доста от класическия фашизъм: изпъждане на незаконните имигранти и възбрана на имиграцията от Латинска Америка, Африка и Азия; високи вносни мита, възбрана за US компании да местят и аутсорсват действия в други страни; възбрана за печелившите компании да уволняват служащи, да режат заплати и обществени придобивки; овакантяване на Организация на обединените нации, Световната комерсиална организация, глобалистките търговски контракти, Световната банка и МВФ; преустановяване „ намесите “ в други страни; отвод да се заплащат лихвите по дълга към Китай и преустановяване търговията с него, в случай че той не вкара свободно плаващ валутен курс...
Много малко такива ограничения обаче се реализираха при Тръмп: напускането на глобалистките търговски контракти, стягането на имиграцията – и двете в действителност потребни за американските служащи, включително небелите. Колкото до предстоящите от Райх ограничавания на капиталовото банкиране и конфискационни налози за балансиране на бюджета – за тях изобщо и не стана дума при Тръмп. Всъщност настана небивало рязане на налози за корпорациите и богатите и финансовите пазари пробиха тавана. Макар милиардер, работещ в полза на (една – „ патриотична “ – част от) едрия капитал, Тръмп ловко флиртуваше с служащите и дребните предприемачи, като им говореше демагогски, само че приятни за тях неща, които за наивните звучат напряко квазисоциалистически.
По отношение на вътрешната политика и заплахата от тирания на Тръмп пък дано си спомним мрачните прогнози на Робърт Кътнър, съгласно който още с войната против тероризма, патриотичния закон {Patriot Act), цифровата национална сигурност и всеобщото следене още от времето на Буш II и Обама Съединени американски щати бяха станали Оруеловска страна. Ако пристигна освен това и президент Тръмп, вещаеше Кътнър в 2016 година, хвърлете в миксера най-лошите ексцеси на Никсън; Едгар Хувър, първият началник на ФБР; „ Червените бригади “ (Red Squads, тайната политическа полиция в Съединени американски щати в края на ХIХ и началото на ХХ век); южните шерифи, злокобно смигащи на бялата навалица... разбъркайте всичко с персоналната преднамереност на Тръмп... и ще почувствате коктейла!
Aмерика при Тръмп, пишеше Кътнър, щяла наподобява на „ нелибералните, номинални демокрации “ като Русия, Унгария или Турция, дето дисидентите биват сплашвани, опозиционните медии едвам кретат, гражданското общество е ерозирано и изборите са нагласени така, щото опозицията в никакъв случай да не пристигна на власт. Тръмп бил дал задоволително сигнали, продължаваше Кътнър, той нямало да признава конституционни ограничавания, щял да санкционира медиите, да си разчиства сметките със съдиите, да употребява наети тълпи за заплашване на съперниците и да нападна бизнес ползите им.
По-конкретно Кътнър предвиждаше, че диктаторът Тръмп щял да изисква безспорна преданост в администрацията; в това отношение щял е по-твърд от Джонсън, който търпеше вътрешна съпротива за Виетнам в лицето на личния си боен министър Р. Макнамара и самичък се отхвърли да търси преизбиране... Като Никсън Тръмп щял да сътвори своя специфична работа, в случай че ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ не му играят задоволително старателно по свирката.
Щял да откри партиен надзор над трите управляващи. Щял трансформира имиграционната и митническа работа (Immigration and Customs Enforcement, ICE) в гестапо против имигрантите, изключително мюсюлманите и латиноамериканците. Щял политизира данъчната работа (Internal Revenue Service, IRS) да преследва политическите му врагове, изключително „ прогресивните “ организации, регистрирани като сдружения с нестопанска цел и освободени от налози, с цел да ореже приходите им.
Щял да развърже селективно наказателно гонене на враговете си благодарение на политически лоялни прокурори. Щял да употребява бюджета и назначенията в администрацията, с цел да торпилира работата на организациите за отбрана на служащите и потребителите като Министерството на труда, EPA (агенцията за запазване на околната среда) и FDA (администрацията за храни и лекарства), и да блокира работата им по закони като този на Дод-Франк за контролиране на Уолстрийт. Щял да мачка профсъюзите. Да праща паравоенни тълпи в духа на южните vigilante bands, може би и Националната армия, за разгонване на митинги против режима. Щял да употребява като Буш II терористичните набези и естествени бедствия за усилване на полицейската страна и увеличение на пълномощията си. Щял да си играе с медиите на любимци и врагове. И тъй наречените
Много малко от прогнозите на Кътнър се сбъднаха при Тръмп: напускането на Парижкото съглашение за климата, мечтано от енергийния бранш и от служащите в него; орязването на бюджета на Съединени американски щати за политическа и пропагандна интервенция в чужбина, включително на парите за българските седесарски Неправителствени организации, на което ограничения огромното болшинство българи намерено симпатизираха; плюс подпалваческите реплики на Тръмп, наливали бензин в огъня на размириците – от Шарлътсвил до нахлуването в Капитолия на шести януари и загадъчното му изявление за американските военни от петък.
Интересно, множеството мрачни прогнози на Кътнър бяха осъществени, само че не от Тръмп, а от демократическите му съперници. Либералфашизмът усвои всичко, от които сякаш се ужасяваше у тръмпизма в 2016 година Като кривото огледало, в което обликът излиза по-голям от оригинала.
В борбата си с диктаторската опасност „ Тръмп “ (до огромна степен въображаема) либералите сами развиха всички белези на вирулентен, нападателен и всеяден либералфашизъм.
Беше време, когато се съкрушавах тук от злодействата на американското „ консервативно придвижване “ и „ чаеното празненство “, от номеклатурщината и фанатизма на десните апаратчици. Те в този момент ми наподобяват бледни, заболели теменуги пред новите ярки достижения на либералфашистите. Безликият Майк Пенс ми се вижда тънък благородник с писмото си до номенклатурната костенурка Нанси Пелоси, която се оказа, че била назначена за представител в Конгреса от напускаща заболяла съпартийка на личното ѝ място (наследено от мъжа на последната) и от този момент 37 години не била взела участие в първоначални избори, а била автоматизирано преизбирана.
В предходните ми мнения за А. Райчев и К. Стойчев стана дума за диалектиката като принцип на мисленето и на действителността, с която то се съотнася. Чудна е диалектиката на нещата и концепциите, които минават незабелязано в своята цялостна диаметралност. Скоро писах тук за потребността от „ деболшевизация “ на американските либерали. „ Деболшевизация “ е остарял термин; тогава болшевизмът еднопосочно се приемаше за нещо неприятно. И в този момент мнозина назовават либералите „ болшевики “: от Тръмп, който бе блокиран в обществена мрежа ( не споделям коя – да не ме блокне) по тази причина, че пусна логото ѝ – синьо птиченце – в алено и със сърп и чук, та до нашите български леви, които от време на време прецизират, че либералите били „ ултралеви “, „ троцкисти “. Дори и да не ги назовават „ болшевики “, всички ги считат въпреки всичко за „ леви “, „ левица “. Защото нали: малцинства, аборти, гей-бракове, подмяна на думите като „ наследник “ и „ внучка “ с полово неутрални и така нататък „ леви “ антики.
Либералфашистите не са леви
Първо, безусловно неразбирателство е да назовават тези хора „ левица “. В момента те са авангардът на най-реакционната, лакома и нападателна част от глобалистката финансова олигархия. И са си десница пар екселанс.
Само класовите избрания имат смисъл в политиката. Хората постоянно ще си остават наивни жертви на илюзия, до момента в който не се научат да виждат зад всевъзможните политически, идеологически, правни, расови, националистически, етнически, полови, религиозни, културни и прочие съображения и спекулации ползите на едни или други стопански съсловия. Това е от Ленин, само че е изцяло правилно, както всеки схваща, в случай че се понапъне. А че олигархията през днешния ден джитка по къси панталони и джапанки, а не с бастони, дебели шуби и пури, посръбва комбуча, а не скоч, и нагъва киноа вместо бифтек, е с нулево значение. Социалните мрежи поддържат сляпо Байдън не за сините му очи, а тъй като чакат от него да ги избави на следващия ден от резонни антимонополни ограничения и налози. То е напълно просто: бизнес, братче.
Само две думи за Троцки: за какво либералфашистите не са „ троцкисти “? Лев Троцки е командващият Червената войска в Гражданската война комисар (Сталин му е подчинен) и водещият болшевишки пропагандист; дълго време е вторият престиж в партията след Ленин. Свален и пропъден от Съюз на съветските социалистически републики от Сталин, тъй като продължава да проповядва „ перманентна “ международна гражданска война и когато става безвъпросно ясно, че Съюз на съветските социалистически републики ще си остане самотна социалистическа страна и ще живее в капиталистическо обграждане. В чужбина Троцки продължава битката със Сталин и сътрудничи с антикомунистическите сили в Съединени американски щати, като подло топи тамошните комунистически ръководители-сталинисти. Убит в Мексико от испански болшевик по поръка на Сталин. Комунистическото придвижване на Запад дълго време се разделяло на сталинисти и троцкисти – във Франция до неотдавна ги имаше и двете партии, а в 1953 година френски комунисти като Сартр, Арагон, Елюар и Пикасо са си още чисти сталинисти. Троцкизмът е „ глобализъм “ и експорт на гражданска война, само че комунистически глобализъм, идеология на комунистическата международна гражданска война. А не глобализъм на капитала. Да, Ленин и Троцки са получавали конюнктурна помощ и от американските капиталисти, и от немския имперски щаб – само че това не трансформира обстоятелството, че са комунисти, борци против капитализма. Враговете на моите врагове са мои другари, само че единствено като краткотрайна обстановка.
Второ, да си спомним, че фашизмът е „ открита терористична тирания на най-реакционните кръгове на финансовата “ олигархия – напълно леко перифразирайки Георги Димитров. Той в действителност приказва и за национализъм, а през днешния ден приказваме за глобализъм. Класовата природа на фашизма обаче е безвъпросно дясна. Всичките му други оперения – националистически, расистки, „ работен “, „ социалистически “, „ джендърни “, лайфстайлни – са единствено оперения. Лайфстайл лозунгите на либералфашизма в Съединени американски щати са предопределени да разделят перфидно масите по цвят на кожата, пол и полова ориентировка, вяра и културни особености, вместо да се обединят в отбрана на икономическите си ползи срещу олигархията. Лайфстайл лозунгите са оръжие за всеобщо оглупяване, weapons of mass distraction.
Отликата на расизма на либералфашистите от расизма на нацистите е тънка – в този момент „ положителни “ са малцинствата, а „ неприятни “ – мнозинствата; при нацистите беше наобратно – злодеи бяха малцинствата – евреите. ромите. У Хилари злодеи в този момент са белите хора, изключително белите мъже. Щурмувалите Капитолия са съгласно нея „ бели супрематисти “, „ теоретици на конспирацията “, хора с „ нереални искания “. Всъщност те са служащи, дребни бизнесмени, някогашни или сегашни военни и служители на реда – хора, губещи от глобализацията и от расисткото (против белите) въстание на BLM.
Разликата на фашизмите е несъществена. Винаги злодеите се търсят не там, дето са. Никога няма да не помни фотографията на берлинските работен казарми от 1930 година, дето от половината прозорци се вее алено знаме със сърп и чук, от другата половина – алено със свастика. Едни и същи служащи попълнят редиците на милициите Ротфронт и SA. Днес BLM и „ Антифа “ действително се трансфораха в SA-щурмоваци на либералфашизма. Без изобщо да го схванат.
До средата на юни м.г. абсолютно симпатизирах на митингите против полицейското принуждение, в които участваха и децата ми. След началото на „ фойерверковото въстание “ (Тhe Firecracker Rebellion of 2020 – мой термин) на черната декласирана юноша против белите през втората половина на юни т.г. бързо се преориентирах. Всеки породист, сексуален, националистически или сходен „ начин на живот “ митинг, даже и безусловно обективен първоначално, в случай че продължи изолирано от класовите си корени за по-дълго време, има всички шансове да се трансформира в запас на фашизма.
Ама я чакай, ще ми кажат, какъв ти фашизъм у демократите? Нали ти самичък писа, че в Дем. партия имаше „ национално въстание “ лятото на 2019 година, че съвсем всички претенденти за президент прегърнаха лозунгите на социалиста Бърни от 2016 година?
Да, по този начин е – Бърни, АОК (Александрия Окасио-Кортес) и други са левичари и можем умерено да ги назовем „ социалисти “. А лозунгите им печелят известност, тъй като болшинството млади американци към този момент симпатизира на социализма. Но от август 2016 година Демократическата партия е в ръцете на либералфашистите. Те и хората, които им дават парите, не са удовлетворени от левия завой на партията и ясно си го споделят. Дори инцидентно някои от левите да получат на следващия ден постове в кабинета на Байдън, няма да могат да свършат доста и ще бъдат изолирани. И ще се тюхкат, защото те и техните въодушевени млади последователи по места имаха огромен принос за успеха на Байдън с гласуването по пощата от милиони до момента политически неактивни хора от малцинствата, която най-после стана победа на либералфашизма. Социалистите изиграха ролята на стръв, както и у Хитлер обществената измама постоянно бе на линия да заблуждава и манипулира масите – дружно с националистическата нервност.
Бясът, с който се нахвърлят върху отиващия си Тръмп либералфашистите и присъдружните им „ дълбока страна “, хай-тек корпорации и медии, не ни учудва доста – друго отношение към него не сме и видели от деня на успеха му в 2016 година, която те в никакъв случай не признаха. Но в този момент има значителен нов миг. Ако успеха на Тръмп в 2016 до момента се твърдеше, че се дължала на съветската помощ, в този момент демократите признават, че това не е правилно (уж отново имаше сериозна съветска намеса) и че те се опасяват от известността на Тръмп. Те са наясно, че в 2020 година го победиха единствено с помощта на Коронавирус, гласуването по пощата и съпътстващите особености на вота. Не споделям, че победиха с машинация, само че победиха при неповторимо стичане на събитията, което няма да е налице в 2024 година
Странно е, че въпреки в. „ НЙ Таймс “ да признава, че демократите изцяло изтърваха американската работническа класа (от всички цветове на кожата), която отиде при Тръмп – и този в миналото доста добър вестник, и всички либералфашистки медии, говорещи глави и политици настойчиво отхвърлят да разпознаят в лицата на щурмувалите Капитолия американските служащи (вкл. военни и полицаи) – и изобщо хората, изгубили от глобализацията; хората, наречени от либералфашисткия историк Ювал Харари „ непотребната класа “ (the worthless class). „ Постхуманистичната “ химера на Харари, както демонстрирах тук преди две години в „ Нищетата на либерализма “, си показва прелестния нов свят на капитала без служащи – един неосъществим свят.
Както споделих, съгласно либералфашистите Капитолият бил щурмуван от „ бели супрематисти “, последователи на „ теории за конспирацията “ и с „ нереални искания “. Ясно е, че под това се схващат не толкоз небивалиците за „ QAnon “, „ рептилите “ и „ кемтрейлс “, с които българският четец е добре осведомен, колкото класовото схващане и класовите искания на служащите, които към този момент са в латентно положение под Тръмповата анестезия. Но които елементарно могат да се разсънят, откакто служащите към този момент са събрани в едно, въпреки неправилно, място и са изпълнени с злоба към либералфашисткия естаблишмент.
Преди изборите в 2016 година предвиждах, че даже Тръмп да победи, което ми изглеждаше най-вероятно, Америка е прекомерно огромна, разнородна и неуправляема, с цел да може да бъде дейно обяздена от един диктаторски режим. Това си остава правилно и през днешния ден и по тази причина либералфашизмът няма късмет да овладее Америка. Едва ли ще ни накарат да си окачим бели звезди на реверите. Едва ли ще забранят класическата музика – като се изключи че Метрополитън опера още не работи. Републиканците към този момент готвят импийчмънт на Байдън за (украинска и китайска) корупция, много сходен на първия (украински) импийчмънт против Тръмп, който да бъде импортиран в Конгреса още на 21 януари. Новият президент ще би трябвало да се занимава от първия си работен ден и с него, дружно с продължаващото – в действителност антиконституционно след встъпването на Байдън – дело в Сената за импийчмънт на Тръмп, а и с прокарването на новия си кабинет, да не приказваме за битката с Коронавирус и тласъка за бедстващите американци.
Но дано признаем, че към този момент либералфашизмът реализира значително от прогнозите на Кътнър от 2016 година за диктатрурата на Тръмп. Новият президент, по-пригоден за хоспитализация, нежели за инаугурация, идва на власт на щиковете на Националната армия, окупирала Капитолия. И подсилен от „ дълбоката страна “ със своя четиригодишен пълзящ прелом против Тръмп и от Оруеловото „ министерство на истината “ със своите пропагандни акции като „ съветската интервенция “. Идва на власт измежду „ всенародни “ акции, подети от „ възмутени трудови колективи “ за всеобщо размразяване на близки и родини пред ФБР за присъединяване в нашествието на Капитолия; хунвейбински начинания за отнемане на последователи на Тръмп от академични дипломи; от право да летят на самолети; измежду апели за гибел на класическата музика, тъй като утвърждавала превъзходството на белите... Идва на власт измежду детонация на престъпността (на черните) при съпътстващо COVID-блокиране на съдилищата и пандизите и апели за „ дефондиране “ (лишаване от средства) на полицията; измежду офанзиви против бизнеса на Тръмп и последователите му (град Ню Йорк към този момент му лиши концесиите за двете ледени пързалки и въртележката в Сентрал парк); измежду рязане на корпоративни дарения за републиканците, които поддържаха Тръмп в оспорването на изборите... Разбира се, правилото „ каквото повикало, такова се обадило “ ще работи и стореното ще се връща като бумеранг при основателите си.
Популярни ли са малко комплицираните възгледи, които посрамвам? Не: даже най-близките ни другари тук и нашите пораснали деца не ги споделят изцяло или въобще – най-малко към този момент, въпреки че се пробвам да бъда безапелационен и оптимално търпелив с съперниците. „ Тръмпистите “ в Съединени американски щати и България, които ненавиждат демократите, пък упрекват Хилари, Пелоси, Сорос, Бизос, Гейтс, Зукърбърг, Мъск и всички останали в „ комунизъм “, което в Съединени американски щати съответно значи безбожни налози за трудещите се небогати.
Окуражен съм обаче, че петъчното ми присъединяване в „ Дискусионен клуб “ с Велизар Енчев по БСТВ и няколко мои сходни коментара в обществените мрежи получиха добра оценка от много разнообразни хора.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ