Калоян Велчев пред ФАКТИ: Забавянето на изборите може да мобилизира мощен наказателен вот срещу управляващите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Темата за датата на идващите парламентарни избори през последните дни се трансформира в една от централните тематики на диалозите за вътрешна политика у нас. Докато президентът Румен Радев разгласи, че датата ще бъде 28 март, другите политически сили имат друго мнение по въпроса по-ранна или по-късна дата би била по-подходяща, а въпросите с машините за гласоподаване и гласуването на карантинирани или заболели от COVID-19 гласоподаватели чакат своите решения.
От ФАКТИ се свързахме с политолога Калоян Велчев, с цел да приказваме за датата на идващите парламентарни избори, за смисъла ѝ върху вота на българите и за това кой би имал изгода от една по-ранна дата на изборите. Разговора ни четете в идващите редове:
- Г-н Велчев, какво е въздействието на датата на изборите върху избора на гласоподавателите в съответната обстановка?
- Нека стартираме от там, че към момента е рано да се каже коя ще е съответната дата за идните парламентарни избори. Датата на изборите се насрочва с декрет на президента 60 дни преди провеждането им, а мандатът на настоящето Народно заседание изтича в края на март 2021 година. Според Конституцията, изборите могат да бъдат отлагани до два месеца. По този метод срокът за осъществяване на идващите избори варира сред март и май следващата година и поради епидемиологичната обстановка в страната би било преждевременно да се излиза с съответна дата. На този декор президентът Радев въпреки всичко излезе с съответна дата и тук е значимо да кажем, че 28 март е по-скоро пожелателна, в сравнение с дефинитивна дата. Предлагайки допустимо най-ранната дата за осъществяване на идващите избори, Радев за следващ път нарежда себе си като ярка съпротива на актуалното ръководство. Посланието, което той насочва в тази ситуация е, че е по-добре тази власт да бъде заменена при първа опция. От друга страна, ГЕРБ също имат интерес от това изборите да не бъдат забавяни. При едно вероятно отсрочване ръководещите мигновено ще бъдат упрекнати, че не желаят да дадат властта, ще натрупат нови имиджови вреди и ще се акумулира спомагателен анти-ГЕРБ избор, от който най-вероятно ще се облагодетелстват партиите, които подкрепяха летните митинги.
- Българска социалистическа партия счита, че датата за изборите е допустима, Валери Симеонов да вземем за пример я подлага на критика – за какво се получава това разминаване в мненията?
- В случая разминаването се дължи на обстоятелството, че съпоставяме радикално разнообразни политически артисти. Българска социалистическа партия, като най-голямата парламентарно показана опозиционна мощ е длъжна да съобщи своето предпочитание за допустимо най-ранни избори. По този метод левицата насочва посланието, че е подготвена да ръководи и че е опция на сегашната власт. Може би от Позитано се надяват, че навлизането в предизборна акция ще консолидира партията, която продължава да има своите вътрешни разтърсвания и след преизбирането на Нинова за неин водач. От друга страна, Валери Симеонов е в ръководството като по-малък съдружен сътрудник, а социологията не му дава особени шансове за присъединяване в идващия парламент. Логично е да предположим, че ръководителят на НФСБ има предпочитание да се задържи във властта допустимо най-дълго.
- Коя политическа мощ би имала някаква опция за облагодетелстване от ранна дата за парламентарни избори? А коя мощ би могла да се облагодетелства от по-късна дата на изборите?
- Не имам вяра това дали изборите ще са през март или пък през май да направи голяма политическа разлика и да се отрази на крайния резултат. Единственият сериозен фактор, който към този момент загатнах е, че забавянето на изборите може да активизира мощен углавен избор против ръководещите. Той би могъл да се излее към " ИТН ", " Демократична България ", " Изправи се.БГ ", " Възраждане ". Сериозен фактор ще бъде и развиването на епидемията от ковид, тъй като все още няма организиран механизъм по какъв начин тъкмо ще могат да гласоподават инфектираните, а страхът от болестта може да задържи доста хора по домовете им и да получим ниска изборна интензивност. И не на последно място дано не забравяме, че политиката е низ от събития и реакции на тези събития. В този смисъл има доста незнайни, които сигурно ще играят роля във образуването на избора ни, когато пристигна време да гласуваме.
- Веселин Марешки имаше предложение президентът Радев да свика изключително съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, на което да бъде разисквана датата за избори – би ли имало изгода от това?
- Не би следвало датата на изборите да е проблем за националната ни сигурност. Още повече, че Конституцията е отредила на президента пълномощието да насрочва избори, с цел да не могат партиите да въздействат върху избора на дата и да натрупат по този метод спомагателни политически дивиденти. Поради същата причина единствените избори, които президентът не насрочва са президентските. Така че не виждам учредения КСНС да бъде призован по тематиката за изборна дата. Може би в предлагането на Марешки се крие и рецензия към президента, че не употребява изключително интензивно КСНС като платформа за спор и търсене на политически консенсус. КСНС не е бил свикван от близо година, а при предишни български президенти е изигравал основна роля за изкарване на страната от политически рецесии.
- Знак защо е това политическо недоразумение за нещо толкоз значимо като парламентарните избори?
- Не бих споделил, че в тази ситуация бяхме очевидци на някое голямо недоразумение, а по-скоро на следващото политическо надхитряне. Интересно е по какъв начин тематиката за изборите се трансформира в обект на подобен огромен интерес поради обстоятелството, че предварителните избори наподобява отпаднаха като вид, а до постоянните остават най-малко четири месеца. Темата навлезе в общественото пространство след едно изявление на председателката на ЦИК, в което тя не изключи като опция изборите да се проведат в края на май. Именно това принуди главните политически фигури да се нареждат по тематиката, което пък е прегледен образец, че политиката е низ от събития и неведнъж би трябвало да се взема отношение по тематики, които до през вчерашния ден не са били в дневния ред на политиците. Иначе, по отношение на мнението на водещите политически играчи, то беше по-скоро единно - съвсем всички обявиха, че е по-добре изборите да се проведат допустимо най-рано. Обаче, както към този момент обсъдихме, това позициониране по-скоро обслужва съответни политически тактики, в сравнение с отразява действителните стремежи на политиците.
Темата за датата на идващите парламентарни избори през последните дни се трансформира в една от централните тематики на диалозите за вътрешна политика у нас. Докато президентът Румен Радев разгласи, че датата ще бъде 28 март, другите политически сили имат друго мнение по въпроса по-ранна или по-късна дата би била по-подходяща, а въпросите с машините за гласоподаване и гласуването на карантинирани или заболели от COVID-19 гласоподаватели чакат своите решения.
От ФАКТИ се свързахме с политолога Калоян Велчев, с цел да приказваме за датата на идващите парламентарни избори, за смисъла ѝ върху вота на българите и за това кой би имал изгода от една по-ранна дата на изборите. Разговора ни четете в идващите редове:
- Г-н Велчев, какво е въздействието на датата на изборите върху избора на гласоподавателите в съответната обстановка?
- Нека стартираме от там, че към момента е рано да се каже коя ще е съответната дата за идните парламентарни избори. Датата на изборите се насрочва с декрет на президента 60 дни преди провеждането им, а мандатът на настоящето Народно заседание изтича в края на март 2021 година. Според Конституцията, изборите могат да бъдат отлагани до два месеца. По този метод срокът за осъществяване на идващите избори варира сред март и май следващата година и поради епидемиологичната обстановка в страната би било преждевременно да се излиза с съответна дата. На този декор президентът Радев въпреки всичко излезе с съответна дата и тук е значимо да кажем, че 28 март е по-скоро пожелателна, в сравнение с дефинитивна дата. Предлагайки допустимо най-ранната дата за осъществяване на идващите избори, Радев за следващ път нарежда себе си като ярка съпротива на актуалното ръководство. Посланието, което той насочва в тази ситуация е, че е по-добре тази власт да бъде заменена при първа опция. От друга страна, ГЕРБ също имат интерес от това изборите да не бъдат забавяни. При едно вероятно отсрочване ръководещите мигновено ще бъдат упрекнати, че не желаят да дадат властта, ще натрупат нови имиджови вреди и ще се акумулира спомагателен анти-ГЕРБ избор, от който най-вероятно ще се облагодетелстват партиите, които подкрепяха летните митинги.
- Българска социалистическа партия счита, че датата за изборите е допустима, Валери Симеонов да вземем за пример я подлага на критика – за какво се получава това разминаване в мненията?
- В случая разминаването се дължи на обстоятелството, че съпоставяме радикално разнообразни политически артисти. Българска социалистическа партия, като най-голямата парламентарно показана опозиционна мощ е длъжна да съобщи своето предпочитание за допустимо най-ранни избори. По този метод левицата насочва посланието, че е подготвена да ръководи и че е опция на сегашната власт. Може би от Позитано се надяват, че навлизането в предизборна акция ще консолидира партията, която продължава да има своите вътрешни разтърсвания и след преизбирането на Нинова за неин водач. От друга страна, Валери Симеонов е в ръководството като по-малък съдружен сътрудник, а социологията не му дава особени шансове за присъединяване в идващия парламент. Логично е да предположим, че ръководителят на НФСБ има предпочитание да се задържи във властта допустимо най-дълго.
- Коя политическа мощ би имала някаква опция за облагодетелстване от ранна дата за парламентарни избори? А коя мощ би могла да се облагодетелства от по-късна дата на изборите?
- Не имам вяра това дали изборите ще са през март или пък през май да направи голяма политическа разлика и да се отрази на крайния резултат. Единственият сериозен фактор, който към този момент загатнах е, че забавянето на изборите може да активизира мощен углавен избор против ръководещите. Той би могъл да се излее към " ИТН ", " Демократична България ", " Изправи се.БГ ", " Възраждане ". Сериозен фактор ще бъде и развиването на епидемията от ковид, тъй като все още няма организиран механизъм по какъв начин тъкмо ще могат да гласоподават инфектираните, а страхът от болестта може да задържи доста хора по домовете им и да получим ниска изборна интензивност. И не на последно място дано не забравяме, че политиката е низ от събития и реакции на тези събития. В този смисъл има доста незнайни, които сигурно ще играят роля във образуването на избора ни, когато пристигна време да гласуваме.
- Веселин Марешки имаше предложение президентът Радев да свика изключително съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, на което да бъде разисквана датата за избори – би ли имало изгода от това?
- Не би следвало датата на изборите да е проблем за националната ни сигурност. Още повече, че Конституцията е отредила на президента пълномощието да насрочва избори, с цел да не могат партиите да въздействат върху избора на дата и да натрупат по този метод спомагателни политически дивиденти. Поради същата причина единствените избори, които президентът не насрочва са президентските. Така че не виждам учредения КСНС да бъде призован по тематиката за изборна дата. Може би в предлагането на Марешки се крие и рецензия към президента, че не употребява изключително интензивно КСНС като платформа за спор и търсене на политически консенсус. КСНС не е бил свикван от близо година, а при предишни български президенти е изигравал основна роля за изкарване на страната от политически рецесии.
- Знак защо е това политическо недоразумение за нещо толкоз значимо като парламентарните избори?
- Не бих споделил, че в тази ситуация бяхме очевидци на някое голямо недоразумение, а по-скоро на следващото политическо надхитряне. Интересно е по какъв начин тематиката за изборите се трансформира в обект на подобен огромен интерес поради обстоятелството, че предварителните избори наподобява отпаднаха като вид, а до постоянните остават най-малко четири месеца. Темата навлезе в общественото пространство след едно изявление на председателката на ЦИК, в което тя не изключи като опция изборите да се проведат в края на май. Именно това принуди главните политически фигури да се нареждат по тематиката, което пък е прегледен образец, че политиката е низ от събития и неведнъж би трябвало да се взема отношение по тематики, които до през вчерашния ден не са били в дневния ред на политиците. Иначе, по отношение на мнението на водещите политически играчи, то беше по-скоро единно - съвсем всички обявиха, че е по-добре изборите да се проведат допустимо най-рано. Обаче, както към този момент обсъдихме, това позициониране по-скоро обслужва съответни политически тактики, в сравнение с отразява действителните стремежи на политиците.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ