ТАСС: Гоце Делчев се бори за обeдинение на България с Македония и Одринско
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България не поддържа в Съвета на Европейски Съюз зaпочването на договаряния за присъединение на Република Северна Македония към блока. По думите на вицепремиера и министър на външните работи на България Екатерина Захариева, в препоръчаната проекторамка за договарянията не са отразени българските претенции. Тя акцентира, че страната е подготвена да продължи договарянията и да търси решения на противоречивите въпроси, само че те би трябвало да се организират с готовност и подготвеност за компромис от всяка от страните, написа кореспондентът на ТАСС в София Игор Ленкин в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
На собствен ред министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, разяснявайки това изказване, означи, че „ не е отчаян “ и се надява да получи поддръжката на прилежаща страна през декември.
„ Не съм отчаян. Пропуснахме този късмет да одобрим предварителната рамка за договаряния, само че имаме и втори късмет, а точно на Съвета по общи въпроси на Европейски Съюз на 8 декември “, сподели Османи в изявление за кореспонденти. „ Все още има късмет за междуправителствена конференция през декември. Утре ще продължим договарянията с България “.
Първият посланик от Северна Македония също означи, че България е наясно с вредата, която може да аргументи на себе си и Северна Македония при положение на наново блокиране на началото на договарянията с Европейски Съюз, както и на процеса на разширение и имиджа на Европейския съюз. В тази връзка министърът се надява българските сътрудници да поправят грешката в близко бъдеще.
Официалното изказване на държавното управление на РСМ по тази тематика демонстрира, че балканската страна не е подготвена за взаимни отстъпки по противоречиви тематики и евентуално ще се опита да принуди България да се откаже от изказванията си.
„ Отказът на България... не е в духа на добросъседските връзки. Тази позиция на българското държавно управление опонира на Договора за другарство, подписан през 2017 година Нашата позиция е разбираема - ние имаме вяра, че европейската интеграция не би трябвало да бъде пленник на двустранни разногласия “, се споделя в изказването.
„ Ние сме уверени в това кои сме и какви сме. Винаги сме били македонци, които са говорили македонски, със мощно възприятие за самоопределяне, което не може да бъде сложено под подозрение. Македонската еднаквост и македонското национално схващане постоянно са били мощно изразени както в науката, по този начин и на духовно равнище. Това се случва в този момент, по този начин ще бъде и в бъдеще. Гордеем се, че страната ни в този сложен за нас интервал живее спокойно и умерено. Това е характерност на същинските европейци и отличителна линия на македонците “, акцентира държавното управление на Северна Македония.
В центъра на разликите сред двете страни в историята и националната еднаквост е фигурата на революционера Гоце Делчев (1872-1903). През ноември в град Самоков покрай българската столица бе открит негов монумент, което беше отговор на София на разногласието за принадлежността на националния воин на България и Северна Македония в решителен миг от разговора за началото на договарянията за присъединението на Скопие към Европейски Съюз.
„ Гоце Делчев е роден в българския град Кукуш, учил е в българската гимназия в Солун и във военното учебно заведение в София. Той е български офицер, български преподавател, български бунтовник. Той имаше опция да направи кариера в свободна България, само че избра по-труден и опасен път - той се завърна в поробена Македония, с цел да възпламени българите, които бяха там, с концепциите за независимост, и там почина в борбата с турците “, съобщи вицепремиерът и министър на защитата на България Красимир Каракачанов, който взе присъединяване в церемонията по откриването на паметника.
„ Може би някой от западните ни съседи не е прочел добре неговата история и не знае кой е Гоце Делчев. Ако се съмнявате, можете да прочетете стотици писма, публикации и други материали, които той е написал. Или можете да дойдете в красивия град Самоков и прочетете думите му на паметника на Делчев: „ Ние се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим непокътнати за бъдещото обединяване на България “. Не можем да вършим взаимни отстъпки по въпроси, свързани с българската история, идентичността на българския воин и всички тези хора, които назоваваме част от общата ни история “, уточни вицепремиерът.
Революционерът Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 година в село Кукуш (Османска империя, през днешния ден Гърция). Делчев стартира своята революционна активност още като възпитаник в Солунската мъжка гимназия и я продължава до трагичната му гибел на 4 май 1903 година, когато на 31-годишна възраст е погубен в борба край село Баница. Делчев беше един от създателите и фактическият началник на загадка организация, известна като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, чиято цел беше да освободи Македония и Одрин от османско господство посредством въоръжено въстание с вероятност за обединяване с България.
Историческият район Македония, след резултатите от две балкански войни при започване на XX век, е разграничен сред три страни: Пиринска Македония на изток става част от България, Беломорска Македония на юг - част от Гърция, Вардарска Македония - част от Сърбия, по-късно става република на Югославската федерация и през 1991 година година закупи самостоятелност. Принадлежността на Македония и даже правото да се употребява това име са неведнъж оспорвани от балканските страни, което по-специално се трансформира в спънка за присъединението на Скопие към НАТО и Европейски Съюз.
В България обичайно македонското славянско население, чието самоопределяне се е случва през втората половина на XX век, се смята за част от българския етнос, а македонският език е акцент на българския.
Националната принадлежност на имигрантите от Вардарска Македония също стана обект на разногласия: през 2018 година външните министри на България, а по-късно и на тогавашната Република Македония не можаха да реализират единодушие за деня, в който Гоце Делчев би трябвало да бъде празнуван: по датата на раждане (4 февруари) или датата на предаване на тленните му остатъци в Югославия - това се случи на 7 октомври 1946 година по решение на комунистическото държавно управление на България. Този исторически спор замрази културното взаимоотношение сред София и Скопие за няколко години и в този момент още веднъж е препъни камък.
Общоисторически въпроси не могат да бъдат контрактувани даже на експертно ниво; всяка от страните изрично пази своите позиции и не е склонна да прави взаимни отстъпки.
Президентът Румен Радев, разяснявайки обстановката в изявление с публицисти, в тази връзка означи, че България като „ виновен член на Европейски Съюз “ не може да си разреши „ да вкара нови, нерешени проблеми в европейската общественост “. „ Членството на Република Северна Македония в Европейски Съюз е извънредно значимо за нашия район и България постоянно е подкрепяла тази самодейност, само че би трябвало да имаме ясни гаранции, че нашето единение като българска нация и културно завещание в никакъв случай няма да бъдат сложени под подозрение от външни фактори “, сподели Радев.
Експертът и политолог Боян Чуков отбелязва, че по македонската тематика „ София е под напън от Берлин”, който упорства България да остави настрани националната си история и „ да продължи да върви напред към ярко европейско бъдеще “, с искане „ да не поглежда обратно, а да мисли за бъдещето “. Той счита, че в продължение на 75 години връзка с сътрудниците си в Македония България не е създала освен държавна тактика за политиката си към Скопие, само че и обикновени тактики по този въпрос. А през последните 30 години връзките на София със Скопие са в унисон с евроатлантическата геостратегия, която в избрани моменти е в изострен спор с българските национални ползи.
„ Проблемът ни с Македония е, че сме принудени да изоставим историята си в името на европейската интеграция... Трябва да разберем, че хората, които отхвърлят да знаят своята история, да съблюдават последователност във връзка с личната си история, са обречени да изоставен историческата сцена. Историята е груповата памет на народа “, акцентира специалистът.
Влошаването на връзките сред България и Северна Македония беше предмет на разглеждане на съвещание на Народното събрание на България с присъединяване на външния министър Екатерина Захариева и министъра на защитата Красимир Каракачанов.
„ Скопие продължава да поддържа неоснователни исторически искания към България. Докато не бъдат получени писмени правни гаранции за смяна на тази политика, ние няма да можем да подкрепим самодейността за договаряния за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз. Скопие би трябвало да одобри историческите действителности, само че продължава да изисква безусловна поддръжка, не предлагайки нищо друго с изключение на пропагандни обвинявания и антибългарска идеология “, сподели Захариева пред депутатите, наблягайки, че „ страната не има намерение да ревизира своята история “, а „ другарството сред страните не би трябвало да се основава на неистини “.
България не поддържа в Съвета на Европейски Съюз зaпочването на договаряния за присъединение на Република Северна Македония към блока. По думите на вицепремиера и министър на външните работи на България Екатерина Захариева, в препоръчаната проекторамка за договарянията не са отразени българските претенции. Тя акцентира, че страната е подготвена да продължи договарянията и да търси решения на противоречивите въпроси, само че те би трябвало да се организират с готовност и подготвеност за компромис от всяка от страните, написа кореспондентът на ТАСС в София Игор Ленкин в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
На собствен ред министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, разяснявайки това изказване, означи, че „ не е отчаян “ и се надява да получи поддръжката на прилежаща страна през декември.
„ Не съм отчаян. Пропуснахме този късмет да одобрим предварителната рамка за договаряния, само че имаме и втори късмет, а точно на Съвета по общи въпроси на Европейски Съюз на 8 декември “, сподели Османи в изявление за кореспонденти. „ Все още има късмет за междуправителствена конференция през декември. Утре ще продължим договарянията с България “.
Първият посланик от Северна Македония също означи, че България е наясно с вредата, която може да аргументи на себе си и Северна Македония при положение на наново блокиране на началото на договарянията с Европейски Съюз, както и на процеса на разширение и имиджа на Европейския съюз. В тази връзка министърът се надява българските сътрудници да поправят грешката в близко бъдеще.
Официалното изказване на държавното управление на РСМ по тази тематика демонстрира, че балканската страна не е подготвена за взаимни отстъпки по противоречиви тематики и евентуално ще се опита да принуди България да се откаже от изказванията си.
„ Отказът на България... не е в духа на добросъседските връзки. Тази позиция на българското държавно управление опонира на Договора за другарство, подписан през 2017 година Нашата позиция е разбираема - ние имаме вяра, че европейската интеграция не би трябвало да бъде пленник на двустранни разногласия “, се споделя в изказването.
„ Ние сме уверени в това кои сме и какви сме. Винаги сме били македонци, които са говорили македонски, със мощно възприятие за самоопределяне, което не може да бъде сложено под подозрение. Македонската еднаквост и македонското национално схващане постоянно са били мощно изразени както в науката, по този начин и на духовно равнище. Това се случва в този момент, по този начин ще бъде и в бъдеще. Гордеем се, че страната ни в този сложен за нас интервал живее спокойно и умерено. Това е характерност на същинските европейци и отличителна линия на македонците “, акцентира държавното управление на Северна Македония.
В центъра на разликите сред двете страни в историята и националната еднаквост е фигурата на революционера Гоце Делчев (1872-1903). През ноември в град Самоков покрай българската столица бе открит негов монумент, което беше отговор на София на разногласието за принадлежността на националния воин на България и Северна Македония в решителен миг от разговора за началото на договарянията за присъединението на Скопие към Европейски Съюз.
„ Гоце Делчев е роден в българския град Кукуш, учил е в българската гимназия в Солун и във военното учебно заведение в София. Той е български офицер, български преподавател, български бунтовник. Той имаше опция да направи кариера в свободна България, само че избра по-труден и опасен път - той се завърна в поробена Македония, с цел да възпламени българите, които бяха там, с концепциите за независимост, и там почина в борбата с турците “, съобщи вицепремиерът и министър на защитата на България Красимир Каракачанов, който взе присъединяване в церемонията по откриването на паметника.
„ Може би някой от западните ни съседи не е прочел добре неговата история и не знае кой е Гоце Делчев. Ако се съмнявате, можете да прочетете стотици писма, публикации и други материали, които той е написал. Или можете да дойдете в красивия град Самоков и прочетете думите му на паметника на Делчев: „ Ние се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим непокътнати за бъдещото обединяване на България “. Не можем да вършим взаимни отстъпки по въпроси, свързани с българската история, идентичността на българския воин и всички тези хора, които назоваваме част от общата ни история “, уточни вицепремиерът.
Революционерът Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 година в село Кукуш (Османска империя, през днешния ден Гърция). Делчев стартира своята революционна активност още като възпитаник в Солунската мъжка гимназия и я продължава до трагичната му гибел на 4 май 1903 година, когато на 31-годишна възраст е погубен в борба край село Баница. Делчев беше един от създателите и фактическият началник на загадка организация, известна като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, чиято цел беше да освободи Македония и Одрин от османско господство посредством въоръжено въстание с вероятност за обединяване с България.
Историческият район Македония, след резултатите от две балкански войни при започване на XX век, е разграничен сред три страни: Пиринска Македония на изток става част от България, Беломорска Македония на юг - част от Гърция, Вардарска Македония - част от Сърбия, по-късно става република на Югославската федерация и през 1991 година година закупи самостоятелност. Принадлежността на Македония и даже правото да се употребява това име са неведнъж оспорвани от балканските страни, което по-специално се трансформира в спънка за присъединението на Скопие към НАТО и Европейски Съюз.
В България обичайно македонското славянско население, чието самоопределяне се е случва през втората половина на XX век, се смята за част от българския етнос, а македонският език е акцент на българския.
Националната принадлежност на имигрантите от Вардарска Македония също стана обект на разногласия: през 2018 година външните министри на България, а по-късно и на тогавашната Република Македония не можаха да реализират единодушие за деня, в който Гоце Делчев би трябвало да бъде празнуван: по датата на раждане (4 февруари) или датата на предаване на тленните му остатъци в Югославия - това се случи на 7 октомври 1946 година по решение на комунистическото държавно управление на България. Този исторически спор замрази културното взаимоотношение сред София и Скопие за няколко години и в този момент още веднъж е препъни камък.
Общоисторически въпроси не могат да бъдат контрактувани даже на експертно ниво; всяка от страните изрично пази своите позиции и не е склонна да прави взаимни отстъпки.
Президентът Румен Радев, разяснявайки обстановката в изявление с публицисти, в тази връзка означи, че България като „ виновен член на Европейски Съюз “ не може да си разреши „ да вкара нови, нерешени проблеми в европейската общественост “. „ Членството на Република Северна Македония в Европейски Съюз е извънредно значимо за нашия район и България постоянно е подкрепяла тази самодейност, само че би трябвало да имаме ясни гаранции, че нашето единение като българска нация и културно завещание в никакъв случай няма да бъдат сложени под подозрение от външни фактори “, сподели Радев.
Експертът и политолог Боян Чуков отбелязва, че по македонската тематика „ София е под напън от Берлин”, който упорства България да остави настрани националната си история и „ да продължи да върви напред към ярко европейско бъдеще “, с искане „ да не поглежда обратно, а да мисли за бъдещето “. Той счита, че в продължение на 75 години връзка с сътрудниците си в Македония България не е създала освен държавна тактика за политиката си към Скопие, само че и обикновени тактики по този въпрос. А през последните 30 години връзките на София със Скопие са в унисон с евроатлантическата геостратегия, която в избрани моменти е в изострен спор с българските национални ползи.
„ Проблемът ни с Македония е, че сме принудени да изоставим историята си в името на европейската интеграция... Трябва да разберем, че хората, които отхвърлят да знаят своята история, да съблюдават последователност във връзка с личната си история, са обречени да изоставен историческата сцена. Историята е груповата памет на народа “, акцентира специалистът.
Влошаването на връзките сред България и Северна Македония беше предмет на разглеждане на съвещание на Народното събрание на България с присъединяване на външния министър Екатерина Захариева и министъра на защитата Красимир Каракачанов.
„ Скопие продължава да поддържа неоснователни исторически искания към България. Докато не бъдат получени писмени правни гаранции за смяна на тази политика, ние няма да можем да подкрепим самодейността за договаряния за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз. Скопие би трябвало да одобри историческите действителности, само че продължава да изисква безусловна поддръжка, не предлагайки нищо друго с изключение на пропагандни обвинявания и антибългарска идеология “, сподели Захариева пред депутатите, наблягайки, че „ страната не има намерение да ревизира своята история “, а „ другарството сред страните не би трябвало да се основава на неистини “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ