Двойните стандарти в посланическите назначения
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В предаването „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия външният министър Екатерина Захариева разкри, че от юли е изпратила документално предложенията си за посланици, само че едвам преди десетина дни от президентството са ги съгласували. Предложенията били във връзка със наложителната ротация, която се прави на четири години според Закона за дипломатическата работа.
Коментирайки назначенията Захариева нарушени дипломатическия протокол и процедура, като първо разгласи, че е номинирала някогашния министър Даниел Митов и второ по неуместен метод аргументира това свое предложение. Протоколът и практиката в дипломацията демонстрират, че нито една уважаваща се страна не изпраща някогашен министър на външните работи като дипломат в друга страна. Аргументите за това са свързани, че сходно предопределение е под равнището на някогашен министър, а и няма по какъв начин някогашен посланик номер едно да следва външната политика на идващ подобен.
Назначенията на някогашни министри на външните работи за посланици е известно като „ български патент “ измежду страните от Европейски Съюз, защото няма друга европейска страна да го прави.
Известни са случаите на някогашния външен министър Надежда Нейнски, която бе изпратена за дипломат в Турция, още по-фрапантен е казусът с Марин Райков, който беше по едно и също време и длъжностен външен министър, и министър-председател. Нещо повече, Марин Райков се самопредложи като външен министър и самоодобри като министър-председател за дипломат в Лондон. За парадокса при тези назначения стои освен непознаването на дипломатическия протокол и процедура от страна на външните министри на България, само че и равнището на достолепието на самите кандидат-посланици.
С увереност Захариева разгласи, че „ Няма по какъв начин да направя по-добро предложение за Румъния от министър Митов “, което освен демонстрира недоумение на дипломатическата процедура, само че и е тежка засегнатост към редица професионални дипломати и посланици в Министерство на външните работи.
Държейки да покаже, че държи на дипломатическата работа и нейната навременна ротация, Захариева комфортно пропусна обстоятелството, че препоръчаният от нея Ангел Чолаков за дипломат в Турция, не е сменян от 7 години в Париж.
Същото е ситуацията и с Димитър Цанчев, сегашен дипломат на България към Европейски Съюз, който е „ закотвен “ в Брюксел от 2012 година
Захариева пропусна да означи и редицата „ прелитания “ от едно посланическо място на друго, само че другояче обави, че „ Ротациите би трябвало да се случват на четири години. Това е неприятно за българската дипломатическа работа да не се вършат ротациите в точния момент “, типичен образец за двоен стандарт, споделят кариерни дипломати.
В предаването „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия външният министър Екатерина Захариева разкри, че от юли е изпратила документално предложенията си за посланици, само че едвам преди десетина дни от президентството са ги съгласували. Предложенията били във връзка със наложителната ротация, която се прави на четири години според Закона за дипломатическата работа.
Коментирайки назначенията Захариева нарушени дипломатическия протокол и процедура, като първо разгласи, че е номинирала някогашния министър Даниел Митов и второ по неуместен метод аргументира това свое предложение. Протоколът и практиката в дипломацията демонстрират, че нито една уважаваща се страна не изпраща някогашен министър на външните работи като дипломат в друга страна. Аргументите за това са свързани, че сходно предопределение е под равнището на някогашен министър, а и няма по какъв начин някогашен посланик номер едно да следва външната политика на идващ подобен.
Назначенията на някогашни министри на външните работи за посланици е известно като „ български патент “ измежду страните от Европейски Съюз, защото няма друга европейска страна да го прави.
Известни са случаите на някогашния външен министър Надежда Нейнски, която бе изпратена за дипломат в Турция, още по-фрапантен е казусът с Марин Райков, който беше по едно и също време и длъжностен външен министър, и министър-председател. Нещо повече, Марин Райков се самопредложи като външен министър и самоодобри като министър-председател за дипломат в Лондон. За парадокса при тези назначения стои освен непознаването на дипломатическия протокол и процедура от страна на външните министри на България, само че и равнището на достолепието на самите кандидат-посланици.
С увереност Захариева разгласи, че „ Няма по какъв начин да направя по-добро предложение за Румъния от министър Митов “, което освен демонстрира недоумение на дипломатическата процедура, само че и е тежка засегнатост към редица професионални дипломати и посланици в Министерство на външните работи.
Държейки да покаже, че държи на дипломатическата работа и нейната навременна ротация, Захариева комфортно пропусна обстоятелството, че препоръчаният от нея Ангел Чолаков за дипломат в Турция, не е сменян от 7 години в Париж.
Същото е ситуацията и с Димитър Цанчев, сегашен дипломат на България към Европейски Съюз, който е „ закотвен “ в Брюксел от 2012 година
Захариева пропусна да означи и редицата „ прелитания “ от едно посланическо място на друго, само че другояче обави, че „ Ротациите би трябвало да се случват на четири години. Това е неприятно за българската дипломатическа работа да не се вършат ротациите в точния момент “, типичен образец за двоен стандарт, споделят кариерни дипломати.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ