Проф. Николай Радулов пред ФАКТИ: Гражданите дават лоша оценка на МВР
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За началото на идната седмица чиновниците на Министерство на вътрешните работи готвят народен митинг с искане за нарастване на техните заплати с 30%. От една страна те имат безспорното право да желаят това, най-малкото поради нужната равнопоставеност сред другите държавни чиновници. Макар че и тя предстои на разискване, в случай че разгледаме естеството на работа на един служители на реда и на един служител в някоя организация.
От друга страна обаче, не малко жители, изключително тези, които участваха на антиправителствените митинги през последните няколко месеца, не са очаровани от възможното повдигане на заплатите в Министерство на вътрешните работи, защото доверието в тази институция е мощно занижено от години насам.
По мотив това искане на чиновниците на Министерство на вътрешните работи, както и за проблемите, съпътстващи институцията и нейните чиновници, от ФАКТИ разговаряхме с проф. Николай Радулов, който в миналото бе основен секретар на Министерство на вътрешните работи, а през днешния ден е учител по национална и интернационална сигурност в Нов български университет.
- Проф. Радулов, за основателни и обективни ли намирате настояванията на чиновниците на Министерство на вътрешните работи за повишение на заплатите?
- Тук би трябвало да приказваме за настояването в неговата целокупност. Полицейските чиновници желаят да им се усилят заплатите с 30%, като съображение за това искане е първо, че заплащането им е незадоволително, поради дейностите и дейностите, които извършат, и второ - защото те всичките са държавни чиновници, и то особени държавни чиновници по закона за Министерство на вътрешните работи, не би трябвало да бъдат подценени, тъй като останалите държавни чиновници, голяма част от тях, бидейки елементарни служители, получиха напълно неотдавна нарастване с 30% на заплатите.
Тук става въпрос за това по какъв начин страната прави оценка Министерство на вътрешните работи, без значение, че напълно неотдавна, единствено пред месец, ги слушахме на всички равнища - от министър-председателя до последния шеф в Министерство на вътрешните работи, да изясняват какъв брой добре работят чиновниците и какви герои са в битката с Коронавирус и в битката с митингите. В последна сметка това им мнение не е подплатено с материални резултати. Тук изобщо не спорим за това кое е вярно и кое не е вярно от управническа позиция, само че тези хора в действителност една година работят на най-опасните и най-рисковите места в страната. Независимо дали беше вярно или погрешно да се затварят градовете, тези хора бяха на КПП-тата, освен това всички знаем, че макар всички приказки, тези хора не бяха оборудвани с нужното съоръжение, с цел да не пострадат, да не се заразят.
Тези хора участваха и не престават да вземат участие от самото начало като защита на продължаващите към този момент близо 120 дни митинги. Т.е., в случай че някой, с изключение на медиците, заслужава в действителност да бъде насърчен по отношение на битката с COVID-19, то това е полицията, това е Министерство на вътрешните работи. Плюс това, знаете, че в продължение нацяло лято имаше пожар след пожар. Аз просто им се чудя на тези хора, с толкоз малко техника и лимитирани човешки запаси, по какъв начин из цялата страна гасиха пожарите. Ако би трябвало да бъдем почтени те си заслужават това 30%-тно нарастване.
- На два пъти споменахте за оборудването. В този ред на мисли и към този момент чисто в по-професионалния подтекст, а не толкоз в този за равнопоставеността сред всички държавни чиновници, считате ли, че те би трябвало да изискат и качеството на това, с което те разполагат като съоръжение да се усъвършенства? Мисля, че това е не по-малко значимо.
- Това е не по-малко значимо и това им искане към този момент има своя дълга история. Близо 20 години всички полицейски митинги включват в себе си настояването за по-компетентно харчене на средствата за Министерство на вътрешните работи, за превъзмогване на това да се поръчва оборудването на едни и същи компании, които явно не работят качествено и дейно. И в този момент, в случай че се вгледате в служителите на реда, ще видите, че доста постоянно униформите им не търпят рецензия, обувките им са също на много неприятно състояние. Някой път, когато ги забележим с по-нови дрешки, да знаем, че са ги получили напълно неотдавна. Самите служители на реда споделят, че, в случай, че това обмундирование би трябвало да издържи 2 години, то още на първите 6 месеца се унищожава, значи нещо генерално не е наред. Всеки път служителите на реда нормално приказват и за това, че желаят да бъдат и добре оборудвани, желаят да бъдат предпазени. Съвсем обикновено беше при тези условия, в които работиха през цялата тази година, да бъдат съществено снабдени със средства срещу заразяване - ръкавици, маски, и то не с такива еднократни маски, а маски с филтри. Това, както виждаме, не се случи, и макар че разнообразни видове полицейски началници заявяваха, че Министерство на вътрешните работи има цялата подготвеност, че чиновниците са предпазени, това не беше нищо повече от приказка и това безпределно вбесява служителите на реда, тъй като те са хора, също като нас, имат фамилии, които се тормозят да не би да пренесат болестта към тях. Всичко това се струпва, тъй че аз мисля, че казусът с оборудването си стоеше и продължава да стои съществено пред управлението на Министерство на вътрешните работи.
Споменахте и митингите. Беше ли допустимо полицията да заеме страната на протестиращите, изразявайки с този акт противоречие с това, което се случва в страната?
- Това, искрено казано, е невероятно. Полицаите работят в една йерархична система, по-долните звена се подчиняват на горните, подобен е редът. Щом има заповед тя би трябвало да се съблюдава. Обаче в естествения свят и противоположната връзка е налице. Т.е., когато е дадена заповед - този, който е издал заповедта, е виновен за нея. А ние виждаме, че издал е някаква заповед, тя има пагубни последствия, като да вземем за пример гоненето на хората, участващи в митинга, без да са създали нещо, и насилието, което се прояви. Но в случай че питате някой от началниците, те ще кажат, че такова нещо няма, ''Ние не сме виждали''. Да, де, но ние всички виждаме към този момент, тъй като обичайните медии може и да не дават нищо, само че обществените медии, в които всеки от нас работи като публицист, демонстрираха задоволително, десетки случаи, в които се вижда, че индивидът, жителят не се опълчва, не оказва опозиция, той даже бяга и бива преследван и ритан в тил. Някой ще каже: ''Ето, служителите на реда са виновни''. Полицаите са изпълнителни. За да създадат такова нещо значи има такава команда. А в случай че няма такава команда, въпросът би трябвало да се отнесе към ръководителите на звената. Защото в случай че техните полицейски формирования не се държат, както изисква законът, неговата работа е такава, на директния началник, той не взе участие персонално в дейностите, само че той ръководи дейностите на другите. Ако служителят е небрежен, отива пийнал на работа, или има бокс в ръката си, виновен е началникът му, тъй като е негово обвързване да знае житието и битието - директният шеф, изключително, да ръководи вярно силите и средствата и да оказва надзор. При това този надзор не би трябвало да е единствено в полза на полицейските чинове и на полицейската дисциплинираност, а в интерес и на опазване на живота, ползите, достойнството и достолепието на жителите.
- Според Вас има ли какво да се пипне в Закона за Министерство на вътрешните работи?
- В един закон постоянно има какво да се пипне. Въпросът не е в закона. Ако създадем едно изследване или изявление, ще видите, че освен голяма част от служителите на реда, само че и голяма част от полицейските началници не са чели и не познават закона. Познават тесни изрезки от него, които те си мислят, че касаят директно и единствено тяхната активност. Но законът е доста по-широко разбиране. Т.е., някои неща, които те вършат и смятат, че ги вършат по закон, може да извършват буквата на закона, само че да са в несъгласие с духа на закона. Затова управлението на Министерство на вътрешните работи, най-малко, цялото, би трябвало да познава закона напълно. А такова нещо май не се вижда.
- Какво остава за редовите чиновници...
- Да. Вижте в този момент, един закон, който през последните 30 години над 160 пъти е променян, самият закон е огромен 130-140 страници, ясно е, че елементарните чиновници не могат да го познават. Те би трябвало да познават тази част, която се отнася за тях, правилниците, които изясняват тази част - по какъв начин действително в живота би трябвало да претворяват. Но за управителния състав не съм склонен, това му е работата - да познава главния нормативен акт, който им споделя по какъв начин, какво и къде би трябвало правят. Един закон може да е неприятен, може и да е добър, само че когато не се съблюдава ние в никакъв случай не знаем какъв е този закон. А сякаш това виждаме. Законът за Министерство на вътрешните работи, пък и други закони, всеобщо не се съблюдават.
- Чисто субективно, коства ми се, че селекцията, подборът в Министерство на вътрешните работи е със ужасно занижени критерии. Така ли е?
- Това е реалност. Имаше преди няколко години едно проучване на самите полицейски профсъюзи и там черно на бяло се споделя, че един от главните проблеми е личностната реализация. Т.е., личностната реализация включва догатката, че когато си влезнал в системата по почтен метод, отговаряш на всички условия, а по-късно в системата работиш над себе си и би трябвало да бъдеш повдигнат, не би трябвало отнякъде изведнъж да се появява някой, който няма визия от работата, и да става шеф. А това се случва непрестанно.
Другият случай е всички тези непремерени заповеди, които се издават от началниците и желанието да не се поема отговорност, когато стане някой гаф. Всичко това се вижда от жителите, жителите дават неприятна оценка на Министерство на вътрешните работи, доверието в Министерство на вътрешните работи е ниско и тъй като доверието в Министерство на вътрешните работи е ниско няма претенденти за заемане на свободните щатни бройки. А и самите свободни щатни бройки нормално са на най-тежките, на най-рисковите места, а не са там, където добродушно се седи зад бюрото в някое кабинетче. Така че тези, които би трябвало да разпределят активността на низовите звена, където чиновниците би трябвало да са в директен с допир с жителите, като няма щатно попълнение се постанова едни и същи хора да работят отвън или макар условията за работа и почивки, които да ги вършат по време на работа ефикасни. Това е един обаян кръг. Това постанова хората, които се занимават с набирането на персоналния състав, да не са задоволително прецизни и претенциозни. Самите профсъюзи регистрират, че с към 30% е паднало условието за интелектуално равнище за претенденти заради неналичието на такива. Това значи, че се назначават мускулести момчета, които не са в положение да размишляват върху заповедите, които им се дават и метода, по който би трябвало да ги изпълнят. Тези неща са в един обаян кръг. Колко по-некачествени хора се назначават, толкоз по-лошо работи Министерство на вътрешните работи, толкоз по-ниско е доверието на жителите, толкоз по-малко хора желаят да аплайват и по този начин този обаян кръг води до все по-ниско равнище и качество на работа в Министерство на вътрешните работи.
- И може би повода за това са нещата, за които говорихме доскоро - ниското възнаграждение и неналичието на положителни условия?
- Да, ниското възнаграждение и неналичието на условия за работа са част от детайлите на мотивацията на хората да работят или да не работят. Но, помислете си, няма човек, каквото и да ви кажат, който стартира една работа и да не се надява или да се развие като експерт, или да се издига като началник. Това е естественото кадрово развиване. Но когато виждаш, че системата е запушена и хора, които не заслужават да бъдат чиновници ги издигат до управителни фрагменти, ти се демотивираш, естествено, спираш да работиш, от време на време се стига до такава степен, че просто хората напущат. Аз напълно неотдавна, лятото приказвах с един човек, който е някогашен сътрудник, работил е 6 години в Министерство на вътрешните работи и сега работи в строителството в Германия. Каза ми: ''Не може. Ниско възнаграждение, непрестанно не присъствам от у дома и трябваше да си скапва фамилията. Сега съм на градежа, правилно, че физическа работа, само че заплащането е огромно и в 18 ч. съм си у дома при дамата и децата''. Това ще се случи. Както избягаха медицински сестри, по този начин в случай че продължава тази система, ще избягат и служителите на реда, ще си потърсят по-добри работи. А пък знаем, че в Западна Европа към този момент по същите аргументи, може би, има сериозен дефицит на служители на реда, има разгласи в Германия на всички места, че се търсят, единствено би трябвало да се поназнайва малко езикът и няма никакъв проблем българските служители на реда, които не са по-некачествени от немските, да отидат там на работа.
- Извън тематиката за Министерство на вътрешните работи, апелирам Ви за коментар на обстановката с тероризма в Европа. Оставам с усещането, че към този момент няколко години, сякаш западните служби не подхващат нищо изключително и това нещо си върви, хора умират.
- Това не е тъкмо по този начин. Не е тъкмо по този начин, тъй като когато няма терористични актове дълго време в една страна, това може да е резултат от две аргументи - просто не се замислят, проектират и извършат, или специфичните служби си правят приемливо работата и съумяват на един ранен стадий да разкрият подготвящите този вид закононарушение, да ги арестуват ги, или да ги откажат от такава активност. Характерна за това е Франция, да вземем за пример. Франция, видяхте в този момент още веднъж една вълна от тероризъм я връхлетя, само че от 2013 година до в този момент френски специфични служби са разкрили 61 случая за подготовка на терористични актове, и то от организации, свързани с Ал Кайда и Ислямска страна. Т.е. това, че не чуваме какво се случва е най-хубавото, което може да ни се случи. Когато няма външна изява на тероризма, нашето съмнение е, че службите работят. Но това важи за страните, които са обичаен прицел на тероризма. Защото има страни, към които няма интерес от терористичните организации. Там затишието не значи нищо друго, като се изключи че терористите просто не демонстрират интерес.
- Да, те се целят най-вече в Западна Европа.
- Западна Европа е напълнена с хора, които по този начин влязоха, че не бяха тествани и до момента не се знае тъкмо кои са. Знае се, че измежду всички тези мигранти, които се появиха, има доста бойци от Ислямска страна. Германците разполагаха с един документ за 22 000 бойци, които са в самата Германия. Само че в този лист те са поименно обявени, само че те им нямат фотосите, нямат никакви белези, по които могат да ги разпознават. Вероятно по същия метод стои ситуацията и във Франция, и в Италия. Виждате, че в този момент, където и да се случи терористичен акт, се вижда, че причинителят по един или различен метод е бил в полезрението на специфичните служби. Но, помислете си, в една Франция, да вземем за пример, над 8000 са лицата, които се подозират в подготовка за осъществяване на терористична активност. Това лишава великански запас на специфичните служби, те нямат опция всеки да ''обгрижват'' и всеки да следят. И в действителност това, което се случи и което беше най-неприятното през всичките тези години, е неконтролираното стартиране на големи тълпи да минат през цяла Европа. Тълпи, които влязоха в Европа без какъвто и да било документ, и измежду които с лекост се укриха, както известни терористи, по този начин и хора, които към този момент бяха подбудени от медии, от ходжи, за това, че е добре да се захванат със международния джихад и да се борят за върховенството на исляма. Наред с всички тези хора, които нахлуха, измежду тези тълпи има и чиновници на разследващите служби на Турция, на Иран.
Няма по какъв начин да имаме една спокойна Европа и няма по какъв начин да предвидим осъществяването на всеки терористичен акт. Разбира се, актуалните служби за сигурност разчитат на съществуващи мрежи, на бъдещи мрежи, които се построяват, на високите технологии. В огромните градове на Западна Европа и Щатите към този момент има модерни мрежи за видеонаблюдение, които са скачени за бази данни с хора, свързани по някакъв метод с тероризма. Има и системи за различаване, които работят благодарение на изкуствения разсъдък. Малко по-малко на терористите ще им се лишава пространство, неприятното е, че и те непрестанно работят, тъй като това, което виждаме - едно момче на 19, 20 години, което се самовзривява или стреля по хората, това е единствено външната демонстрация. Зад това момче стоят хора, които основават пропагандни излъчвания, които излъчват непрестанно в интернет пространството информация, която ги приготвя за подобен терористичен акт. Това са хора умни, хора, които са приключили елитни образователни заведения, хора, които се занимават и с кибер разузнаване и с кибер тероризъм. Слава Богу още не сме се сблъскали с такова нещо, само че не би трябвало да чакаме да се случи и тогава да реагираме.
- И последно по отношение на коронакризата. Конкретно в България нещата се изпускат от надзор, а това е въпрос, касаещ националната сигурност. Какво може да се направи?
- Това е доста внимателен въпрос, защото главният детайл е извънредно спорен. За да се преодолее, която и да е рецесия, обвързвана със опазването на здравето, главните герои са хората. Това са лекарите, това са медицинските сестри. А ние сме главен експортьор на междинен медицински личен състав за цяла Европа. В Германия в съвсем всички лечебни заведения работят нашите мед. сестри. Това приключване на готови фрагменти, включая и на лекари, които си взимат специалността тук и отпътуват за някъде, основава великански проблем за опазването на здравето. Сега се приказва, че няма кревати. Но даже да има кревати, то въпросът не е да го сложиш в леглото индивида и той да си почине на мира. Въпросът е да се грижиш за него, да го лекуваш, да оказваш мониторинг по този начин, че в случай че настъпи някакъв тежък миг да може да му окажеш помощ да го преодолее.
Въпрос е на дългогодишна неприятна политика във връзка с медицинските фрагменти. Всички си спомняме по какъв начин ръководещите подхвърляха реплики и се смееха на тези дами, които стърчаха там на прозорците на Партийния дом, подиграваха им се, не знам си какво, само че като се обърна обстановката се оказа, че на тези дами, на които не им заплащат като хората и които работят по две смени, с цел да могат да си изхранват фамилията, в действителност на тях би трябвало да разчитаме да ни спасят живота. Дългосрочна политика е това и това, че медицинският личен състав и изобщо лекарите се неглижират, е в действителност проблем на националната сигурност. Полицията, да вземем за пример, колкото и да няма благоприятни условия би трябвало да се опълчи на опитите да бъдат пребивани лекари и на опитите за принуждение върху чиновниците от спешна помощ, тъй като другояче ще останем без каквито и да било медицински фрагменти, и след някоя и друга година може да ни се наложи за дребни неща да вървим да се лекуваме в чужбина, отново при нашите лекари.
За началото на идната седмица чиновниците на Министерство на вътрешните работи готвят народен митинг с искане за нарастване на техните заплати с 30%. От една страна те имат безспорното право да желаят това, най-малкото поради нужната равнопоставеност сред другите държавни чиновници. Макар че и тя предстои на разискване, в случай че разгледаме естеството на работа на един служители на реда и на един служител в някоя организация.
От друга страна обаче, не малко жители, изключително тези, които участваха на антиправителствените митинги през последните няколко месеца, не са очаровани от възможното повдигане на заплатите в Министерство на вътрешните работи, защото доверието в тази институция е мощно занижено от години насам.
По мотив това искане на чиновниците на Министерство на вътрешните работи, както и за проблемите, съпътстващи институцията и нейните чиновници, от ФАКТИ разговаряхме с проф. Николай Радулов, който в миналото бе основен секретар на Министерство на вътрешните работи, а през днешния ден е учител по национална и интернационална сигурност в Нов български университет.
- Проф. Радулов, за основателни и обективни ли намирате настояванията на чиновниците на Министерство на вътрешните работи за повишение на заплатите?
- Тук би трябвало да приказваме за настояването в неговата целокупност. Полицейските чиновници желаят да им се усилят заплатите с 30%, като съображение за това искане е първо, че заплащането им е незадоволително, поради дейностите и дейностите, които извършат, и второ - защото те всичките са държавни чиновници, и то особени държавни чиновници по закона за Министерство на вътрешните работи, не би трябвало да бъдат подценени, тъй като останалите държавни чиновници, голяма част от тях, бидейки елементарни служители, получиха напълно неотдавна нарастване с 30% на заплатите.
Тук става въпрос за това по какъв начин страната прави оценка Министерство на вътрешните работи, без значение, че напълно неотдавна, единствено пред месец, ги слушахме на всички равнища - от министър-председателя до последния шеф в Министерство на вътрешните работи, да изясняват какъв брой добре работят чиновниците и какви герои са в битката с Коронавирус и в битката с митингите. В последна сметка това им мнение не е подплатено с материални резултати. Тук изобщо не спорим за това кое е вярно и кое не е вярно от управническа позиция, само че тези хора в действителност една година работят на най-опасните и най-рисковите места в страната. Независимо дали беше вярно или погрешно да се затварят градовете, тези хора бяха на КПП-тата, освен това всички знаем, че макар всички приказки, тези хора не бяха оборудвани с нужното съоръжение, с цел да не пострадат, да не се заразят.
Тези хора участваха и не престават да вземат участие от самото начало като защита на продължаващите към този момент близо 120 дни митинги. Т.е., в случай че някой, с изключение на медиците, заслужава в действителност да бъде насърчен по отношение на битката с COVID-19, то това е полицията, това е Министерство на вътрешните работи. Плюс това, знаете, че в продължение нацяло лято имаше пожар след пожар. Аз просто им се чудя на тези хора, с толкоз малко техника и лимитирани човешки запаси, по какъв начин из цялата страна гасиха пожарите. Ако би трябвало да бъдем почтени те си заслужават това 30%-тно нарастване.
- На два пъти споменахте за оборудването. В този ред на мисли и към този момент чисто в по-професионалния подтекст, а не толкоз в този за равнопоставеността сред всички държавни чиновници, считате ли, че те би трябвало да изискат и качеството на това, с което те разполагат като съоръжение да се усъвършенства? Мисля, че това е не по-малко значимо.
- Това е не по-малко значимо и това им искане към този момент има своя дълга история. Близо 20 години всички полицейски митинги включват в себе си настояването за по-компетентно харчене на средствата за Министерство на вътрешните работи, за превъзмогване на това да се поръчва оборудването на едни и същи компании, които явно не работят качествено и дейно. И в този момент, в случай че се вгледате в служителите на реда, ще видите, че доста постоянно униформите им не търпят рецензия, обувките им са също на много неприятно състояние. Някой път, когато ги забележим с по-нови дрешки, да знаем, че са ги получили напълно неотдавна. Самите служители на реда споделят, че, в случай, че това обмундирование би трябвало да издържи 2 години, то още на първите 6 месеца се унищожава, значи нещо генерално не е наред. Всеки път служителите на реда нормално приказват и за това, че желаят да бъдат и добре оборудвани, желаят да бъдат предпазени. Съвсем обикновено беше при тези условия, в които работиха през цялата тази година, да бъдат съществено снабдени със средства срещу заразяване - ръкавици, маски, и то не с такива еднократни маски, а маски с филтри. Това, както виждаме, не се случи, и макар че разнообразни видове полицейски началници заявяваха, че Министерство на вътрешните работи има цялата подготвеност, че чиновниците са предпазени, това не беше нищо повече от приказка и това безпределно вбесява служителите на реда, тъй като те са хора, също като нас, имат фамилии, които се тормозят да не би да пренесат болестта към тях. Всичко това се струпва, тъй че аз мисля, че казусът с оборудването си стоеше и продължава да стои съществено пред управлението на Министерство на вътрешните работи.
Споменахте и митингите. Беше ли допустимо полицията да заеме страната на протестиращите, изразявайки с този акт противоречие с това, което се случва в страната?
- Това, искрено казано, е невероятно. Полицаите работят в една йерархична система, по-долните звена се подчиняват на горните, подобен е редът. Щом има заповед тя би трябвало да се съблюдава. Обаче в естествения свят и противоположната връзка е налице. Т.е., когато е дадена заповед - този, който е издал заповедта, е виновен за нея. А ние виждаме, че издал е някаква заповед, тя има пагубни последствия, като да вземем за пример гоненето на хората, участващи в митинга, без да са създали нещо, и насилието, което се прояви. Но в случай че питате някой от началниците, те ще кажат, че такова нещо няма, ''Ние не сме виждали''. Да, де, но ние всички виждаме към този момент, тъй като обичайните медии може и да не дават нищо, само че обществените медии, в които всеки от нас работи като публицист, демонстрираха задоволително, десетки случаи, в които се вижда, че индивидът, жителят не се опълчва, не оказва опозиция, той даже бяга и бива преследван и ритан в тил. Някой ще каже: ''Ето, служителите на реда са виновни''. Полицаите са изпълнителни. За да създадат такова нещо значи има такава команда. А в случай че няма такава команда, въпросът би трябвало да се отнесе към ръководителите на звената. Защото в случай че техните полицейски формирования не се държат, както изисква законът, неговата работа е такава, на директния началник, той не взе участие персонално в дейностите, само че той ръководи дейностите на другите. Ако служителят е небрежен, отива пийнал на работа, или има бокс в ръката си, виновен е началникът му, тъй като е негово обвързване да знае житието и битието - директният шеф, изключително, да ръководи вярно силите и средствата и да оказва надзор. При това този надзор не би трябвало да е единствено в полза на полицейските чинове и на полицейската дисциплинираност, а в интерес и на опазване на живота, ползите, достойнството и достолепието на жителите.
- Според Вас има ли какво да се пипне в Закона за Министерство на вътрешните работи?
- В един закон постоянно има какво да се пипне. Въпросът не е в закона. Ако създадем едно изследване или изявление, ще видите, че освен голяма част от служителите на реда, само че и голяма част от полицейските началници не са чели и не познават закона. Познават тесни изрезки от него, които те си мислят, че касаят директно и единствено тяхната активност. Но законът е доста по-широко разбиране. Т.е., някои неща, които те вършат и смятат, че ги вършат по закон, може да извършват буквата на закона, само че да са в несъгласие с духа на закона. Затова управлението на Министерство на вътрешните работи, най-малко, цялото, би трябвало да познава закона напълно. А такова нещо май не се вижда.
- Какво остава за редовите чиновници...
- Да. Вижте в този момент, един закон, който през последните 30 години над 160 пъти е променян, самият закон е огромен 130-140 страници, ясно е, че елементарните чиновници не могат да го познават. Те би трябвало да познават тази част, която се отнася за тях, правилниците, които изясняват тази част - по какъв начин действително в живота би трябвало да претворяват. Но за управителния състав не съм склонен, това му е работата - да познава главния нормативен акт, който им споделя по какъв начин, какво и къде би трябвало правят. Един закон може да е неприятен, може и да е добър, само че когато не се съблюдава ние в никакъв случай не знаем какъв е този закон. А сякаш това виждаме. Законът за Министерство на вътрешните работи, пък и други закони, всеобщо не се съблюдават.
- Чисто субективно, коства ми се, че селекцията, подборът в Министерство на вътрешните работи е със ужасно занижени критерии. Така ли е?
- Това е реалност. Имаше преди няколко години едно проучване на самите полицейски профсъюзи и там черно на бяло се споделя, че един от главните проблеми е личностната реализация. Т.е., личностната реализация включва догатката, че когато си влезнал в системата по почтен метод, отговаряш на всички условия, а по-късно в системата работиш над себе си и би трябвало да бъдеш повдигнат, не би трябвало отнякъде изведнъж да се появява някой, който няма визия от работата, и да става шеф. А това се случва непрестанно.
Другият случай е всички тези непремерени заповеди, които се издават от началниците и желанието да не се поема отговорност, когато стане някой гаф. Всичко това се вижда от жителите, жителите дават неприятна оценка на Министерство на вътрешните работи, доверието в Министерство на вътрешните работи е ниско и тъй като доверието в Министерство на вътрешните работи е ниско няма претенденти за заемане на свободните щатни бройки. А и самите свободни щатни бройки нормално са на най-тежките, на най-рисковите места, а не са там, където добродушно се седи зад бюрото в някое кабинетче. Така че тези, които би трябвало да разпределят активността на низовите звена, където чиновниците би трябвало да са в директен с допир с жителите, като няма щатно попълнение се постанова едни и същи хора да работят отвън или макар условията за работа и почивки, които да ги вършат по време на работа ефикасни. Това е един обаян кръг. Това постанова хората, които се занимават с набирането на персоналния състав, да не са задоволително прецизни и претенциозни. Самите профсъюзи регистрират, че с към 30% е паднало условието за интелектуално равнище за претенденти заради неналичието на такива. Това значи, че се назначават мускулести момчета, които не са в положение да размишляват върху заповедите, които им се дават и метода, по който би трябвало да ги изпълнят. Тези неща са в един обаян кръг. Колко по-некачествени хора се назначават, толкоз по-лошо работи Министерство на вътрешните работи, толкоз по-ниско е доверието на жителите, толкоз по-малко хора желаят да аплайват и по този начин този обаян кръг води до все по-ниско равнище и качество на работа в Министерство на вътрешните работи.
- И може би повода за това са нещата, за които говорихме доскоро - ниското възнаграждение и неналичието на положителни условия?
- Да, ниското възнаграждение и неналичието на условия за работа са част от детайлите на мотивацията на хората да работят или да не работят. Но, помислете си, няма човек, каквото и да ви кажат, който стартира една работа и да не се надява или да се развие като експерт, или да се издига като началник. Това е естественото кадрово развиване. Но когато виждаш, че системата е запушена и хора, които не заслужават да бъдат чиновници ги издигат до управителни фрагменти, ти се демотивираш, естествено, спираш да работиш, от време на време се стига до такава степен, че просто хората напущат. Аз напълно неотдавна, лятото приказвах с един човек, който е някогашен сътрудник, работил е 6 години в Министерство на вътрешните работи и сега работи в строителството в Германия. Каза ми: ''Не може. Ниско възнаграждение, непрестанно не присъствам от у дома и трябваше да си скапва фамилията. Сега съм на градежа, правилно, че физическа работа, само че заплащането е огромно и в 18 ч. съм си у дома при дамата и децата''. Това ще се случи. Както избягаха медицински сестри, по този начин в случай че продължава тази система, ще избягат и служителите на реда, ще си потърсят по-добри работи. А пък знаем, че в Западна Европа към този момент по същите аргументи, може би, има сериозен дефицит на служители на реда, има разгласи в Германия на всички места, че се търсят, единствено би трябвало да се поназнайва малко езикът и няма никакъв проблем българските служители на реда, които не са по-некачествени от немските, да отидат там на работа.
- Извън тематиката за Министерство на вътрешните работи, апелирам Ви за коментар на обстановката с тероризма в Европа. Оставам с усещането, че към този момент няколко години, сякаш западните служби не подхващат нищо изключително и това нещо си върви, хора умират.
- Това не е тъкмо по този начин. Не е тъкмо по този начин, тъй като когато няма терористични актове дълго време в една страна, това може да е резултат от две аргументи - просто не се замислят, проектират и извършат, или специфичните служби си правят приемливо работата и съумяват на един ранен стадий да разкрият подготвящите този вид закононарушение, да ги арестуват ги, или да ги откажат от такава активност. Характерна за това е Франция, да вземем за пример. Франция, видяхте в този момент още веднъж една вълна от тероризъм я връхлетя, само че от 2013 година до в този момент френски специфични служби са разкрили 61 случая за подготовка на терористични актове, и то от организации, свързани с Ал Кайда и Ислямска страна. Т.е. това, че не чуваме какво се случва е най-хубавото, което може да ни се случи. Когато няма външна изява на тероризма, нашето съмнение е, че службите работят. Но това важи за страните, които са обичаен прицел на тероризма. Защото има страни, към които няма интерес от терористичните организации. Там затишието не значи нищо друго, като се изключи че терористите просто не демонстрират интерес.
- Да, те се целят най-вече в Западна Европа.
- Западна Европа е напълнена с хора, които по този начин влязоха, че не бяха тествани и до момента не се знае тъкмо кои са. Знае се, че измежду всички тези мигранти, които се появиха, има доста бойци от Ислямска страна. Германците разполагаха с един документ за 22 000 бойци, които са в самата Германия. Само че в този лист те са поименно обявени, само че те им нямат фотосите, нямат никакви белези, по които могат да ги разпознават. Вероятно по същия метод стои ситуацията и във Франция, и в Италия. Виждате, че в този момент, където и да се случи терористичен акт, се вижда, че причинителят по един или различен метод е бил в полезрението на специфичните служби. Но, помислете си, в една Франция, да вземем за пример, над 8000 са лицата, които се подозират в подготовка за осъществяване на терористична активност. Това лишава великански запас на специфичните служби, те нямат опция всеки да ''обгрижват'' и всеки да следят. И в действителност това, което се случи и което беше най-неприятното през всичките тези години, е неконтролираното стартиране на големи тълпи да минат през цяла Европа. Тълпи, които влязоха в Европа без какъвто и да било документ, и измежду които с лекост се укриха, както известни терористи, по този начин и хора, които към този момент бяха подбудени от медии, от ходжи, за това, че е добре да се захванат със международния джихад и да се борят за върховенството на исляма. Наред с всички тези хора, които нахлуха, измежду тези тълпи има и чиновници на разследващите служби на Турция, на Иран.
Няма по какъв начин да имаме една спокойна Европа и няма по какъв начин да предвидим осъществяването на всеки терористичен акт. Разбира се, актуалните служби за сигурност разчитат на съществуващи мрежи, на бъдещи мрежи, които се построяват, на високите технологии. В огромните градове на Западна Европа и Щатите към този момент има модерни мрежи за видеонаблюдение, които са скачени за бази данни с хора, свързани по някакъв метод с тероризма. Има и системи за различаване, които работят благодарение на изкуствения разсъдък. Малко по-малко на терористите ще им се лишава пространство, неприятното е, че и те непрестанно работят, тъй като това, което виждаме - едно момче на 19, 20 години, което се самовзривява или стреля по хората, това е единствено външната демонстрация. Зад това момче стоят хора, които основават пропагандни излъчвания, които излъчват непрестанно в интернет пространството информация, която ги приготвя за подобен терористичен акт. Това са хора умни, хора, които са приключили елитни образователни заведения, хора, които се занимават и с кибер разузнаване и с кибер тероризъм. Слава Богу още не сме се сблъскали с такова нещо, само че не би трябвало да чакаме да се случи и тогава да реагираме.
- И последно по отношение на коронакризата. Конкретно в България нещата се изпускат от надзор, а това е въпрос, касаещ националната сигурност. Какво може да се направи?
- Това е доста внимателен въпрос, защото главният детайл е извънредно спорен. За да се преодолее, която и да е рецесия, обвързвана със опазването на здравето, главните герои са хората. Това са лекарите, това са медицинските сестри. А ние сме главен експортьор на междинен медицински личен състав за цяла Европа. В Германия в съвсем всички лечебни заведения работят нашите мед. сестри. Това приключване на готови фрагменти, включая и на лекари, които си взимат специалността тук и отпътуват за някъде, основава великански проблем за опазването на здравето. Сега се приказва, че няма кревати. Но даже да има кревати, то въпросът не е да го сложиш в леглото индивида и той да си почине на мира. Въпросът е да се грижиш за него, да го лекуваш, да оказваш мониторинг по този начин, че в случай че настъпи някакъв тежък миг да може да му окажеш помощ да го преодолее.
Въпрос е на дългогодишна неприятна политика във връзка с медицинските фрагменти. Всички си спомняме по какъв начин ръководещите подхвърляха реплики и се смееха на тези дами, които стърчаха там на прозорците на Партийния дом, подиграваха им се, не знам си какво, само че като се обърна обстановката се оказа, че на тези дами, на които не им заплащат като хората и които работят по две смени, с цел да могат да си изхранват фамилията, в действителност на тях би трябвало да разчитаме да ни спасят живота. Дългосрочна политика е това и това, че медицинският личен състав и изобщо лекарите се неглижират, е в действителност проблем на националната сигурност. Полицията, да вземем за пример, колкото и да няма благоприятни условия би трябвало да се опълчи на опитите да бъдат пребивани лекари и на опитите за принуждение върху чиновниците от спешна помощ, тъй като другояче ще останем без каквито и да било медицински фрагменти, и след някоя и друга година може да ни се наложи за дребни неща да вървим да се лекуваме в чужбина, отново при нашите лекари.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ