Натискът над София за отстъпки на Скопие идва от Берлин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Д-р Войн Божинов е историк от Института за исторически проучвания в Българска академия на науките. Автор на книгата „ Република Македония в актуалната геополитика “ (2018). Ето какво сподели той пред epicenter.bg.
- Д-р Божинов, в резолюцията за положението на правовата страна и главните свободи в България, която бе призната от Екологичен потенциал, ненадейно се появи отпратка към делата на ОМО „ Илинден “ - партията, която твърди, че има „ македонско малцинство “ в България и се бори за неговото признание. Откъде се появи тази конфликтна тематика в документа и изненада ли бе това за Вас?
- Доколкото е известно в общественото пространство, упоменатата от Вас резолюция е импортирана за разглеждане в европейския парламент от името на Хуан Агилар – изтъкнат представител на испанската Социалистическа-работническа партия.
Не ще и дума, че Агилар е съветвал наличието на въпросния документ с български представители в Брюксел/Страсбург, а интензивността на някои от тях в последните дни ни подсказва кои са те. Това е напълно естествено, защото надали господинът е изцяло наясно със обстановката в България, изключително с въпроса за правата на „ македонското малцинство “ в страната ни. Логично би било той повече да се интересува от казуса за политическите тежнения измежду баските или каталунците, което му и предлагам да направи.
Що се отнася до ОМО „ Илинден “, то споменаването на тази организация става под линия при текста на точка № 15, в която се приказва, че страната ни би трябвало да приложи в деяние решения на Европейския съд по правата на индивида, а се знае добре, че посочената групировка осъди на няколко пъти София заради невъзможността на нейните членове да се изразят политически като „ македонци “, живеещи в България. Това е напълно естествено, тъй като през годините българският съд е сочил несъвместимостта на ОМО „ Илинден “ с нашето законодателство. По същия метод в спор с локалното законодателство са някои фракции на италианците в Корсика или на католиците в Северна Ирландия. Някои от тези групи даже са оповестени от формалните управляващи за терористи и се преследват като такива. Странно за какво аз не съм чул някаква угриженост за тях, идваща от европейския парламент. Поради тази причина, умерено може да се каже, че появяването на „ македонското малцинство “ в резолюцията е следващото доказателство за двойните стандарти в Европа и лицемерието на европейските политици. В този ред на мисли, съществуването в нечии глави на „ македонци “ в България не е изненада, а методично прилаган инструмент за упражняването на непрекъснат напън над публична София.
- На среща с македонския външен министър министър председателят Борисов съобщи, че е угрижен от появяването на казуса ОМО „ Илинден “ в резолюцията. Остро реагира и водачът на опозицията Корнелия Нинова. Какви ходове има България оттук насетне?
- През миналите десетилетия ръководещите в България, без значение от партийната им принадлежност, имаха няколко шанса да слагат скопските политици на мястото им. Това не бе направено и в този момент се намираме пред последния рубеж – започването на договарянията за присъединението на Република Северна Македония към Европейски Съюз. Пренебрегнем ли и тази крайна опция, функционерите край Вардар ще добият в допълнение самочувствие с всички тежки последици за националната ни памет от това.
- От едната страна са решението на Европейския съд за правата на индивида, от друга обаче ние имаме цялостните учредения да се притесняваме от фракционизъм и териториални искания. Какъв е Вашият коментар? Реална опасност ли е ОМО „ Илинден “ за България?
- Към сегашния миг е мъчно да се приказва за някаква заплаха, произлизаща от ОМО „ Илинден “, тъй като става дума за скромна по мащаби организация, чиито деятели могат да изпълнят една по-голяма стая или салон на ресторант. Не би трябвало да забравяме, обаче, че политическото моделиране е изцяло способно да трансформира ОМО „ Илинден “ в предизвикателство и мотив за интервенция във вътрешните ни работи. Впрочем, точно на сходно нещо сме очевидци в сегашния миг, тъй че „ илинденци “ оправдават съществуването си пред някои кръгове.
- Чий артикул е ОМО „ Илинден “?
- ОМО „ Илинден “ се появява на политическата сцена дни след рухването на Тодор Живков от власт, употребявайки името Вътрешна македонска революционна организация (независима). Като неин лидер се обрисува Георги Р. Георгиев, сменил семейството си на Солунски. След съответния разбор, българските управляващи доближават до извода, че новосформираната конструкция е учредена на „ етнически принцип “ и „ следва да се преглежда като (проява на) открит фракционизъм “.
Все още неразбитите служби за разузнаване и сигурност са наясно, че организацията „ се направлява, координира и подтиква от органи на друга страна (СФР Югославия “). Целта е да се заздравят „ югославските позиции по македонския въпрос “, с цел да се „ натрупа нов доказателствен материал за съществуването на „ македонско национално малцинство “ в България “.
Затова и въз основата на документите може умерено да се установи, че ОМО „ Илинден “ е артикул на разпадаща се Югославия.
- Наскоро заявихте, че след приемането на Република Северна Македония в НАТО главната цел на Вашингтон е изпълнена и няма да има огромен напън върху България за консолидираното на РСМ в Европейския съюз. Оправда ли се тази Ваша прогноза? Брюксел май става много деен, а работата на българо-македонската комисия за историческите разногласия няма никакъв прогрес.
- Факт е, че Съединените щати преизпълниха проектите си за РСМ. Ако през днешния ден се упражнява засилен напън над София, с цел да се създадат някакви отстъпки на Скопие, то той идва от Берлин. Германия желае да затвори кръга с Албания и с югозападната ни съседка до края на председателството ѝ на Европейския съвет, т.е. до края на тази година. Това е обвързвано с очакванията на немците да играят по-важна роля на Балканите. Що се отнася до взаимната активност на българските историци и северномакедонските им сътрудници, то картината е повече от тъжна.
Ако не се неистина, към средата на септември ръководителят на българската историческа комисия доцент Ангел Димитров съобщи, че „ нерешеното сред България и районен съд Македония не е единствено двустранен проблем, а и европейски “. Опитът да се интернационализира въпросът, показва едно-единствено нещо – нашата уязвимост. Позволете да ви припомня, че преди десетина месеца скопските историци обявиха, че взаимните съвещания прекъсват. Какво можеше да направи нашата страна в този случай – безусловно нищо.
- Кой е съответният сигнал, който София подава към Скопие? Този на Вътрешна македонска революционна организация, че можем да блокираме договарянията с Брюксел или този на държавното управление, че постоянно сме подкрепяли интеграцията на Северна Македония?
- Безспорно изправени сме пред доста комплицирана обстановка. От една страна е наложително да се даде явен знак на политическия хайлайф край Вардар, че политическата еквилибристика от Титов вид би трябвало да спре. От друга страна на елементарните хора в РСМ е належащо да бъде показано, че страната им съществува и с помощта на България. Не бива да се не помни, че КироГлировци неистово желаеха Вардарска Македония да остане част от някаква реформирана Югославия, а Слободан Милошевич и Константинос Мицотакис непосредствено крояха проекти за подялбата на републиката.
Обстоятелството, че публична София първа призна независимостта на Скопие, охлади завоевателния възторг на някои политици и направи допустимо съществуването на РСМ. За страдание пропагандата в югозападната ни съседка трансформира българското усърдие за съхраняването на младата страна във „ великобългарски шовинизъм “. Нашите жертви не доближават до жителите на РСМ, а и би трябвало да се признае и нещо друго – доста от северномакедонците не желаят и да чуят нашите старания, тъй като живеят още в някаква своя Югославия, заключена в черепните им кутии. Дошъл е моментът, когато ще проличи на какво ниво е българската дипломация и какъв излаз ще откри тя от създалата се обстановка. Всъщност, способна ли е тя въобще тя стори това?
- Ваша е тезата, че РСВ не биваше да бъде опакована в понятието Западни Балкани. Широко публикувано е и мнението, че преждевременно ратифицирахме контракта със Скопие, за разлика от гърците. Коя е вярната, потребната карта, която България изигра в политиката се по отношение на Северна Македония в последните няколко години?
- Оставам на позицията, че прикрепването на РСМ към политическото разбиране „ Западни Балкани “ е неточност, която може да има тежки последствия. Какви са аргументите за това мисля, че загатнах при нашия предходен диалог. Не е нужно да изговаряме тези причини още веднъж. Бързото сключване и одобрение на контракта за добросъседство сред София и Скопие се дължеше на общителното американско подпомагане. Знаете какви бяха тогава претекстовете да Съединените щати. Сега резултатът е изтъкнат – имаме съглашение, останало на хартия.
Не мога да си спомня да сме изиграли някаква мощна карта през последните години във връзка с РСМ. Нека вършим разлика сред биенето в гърдите, по този начин особено за някои наши политици, по отношение на това какъв брой доста са създали за българските ползи в югозападната ни съседка и действителната обстановка, която е повече от явно, че не е в наша изгода.
- Зоран Заев, който още веднъж е отпред на държавното управление в Скопие, разчита на Брюксел. Отслабва ли българската тежест след резолюцията и проблемите у нас, които Брюксел към този момент публично установи?
- Да, несъмнено! И освен това. Още по-сериозен е казусът с цялостната взаимозависимост на родната ни политическа върхушка от западните благодетели. Това лишава страната ни най-малко от привидна автономия.
- Темата за произхода на Гоце Делчев задейства още веднъж митинги и антибългарска вълна, водена от ВМРО-ДПМНЕ. Може би в действителност е време София да покаже темперамент?
- Антибългарската акция в РСМ не е партийно дело, тя има държавен темперамент. В момента тя е на равнище, на което биха завидели Лазар Колишев(ски) и Лазар Мойсов. Ние се озовахме в скопския капан, наименуван „ Гоце Делчев “. Паднахме непосредствено в него, без опозиция. Изясниха ли се въпросите към Българското средновековие (не единствено към цар Самуил), така наречен типичен османски интервал, Българското възобновление? Впрочем, обясни ли се въпросът за националния темперамент на Вътрешната организация, документално посочен от нейните първи хора. Това е проблем, тясно обвързван с личността на Делчев, който ни дава голямо преимущество пред скопските искания! Наместо това някои сътрудници влязоха в пояснителен режим, губещ време, а това носи позитиви за отсрещната страна. За страдание, съвещанията на двете исторически комисии не са обществени и ние знаем какво се разисква на тях от обособени сведения, изтичащи в медиите. Протоколи от срещите също не се разгласяват, което евентуално се прави по сделка, сякаш с цел да не се пречи на работата на комисиите, само че ние историците, заинтригувани от проблематиката, се интересуваме от механизма на работата, по които минават тези срещи.
Дали е време София да покаже темперамент? Според мен – да, само че дали имаме политици с темперамент?
Интервю на Таня Джоева
Д-р Войн Божинов е историк от Института за исторически проучвания в Българска академия на науките. Автор на книгата „ Република Македония в актуалната геополитика “ (2018). Ето какво сподели той пред epicenter.bg.
- Д-р Божинов, в резолюцията за положението на правовата страна и главните свободи в България, която бе призната от Екологичен потенциал, ненадейно се появи отпратка към делата на ОМО „ Илинден “ - партията, която твърди, че има „ македонско малцинство “ в България и се бори за неговото признание. Откъде се появи тази конфликтна тематика в документа и изненада ли бе това за Вас?
- Доколкото е известно в общественото пространство, упоменатата от Вас резолюция е импортирана за разглеждане в европейския парламент от името на Хуан Агилар – изтъкнат представител на испанската Социалистическа-работническа партия.
Не ще и дума, че Агилар е съветвал наличието на въпросния документ с български представители в Брюксел/Страсбург, а интензивността на някои от тях в последните дни ни подсказва кои са те. Това е напълно естествено, защото надали господинът е изцяло наясно със обстановката в България, изключително с въпроса за правата на „ македонското малцинство “ в страната ни. Логично би било той повече да се интересува от казуса за политическите тежнения измежду баските или каталунците, което му и предлагам да направи.
Що се отнася до ОМО „ Илинден “, то споменаването на тази организация става под линия при текста на точка № 15, в която се приказва, че страната ни би трябвало да приложи в деяние решения на Европейския съд по правата на индивида, а се знае добре, че посочената групировка осъди на няколко пъти София заради невъзможността на нейните членове да се изразят политически като „ македонци “, живеещи в България. Това е напълно естествено, тъй като през годините българският съд е сочил несъвместимостта на ОМО „ Илинден “ с нашето законодателство. По същия метод в спор с локалното законодателство са някои фракции на италианците в Корсика или на католиците в Северна Ирландия. Някои от тези групи даже са оповестени от формалните управляващи за терористи и се преследват като такива. Странно за какво аз не съм чул някаква угриженост за тях, идваща от европейския парламент. Поради тази причина, умерено може да се каже, че появяването на „ македонското малцинство “ в резолюцията е следващото доказателство за двойните стандарти в Европа и лицемерието на европейските политици. В този ред на мисли, съществуването в нечии глави на „ македонци “ в България не е изненада, а методично прилаган инструмент за упражняването на непрекъснат напън над публична София.
- На среща с македонския външен министър министър председателят Борисов съобщи, че е угрижен от появяването на казуса ОМО „ Илинден “ в резолюцията. Остро реагира и водачът на опозицията Корнелия Нинова. Какви ходове има България оттук насетне?
- През миналите десетилетия ръководещите в България, без значение от партийната им принадлежност, имаха няколко шанса да слагат скопските политици на мястото им. Това не бе направено и в този момент се намираме пред последния рубеж – започването на договарянията за присъединението на Република Северна Македония към Европейски Съюз. Пренебрегнем ли и тази крайна опция, функционерите край Вардар ще добият в допълнение самочувствие с всички тежки последици за националната ни памет от това.
- От едната страна са решението на Европейския съд за правата на индивида, от друга обаче ние имаме цялостните учредения да се притесняваме от фракционизъм и териториални искания. Какъв е Вашият коментар? Реална опасност ли е ОМО „ Илинден “ за България?
- Към сегашния миг е мъчно да се приказва за някаква заплаха, произлизаща от ОМО „ Илинден “, тъй като става дума за скромна по мащаби организация, чиито деятели могат да изпълнят една по-голяма стая или салон на ресторант. Не би трябвало да забравяме, обаче, че политическото моделиране е изцяло способно да трансформира ОМО „ Илинден “ в предизвикателство и мотив за интервенция във вътрешните ни работи. Впрочем, точно на сходно нещо сме очевидци в сегашния миг, тъй че „ илинденци “ оправдават съществуването си пред някои кръгове.
- Чий артикул е ОМО „ Илинден “?
- ОМО „ Илинден “ се появява на политическата сцена дни след рухването на Тодор Живков от власт, употребявайки името Вътрешна македонска революционна организация (независима). Като неин лидер се обрисува Георги Р. Георгиев, сменил семейството си на Солунски. След съответния разбор, българските управляващи доближават до извода, че новосформираната конструкция е учредена на „ етнически принцип “ и „ следва да се преглежда като (проява на) открит фракционизъм “.
Все още неразбитите служби за разузнаване и сигурност са наясно, че организацията „ се направлява, координира и подтиква от органи на друга страна (СФР Югославия “). Целта е да се заздравят „ югославските позиции по македонския въпрос “, с цел да се „ натрупа нов доказателствен материал за съществуването на „ македонско национално малцинство “ в България “.
Затова и въз основата на документите може умерено да се установи, че ОМО „ Илинден “ е артикул на разпадаща се Югославия.
- Наскоро заявихте, че след приемането на Република Северна Македония в НАТО главната цел на Вашингтон е изпълнена и няма да има огромен напън върху България за консолидираното на РСМ в Европейския съюз. Оправда ли се тази Ваша прогноза? Брюксел май става много деен, а работата на българо-македонската комисия за историческите разногласия няма никакъв прогрес.
- Факт е, че Съединените щати преизпълниха проектите си за РСМ. Ако през днешния ден се упражнява засилен напън над София, с цел да се създадат някакви отстъпки на Скопие, то той идва от Берлин. Германия желае да затвори кръга с Албания и с югозападната ни съседка до края на председателството ѝ на Европейския съвет, т.е. до края на тази година. Това е обвързвано с очакванията на немците да играят по-важна роля на Балканите. Що се отнася до взаимната активност на българските историци и северномакедонските им сътрудници, то картината е повече от тъжна.
Ако не се неистина, към средата на септември ръководителят на българската историческа комисия доцент Ангел Димитров съобщи, че „ нерешеното сред България и районен съд Македония не е единствено двустранен проблем, а и европейски “. Опитът да се интернационализира въпросът, показва едно-единствено нещо – нашата уязвимост. Позволете да ви припомня, че преди десетина месеца скопските историци обявиха, че взаимните съвещания прекъсват. Какво можеше да направи нашата страна в този случай – безусловно нищо.
- Кой е съответният сигнал, който София подава към Скопие? Този на Вътрешна македонска революционна организация, че можем да блокираме договарянията с Брюксел или този на държавното управление, че постоянно сме подкрепяли интеграцията на Северна Македония?
- Безспорно изправени сме пред доста комплицирана обстановка. От една страна е наложително да се даде явен знак на политическия хайлайф край Вардар, че политическата еквилибристика от Титов вид би трябвало да спре. От друга страна на елементарните хора в РСМ е належащо да бъде показано, че страната им съществува и с помощта на България. Не бива да се не помни, че КироГлировци неистово желаеха Вардарска Македония да остане част от някаква реформирана Югославия, а Слободан Милошевич и Константинос Мицотакис непосредствено крояха проекти за подялбата на републиката.
Обстоятелството, че публична София първа призна независимостта на Скопие, охлади завоевателния възторг на някои политици и направи допустимо съществуването на РСМ. За страдание пропагандата в югозападната ни съседка трансформира българското усърдие за съхраняването на младата страна във „ великобългарски шовинизъм “. Нашите жертви не доближават до жителите на РСМ, а и би трябвало да се признае и нещо друго – доста от северномакедонците не желаят и да чуят нашите старания, тъй като живеят още в някаква своя Югославия, заключена в черепните им кутии. Дошъл е моментът, когато ще проличи на какво ниво е българската дипломация и какъв излаз ще откри тя от създалата се обстановка. Всъщност, способна ли е тя въобще тя стори това?
- Ваша е тезата, че РСВ не биваше да бъде опакована в понятието Западни Балкани. Широко публикувано е и мнението, че преждевременно ратифицирахме контракта със Скопие, за разлика от гърците. Коя е вярната, потребната карта, която България изигра в политиката се по отношение на Северна Македония в последните няколко години?
- Оставам на позицията, че прикрепването на РСМ към политическото разбиране „ Западни Балкани “ е неточност, която може да има тежки последствия. Какви са аргументите за това мисля, че загатнах при нашия предходен диалог. Не е нужно да изговаряме тези причини още веднъж. Бързото сключване и одобрение на контракта за добросъседство сред София и Скопие се дължеше на общителното американско подпомагане. Знаете какви бяха тогава претекстовете да Съединените щати. Сега резултатът е изтъкнат – имаме съглашение, останало на хартия.
Не мога да си спомня да сме изиграли някаква мощна карта през последните години във връзка с РСМ. Нека вършим разлика сред биенето в гърдите, по този начин особено за някои наши политици, по отношение на това какъв брой доста са създали за българските ползи в югозападната ни съседка и действителната обстановка, която е повече от явно, че не е в наша изгода.
- Зоран Заев, който още веднъж е отпред на държавното управление в Скопие, разчита на Брюксел. Отслабва ли българската тежест след резолюцията и проблемите у нас, които Брюксел към този момент публично установи?
- Да, несъмнено! И освен това. Още по-сериозен е казусът с цялостната взаимозависимост на родната ни политическа върхушка от западните благодетели. Това лишава страната ни най-малко от привидна автономия.
- Темата за произхода на Гоце Делчев задейства още веднъж митинги и антибългарска вълна, водена от ВМРО-ДПМНЕ. Може би в действителност е време София да покаже темперамент?
- Антибългарската акция в РСМ не е партийно дело, тя има държавен темперамент. В момента тя е на равнище, на което биха завидели Лазар Колишев(ски) и Лазар Мойсов. Ние се озовахме в скопския капан, наименуван „ Гоце Делчев “. Паднахме непосредствено в него, без опозиция. Изясниха ли се въпросите към Българското средновековие (не единствено към цар Самуил), така наречен типичен османски интервал, Българското възобновление? Впрочем, обясни ли се въпросът за националния темперамент на Вътрешната организация, документално посочен от нейните първи хора. Това е проблем, тясно обвързван с личността на Делчев, който ни дава голямо преимущество пред скопските искания! Наместо това някои сътрудници влязоха в пояснителен режим, губещ време, а това носи позитиви за отсрещната страна. За страдание, съвещанията на двете исторически комисии не са обществени и ние знаем какво се разисква на тях от обособени сведения, изтичащи в медиите. Протоколи от срещите също не се разгласяват, което евентуално се прави по сделка, сякаш с цел да не се пречи на работата на комисиите, само че ние историците, заинтригувани от проблематиката, се интересуваме от механизма на работата, по които минават тези срещи.
Дали е време София да покаже темперамент? Според мен – да, само че дали имаме политици с темперамент?
Интервю на Таня Джоева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ