Теодор Ушев: В България е токсично, не може да се диша
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Теодор Ушев е аниматор, режисьор и графичен дизайнер. Роден е през 1968 година в Кюстендил. През 2017 година неговият филм “Сляпата Вайша” по едноименния роман на Георги Господинов беше номиниран за “Оскар” за късометражен анимационен филм. Ушев е един от създателите, които най-категорично и поредно поддържат митингите против държавното управление и основния прокурор. Ето какво сподели в изявление за Дъждовни води:
Дъждовни води: Г-н Ушев, подкрепяте настояванията на митинга, включително за оставки на премиера Борисов и държавното управление му, на Иван Гешев, Емил Кошлуков и Цвета Караянчева. Защо?
Ушев: Персоналното ми наблюдаване от месеците, които прекарах тук, е, че обстановката в страната внезапно се е влошила. Тенденции, които се развиват от десетилетия, са " еволюирали " в своего рода фетиш към личността на група от хора, под чийто надзор към този момент е всяка една активност в страната. И в случай че в София към момента има някакви самостоятелни клъстери на свободно мислене и предприемачество, то в провинцията зависимостта от благоразположението на властимащите е достигнала съизмеримост с тоталитаризма от времето на комунистическия режим.
Корупция, шуробаджанащина, изземване на персонални бизнеси, администрация, неработеща администрация, а в следствие - стопанска система в застоялост и загуба на мотивация у хората да работят. Когато хората виждат, че най-мързеливите и необразовани човеци забогатяват неимоверно посредством корист с европейски дотации единствено поради околните си връзки с локалния феодал, това демотивира, хората се усещат ограбени. И тази скица е на практика наложена от най-малкото село до всички държавни институции. Поемането на отговорност измежду подчинените е сведено до нула. В страната се е открила медиокрация - система, в която неспособни и посредствени хора са назначавани на виновни позиции не поради качествата им, а тъй като са послушни, родственици са на някого и в последна сметка обслужват ползите на триумвирата Борисов-Доган-Пеевски. Атмосферата в страната е токсична, безусловно не може да се диша, властимащите са арогантни, невъзпитани, брутално нагли, а пропагандата и пропагандата от притежаваните от тях медии тече нон-стоп, водена от искрено необразовани хора.
Нужен е цялостен рестарт на страната - и въпросните хора на основни позиции са единствено върхът на айсберга. Работещите и мислещи хора или ще си извоюват назад страната, или всички ще би трябвало да се насочат към Терминал 2 на летището.
Дъждовни води: Близо 3 месеца след началото на митингите над 400 представители на културата и науката подписаха отворено писмо, с което ги поддържаха. Защо чак в този момент се стигна до тази реакция?
Ушев: Прекариатите не са проведена каста от хора - те нямат навика под строй да скачат и реагират, както го вършат армиите на прокурорите, партийните членове на ръководещата партия или работещите, подвластни от шефове или синдикати. Ние сме на първо място персони, всеки със своите разнообразни политически възгледи. През тези месеци нееднократно самостоятелно сме изразявали неодобрението си към системата. Някои бяха постоянно на площада, други (като мен) не харесваха присламчилите се към идеята политически зомбита. И постоянно, когато някой от нас показваше позиция, следваше офанзива от троловете на властта и администрацията.
А нашата класа пострада най-вече от Ковид-кризата. Нашата икономическа логичност е ясна - имаш аудитория, спектакли или книги, имаш самун. За страдание все по-намаляващата каста от хора, които са дейни потребители на просвета, е мощно повлияна от политическите си пристрастия. Докато за мен няма значение какви политически възгледи има даден актьор, дали е от ГЕРБ, болшевик или зелен - в случай че е добър, почитам го. Но за жал болшинството от хората тук не мислят по този начин. На нашата територия харесвам-не одобрявам постоянно е обвързвано с партизанщина. Всички тези неща евентуално са повлияли на мотивацията на сътрудниците ми.
Повечето от нас са чувствителни актьори, които претърпяват тежко всяко обругаване или офанзива. Малцина са подготвени да понесат омразата и ненавистта - въпреки всичко аплодисментите на края на спектакъла или положителната дума прекомерно постоянно са единственият ни хонорар.
Дъждовни води: Да поговорим за положението на културата в България: какво Ви отчайва, къде намирате ентусиазъм?
Ушев: Вдъхновението ми идва от десетките надарени хора, които работят в областта на културата. Сега фотографирам първия си игрален филм в България, озаглавен " Ф1.618 ", и съм удивен от професионализма, отдадеността и хъса, с които работим с сътрудниците. Това са хора, които са надълбоко стимулирани да вършат нещата по най-хубавия метод, без значение от изискванията и несгодите. Ако хората на високи позиции във властта бяха по този начин стимулирани, както са всичките ми сътрудници във кино лентата, тази страна щеше да процъфтява. Сигурен съм, че е по този начин и в другите изкуства. Именно за тези млади и не толкоз младежи си коства да се борим - и за нашите деца.
Дъждовни води: А по какъв начин предпочитате да се придвижвате: пешком или с метро? Използвам полемиката към въпросното изявление на госпожа Караянчева, с цел да Ви попитам: по кое време уважението към езика и просветеността започнаха да отпадат от критериите, по които избираме управници?
Ушев: Аз вървя пешком. А ръководещите наподобява са не запомнили защо са определени - да вършат живота на жителите по-лесен. Изграждането на транспортни артерии влиза в техните отговорности и не е нещо, с което да се тупат в гърдите. Това е, за което са определени, а не перманентните турове по утринните блокове и говоренето на небивалици. Да бъдеш на власт не е да висиш по фризьорски салони и да мислиш по какъв начин изглеждаш на екран, нито какъв рейтинг имаш, нито пък в каква кола те разнасят от студио на студио. Делата, образованието, положителните обноски, съвършеното притежаване на най-малко два езика и умерената тирада би трябвало да бъдат главните критерии, по които си избираме управниците. Те са нашите прислужници, а не преродени аватари на Луи XIV. Абсолютизмът и феодализмът са били норма преди епохи. Сега са просто гротескна отживялост - и самозабравилите се днешни феодали ще го схванат доста скоро.
Автор: Александър Детев
Теодор Ушев е аниматор, режисьор и графичен дизайнер. Роден е през 1968 година в Кюстендил. През 2017 година неговият филм “Сляпата Вайша” по едноименния роман на Георги Господинов беше номиниран за “Оскар” за късометражен анимационен филм. Ушев е един от създателите, които най-категорично и поредно поддържат митингите против държавното управление и основния прокурор. Ето какво сподели в изявление за Дъждовни води:
Дъждовни води: Г-н Ушев, подкрепяте настояванията на митинга, включително за оставки на премиера Борисов и държавното управление му, на Иван Гешев, Емил Кошлуков и Цвета Караянчева. Защо?
Ушев: Персоналното ми наблюдаване от месеците, които прекарах тук, е, че обстановката в страната внезапно се е влошила. Тенденции, които се развиват от десетилетия, са " еволюирали " в своего рода фетиш към личността на група от хора, под чийто надзор към този момент е всяка една активност в страната. И в случай че в София към момента има някакви самостоятелни клъстери на свободно мислене и предприемачество, то в провинцията зависимостта от благоразположението на властимащите е достигнала съизмеримост с тоталитаризма от времето на комунистическия режим.
Корупция, шуробаджанащина, изземване на персонални бизнеси, администрация, неработеща администрация, а в следствие - стопанска система в застоялост и загуба на мотивация у хората да работят. Когато хората виждат, че най-мързеливите и необразовани човеци забогатяват неимоверно посредством корист с европейски дотации единствено поради околните си връзки с локалния феодал, това демотивира, хората се усещат ограбени. И тази скица е на практика наложена от най-малкото село до всички държавни институции. Поемането на отговорност измежду подчинените е сведено до нула. В страната се е открила медиокрация - система, в която неспособни и посредствени хора са назначавани на виновни позиции не поради качествата им, а тъй като са послушни, родственици са на някого и в последна сметка обслужват ползите на триумвирата Борисов-Доган-Пеевски. Атмосферата в страната е токсична, безусловно не може да се диша, властимащите са арогантни, невъзпитани, брутално нагли, а пропагандата и пропагандата от притежаваните от тях медии тече нон-стоп, водена от искрено необразовани хора.
Нужен е цялостен рестарт на страната - и въпросните хора на основни позиции са единствено върхът на айсберга. Работещите и мислещи хора или ще си извоюват назад страната, или всички ще би трябвало да се насочат към Терминал 2 на летището.
Дъждовни води: Близо 3 месеца след началото на митингите над 400 представители на културата и науката подписаха отворено писмо, с което ги поддържаха. Защо чак в този момент се стигна до тази реакция?
Ушев: Прекариатите не са проведена каста от хора - те нямат навика под строй да скачат и реагират, както го вършат армиите на прокурорите, партийните членове на ръководещата партия или работещите, подвластни от шефове или синдикати. Ние сме на първо място персони, всеки със своите разнообразни политически възгледи. През тези месеци нееднократно самостоятелно сме изразявали неодобрението си към системата. Някои бяха постоянно на площада, други (като мен) не харесваха присламчилите се към идеята политически зомбита. И постоянно, когато някой от нас показваше позиция, следваше офанзива от троловете на властта и администрацията.
А нашата класа пострада най-вече от Ковид-кризата. Нашата икономическа логичност е ясна - имаш аудитория, спектакли или книги, имаш самун. За страдание все по-намаляващата каста от хора, които са дейни потребители на просвета, е мощно повлияна от политическите си пристрастия. Докато за мен няма значение какви политически възгледи има даден актьор, дали е от ГЕРБ, болшевик или зелен - в случай че е добър, почитам го. Но за жал болшинството от хората тук не мислят по този начин. На нашата територия харесвам-не одобрявам постоянно е обвързвано с партизанщина. Всички тези неща евентуално са повлияли на мотивацията на сътрудниците ми.
Повечето от нас са чувствителни актьори, които претърпяват тежко всяко обругаване или офанзива. Малцина са подготвени да понесат омразата и ненавистта - въпреки всичко аплодисментите на края на спектакъла или положителната дума прекомерно постоянно са единственият ни хонорар.
Дъждовни води: Да поговорим за положението на културата в България: какво Ви отчайва, къде намирате ентусиазъм?
Ушев: Вдъхновението ми идва от десетките надарени хора, които работят в областта на културата. Сега фотографирам първия си игрален филм в България, озаглавен " Ф1.618 ", и съм удивен от професионализма, отдадеността и хъса, с които работим с сътрудниците. Това са хора, които са надълбоко стимулирани да вършат нещата по най-хубавия метод, без значение от изискванията и несгодите. Ако хората на високи позиции във властта бяха по този начин стимулирани, както са всичките ми сътрудници във кино лентата, тази страна щеше да процъфтява. Сигурен съм, че е по този начин и в другите изкуства. Именно за тези млади и не толкоз младежи си коства да се борим - и за нашите деца.
Дъждовни води: А по какъв начин предпочитате да се придвижвате: пешком или с метро? Използвам полемиката към въпросното изявление на госпожа Караянчева, с цел да Ви попитам: по кое време уважението към езика и просветеността започнаха да отпадат от критериите, по които избираме управници?
Ушев: Аз вървя пешком. А ръководещите наподобява са не запомнили защо са определени - да вършат живота на жителите по-лесен. Изграждането на транспортни артерии влиза в техните отговорности и не е нещо, с което да се тупат в гърдите. Това е, за което са определени, а не перманентните турове по утринните блокове и говоренето на небивалици. Да бъдеш на власт не е да висиш по фризьорски салони и да мислиш по какъв начин изглеждаш на екран, нито какъв рейтинг имаш, нито пък в каква кола те разнасят от студио на студио. Делата, образованието, положителните обноски, съвършеното притежаване на най-малко два езика и умерената тирада би трябвало да бъдат главните критерии, по които си избираме управниците. Те са нашите прислужници, а не преродени аватари на Луи XIV. Абсолютизмът и феодализмът са били норма преди епохи. Сега са просто гротескна отживялост - и самозабравилите се днешни феодали ще го схванат доста скоро.
Автор: Александър Детев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ