ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Огнян Стамболиев
" Нищо не коства по този начин на ниска цена и не се цени по този начин скъпо, както учтивостта ", писа създателят на „ Дон Кихот” и бе изцяло прав. За страдание, ние българите просто забравихме това. Учтивостта ни, като един от детайлите на положителното образование, остана в предишното. Да, демокрацията, или по- тъкмо нашата лъжедемокрация / тъй като се оказа, че живеем в тирания и цензура, изключително освен това управление/ наподобява, че не се нуждае от просвета, образование и вежливост. Те сякаш се трансфораха в отживелици. Да, по този начин е! Всеки понеделник заран бързам до близкия павилион на за вестници, да си купя новия брой на един седмичник. В последно време ме обслужва дребна повърхностно облечена и несресана жена на междинна възраст, лапнала цигара, и откакто ми подаде вестника, непроменяемо ме пита: „ Искаш ли кафенце?”, „ А не искаш ли билетче от
лотарията?”. „ Не, госпожо, благодаря Ви!”, откликвам ѝ аз. И това всякога. Един ден се ядосах и споделих: „ Извинете, госпожо, за какво ми говорите на „ ти”, за Вас учтива форма няма ли?” А тя ме погледна безочливо и с нетърпящ несъгласие звук ми отвърна: „ Глупости! Това са отживелици от комунизма! Що да ти приказвам на „ вие?”...Нямах какво да ѝ кажа. И за какво да диспутирам? Пушкин го е споделил доста тъкмо: „ С глупеца не спори!”. Днес на „ ти” се приказва на всички места. В магазина, на пазара, в рейса и таксито, в болничното заведение, даже в доста институции., А учтивата форма към този момент звучи все по- рядко. Безпардонното поведение, грубите маниери са на напред във времето. В това отношение ние сме измежду първите в света. Фамилиарността за нас е просто нормата за другарство. Журналисти като Сашо Диков или Карбовски я постановат настойчиво от години. Гледаме и непознати малките екрани, да вземем за пример, френска, съветска, италианска, испанска. Няма такова нещо там. Също и в прилежаща Румъния. Там учтивостта е наложителна. В румънския език даже има форми, каквито не познаваме: „ Целувам Ви ръка!” / послание освен към дамите, само че и към мъжете като израз на уважение/, „ Да живеете!”. Там един минувач, търсещ улица или адрес няма да Ви спре по този начин напряко и жестоко, както постоянно ми се случва даже в „ европейския Русе”: „ Ей, къде беше блок „ Яворов”, бе?!” или: „ Да ми кажеш по какъв начин да стигна до Пощата!” Обяснявам му учтиво и не очаквам да ми благодари за отделеното време. Румънецът, даже от най- елементарният, наложително ще каже: „ Добър ден, господине, извинете, мога ли да Ви попитам....” Получил отговора леко ще кимне и ще добави: „ Много Ви благодаря, извинете за безпокойството.” А у нас? У нас неучтивостта и грубостта са на всички места. Вече на доста места няма да се извърнат към Вас с естественото “Вие”, а ще Ви изплашен от упор с грубото и фамилиарно турско- арабско “ти”. Интересно, че по този начин стартират да се държат и по- възрастни хора – за които не можем да кажем, че са възпитани от американските екшъни, турските сапунки, чалгата, кючеците, кеча и долнопробните малките екрани и радиа от рода на „ Планета”, „ Фен”, „ Веселина” или „ Вероника”. Бих добавил и много от предаванията на БТВ, на „ Нова ТВ” с „ Биг брадър” и още ред сходни „ възпитателни” и „ културни” стратегии, част от тях на неуморните братя Халваджиян. Но най- фамилиарни и груби са търговците по пазарите у нас /те към този момент съперничат на турските!/, служителите на реда, а също и таксиметровите водачи. Но също и болшинството от служителите на реда, портиерите, общинските чиновници. За страдание на „ ти” ни приказват към този момент и лекарите и медицинските сестри. Млад продавач на обувки на един от огромните градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, стартира да ми приказва на “ти”, сходно на турски или азиатски търговец и настойчиво се пробва да ми натрапи стоката си с думите: “А за тебе, господине, ще намеря най- положителното, ти единствено почакай...” Питам го, въпреки всичко, дали е чувал за учтивата форма на послание и знае ли по какъв начин се беседва с възрастен и чужд, освен това клиент. Обиден, той ме поглежда изкривено и изругава нещо шепнешком. Очевидно, неговата “учтивост”, въпреки всичко, си има своите граници!...
Казах “турско” и ”азиатско” и си помислих: при тази повсеместна, ужасяваща турцизация, стигнала чак до просветата и културата / по- огромен позор от този не съм преживявал като българин в нашето Народно заседание – в едно от изданията му, комисията по образованието в България да се води от турчин и много време зам. министър в българското просветно министерство беше туркиня, която даже изписваше необразовано името си! /, а министър на българската просвета на два пъти беше турчин и мултак, който псува под герба на България / вижте клипа в Интернет!/ дали в скоро време България няма да се трансформира от културна европейска страна в невъзпитана и изостанала азиатска страна. Ако това към този момент не е реалност?! Да, може би натам вървим, освен това с ускорено движение... А и министър председателят ни към този момент се кланя на азиатския сатрап Ердоган.... Но това е друга, още по- тъжна, за нас, днешните българи, тематика, която изисква една национална полемика. И в този момент чудя, за какво няма една дейна позиция от страна на „ съвестта на нацията”, българските писатели и интелектуалци. Те просто си мълчат. А в учебното заведение към този момент не става дума за образование, в него към този момент влязоха и експанзията и насилието. Последните трагични случки са резултат от грубостта и неприятното образование вкъщи и в учебно заведение, а също и експанзията от киното/ основно холивудското/ и малкия екран. Но това е тематика, която изисква най-малко един публичен спор, изисква ограничения от страната и обществото.
Да, учтивостта се изгуби, изчезна в нашите връзки на всички равнища. У нас в демократична България, към този момент съвсем на всички места се обръщат към всеки на “ти”. Като в ориенталска Турция – само че доколкото зная в този език не съществува учтивата европейска форма на послание „ Вие”. А и през това диво, азиатско иго, което ни е осакатило в много връзки, не сме развили в задоволителна степен, както подобаващите езикови форми, нито културата на държанието, етикета. Мисля, че няма друга страна в Европа, в която да се приказва по този метод – внезапно, фамилиарно, безпардонно. Да не приказваме за използването на най- елементарните и наложителни изречения като: “Извинете”, “Моля”, “Разрешавате ли?”, “Простете”, ”Благодаря” и даже до неотдавна трайно вградените в езика ни галицизми като: “Мерси” и “Пардон”. Да не приказваме за условното наклонение. Настъпят ли те в рейса или на улицата, няма обикновено опрощение, или в случай че въпреки всичко има то ще е нещо като възклик... от хорото:”Опа-а!” А дадеш ли път, надали ще чуеш “благодаря “. Обръщенията пък са: “Ало-о!” и “Ей!”. Не се използва даже простата думичка „ моля”. Тази неучтива, фамилиарна форма се настани трайно и в огромните малките екрани: бTV, Нова телевизия. За страдание, даже и в Българска национална телевизия, която като национална първа би трябвало да дава положителния звук. Има водещи, които са подготвени да приказват даже с премиера, президента, с писателя, композитора и актьора на „ ти”. За огромно страдание, медиите / изключително бТВ, Нова ТВ / в която вилнее чалгата във всичките ѝ измерения, както и някои други/ дават този несъответствуващ в връзките ни и възпитават много несполучливо младите. Сега множеството от децата, учениците и въобще младите у нас мъчно се оправят с учтивата форма, тъй като нито вкъщи, нито на открито имат образци за положително образование и етикет. Дори за най- обикновени маниери.
А може би не всички знаят, че в някои от романските езици / основно в италианския и испанския/ съществува от епохи една особена езикова форма за учтиво послание – тя е на италиански „ lei” – „ тя”, заместваща елементарното „ вие”- „ тя” – женски жанр, само число– т.е., „ Вашата персона”, както са се обръщали в предишното към кралете, папите, епископите, благородниците, образованите люде.
Днес множеството млади родители не възпитават задоволително добре децата си. Просто не ги учат по какъв начин да се обръщат към възрастните, да употребяват учтивата форма. Не им споделят, че на външни хора се споделя не „ чичо”, „ лельо”, „ бабо” и „ дядо”, а „ господине” и не се приказва на „ ти”. Да, неналичието на образование, на вежливост, води и до прояви на неучтивост, които към този момент срещаме в крайни форми изключително при подрастващите.
А великият българин Петър Дънов ни учеше да бъдем учтиви, общителни и положителни. Да не бъдем невъзпитани и груби. За грубостта той сподели следните мъдри думи: “Всяка груба дума се отразява нездравословно върху нервната система на индивида. Защо? Защото тя се връща назад върху него. Както каруцата раздрусва индивида, по този начин и трептенията на грубите думи, на негативните мисли и усеща създават разтърсване на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, в сравнение с да се качите на каруца, която ще ви раздруса до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, усеща и действия, които раздрусват нервната система. От какво се нуждае каруцата? От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и усеща също се нуждаят от пружина, т.е. от мекост...”
Но какво да желаеме? След като и министър председателят, който напълно не свети с просвета и образование, приказва на „ ти” с всички и тупа по гърба непознати президенти, дипломати и министър председатели още при първата си среща с тях. Нали сподели пред група- гласоподаватели: „ Вие сте елементарни, аз съм елементарен, тъй че ще се разберемЕ...” А за учтивостта му към госпожата от Кърджали, която ни рече: „ хОди пешком, бе!” да не приказваме...Герберската дивотия се трансформира в пример, норма на държание и ни заля отвред!
Ще завърша с думите на великия Сервантес: „ Обуздаването на езика и държанието е същинско изкуство, което малко на брой владеят ".
