Владимир Костов: Тъмният софийски облак над Брюксел
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Владимир Костов
В началото на седмицата се чака „ върхов миг “ в реализацията на по този начин наричаните „ демократични митинги “ в България. В европейския парламент ще бъде прегледана и вероятно гласувана резолюцията, оценяваща ситуацията у нас, призната в една от комисиите.
Съдържанието ѝ е към този момент добре известно, с цел да е належащо да го дублирам тук. По създание тя е една пропагандна и манипулативна оценка за българската политика от позицията на ултралеви и неолиберали. Търси се на тази оценка да се придаде тяжест и значение като ѝ се даде статута на мнение на европейския парламент. И – „ облечена “ с този престиж – да бъде употребена като оръжие в политическата битка в България.
На съответното съвещание на европейския парламент, когато ще бъде прегледана тази проекто резолюция, какъв брой депутати ще участват? Ще се откри ли болшинство от депутати, което да поддържа вижданията на трийсетината, оказали се болшинство при гласуването в комисията? С други думи, ще има ли резолюция на европейския парламент по „ българския въпрос “, и, в случай че има, ще бъде ли тя повтаряне на мнението на трийсетината от комисията, или ще показва друга оценка? Не се и пробвам да предсказвам.
Защото убеждението ми е, че основното, което би трябвало да притегли публичното внимание, не е ориста на съответната политическа маневра – нито е първа, нито ще бъде последна – а това, което е зад нея, или в основата ѝ, в случай че предпочитате. И то се отнася до същината на европейския съюз.
Европейският съюз, откогато съществува, и при всички промени до момента, остава един съюз на равноправни и независими страни. Всяка от тях има друга тяжест в другите области, затова и думата на всяка „ тежи “ друго. Но решенията по всички значими въпроси се вземат единомислещо. Всяка една, въпреки и да е сама, въпреки и да е най-малката, има право да блокира с ветото си волята на останалите. И никое мнение на европейския парламент, с каквото и болшинство на депутатски гласове да е взето, не стои над правото на несъгласие на всяка от страните членки.
Очевидно е, че това състояние не се харесва, не дава отговор на сметките и вижданията на едни или други кръгове на ползи и политически упоритости. Но то е основата, на която всяка страна членка на Европейски Съюз, стига да има схващане и воля, може да отстоява и реализира своя национална политика, произлизаща от традициите ѝ и от ползите на националната ѝ общественост.
Страните, съставящи Европейски Съюз, занапред ще претърпяват последствията от „ брекзита “ на Англия, от пандемията „ ковид-19 “, от по-нататъшното увеличаване на миграционните процеси, от климатичните промени, от геополитическите и цивилизационни съперничества и конфликти. Обяснимо е, че разнообразни „ дълбоки течения на благосъстояния и власт “, търсят пътища за по-ефикасно и, на първо място, за тях по-изгодно, манипулиране на публичните процеси и особено на тези на ръководството. В тази тенденция сякаш най-често атакувани са точно националните обичаи и въплъщението им в модерна, само че национална в смисъла и характера си, политика.
Дано в Брюксел – имам го поради като място където се взимат решенията за ориста на Европейски Съюз – виждат и усещат заплахата, която съставляват „ модерните искания “ да бъде подценявано всичко, което се опира на националната традиция. И надлежно правото и дълга, виновните политици на всяка национална страна да вземат своите решения за пътя ѝ. Обмислено дружно с другите, само че решено независимо.
Другият път, по който се разчита на решения взети на „ високи бюрократични равнища “, единствено заблуждава, че е по-ефикасен и по-рационален. Отчуждавайки общността – в тази ситуация Европейски Съюз – от стабилността и благосъстоянието на националните обичаи, той лимитира капацитета ѝ да се бори за действително свое място в днешния и утрешния свят.
Ако се върнем на „ българската тематика “ в европарламента. Каквото и да се каже и гласоподава там, решението по българските проблеми би трябвало и ще бъде взето от българското национално заседание, в сходство с българските закони. Това е същинският интерес и на София, и на Брюксел.
Коментар на Владимир Костов
В началото на седмицата се чака „ върхов миг “ в реализацията на по този начин наричаните „ демократични митинги “ в България. В европейския парламент ще бъде прегледана и вероятно гласувана резолюцията, оценяваща ситуацията у нас, призната в една от комисиите.
Съдържанието ѝ е към този момент добре известно, с цел да е належащо да го дублирам тук. По създание тя е една пропагандна и манипулативна оценка за българската политика от позицията на ултралеви и неолиберали. Търси се на тази оценка да се придаде тяжест и значение като ѝ се даде статута на мнение на европейския парламент. И – „ облечена “ с този престиж – да бъде употребена като оръжие в политическата битка в България.
На съответното съвещание на европейския парламент, когато ще бъде прегледана тази проекто резолюция, какъв брой депутати ще участват? Ще се откри ли болшинство от депутати, което да поддържа вижданията на трийсетината, оказали се болшинство при гласуването в комисията? С други думи, ще има ли резолюция на европейския парламент по „ българския въпрос “, и, в случай че има, ще бъде ли тя повтаряне на мнението на трийсетината от комисията, или ще показва друга оценка? Не се и пробвам да предсказвам.
Защото убеждението ми е, че основното, което би трябвало да притегли публичното внимание, не е ориста на съответната политическа маневра – нито е първа, нито ще бъде последна – а това, което е зад нея, или в основата ѝ, в случай че предпочитате. И то се отнася до същината на европейския съюз.
Европейският съюз, откогато съществува, и при всички промени до момента, остава един съюз на равноправни и независими страни. Всяка от тях има друга тяжест в другите области, затова и думата на всяка „ тежи “ друго. Но решенията по всички значими въпроси се вземат единомислещо. Всяка една, въпреки и да е сама, въпреки и да е най-малката, има право да блокира с ветото си волята на останалите. И никое мнение на европейския парламент, с каквото и болшинство на депутатски гласове да е взето, не стои над правото на несъгласие на всяка от страните членки.
Очевидно е, че това състояние не се харесва, не дава отговор на сметките и вижданията на едни или други кръгове на ползи и политически упоритости. Но то е основата, на която всяка страна членка на Европейски Съюз, стига да има схващане и воля, може да отстоява и реализира своя национална политика, произлизаща от традициите ѝ и от ползите на националната ѝ общественост.
Страните, съставящи Европейски Съюз, занапред ще претърпяват последствията от „ брекзита “ на Англия, от пандемията „ ковид-19 “, от по-нататъшното увеличаване на миграционните процеси, от климатичните промени, от геополитическите и цивилизационни съперничества и конфликти. Обяснимо е, че разнообразни „ дълбоки течения на благосъстояния и власт “, търсят пътища за по-ефикасно и, на първо място, за тях по-изгодно, манипулиране на публичните процеси и особено на тези на ръководството. В тази тенденция сякаш най-често атакувани са точно националните обичаи и въплъщението им в модерна, само че национална в смисъла и характера си, политика.
Дано в Брюксел – имам го поради като място където се взимат решенията за ориста на Европейски Съюз – виждат и усещат заплахата, която съставляват „ модерните искания “ да бъде подценявано всичко, което се опира на националната традиция. И надлежно правото и дълга, виновните политици на всяка национална страна да вземат своите решения за пътя ѝ. Обмислено дружно с другите, само че решено независимо.
Другият път, по който се разчита на решения взети на „ високи бюрократични равнища “, единствено заблуждава, че е по-ефикасен и по-рационален. Отчуждавайки общността – в тази ситуация Европейски Съюз – от стабилността и благосъстоянието на националните обичаи, той лимитира капацитета ѝ да се бори за действително свое място в днешния и утрешния свят.
Ако се върнем на „ българската тематика “ в европарламента. Каквото и да се каже и гласоподава там, решението по българските проблеми би трябвало и ще бъде взето от българското национално заседание, в сходство с българските закони. Това е същинският интерес и на София, и на Брюксел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ