Нагорни Карабах - новата война на Ердоган
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В Нагорни Карабах Турция поддържа мюсюлманския Азербайджан. На противоположната страна е Русия, застъпваща се за Армения. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган поема огромни опасности, само че това проявяване на мощ от негова страна е сигнал към Европа, твърди немският народен всекидневник Die Welt, представен от Агенция " Фокус ".
„ Колони с танкове минават през долините. В небето кръжат хеликоптери и дронове. Над градовете и селата се издигат стълбове черен и синкав пушек. Има жертви и ранени. В неделя в 4:10 ч. в Нагорни Карабах стартира война сред Азербайджан и Армения “, написа изданието във връзка водещата вест от последните дни.
Както написа министър-председателят на Армения Никол Пашинян на страницата си във Facebook, първият удар е нанесен от азербайджанската страна на разсъмване в неделя.
„ Цялата отговорност е на военно-политическото управление на Азербайджан ", съобщи представител на министерството на защитата в Ереван. Според информация на ведомството няколко хеликоптера и бойни безпилотни летателни апарати към този момент са свалени, а три противников танка са унищожени. Правителството на Азербайджан от своя страна отхвърли тези изказвания и акцентира, че това е контраофанзива на фронтовата линия. В същото време Армения по-рано е предизвикала военни дейности.
Това са безусловно типични взаимни обвинявания на страните в хода на спор, който продължава повече от 100 години и пламва с нова мощ малко преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Оттогава непрестанно се случват въоръжени конфликти сред Азербайджан и Армения, претендиращи за суверенитета над Нагорни Карабах. В сходство с интернационалните правни правила този район принадлежи на Азербайджан, само че в действителност е под контрола на Армения. Прекратяването на огъня от 1994 година непрекъснато се нарушава.
За последно това се случи през юли тази година, когато на границата имаше престрелка, при която двама азербайджански бойци бяха убити и няколко други бяха ранени. По предписание сходни произшествия могат да се нарекат лимитирани военни дейности и те се случват на няколкостотин километра от Нагорни Карабах. Сега към този момент не става въпрос за изолирани конфликти, а за същинска война. Азербайджанските въоръжени сили, в това число Военновъздушни сили, нападнаха непосредствено противоречивата територия. В Нагорни Карабах са оповестени военно състояние и обща готовност.
Тази война можеше да се чака. Факт е, че след последния случай на границата Турция разгласи, че в случай че се наложи, ще поддържа своя съдружник Азербайджан. Реджеп Тайип Ердоган даде обещание „ да отмъсти за всяка офанзива против Азербайджан ", която доставя Турция с на ниска цена газ. Според турския президент Армения ще би трябвало да заплати скъпо за всяка офанзива, която дръзне да извърши.
Фактът, че заканите на Ердоган не са празни думи, е добре прочут от интервенциите на Турция в Сирия и Либия. Войната е един от детайлите на неговата експанзионистична външна политика, чиято цел е да сътвори „ нова Османска империя “, водена от великата мощ Турция.
Освен това Азербайджан е предан съдружник на Анкара в Кавказ в продължение на три десетилетия. Турция поддържа военните му с няколкостотин милиона $ годишно. През юли тя достави на Азербайджан дронове, разнообразни оръжия и муниции.
С тази въоръжена ескалация в Нагорни Карабах Турция в този момент показва своята надмощие и в Кавказ. Там тя се сблъсква с ползите на Русия, която има няколко военни бази на територията на Армения. Но Турция не се интересува - тя се опълчва на Кремъл в Сирия и Либия от няколко години. И в двете страни турското управление много сполучливо разпространява личните си ползи, макар мнението на Русия. Като се вземе поради този опит, не може да се изключи, че Анкара няма да се опасява от борба с Кремъл в Нагорни Карабах.
Първата реакция на Москва наподобява единствено удостоверява, че изчисленията на Ердоган са точни. Руското министерство на защитата прикани страните за преустановяване на огъня. Въпреки че Армения, за разлика от Азербайджан, е член на основаната от Русия Организация на Договора за групова сигурност (ОДКБ), Кремъл не се интересува от поддръжката на Ереван. Руските медии оповестяват за спора, само че тази вест не е от най-важните. Освен това Путин наподобява не се интересува от война с Турция. Целта му е да подсигурява, че обстановката в Нагорни Карабах ще остане непроменена. Така той ще може да продължи да доставя оръжие и на двете страни на спора.
Ердоган от своя страна разчита на заплашване. Войната в Нагорни Карабах е проява на неговата мощност, адресирана до Гърция и цяла Европа, с която Турция е в спор поради газовите залежи в Източното Средиземноморие. Анкара за следващ път демонстрира, че счита войната за изцяло задоволително средство за поощряване на личните си ползи. Освен това турската интервенция в Нагорни Карабах също е офанзива на страната против интернационална общественост. В края на краищата Анкара в Кавказ още веднъж залага на сирийските размирен формирования, както направи и в Либия. Според известия в медиите към този момент има към хиляда такива наемници всред сирийската съпротива в Азербайджан. Казват, че на всеки им се заплаща до 2500 $ на месец.
Широката общност разбра за тях през октомври предходната година. Три дни след турското настъпление в Северна Сирия, т.е. на 12 октомври, 34-годишната Халаф беше убита на автомагистрала на територия, следена от Сирийската национална войска (SNA). Бунтовниците стопираха колата ѝ, измъкнаха я от колата за косата и действаха толкоз брутално, че безусловно ѝ смъкнаха скалпа. И двата ѝ крайници бяха счупени с стоманени пръти, а лицето ѝ беше обезобразено до неразбираемост. На всичкото от горната страна те я гръмнаха с към 20 патрона.
Този ден Халаб не беше единствената жертва на СНС, в редиците на която се борят основно радикални ислямисти, които се употребяват с поддръжката на Турция. Те също убиха още осем цивилни. Тези изтезания доведоха до многочислени военни закононарушения, записани в съответния отчет на Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида. В него се изброява дълъг лист с дейности, в които „ помощниците “ на Ердоган са упрекнати: грабежи, отвличания, изнасилвания, изтезания и принудително презаселване на жителите.
Към това може да се добави и обир и заличаване на международно културно завещание и религиозни реликви в кюрдския район Африн, които сирийските ислямисти завзеха по заповед на Анкара през 2018 година Докладът на Организация на обединените нации от 25 страници приказва за „ систематични и координирани дейности “ от въоръжени групи. Пауло Серджо Пинейро, ръководител на анкетната комисия на Организация на обединените нации, изиска от Турция да „ проверява тези закононарушения " предишния вторник. Не може обаче да се чака Анкара да се вслуша в апела му. Турското външно министерство преди няколко дни отхвърли „ всевъзможни обвинявания " като „ неоснователни ", наблягайки, че Анкара поддържа сирийските бунтовници, които „ имат имунитет ".
Сега обстановката в Азербайджан ескалира. Според сирийските медии първите бойци на СНС са пристигнали там преди четири седмици. Още в средата на септември арменският външен министър Зохраб Мнацаканян упрекна Турция, че трансферира „ задгранични бойци " в прилежащата ѝ страна. Според него това може да се смята за опасност от принуждение. Е, в този момент обстановката се утежни.
Според непотвърдени отчети, оповестени в „ Туитър “, в неделя са убити към 20 сирийски бойци. Първите имена на починалите към този момент са оповестени от публицист от последния бастион на бойците в северозападната част на Сирия – Идлиб. Всички бази на сирийски бунтовници, „ в употреба “ от Анкара, се намират в Идлиб.
„ Наскоро беше понижено заплащането на бойците в Либия “, добави журналистът, който от съображения за сигурност не разкри името си. „ Така че Турция желае да ги принуди да заминат за Азербайджан, където им се дават обещание повече пари " “.
В Нагорни Карабах Турция поддържа мюсюлманския Азербайджан. На противоположната страна е Русия, застъпваща се за Армения. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган поема огромни опасности, само че това проявяване на мощ от негова страна е сигнал към Европа, твърди немският народен всекидневник Die Welt, представен от Агенция " Фокус ".
„ Колони с танкове минават през долините. В небето кръжат хеликоптери и дронове. Над градовете и селата се издигат стълбове черен и синкав пушек. Има жертви и ранени. В неделя в 4:10 ч. в Нагорни Карабах стартира война сред Азербайджан и Армения “, написа изданието във връзка водещата вест от последните дни.
Както написа министър-председателят на Армения Никол Пашинян на страницата си във Facebook, първият удар е нанесен от азербайджанската страна на разсъмване в неделя.
„ Цялата отговорност е на военно-политическото управление на Азербайджан ", съобщи представител на министерството на защитата в Ереван. Според информация на ведомството няколко хеликоптера и бойни безпилотни летателни апарати към този момент са свалени, а три противников танка са унищожени. Правителството на Азербайджан от своя страна отхвърли тези изказвания и акцентира, че това е контраофанзива на фронтовата линия. В същото време Армения по-рано е предизвикала военни дейности.
Това са безусловно типични взаимни обвинявания на страните в хода на спор, който продължава повече от 100 години и пламва с нова мощ малко преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Оттогава непрестанно се случват въоръжени конфликти сред Азербайджан и Армения, претендиращи за суверенитета над Нагорни Карабах. В сходство с интернационалните правни правила този район принадлежи на Азербайджан, само че в действителност е под контрола на Армения. Прекратяването на огъня от 1994 година непрекъснато се нарушава.
За последно това се случи през юли тази година, когато на границата имаше престрелка, при която двама азербайджански бойци бяха убити и няколко други бяха ранени. По предписание сходни произшествия могат да се нарекат лимитирани военни дейности и те се случват на няколкостотин километра от Нагорни Карабах. Сега към този момент не става въпрос за изолирани конфликти, а за същинска война. Азербайджанските въоръжени сили, в това число Военновъздушни сили, нападнаха непосредствено противоречивата територия. В Нагорни Карабах са оповестени военно състояние и обща готовност.
Тази война можеше да се чака. Факт е, че след последния случай на границата Турция разгласи, че в случай че се наложи, ще поддържа своя съдружник Азербайджан. Реджеп Тайип Ердоган даде обещание „ да отмъсти за всяка офанзива против Азербайджан ", която доставя Турция с на ниска цена газ. Според турския президент Армения ще би трябвало да заплати скъпо за всяка офанзива, която дръзне да извърши.
Фактът, че заканите на Ердоган не са празни думи, е добре прочут от интервенциите на Турция в Сирия и Либия. Войната е един от детайлите на неговата експанзионистична външна политика, чиято цел е да сътвори „ нова Османска империя “, водена от великата мощ Турция.
Освен това Азербайджан е предан съдружник на Анкара в Кавказ в продължение на три десетилетия. Турция поддържа военните му с няколкостотин милиона $ годишно. През юли тя достави на Азербайджан дронове, разнообразни оръжия и муниции.
С тази въоръжена ескалация в Нагорни Карабах Турция в този момент показва своята надмощие и в Кавказ. Там тя се сблъсква с ползите на Русия, която има няколко военни бази на територията на Армения. Но Турция не се интересува - тя се опълчва на Кремъл в Сирия и Либия от няколко години. И в двете страни турското управление много сполучливо разпространява личните си ползи, макар мнението на Русия. Като се вземе поради този опит, не може да се изключи, че Анкара няма да се опасява от борба с Кремъл в Нагорни Карабах.
Първата реакция на Москва наподобява единствено удостоверява, че изчисленията на Ердоган са точни. Руското министерство на защитата прикани страните за преустановяване на огъня. Въпреки че Армения, за разлика от Азербайджан, е член на основаната от Русия Организация на Договора за групова сигурност (ОДКБ), Кремъл не се интересува от поддръжката на Ереван. Руските медии оповестяват за спора, само че тази вест не е от най-важните. Освен това Путин наподобява не се интересува от война с Турция. Целта му е да подсигурява, че обстановката в Нагорни Карабах ще остане непроменена. Така той ще може да продължи да доставя оръжие и на двете страни на спора.
Ердоган от своя страна разчита на заплашване. Войната в Нагорни Карабах е проява на неговата мощност, адресирана до Гърция и цяла Европа, с която Турция е в спор поради газовите залежи в Източното Средиземноморие. Анкара за следващ път демонстрира, че счита войната за изцяло задоволително средство за поощряване на личните си ползи. Освен това турската интервенция в Нагорни Карабах също е офанзива на страната против интернационална общественост. В края на краищата Анкара в Кавказ още веднъж залага на сирийските размирен формирования, както направи и в Либия. Според известия в медиите към този момент има към хиляда такива наемници всред сирийската съпротива в Азербайджан. Казват, че на всеки им се заплаща до 2500 $ на месец.
Широката общност разбра за тях през октомври предходната година. Три дни след турското настъпление в Северна Сирия, т.е. на 12 октомври, 34-годишната Халаф беше убита на автомагистрала на територия, следена от Сирийската национална войска (SNA). Бунтовниците стопираха колата ѝ, измъкнаха я от колата за косата и действаха толкоз брутално, че безусловно ѝ смъкнаха скалпа. И двата ѝ крайници бяха счупени с стоманени пръти, а лицето ѝ беше обезобразено до неразбираемост. На всичкото от горната страна те я гръмнаха с към 20 патрона.
Този ден Халаб не беше единствената жертва на СНС, в редиците на която се борят основно радикални ислямисти, които се употребяват с поддръжката на Турция. Те също убиха още осем цивилни. Тези изтезания доведоха до многочислени военни закононарушения, записани в съответния отчет на Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида. В него се изброява дълъг лист с дейности, в които „ помощниците “ на Ердоган са упрекнати: грабежи, отвличания, изнасилвания, изтезания и принудително презаселване на жителите.
Към това може да се добави и обир и заличаване на международно културно завещание и религиозни реликви в кюрдския район Африн, които сирийските ислямисти завзеха по заповед на Анкара през 2018 година Докладът на Организация на обединените нации от 25 страници приказва за „ систематични и координирани дейности “ от въоръжени групи. Пауло Серджо Пинейро, ръководител на анкетната комисия на Организация на обединените нации, изиска от Турция да „ проверява тези закононарушения " предишния вторник. Не може обаче да се чака Анкара да се вслуша в апела му. Турското външно министерство преди няколко дни отхвърли „ всевъзможни обвинявания " като „ неоснователни ", наблягайки, че Анкара поддържа сирийските бунтовници, които „ имат имунитет ".
Сега обстановката в Азербайджан ескалира. Според сирийските медии първите бойци на СНС са пристигнали там преди четири седмици. Още в средата на септември арменският външен министър Зохраб Мнацаканян упрекна Турция, че трансферира „ задгранични бойци " в прилежащата ѝ страна. Според него това може да се смята за опасност от принуждение. Е, в този момент обстановката се утежни.
Според непотвърдени отчети, оповестени в „ Туитър “, в неделя са убити към 20 сирийски бойци. Първите имена на починалите към този момент са оповестени от публицист от последния бастион на бойците в северозападната част на Сирия – Идлиб. Всички бази на сирийски бунтовници, „ в употреба “ от Анкара, се намират в Идлиб.
„ Наскоро беше понижено заплащането на бойците в Либия “, добави журналистът, който от съображения за сигурност не разкри името си. „ Така че Турция желае да ги принуди да заминат за Азербайджан, където им се дават обещание повече пари " “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ