Теодора Зарева пред ФАКТИ - как гражданите могат пряко да решават за какво да се харчат парите им
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Гражданската акция „ Граждански бюджет за София “ цели част от бюджета на Столичната община да се изразходва по предложение и план на жителите. Гражданските бюджети са въведени в градове като Париж и Мадрид, а процентите от бюджета, които се ръководят от жителите са сред 1 и 10%
„ Гражданският бюджет е демократична процедура, посредством която част от бюджета на общината се разпределя непосредствено по решение на жителите “, споделят от акцията.
От ФАКТИ се свързахме с Теодора Зарева – началник на акцията. Разговора ни четете в идващите редове:
- Г-жо Зарева, подготвена ли е София за подобен план на цивилен бюджет?
- Няма по какъв начин да знаем дали София е подготвена, в случай че не пробваме. Така можем постоянно да си споделяме, че не сме подготвени. Важно е да се означи, че този потенциал и просвета се развиват с правенето на неща. Ако си приказваме непрестанно с мантрата „ Те жителите не желаят, тя общината не може “ – по този начин няма нищо да създадем и в никакъв случай.
Ние твърдо считаме, че демокрацията е процедура. За да можем да я практикуваме като жители са ни нужни способи. Гражданският бюджет е един метод и колкото повече такива способи имаме, толкоз по-готови ще бъдем – както ние като жители, по този начин и институциите.
- Откъде би трябвало да пристигна решението за цивилен бюджет, кой би трябвало да го вземе?
- От общината, несъмнено. Добрата процедура демонстрира, че такива механизми се вкарват незабавно с поддръжката на кмета и общинските съветници. Това е и една от посоките, в които ние работим интензивно сега. Разговаряме с общински съветници от всички партийни групи, защото за нас е значимо всички да поддържат подобен механизъм, предстоят ни диалози, уповавам се, и с кмета, тъй като считаме, че посредством публична работна група, която включва освен представители на всички партийни групи, само че и на жители, на цивилен организации, на специалисти е най-хубавият и най-демократичният метод да решим дружно по какъв начин да работи гражданският бюджет в София.
- А от кое място идва мотивацията Ви тъкмо за цивилен бюджет?
- Това е един потвърдил се механизъм, който съществува към този момент от 30 години и се ползва в над 6000 града. В последните 10 години виждаме и много европейски столици, които стартират да го ползват – Париж, Прага, Мадрид, Варшава. Това, което знаем от този 30-годишен опит е, че не просто води до осъществяване на някакви съответни планове, само че води до понижаване на корупцията, до повишение на прозрачността в харченето на обществените средства. Води до един нов разговор и метод на съдействие сред жителите и общината, който е градивен.
В момента методът, по който ние поддържаме връзка с общината е посредством недоволства, посредством тъжби, посредством митинги и нямаме механизми, с които по положителен и градивен метод да си взаимодействаме с нея. Това е един подобен механизъм.
Освен това разбирането сред жителите и общината се усъвършенства. Когато жителите са ангажирани по-активно да създават планове за реализация, те стартират да схващат повече за това какъв брой костват някои неща, какъв брой коства да се построи един парк, какъв брой време лишава, какъв брой реализатори за нужни. Съответно те стават по-толерантни и разбрани към работата на общината, а пък общината от своя страна схваща доста по-ясно какви са целите на жителите в другите региони, какво желаят, какъв вид планове ценят.
Това е повишение на доверието и на разбирането сред институциите и жителите.
План на кампанията; Снимка: grazhdanskibudget.bg
- Доколкото разбирам е другите градове има разнообразни способи за използване на механизма на гражданския бюджет. Понякога е с планове, които се изготвят, от време на време е в онлайн платформи, в които се показва поддръжка за обещано нещо, само че по какъв начин би трябвало да се случи в София – кое би било най-удачно за започване на подобен план?
- Абсолютно сте права, че методите, по които се ползва са разнообразни. Така и би трябвало да е, тъй като те би трябвало да са съобразени с локалния подтекст, с културата на обществото, с потенциала на общината, равнището на подготвеност, средствата, с които се разполага. Това са въпроси, на които от една страна могат да отговорят жителите. Затова ние вършим онлайн публично разискване през целия октомври, за което всеки може да се записва на grazhdanskibudget.bg. Ще попитаме жителите какво желаят да реализира гражданският бюджет тук, по какъв начин биха желали да вземат участие, по какъв начин биха желали да гласоподават. И въпреки това, когато към този момент задълбаваме с по-техническите и по-финансовите въпроси на тематиката, считаме, че в последна сметка общината е тази, която би трябвало да каже по какъв начин да се случат тези неща.
Съответно в тази публична работна група ще се вземат решения по отношение на това с какъв бюджет да се стартира първоначално, по какъв начин той да бъде разпределен по региони, да бъде ли разпределен по региони или не, да стартираме ли единствено с пилотен регион. Но отговорът на въпроса по какъв начин би трябвало да пристигна след разискване по тематиката сред всички заинтригувани групи.
- Тоест това не е корав и съответен модел, а модел, който се приспособява към съответния град и съответните потребности?
- И освен към съответния град, само че с всяка година той еволюира и ние виждаме прелестно това в градове като Париж. Във всички градове, в които е работил методът през първата година е един, а по-късно и жителите се научават, и общината се научава какво е работило, какво не е работило, желанието се усилва и надлежно се трансформират както методите на присъединяване, по този начин и бюджетът, който е заделен. Виждаме значителен растеж на отделения бюджет с всяка последваща година, виждаме значителен растеж в присъединяване на жителите. Това не е нещо статично, което го одобряваме такова, каквото е, а е нещо, което непрестанно приспособяваме, по отношение на това по какъв начин се развиваме.
- Може би тъкмо този метод на работа подсигурява, че корупционните схеми ще намалеят, защото, когато се види, че една неприятна процедура съществува, тя може в придвижване да бъде отстранена, по този начин ли е?
- Абсолютно, да. Едно от хубавите неща в този инструмент е, че през цялото време той включва в себе си цялостна бистрота. Обикновено общините основават специфична платформа, която през цялата година работи и в другите етапи на нея се разгласяват плановете, препоръчани от жителите, те се разискват обществено от съгражданите им, общината обществено дава противоположна връзка за какво някой план може или не може да се осъществя, обществено оповестени са резултатите за това кои са топ плановете и по-късно още веднъж обществено общината осведоми жителите до каква степен тези планове се осъществят.
Започваме да сме доста по-ангажирани с целия развой на работа и с това кой какви поръчки взима, какъв брой костват нещата, какви пари се харчат за всяко нещо и така нататък
- Какво е Вашето мнение – сега Столичната община ръководи ли се по настояванията на жителите?
- Моето мнение в тази ситуация не е толкоз значимо, колкото мнението на жителите. Направихме едно представително социологическо изследване измежду 500 поданици на София. Според тях – 87% желаят да вземат участие, и в това време 84% считат, че общината не дава нужната информация, с цел да могат хората да вземат участие, нито им дава методите, с които да вземат участие. Около 76% споделят, че бюджетът на община не се изразходва нито транспарантно, нито се изразходва за верните неща.
Със сигурност жителите биха желали да имат повече въздействие и отношение върху това по какъв начин се харчи бюджетът на града, който в последна сметка са техните, нашите пари – на данъкоплатците.
Гражданската акция „ Граждански бюджет за София “ цели част от бюджета на Столичната община да се изразходва по предложение и план на жителите. Гражданските бюджети са въведени в градове като Париж и Мадрид, а процентите от бюджета, които се ръководят от жителите са сред 1 и 10%
„ Гражданският бюджет е демократична процедура, посредством която част от бюджета на общината се разпределя непосредствено по решение на жителите “, споделят от акцията.
От ФАКТИ се свързахме с Теодора Зарева – началник на акцията. Разговора ни четете в идващите редове:
- Г-жо Зарева, подготвена ли е София за подобен план на цивилен бюджет?
- Няма по какъв начин да знаем дали София е подготвена, в случай че не пробваме. Така можем постоянно да си споделяме, че не сме подготвени. Важно е да се означи, че този потенциал и просвета се развиват с правенето на неща. Ако си приказваме непрестанно с мантрата „ Те жителите не желаят, тя общината не може “ – по този начин няма нищо да създадем и в никакъв случай.
Ние твърдо считаме, че демокрацията е процедура. За да можем да я практикуваме като жители са ни нужни способи. Гражданският бюджет е един метод и колкото повече такива способи имаме, толкоз по-готови ще бъдем – както ние като жители, по този начин и институциите.
- Откъде би трябвало да пристигна решението за цивилен бюджет, кой би трябвало да го вземе?
- От общината, несъмнено. Добрата процедура демонстрира, че такива механизми се вкарват незабавно с поддръжката на кмета и общинските съветници. Това е и една от посоките, в които ние работим интензивно сега. Разговаряме с общински съветници от всички партийни групи, защото за нас е значимо всички да поддържат подобен механизъм, предстоят ни диалози, уповавам се, и с кмета, тъй като считаме, че посредством публична работна група, която включва освен представители на всички партийни групи, само че и на жители, на цивилен организации, на специалисти е най-хубавият и най-демократичният метод да решим дружно по какъв начин да работи гражданският бюджет в София.
- А от кое място идва мотивацията Ви тъкмо за цивилен бюджет?
- Това е един потвърдил се механизъм, който съществува към този момент от 30 години и се ползва в над 6000 града. В последните 10 години виждаме и много европейски столици, които стартират да го ползват – Париж, Прага, Мадрид, Варшава. Това, което знаем от този 30-годишен опит е, че не просто води до осъществяване на някакви съответни планове, само че води до понижаване на корупцията, до повишение на прозрачността в харченето на обществените средства. Води до един нов разговор и метод на съдействие сред жителите и общината, който е градивен.
В момента методът, по който ние поддържаме връзка с общината е посредством недоволства, посредством тъжби, посредством митинги и нямаме механизми, с които по положителен и градивен метод да си взаимодействаме с нея. Това е един подобен механизъм.
Освен това разбирането сред жителите и общината се усъвършенства. Когато жителите са ангажирани по-активно да създават планове за реализация, те стартират да схващат повече за това какъв брой костват някои неща, какъв брой коства да се построи един парк, какъв брой време лишава, какъв брой реализатори за нужни. Съответно те стават по-толерантни и разбрани към работата на общината, а пък общината от своя страна схваща доста по-ясно какви са целите на жителите в другите региони, какво желаят, какъв вид планове ценят.
Това е повишение на доверието и на разбирането сред институциите и жителите.
План на кампанията; Снимка: grazhdanskibudget.bg
- Доколкото разбирам е другите градове има разнообразни способи за използване на механизма на гражданския бюджет. Понякога е с планове, които се изготвят, от време на време е в онлайн платформи, в които се показва поддръжка за обещано нещо, само че по какъв начин би трябвало да се случи в София – кое би било най-удачно за започване на подобен план?
- Абсолютно сте права, че методите, по които се ползва са разнообразни. Така и би трябвало да е, тъй като те би трябвало да са съобразени с локалния подтекст, с културата на обществото, с потенциала на общината, равнището на подготвеност, средствата, с които се разполага. Това са въпроси, на които от една страна могат да отговорят жителите. Затова ние вършим онлайн публично разискване през целия октомври, за което всеки може да се записва на grazhdanskibudget.bg. Ще попитаме жителите какво желаят да реализира гражданският бюджет тук, по какъв начин биха желали да вземат участие, по какъв начин биха желали да гласоподават. И въпреки това, когато към този момент задълбаваме с по-техническите и по-финансовите въпроси на тематиката, считаме, че в последна сметка общината е тази, която би трябвало да каже по какъв начин да се случат тези неща.
Съответно в тази публична работна група ще се вземат решения по отношение на това с какъв бюджет да се стартира първоначално, по какъв начин той да бъде разпределен по региони, да бъде ли разпределен по региони или не, да стартираме ли единствено с пилотен регион. Но отговорът на въпроса по какъв начин би трябвало да пристигна след разискване по тематиката сред всички заинтригувани групи.
- Тоест това не е корав и съответен модел, а модел, който се приспособява към съответния град и съответните потребности?
- И освен към съответния град, само че с всяка година той еволюира и ние виждаме прелестно това в градове като Париж. Във всички градове, в които е работил методът през първата година е един, а по-късно и жителите се научават, и общината се научава какво е работило, какво не е работило, желанието се усилва и надлежно се трансформират както методите на присъединяване, по този начин и бюджетът, който е заделен. Виждаме значителен растеж на отделения бюджет с всяка последваща година, виждаме значителен растеж в присъединяване на жителите. Това не е нещо статично, което го одобряваме такова, каквото е, а е нещо, което непрестанно приспособяваме, по отношение на това по какъв начин се развиваме.
- Може би тъкмо този метод на работа подсигурява, че корупционните схеми ще намалеят, защото, когато се види, че една неприятна процедура съществува, тя може в придвижване да бъде отстранена, по този начин ли е?
- Абсолютно, да. Едно от хубавите неща в този инструмент е, че през цялото време той включва в себе си цялостна бистрота. Обикновено общините основават специфична платформа, която през цялата година работи и в другите етапи на нея се разгласяват плановете, препоръчани от жителите, те се разискват обществено от съгражданите им, общината обществено дава противоположна връзка за какво някой план може или не може да се осъществя, обществено оповестени са резултатите за това кои са топ плановете и по-късно още веднъж обществено общината осведоми жителите до каква степен тези планове се осъществят.
Започваме да сме доста по-ангажирани с целия развой на работа и с това кой какви поръчки взима, какъв брой костват нещата, какви пари се харчат за всяко нещо и така нататък
- Какво е Вашето мнение – сега Столичната община ръководи ли се по настояванията на жителите?
- Моето мнение в тази ситуация не е толкоз значимо, колкото мнението на жителите. Направихме едно представително социологическо изследване измежду 500 поданици на София. Според тях – 87% желаят да вземат участие, и в това време 84% считат, че общината не дава нужната информация, с цел да могат хората да вземат участие, нито им дава методите, с които да вземат участие. Около 76% споделят, че бюджетът на община не се изразходва нито транспарантно, нито се изразходва за верните неща.
Със сигурност жителите биха желали да имат повече въздействие и отношение върху това по какъв начин се харчи бюджетът на града, който в последна сметка са техните, нашите пари – на данъкоплатците.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ