Задунайская губерния
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
15 години след Освобождението от варварското турско иго /словосъчетание, което нашите жалки управници не смеят да произнесе от боязън пред Доган/, през 1892 година Българската национална печатница в София издава една неповторима книга – ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ . Красноречиво и тъкмо звучи, нали?! Не стана, само че си остана „ лелеяна детска мечта” на генерации предатели, като се стартира от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през вожда Георгий Михайлович Димитров, злокобния Васил Коларов, Тодор Живков- Правешки и се стигне до някои от днешните ни продажни властници, отпред с Гоце и Сергей. А към този момент стартира и учредяването на нова българска – продажна партия „ Русофили”, водена от сътрудника на Кремъл Николай Малинов.
Книгата е издадена от огромния български патриот- журналист, общественик, ръководител на Народното събрание и сполучлив кмет на София - Димитър Петков / 1858 – 1907 /, създател на пространния и изчерпателен увод, и е в действителност чисто документална. Без добавки и мнения. Съдържа документи от секретните архиви на съветските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които / както написа съставителят /: „ дохождат да изкажат пъклените проекти на онази Държава, която се назовава „ наша освободителка”, а чисто и просто е желала да ни пороби, с цел да бъдем нейния мост до Цариград и Проливите!.Да, лъжата за изцяло безкористната освободителна задача на Матушка Рус е по този начин втълпена в промитите мозъци на доста наши сънародници през времето на комунизма, че прекомерно мъчно може да се обори. Затова просто би трябвало да се чете – същинска история, достоверни документи, а те към този момент са налице и са налични. Конкретно за плануваната от Русия Задунайская губерния Болгария можем да прочетем в тази скъпа книга.
Тези достоверни документи са добити от някогашния съветски служител, а след това в Букурещкото посолство, господин Якобсон. Като човек, който се е възмущавал откровено от подлостите, които правят съветските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, господин Якобсон е измъкнал една огромна част от тези документи, които се отнасят до България...”
И по този начин: пред нас са достоверни писма, отчети, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един безапелационен метод желанията на Русия – посредством разнообразни средства да реализира своята заветна цел – завладяването на България и превръщането ѝ в Задунайская губерния. Такава е цялата, освен това, прекомерно поредна политика на нашата „ двойна освободителка” и на нейната много кадърна дипломация / доста по- кадърна от нашата, която постоянно е предавала националните ни ползи!/. Ето какво споделя за нея Димитър Петков: „ От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове/ като този на русофилите/,смутове, заприказва, политически убийства и прочие, които са се случвали в България, откогато съществува като страна / а той приказва единствено за един къс 15- годишен интервал, да не приказваме за 1923, 1925 или 1944!/, са дело на подлата съветска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за съветските дипломати е бил авансово скроено, предначертано и премислено...” За да ни докара само беди и несгоди. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално / колониално/ княжество, каквото, за наш позор, сме и до момента! Само че на други сили...
***
На нашите читатели предлагам началото и края на встъпителната глава към книгата.
***
„ Ако преди Освобождението се явеше някой да потвърждава с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „ бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, - нямаше да се откри нито един българин, който да го повярва и който да не наречаха, зложелател на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „ православна Русия”, която с епохи ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето избавление, а в действителност желае уголемение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно наследството на Петър Великий, както и желанието на всички след него съветски царе, да завземат Цариград, само че нашите понятия за тия съветски стремления не са отивали в никакъв случай по- нататък от завладяването на Цариград. Рядко и прекомерно рядко може да е имало някой интелигентен и предвидлив човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще желае да завладее дефинитивно и България. Гневът ни срещу варварска Турция, на която до тогава бяхме плебеи: желанието ни да забележим своята угнетителка разрушена и унищожена, - бяха толкоз мощни, щото малко на брой са желали да знаят за следствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите...”
***
„ Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се откри българин със спокойна съвест да мисли, че Русия води война за да ни присвоява отсетне и да основава своя „ Задунайская область”, - така и в този момент, след тия документи, не имаме вяра, че би се намерил подобен негоден българин, който да не признава, че Русия е страната, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, ли по-.точно подло другарство, стопира нашето развиване, закрепване, придвижване.
Приятели на съветската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат единствено националните предатели, зацапаните в всякакви комплоти, протести, убийства, неравноправни договори/!/, хранениците на Русия. Но същинските българи не могат да бъдат другари на Русия, нито да одобряват нейната подла политика...”
***
И няколко случайни определени текста от съветските документи, с които изобилства книгата:
***
„ Нашето директно обвързване е да следим прецизно за вътрешното развиване и за протичането на нещата в България и по този начин да предпазим страната от глупави последствия. Вие говорите, че не сме воювали против турците поради някакъв си принц Батенберг? / апропо свален и пропъден от руснаците – б.а./ Аз съм напълно склонен с това, само че още по- малко сме воювали поради българите, поради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било поради каквито и да са „ братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до прочут пункт, в индиректен смисъл ние постигнахме това, само че в Берлин ни заградиха този път, затова сме длъжни да го реализираме с други средства. Достигането на тези цели е допустимо единствено тогава, когато ще имаме работа с едно лице, определено от нас, а не с уличната навалица, която българите назовават... Народно заседание. /!/... И това е мислимо единствено когато в българското княжество бъде открит най- дребното дълготраен съветски протекторат... Да се принуди българското Народно заседание да одобри оставката на принц Батенберг и да се прогласи протекторат, т.е. България да бъде приета за Велико Княжество и Господарят Император да одобри купата Император Балкански....”
В Манифеста на съветския император от 24 април 1877, с който Русия афишира война на Османската империя, отсъстват понятията “България” и “български народ”, т.е. Русия макар, че е водила 10 войни с Турция, в никакъв случай не е имала желанието да ни освободи! Искала е просто да ни зароби...
P.S -1
През 1993 г Русенското издателство Сексагинта Приста разгласява тази неповторима книга,
само че заради разрушената тогава мрежа на книгоразпространение, тя не доближи даже до библиотеките. Би било добре, в случай че бъде още веднъж отпечатана. Ще ни бъде доста потребна. Сега, за жалост, Русия се сдружи с нашия древен зложелател Турция, с който беше воювала няколко епохи наред!
А на връх Вола, на 2 юни м.г., запитан от публицисти против кого се е сражавал Христо Ботев, Цветан Цветанов отговори след къса пауза: „ Ами, против турските...представители тогава в България!”
P.S -2
Освобождението ни коства... 32,5 тона злато
Купюр на 10 рубли от емисия 1884 година, когато излиза указа за разплащането с братушките
Наскоро бе осветен един слисващ факт от нашата история, който до момента бе огласяван по никакъв мотив. От оповестения в Държавен вестник през януари в далечната 1884 година Указ № 1144 излиза наяве, че „ безкористната “ помощ на братушките- освободители е коствала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По това време реципрочната стойност на
тези пари в злато е била тъкмо 32,5 тона злато.
Във въпросния броя на държавната ни газета безусловно четем: „ Ний Александър І с Божията благосклонност и национална воля, княз на българите, прогласяваме: Народното събрание одобри, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за погашение от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, според с определението на Берлинский договор”.
Впрочем този откъс ни отваря очите, че в действителност сме платили за окупацията, а не за освобождението си. Че имперските упоритости на Русия са съзирали в нас капацитет за раждането на нова „ Задунайска губерния “ е видно и от стр. 308 в първия том на издадената през 1954 година в руската страна „ История на България “, където е маркирано, че „ Царското държавно управление на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една” освободителна” война “.
Все отново починалите за свободата ни съветски войничета надали са знаели тези детайлности и евентуално в действителност безкористно са оставили костите си по нашите земи. Те заслужават нашите цветя и признателност.
Автор: Огнян Стамболиев
15 години след Освобождението от варварското турско иго /словосъчетание, което нашите жалки управници не смеят да произнесе от боязън пред Доган/, през 1892 година Българската национална печатница в София издава една неповторима книга – ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ . Красноречиво и тъкмо звучи, нали?! Не стана, само че си остана „ лелеяна детска мечта” на генерации предатели, като се стартира от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през вожда Георгий Михайлович Димитров, злокобния Васил Коларов, Тодор Живков- Правешки и се стигне до някои от днешните ни продажни властници, отпред с Гоце и Сергей. А към този момент стартира и учредяването на нова българска – продажна партия „ Русофили”, водена от сътрудника на Кремъл Николай Малинов.
Книгата е издадена от огромния български патриот- журналист, общественик, ръководител на Народното събрание и сполучлив кмет на София - Димитър Петков / 1858 – 1907 /, създател на пространния и изчерпателен увод, и е в действителност чисто документална. Без добавки и мнения. Съдържа документи от секретните архиви на съветските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които / както написа съставителят /: „ дохождат да изкажат пъклените проекти на онази Държава, която се назовава „ наша освободителка”, а чисто и просто е желала да ни пороби, с цел да бъдем нейния мост до Цариград и Проливите!.Да, лъжата за изцяло безкористната освободителна задача на Матушка Рус е по този начин втълпена в промитите мозъци на доста наши сънародници през времето на комунизма, че прекомерно мъчно може да се обори. Затова просто би трябвало да се чете – същинска история, достоверни документи, а те към този момент са налице и са налични. Конкретно за плануваната от Русия Задунайская губерния Болгария можем да прочетем в тази скъпа книга.
Тези достоверни документи са добити от някогашния съветски служител, а след това в Букурещкото посолство, господин Якобсон. Като човек, който се е възмущавал откровено от подлостите, които правят съветските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, господин Якобсон е измъкнал една огромна част от тези документи, които се отнасят до България...”
И по този начин: пред нас са достоверни писма, отчети, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един безапелационен метод желанията на Русия – посредством разнообразни средства да реализира своята заветна цел – завладяването на България и превръщането ѝ в Задунайская губерния. Такава е цялата, освен това, прекомерно поредна политика на нашата „ двойна освободителка” и на нейната много кадърна дипломация / доста по- кадърна от нашата, която постоянно е предавала националните ни ползи!/. Ето какво споделя за нея Димитър Петков: „ От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове/ като този на русофилите/,смутове, заприказва, политически убийства и прочие, които са се случвали в България, откогато съществува като страна / а той приказва единствено за един къс 15- годишен интервал, да не приказваме за 1923, 1925 или 1944!/, са дело на подлата съветска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за съветските дипломати е бил авансово скроено, предначертано и премислено...” За да ни докара само беди и несгоди. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално / колониално/ княжество, каквото, за наш позор, сме и до момента! Само че на други сили...
***
На нашите читатели предлагам началото и края на встъпителната глава към книгата.
***
„ Ако преди Освобождението се явеше някой да потвърждава с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „ бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, - нямаше да се откри нито един българин, който да го повярва и който да не наречаха, зложелател на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „ православна Русия”, която с епохи ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето избавление, а в действителност желае уголемение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно наследството на Петър Великий, както и желанието на всички след него съветски царе, да завземат Цариград, само че нашите понятия за тия съветски стремления не са отивали в никакъв случай по- нататък от завладяването на Цариград. Рядко и прекомерно рядко може да е имало някой интелигентен и предвидлив човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще желае да завладее дефинитивно и България. Гневът ни срещу варварска Турция, на която до тогава бяхме плебеи: желанието ни да забележим своята угнетителка разрушена и унищожена, - бяха толкоз мощни, щото малко на брой са желали да знаят за следствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите...”
***
„ Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се откри българин със спокойна съвест да мисли, че Русия води война за да ни присвоява отсетне и да основава своя „ Задунайская область”, - така и в този момент, след тия документи, не имаме вяра, че би се намерил подобен негоден българин, който да не признава, че Русия е страната, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, ли по-.точно подло другарство, стопира нашето развиване, закрепване, придвижване.
Приятели на съветската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат единствено националните предатели, зацапаните в всякакви комплоти, протести, убийства, неравноправни договори/!/, хранениците на Русия. Но същинските българи не могат да бъдат другари на Русия, нито да одобряват нейната подла политика...”
***
И няколко случайни определени текста от съветските документи, с които изобилства книгата:
***
„ Нашето директно обвързване е да следим прецизно за вътрешното развиване и за протичането на нещата в България и по този начин да предпазим страната от глупави последствия. Вие говорите, че не сме воювали против турците поради някакъв си принц Батенберг? / апропо свален и пропъден от руснаците – б.а./ Аз съм напълно склонен с това, само че още по- малко сме воювали поради българите, поради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било поради каквито и да са „ братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до прочут пункт, в индиректен смисъл ние постигнахме това, само че в Берлин ни заградиха този път, затова сме длъжни да го реализираме с други средства. Достигането на тези цели е допустимо единствено тогава, когато ще имаме работа с едно лице, определено от нас, а не с уличната навалица, която българите назовават... Народно заседание. /!/... И това е мислимо единствено когато в българското княжество бъде открит най- дребното дълготраен съветски протекторат... Да се принуди българското Народно заседание да одобри оставката на принц Батенберг и да се прогласи протекторат, т.е. България да бъде приета за Велико Княжество и Господарят Император да одобри купата Император Балкански....”
В Манифеста на съветския император от 24 април 1877, с който Русия афишира война на Османската империя, отсъстват понятията “България” и “български народ”, т.е. Русия макар, че е водила 10 войни с Турция, в никакъв случай не е имала желанието да ни освободи! Искала е просто да ни зароби...
P.S -1
През 1993 г Русенското издателство Сексагинта Приста разгласява тази неповторима книга,
само че заради разрушената тогава мрежа на книгоразпространение, тя не доближи даже до библиотеките. Би било добре, в случай че бъде още веднъж отпечатана. Ще ни бъде доста потребна. Сега, за жалост, Русия се сдружи с нашия древен зложелател Турция, с който беше воювала няколко епохи наред!
А на връх Вола, на 2 юни м.г., запитан от публицисти против кого се е сражавал Христо Ботев, Цветан Цветанов отговори след къса пауза: „ Ами, против турските...представители тогава в България!”
P.S -2
Освобождението ни коства... 32,5 тона злато
Купюр на 10 рубли от емисия 1884 година, когато излиза указа за разплащането с братушките
Наскоро бе осветен един слисващ факт от нашата история, който до момента бе огласяван по никакъв мотив. От оповестения в Държавен вестник през януари в далечната 1884 година Указ № 1144 излиза наяве, че „ безкористната “ помощ на братушките- освободители е коствала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По това време реципрочната стойност на
тези пари в злато е била тъкмо 32,5 тона злато.
Във въпросния броя на държавната ни газета безусловно четем: „ Ний Александър І с Божията благосклонност и национална воля, княз на българите, прогласяваме: Народното събрание одобри, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за погашение от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, според с определението на Берлинский договор”.
Впрочем този откъс ни отваря очите, че в действителност сме платили за окупацията, а не за освобождението си. Че имперските упоритости на Русия са съзирали в нас капацитет за раждането на нова „ Задунайска губерния “ е видно и от стр. 308 в първия том на издадената през 1954 година в руската страна „ История на България “, където е маркирано, че „ Царското държавно управление на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една” освободителна” война “.
Все отново починалите за свободата ни съветски войничета надали са знаели тези детайлности и евентуално в действителност безкористно са оставили костите си по нашите земи. Те заслужават нашите цветя и признателност.
Автор: Огнян Стамболиев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ