Западът не трябва да се намесва в Беларус
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Когато предишния месец започнаха всеобщи демонстрации против корумпираното и автократично ръководство на президента на Беларус Александър Лукашенко, изглеждаше, че западните страни ще имат мъдростта и благоразумието да не се намесват.
За страдание тези очаквания умират, защото последователите на стандартния жанр на смяната на режима, ръководени от Съединени американски щати, стават все по-силни. Наложително е американските и европейските водачи да се опълчват на апелите за самодейни дейности в поддръжка на демонстрациите за народна власт. Стъпките в тази посока ще оставят Съединени американски щати и техните съдружници затънали в мръсна вътрешнополитическа битка в тази дребна източноевропейска страна. Но по-важното е, че може да докара до рискова борба с Русия, написа американското изолационистко издание The American Consevative в материал, показан без редакторска интервенция от " Фокус ".
Отношенията сред Лукашенко и съветския президент Владимир Путин са комплицирани. В персонален проект те мъчно могат да се понасят. Кремъл преглежда режима в Минск като незапознат и постоянно обезсърчителен съдружник. Повечето западни специалисти са съгласни с вярното изказване, че Москва би предпочела да заобикаля директната военна интервенция в Беларус. Руските водачи виждат дребна изгода от това страната им да дава отговор за делата на своя политически придирчив и стопански безпаричен комшия.
Въпреки това държавното управление на Путин е очевидно изнервено, когато става въпрос за това кой ще запълни вакуума, в случай че Лукашенко бъде свален. Руските водачи към момента са преследвани от спомените за украинската гражданска война през 2014 година, когато стачкуващите (които Западът освен въодушевяваше и подбуждаше, само че и на които осигуряваше добра финансова подкрепа) смъкнаха почтено определено държавно управление, което не беше враждебно настроено към Русия, и беше сменено от националистическо управление, което изрично се застъпва за присъединение към НАТО. Естествено има значими разлики сред двете страни. За разлика от украинските протестиращи, протестиращите в Беларус рядко излизат на улиците с плакати в поддръжка на НАТО и Европейски Съюз и на техните манифестации няма да видите американски флагове и значки. Като цяло настроението в белоруското общество наподобява неразбираемо, само че проруско. Повечето от стачкуващите са изцяло откровени във фокуса си върху постигането на поставената им цел - осъществяване на почтени избори и преустановяване на диктаторското ръководство на Лукашенко.
Не би трябвало да се подценява решимостта на Москва да задържи Беларус в геополитическата орбита на Русия. В самото начало Путин намерено предизвести страните от Европейски Съюз за недопустимостта на интервенция в беларуските каузи. Той също по този начин увери Лукашенко, че Русия, в сходство с актуалното съглашение за взаимна сигурност, е подготвена да изпрати своите войски, с цел да обезпечи ред, в случай че е належащо. По-късно той повтори този ангажимент.
Първоначално западните страни реагираха на вълненията в Беларус много внимателно и сдържано. Когато обаче Лукашенко упрекна НАТО в разполагането на войски на западната граница на Беларус, водачите на Алианса гневно отхвърлиха обвиняването. Тези думи обаче явно не бяха напълно точни. В момента НАТО организира военни учения наоколо до литовската граница с Беларус, което е необмислен и излишно провокативен ход. На Запад се ускорява и по този начин наречената „ солидарна “ акция с продемократичните сили на Беларус.
Типично за такива лобистки старания беше публицистичната публикация от 10 септември в The New York Times под заглавие „ Подкрепа на храбрите протестиращи в Беларус “. Редакторите на вестника настояват, че „ потушаването на мирните митинги против намерено фалшифицирани избори в Беларус е засегнатост за всеки, който цени демокрацията и обикновената правдивост “. В публикацията се отбелязва, че протестиращите „ не търсят поддръжка от Европейския съюз, НАТО и Съединени американски щати “. Това обаче не възпира редакторите и те предложиха такава поддръжка. Статията предизвестява, че Москва може „ да се опита да притегли Европейския съюз към някаква форма на разговор и това ще добави легитимност към дейностите на Русия за решение на рецесията в лична изгода “.
Авторите пренебрежително отхвърлят подобен разговор. Те пишат:
Ролята на Запада, т.е. страни, правозащитни организации и консуматори на обществени мрежи, би трябвало да показва пред множеството смели гласоподаватели, дали своят вот за Тихоновская (както е в текста - почти превод), които не се опасяват от побои и арести и които желаеха наново броене, че свободните хора от всички страни са на тяхна страна, че поддържат настояванията им за нови избори, за освобождението на всички арестувани и за завръщането на опозиционните водачи, които бяха изгонени от страната.
Но The New York Times не се задоволява с морална поддръжка. Той упорства, че думите на поддръжката на Запада „ би трябвало да бъдат подкрепени със съществени персонални наказания против близки другари и поддръжници на Лукашенко (замразяване на банкови сметки, забрани за влизане и т.н.), както и против тези, които фалшифицираха резултатите от изборите и по-късно започнаха брутално да потискат народа, който се осмели да стачкува ”.
Този метод е по едно и също време провокативен, безконтролен и неефикасен. Това демонстрира, че Западът още веднъж има намерение да лови риба в мътните политически води към периметъра на Русия, като нервира Кремъл и утежнява така и така отвратителните връзки сред Изтока и Запада. Беларус към този момент заплаши да прекъсне значими директни направления от Русия до Източна и Централна Европа, в случай че бъдат наложени наказания, което в допълнение изостря напрежението. Предложените от редакцията наказания, въпреки и провокативни, няма да бъдат задоволителни, с цел да смъкват режима на Лукашенко или най-малко да застрашат неговата власт.
Наблягайки на двупартийния темперамент на акцията за усилване на американската политика в поддръжка на съперниците на Лукашенко, Heritage Foundation прикани Вашингтон " да обмисли използването на наказания против съответните белоруски водачи и управляващи според Закона Магнитски ". Този закон беше признат през 2012 година, с цел да накаже Русия за хипотетични нарушавания на правата на индивида против чиновниците на милиардера Бил Браудър, който беше заставен неотдавна да смени американското си поданство на английско, с цел да не попадне инцидентно в пандиза в Съединени американски щати. Препоръките на The New York Times и The Heritage Foundation за налагане на наказания бяха съвсем идентични.
Американските и европейските водачи би трябвало да се опълчват на подобен напън. Нещо може да се случи, с цел да принуди Путин да преодолее нежеланието си да стартира военна намеса в Беларус. Това ще се случи, в случай че той заключи, че Западът има намерение да се намеси, както направи в Украйна. Москва счита Беларус за значим териториален буфер сред Руската федерация и НАТО. Ако се окаже напън върху Путин, той може да реши да причисли Беларус към Русия от съображения за сигурност, както направи с Крим. През 1999 година сред Русия и Беларус беше подписан Договорът за основаване на съюзна страна. Засега това е най-вече алегорично, само че в случай че Русия се опасява, тя може да приложи контракта напълно. В този случай степента на студената война сред Москва и Запада ще влезе в бездънен минус, което никой не желае. Западните и изключително американските водачи би трябвало да се въздържат от утежняване на така и така неприятното състояние.
Когато предишния месец започнаха всеобщи демонстрации против корумпираното и автократично ръководство на президента на Беларус Александър Лукашенко, изглеждаше, че западните страни ще имат мъдростта и благоразумието да не се намесват.
За страдание тези очаквания умират, защото последователите на стандартния жанр на смяната на режима, ръководени от Съединени американски щати, стават все по-силни. Наложително е американските и европейските водачи да се опълчват на апелите за самодейни дейности в поддръжка на демонстрациите за народна власт. Стъпките в тази посока ще оставят Съединени американски щати и техните съдружници затънали в мръсна вътрешнополитическа битка в тази дребна източноевропейска страна. Но по-важното е, че може да докара до рискова борба с Русия, написа американското изолационистко издание The American Consevative в материал, показан без редакторска интервенция от " Фокус ".
Отношенията сред Лукашенко и съветския президент Владимир Путин са комплицирани. В персонален проект те мъчно могат да се понасят. Кремъл преглежда режима в Минск като незапознат и постоянно обезсърчителен съдружник. Повечето западни специалисти са съгласни с вярното изказване, че Москва би предпочела да заобикаля директната военна интервенция в Беларус. Руските водачи виждат дребна изгода от това страната им да дава отговор за делата на своя политически придирчив и стопански безпаричен комшия.
Въпреки това държавното управление на Путин е очевидно изнервено, когато става въпрос за това кой ще запълни вакуума, в случай че Лукашенко бъде свален. Руските водачи към момента са преследвани от спомените за украинската гражданска война през 2014 година, когато стачкуващите (които Западът освен въодушевяваше и подбуждаше, само че и на които осигуряваше добра финансова подкрепа) смъкнаха почтено определено държавно управление, което не беше враждебно настроено към Русия, и беше сменено от националистическо управление, което изрично се застъпва за присъединение към НАТО. Естествено има значими разлики сред двете страни. За разлика от украинските протестиращи, протестиращите в Беларус рядко излизат на улиците с плакати в поддръжка на НАТО и Европейски Съюз и на техните манифестации няма да видите американски флагове и значки. Като цяло настроението в белоруското общество наподобява неразбираемо, само че проруско. Повечето от стачкуващите са изцяло откровени във фокуса си върху постигането на поставената им цел - осъществяване на почтени избори и преустановяване на диктаторското ръководство на Лукашенко.
Не би трябвало да се подценява решимостта на Москва да задържи Беларус в геополитическата орбита на Русия. В самото начало Путин намерено предизвести страните от Европейски Съюз за недопустимостта на интервенция в беларуските каузи. Той също по този начин увери Лукашенко, че Русия, в сходство с актуалното съглашение за взаимна сигурност, е подготвена да изпрати своите войски, с цел да обезпечи ред, в случай че е належащо. По-късно той повтори този ангажимент.
Първоначално западните страни реагираха на вълненията в Беларус много внимателно и сдържано. Когато обаче Лукашенко упрекна НАТО в разполагането на войски на западната граница на Беларус, водачите на Алианса гневно отхвърлиха обвиняването. Тези думи обаче явно не бяха напълно точни. В момента НАТО организира военни учения наоколо до литовската граница с Беларус, което е необмислен и излишно провокативен ход. На Запад се ускорява и по този начин наречената „ солидарна “ акция с продемократичните сили на Беларус.
Типично за такива лобистки старания беше публицистичната публикация от 10 септември в The New York Times под заглавие „ Подкрепа на храбрите протестиращи в Беларус “. Редакторите на вестника настояват, че „ потушаването на мирните митинги против намерено фалшифицирани избори в Беларус е засегнатост за всеки, който цени демокрацията и обикновената правдивост “. В публикацията се отбелязва, че протестиращите „ не търсят поддръжка от Европейския съюз, НАТО и Съединени американски щати “. Това обаче не възпира редакторите и те предложиха такава поддръжка. Статията предизвестява, че Москва може „ да се опита да притегли Европейския съюз към някаква форма на разговор и това ще добави легитимност към дейностите на Русия за решение на рецесията в лична изгода “.
Авторите пренебрежително отхвърлят подобен разговор. Те пишат:
Ролята на Запада, т.е. страни, правозащитни организации и консуматори на обществени мрежи, би трябвало да показва пред множеството смели гласоподаватели, дали своят вот за Тихоновская (както е в текста - почти превод), които не се опасяват от побои и арести и които желаеха наново броене, че свободните хора от всички страни са на тяхна страна, че поддържат настояванията им за нови избори, за освобождението на всички арестувани и за завръщането на опозиционните водачи, които бяха изгонени от страната.
Но The New York Times не се задоволява с морална поддръжка. Той упорства, че думите на поддръжката на Запада „ би трябвало да бъдат подкрепени със съществени персонални наказания против близки другари и поддръжници на Лукашенко (замразяване на банкови сметки, забрани за влизане и т.н.), както и против тези, които фалшифицираха резултатите от изборите и по-късно започнаха брутално да потискат народа, който се осмели да стачкува ”.
Този метод е по едно и също време провокативен, безконтролен и неефикасен. Това демонстрира, че Западът още веднъж има намерение да лови риба в мътните политически води към периметъра на Русия, като нервира Кремъл и утежнява така и така отвратителните връзки сред Изтока и Запада. Беларус към този момент заплаши да прекъсне значими директни направления от Русия до Източна и Централна Европа, в случай че бъдат наложени наказания, което в допълнение изостря напрежението. Предложените от редакцията наказания, въпреки и провокативни, няма да бъдат задоволителни, с цел да смъкват режима на Лукашенко или най-малко да застрашат неговата власт.
Наблягайки на двупартийния темперамент на акцията за усилване на американската политика в поддръжка на съперниците на Лукашенко, Heritage Foundation прикани Вашингтон " да обмисли използването на наказания против съответните белоруски водачи и управляващи според Закона Магнитски ". Този закон беше признат през 2012 година, с цел да накаже Русия за хипотетични нарушавания на правата на индивида против чиновниците на милиардера Бил Браудър, който беше заставен неотдавна да смени американското си поданство на английско, с цел да не попадне инцидентно в пандиза в Съединени американски щати. Препоръките на The New York Times и The Heritage Foundation за налагане на наказания бяха съвсем идентични.
Американските и европейските водачи би трябвало да се опълчват на подобен напън. Нещо може да се случи, с цел да принуди Путин да преодолее нежеланието си да стартира военна намеса в Беларус. Това ще се случи, в случай че той заключи, че Западът има намерение да се намеси, както направи в Украйна. Москва счита Беларус за значим териториален буфер сред Руската федерация и НАТО. Ако се окаже напън върху Путин, той може да реши да причисли Беларус към Русия от съображения за сигурност, както направи с Крим. През 1999 година сред Русия и Беларус беше подписан Договорът за основаване на съюзна страна. Засега това е най-вече алегорично, само че в случай че Русия се опасява, тя може да приложи контракта напълно. В този случай степента на студената война сред Москва и Запада ще влезе в бездънен минус, което никой не желае. Западните и изключително американските водачи би трябвало да се въздържат от утежняване на така и така неприятното състояние.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ