Нелепата опорка на Плевнелиев за обединител на нацията
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не ме учудва, че Плевнелиев употребява опорката по какъв начин президентът по служба бил ”обединител на нацията”. Изричана е толкоз постоянно от екраните, че се е набила надълбоко в съзнанията на всички медийни консуматори. Което е супер неуместно по следните аргументи.
Текстът на член 92, алинея 1 от Конституция на Република България гласи " Президентът е държавен глава. Той ОЛИЦЕТВОРЯВА ЕДИНСТВОТО НА НАЦИЯТА и съставлява Република България в интернационалните връзки. "
Какво ни споделя тази норма? Тълкувайки я напълно безусловно, излиза, че президентът е
1) държавен глава и като подобен
2) въплъщава единството на нацията и в допълнение
3) съставлява България в интернационалните връзки
Според претекстовете в Решение № 6 от 11.04.2012 година на Конституционен съд на Република България по к.д. № 3/2012 година президентът в най-голяма степен въплъщава единството на нацията поради метода на своето избиране.
Т. е. мажориртарен претендент, определен от жителите директно за мандат от 5 години.
Мажоритарен, тъй като или на 1-ви тур е получил повече от половината действителни гласове (ако в гласуването са взели участие повече от половината избиратели), или на 2-ри тур е претендентът, получил повече гласове (отколкото съперника си).
Реално президентът е единственият забележителен държавнически пост, до който се стига с мажоритарен избор.
Резултатът от мажоритарния избор е, че постоянно едно болшинство, от време на време безапелационно (като при Стоянов против Маразов, Първанов против Сидеров или Радев против Цачева), от време на време минимално (като при Плевнелиев против Калфин) се постанова над оставащото под чертата малцинство.
От тук и заключението, че президентът, като директен и мажоритарен фаворит на болшинството, който за интервал от 5 години е държавен глава, като подобен въплъщава единството и съставлява страната на интернационалното поле.
Като подобен той нито е деполитизиран орган (Решение №25 от 21 декември 1995 година на Конституционен съд по к.д. №27/95 г.), нито е лишен от политически функционалности или от правото на политически изказвания (Решение № 10 от 25.06.1999 година на Конституционен съд на Република България по к. д. № 36/98 г.).
Политическите функционалности и правото на политически изказвания на президента, което следва от член 98, т. 2 Конституция на Република България, не дерогират член 92 от Конституция на Република България, че той е изразител на единството на нацията, която съставлява и въплъщава (пак Решение № 10 от 25.06.1999 година на Конституционен съд по к. д. № 36/98).
Та, толкоз по въпрос. Президентът е политик, има право на политически позиции и политически изявления, като това не опонира на ролята му да въплъщава единството на нацията, което на собствен ред във времето е тълкувано като надлежно на нашата конституция.
Тези въпроси са кардинални (извън полемиката кой е актуалният президент), колкото и кардинална би трябвало да е използването на опорката за президента като “обединител на нацията”.
Адв. Емил Георгиев, Facebook
Не ме учудва, че Плевнелиев употребява опорката по какъв начин президентът по служба бил ”обединител на нацията”. Изричана е толкоз постоянно от екраните, че се е набила надълбоко в съзнанията на всички медийни консуматори. Което е супер неуместно по следните аргументи.
Текстът на член 92, алинея 1 от Конституция на Република България гласи " Президентът е държавен глава. Той ОЛИЦЕТВОРЯВА ЕДИНСТВОТО НА НАЦИЯТА и съставлява Република България в интернационалните връзки. "
Какво ни споделя тази норма? Тълкувайки я напълно безусловно, излиза, че президентът е
1) държавен глава и като подобен
2) въплъщава единството на нацията и в допълнение
3) съставлява България в интернационалните връзки
Според претекстовете в Решение № 6 от 11.04.2012 година на Конституционен съд на Република България по к.д. № 3/2012 година президентът в най-голяма степен въплъщава единството на нацията поради метода на своето избиране.
Т. е. мажориртарен претендент, определен от жителите директно за мандат от 5 години.
Мажоритарен, тъй като или на 1-ви тур е получил повече от половината действителни гласове (ако в гласуването са взели участие повече от половината избиратели), или на 2-ри тур е претендентът, получил повече гласове (отколкото съперника си).
Реално президентът е единственият забележителен държавнически пост, до който се стига с мажоритарен избор.
Резултатът от мажоритарния избор е, че постоянно едно болшинство, от време на време безапелационно (като при Стоянов против Маразов, Първанов против Сидеров или Радев против Цачева), от време на време минимално (като при Плевнелиев против Калфин) се постанова над оставащото под чертата малцинство.
От тук и заключението, че президентът, като директен и мажоритарен фаворит на болшинството, който за интервал от 5 години е държавен глава, като подобен въплъщава единството и съставлява страната на интернационалното поле.
Като подобен той нито е деполитизиран орган (Решение №25 от 21 декември 1995 година на Конституционен съд по к.д. №27/95 г.), нито е лишен от политически функционалности или от правото на политически изказвания (Решение № 10 от 25.06.1999 година на Конституционен съд на Република България по к. д. № 36/98 г.).
Политическите функционалности и правото на политически изказвания на президента, което следва от член 98, т. 2 Конституция на Република България, не дерогират член 92 от Конституция на Република България, че той е изразител на единството на нацията, която съставлява и въплъщава (пак Решение № 10 от 25.06.1999 година на Конституционен съд по к. д. № 36/98).
Та, толкоз по въпрос. Президентът е политик, има право на политически позиции и политически изявления, като това не опонира на ролята му да въплъщава единството на нацията, което на собствен ред във времето е тълкувано като надлежно на нашата конституция.
Тези въпроси са кардинални (извън полемиката кой е актуалният президент), колкото и кардинална би трябвало да е използването на опорката за президента като “обединител на нацията”.
Адв. Емил Георгиев, Facebook
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ