Стратегия на хаоса: какво цели Джонсън
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Британският министър председател потвърди дефинитивно, че повече не желае никакви връзки с Европа. Дали той се стреми към Брекзит без договорка, или играе покер, с цел да реализира по-благоприятно комерсиално съглашение Европейски Съюз?
Един интернационален контракт не може да бъде нарушен „ единствено малко ", както не може да има и малко бременна жена. Британският министър за Северна Ирландия Брендън Люис обаче показа нарушаването на Договора за излизане на Англия от Европейски Съюз таман по този метод. Поведението му може да се изясни единствено по два метода – като намерено дебелоочие или като демонстрация на нелепост. По-вероятно е да става дума за второто.
За равнището на множеството от министрите в кабинета на Джонсън от дълго време е казано всичко. Той се е заобиколил с неопитни и раболепни хора със съмнителни интелектуални качества, които могат елементарно да бъдат следени.
Хаотичната тактика на Джонсън
Поредното доказателство за това е, че нито един от министрите на Джонсън не посмя да сложи под въпрос безредната тактика за Брекзит, начертана от премиера. А всички те в действителност бяха длъжни да отхвърлят така наречен Закон за вътрешния пазар, защото той съставлява коренно нарушаване на правото, а министрите в действителност са задължени да съблюдават правото и закона.
Още предходната година обаче Джонсън сподели какъв брой доста държи на върховенството на закона, когато на бърза ръка изпрати Народното събрание в насилствена отмора. За Джонсън и неговия сив кардинал Доминик Къмингс сходни правила са просто досадна спънка, която би трябвало бързо да се в профил.
Мрачните прогнози на заслужили консерватори, като някогашния министър председател Джон Мейджър, че Англия рискува да проиграе доверието на своите интернационалните сътрудници, вероятно по-скоро окриляват Джонсън, в сравнение с да го стряскат.
Британците обаче следят с растящо отчуждение и недоумение по какъв начин техният министър председател Джонсън следва популистките предписания на Доналд Тръмп. Институционалните спирачки пред сходни практики се оказват прекомерно слаби и безпомощни даже в страната, считана за татковина на демокрацията. Виждаме по какъв начин вековни обичаи рухват като къща от карти – без особена опозиция. Борис Джонсън основава голям политически безпорядък, с цел да прикрие неуспеха си в битката против пандемията и да циментира своята власт.
В тази рамка се разиграва по-малката драма към Споразумението за Брекзит. Европейците взеха решение, че няма да се поддават на провокации. Вместо да захвърлят всичко, те заплашиха британците с правни последствия, в случай че оспорваният законопроект фактически бъде признат. Повече от ясно е, че в случай че британците не спазят Протокола за Северна Ирландия, няма да има и никакво комерсиално съглашение сред Обединеното кралство и Европейски Съюз.
Разрушителна политика
Колко непоследователен е Джонсън си проличава и по това, че той употребява северноирландския въпрос, с цел да минира съглашението на Англия за овакантяване на Европейски Съюз. На него очевидно му е изцяло безразлично дали тези му дейности няма да доведат до съществени последици за мира в района. Единствената му грижа е Брекзит-хардлайнерите в неговата партия да са удовлетворени. Такава политика има разрушителни последици.
Но какво в действителност желае Джонсън? Да торпилира комерсиалните договаряния и да трансферира на Европейски Съюз виновността за техния неуспех? Наистина ли се стреми към Брекзит без договорка? Или просто желае да изнерви Европейски Съюз, с цел да получи в последна сметка по-благоприятен контракт за търговски връзки с Общността? Сред наблюдаващите на „ Даунинг Стрийт " се разискват и двата разновидността, а феновете на политически залози предостатъчно потриват ръце.
Джонсън – разрушителят
На човек просто стартира да му призлява, слушайки Джонсън да приказва за „ приятелите и сътрудниците " в Европа. Защото лицемерието му е явно. Сега обаче той потвърди дефинитивно, че не желае въобще никакви връзки с Европейски Съюз повече – освен другарски, само че даже и бизнес-контакти. Джонсън унищожава фундамента на взаимното доверие, а се дължи по този начин, като че ли нищо изключително не е станало.
Подобно нещо може да си разреши Доналд Тръмп, тъй като е президент на една велика мощ. Но за премиера на една приблизително огромна страна това е чисто безумство. С кого ли би могъл да се съюзи той в бъдеще, с кого би могъл да откри търговски връзки? Как ли ще живее Англия след един Брекзит без договорка, ако европейците се решат на комерсиална война поради Северна Ирландия? Дори тези, които от близко познават Джонсън, не знаят отговорите на тези въпроси.
Но всички тези, които до момента са обичали и ценели Англия, към този момент не могат да познаят тази страна. Британците просто напущат Европа – и нямам поради единствено Брекзит.
Британският министър председател потвърди дефинитивно, че повече не желае никакви връзки с Европа. Дали той се стреми към Брекзит без договорка, или играе покер, с цел да реализира по-благоприятно комерсиално съглашение Европейски Съюз?
Един интернационален контракт не може да бъде нарушен „ единствено малко ", както не може да има и малко бременна жена. Британският министър за Северна Ирландия Брендън Люис обаче показа нарушаването на Договора за излизане на Англия от Европейски Съюз таман по този метод. Поведението му може да се изясни единствено по два метода – като намерено дебелоочие или като демонстрация на нелепост. По-вероятно е да става дума за второто.
За равнището на множеството от министрите в кабинета на Джонсън от дълго време е казано всичко. Той се е заобиколил с неопитни и раболепни хора със съмнителни интелектуални качества, които могат елементарно да бъдат следени.
Хаотичната тактика на Джонсън
Поредното доказателство за това е, че нито един от министрите на Джонсън не посмя да сложи под въпрос безредната тактика за Брекзит, начертана от премиера. А всички те в действителност бяха длъжни да отхвърлят така наречен Закон за вътрешния пазар, защото той съставлява коренно нарушаване на правото, а министрите в действителност са задължени да съблюдават правото и закона.
Още предходната година обаче Джонсън сподели какъв брой доста държи на върховенството на закона, когато на бърза ръка изпрати Народното събрание в насилствена отмора. За Джонсън и неговия сив кардинал Доминик Къмингс сходни правила са просто досадна спънка, която би трябвало бързо да се в профил.
Мрачните прогнози на заслужили консерватори, като някогашния министър председател Джон Мейджър, че Англия рискува да проиграе доверието на своите интернационалните сътрудници, вероятно по-скоро окриляват Джонсън, в сравнение с да го стряскат.
Британците обаче следят с растящо отчуждение и недоумение по какъв начин техният министър председател Джонсън следва популистките предписания на Доналд Тръмп. Институционалните спирачки пред сходни практики се оказват прекомерно слаби и безпомощни даже в страната, считана за татковина на демокрацията. Виждаме по какъв начин вековни обичаи рухват като къща от карти – без особена опозиция. Борис Джонсън основава голям политически безпорядък, с цел да прикрие неуспеха си в битката против пандемията и да циментира своята власт.
В тази рамка се разиграва по-малката драма към Споразумението за Брекзит. Европейците взеха решение, че няма да се поддават на провокации. Вместо да захвърлят всичко, те заплашиха британците с правни последствия, в случай че оспорваният законопроект фактически бъде признат. Повече от ясно е, че в случай че британците не спазят Протокола за Северна Ирландия, няма да има и никакво комерсиално съглашение сред Обединеното кралство и Европейски Съюз.
Разрушителна политика
Колко непоследователен е Джонсън си проличава и по това, че той употребява северноирландския въпрос, с цел да минира съглашението на Англия за овакантяване на Европейски Съюз. На него очевидно му е изцяло безразлично дали тези му дейности няма да доведат до съществени последици за мира в района. Единствената му грижа е Брекзит-хардлайнерите в неговата партия да са удовлетворени. Такава политика има разрушителни последици.
Но какво в действителност желае Джонсън? Да торпилира комерсиалните договаряния и да трансферира на Европейски Съюз виновността за техния неуспех? Наистина ли се стреми към Брекзит без договорка? Или просто желае да изнерви Европейски Съюз, с цел да получи в последна сметка по-благоприятен контракт за търговски връзки с Общността? Сред наблюдаващите на „ Даунинг Стрийт " се разискват и двата разновидността, а феновете на политически залози предостатъчно потриват ръце.
Джонсън – разрушителят
На човек просто стартира да му призлява, слушайки Джонсън да приказва за „ приятелите и сътрудниците " в Европа. Защото лицемерието му е явно. Сега обаче той потвърди дефинитивно, че не желае въобще никакви връзки с Европейски Съюз повече – освен другарски, само че даже и бизнес-контакти. Джонсън унищожава фундамента на взаимното доверие, а се дължи по този начин, като че ли нищо изключително не е станало.
Подобно нещо може да си разреши Доналд Тръмп, тъй като е президент на една велика мощ. Но за премиера на една приблизително огромна страна това е чисто безумство. С кого ли би могъл да се съюзи той в бъдеще, с кого би могъл да откри търговски връзки? Как ли ще живее Англия след един Брекзит без договорка, ако европейците се решат на комерсиална война поради Северна Ирландия? Дори тези, които от близко познават Джонсън, не знаят отговорите на тези въпроси.
Но всички тези, които до момента са обичали и ценели Англия, към този момент не могат да познаят тази страна. Британците просто напущат Европа – и нямам поради единствено Брекзит.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ