Сънят на премиера
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Аз им го споделих на елементарните хора в прав текст: аз съм елементарен, вие сте елементарни и по тази причина се разбираме “. Но те като, че ли не могат да го вдървен това. Пък след това стартирам да ги извинявам. Викам си, нали са елементарни, по какъв начин да го схванат? И тъкмо това не мога да го проумея. Сигурно тъй като и аз съм елементарен. Стана доста комплицирано за схващане и главата ме удари. Пък след това някои от моите ми се чудят от какво съм изнемощял. Но същите тези не знаят, че умствената отмалялост е доста по-тежка от физическата. Но аз не им се дразня, нали са елементарни, по какъв начин да го схванат.
Същите тези хора непрестанно се оплакват от какво ли не – небогати били, нямали медийна независимост, имало корупция, имало някакъв си двоен критерий и не знам си още от какво ли не. Да се чудиш ли, да се смееш ли? Като споделих да се смееш, та се сетих. Най-смешни са ми тези, които се оплакват от бодърствуване. Въртели се били в леглото, ставали, разхождали се, пиели горещо мляко, отново лягали и не можели, и не можели да заспят. И нали са елементарни, не могат изобщо да проумеят какви щастливци са. Не схващат, че това е нищо, спрямо това да сънуваш кошмари. И с цел да им потвърдя това мое изказване, ще го онагледя с един съвсем непрекъснат мой призрачен сън. Сънувам аз, че: „ обстановката в страната става доста напрегната, абе напряко извънредно напрегната. Започват едни хора да излизат по улиците с искане на моята оставка. Ама хора от цялата страна. На всичкото от горната страна стартират митинги и в чужбина. Ама митинги, ви споделям, не против локалните им министър председатели, а против мен - българския министър председател. Викам си – и този мандат няма да изкарам до дъно. И това напълно ще ме изложи пред сътрудниците от Европейския съюз. И без това ми се смеят, че на срещите от размера на най-високо равнище, се разхождам като глухоням измежду тях, ами и това в този момент от горната страна. Ама и аз съм си отговорен. Десет години господствам пък по какъв начин не го понаучих пустия му британски? Да бях най-малко в морския му вид го научил. По две думи дневно да бях учил, щях към днешна дата да съм научил... чакай да взема елката... абе към седем хиляди думи. И малко граматийка да бях пипнал, несъмнено и преводач можех да стана. И отново си се укротявам с това, че съм елементарен и не съм се сетил.
Главният прокурор и той приключи школата в Симеоново, но по-тарикат от мене излезе. Обгради си се с едни преторианци и върви където си изиска. Направи някоя и друга менте операцийка, вдигне малко журналистически звук, събере си хората от цялата страна на спявка на някоя полянка и пей сърце, долче вита. А аз на улицата не дръзвам да изляза. Страх ме е, бе! Страх ме е от среща с хората. Но не с тези моите простите, а с тези умните. Вярно, че аз съм елементарен, само че и аз възприемам, че тези от новите митинги са различен чудак хора. Хем са умни, хем са млади, пък и неизменност прояват. Защото дори и аз елементарният разбирам, че с неизменност всичко се реализира. Изобщо доста е кошмарно да те е боязън от националната обич. Докъде единствено се докарах. До работното си място не мога да се добера. И по какъв начин да отида, като там начело би трябвало да се срещна с митинга. Петдесет и недостатък дни са там и по този начин иска ми се зарадват, като ме видят, че не ми се мисли дори. Добре че Севда измисли клипчетата от джипа. Но и този вид се изчерпа, тъй като се оказа, че нямало толкова доста работещи фабрики и предприятия за проявление. Къде изчезнаха просто нямам пояснение. Същото е и с новите магистрални сектори. Не са чак толкова дълги. Е това е обяснимо, тъй като България не е чак толкоз огромна територия. Така, че няма доста за проявление.
То да беше единствено това, щях да го преглътна. Онзи ден, за първи път не открих аз незабравим обект – най-новия лъч на метрото. Изяждам се от гняв! Досега къде какво се откриваше, аз съм там и за премия получавам лентичка. Дето се споделя, тези над две хиляди лентички, които достоверно владея, са ми по-ценни от сбирката с военни награди, която от своя страна е най-богата измежду всички българи.
Аз по тази причина споделям, че оня с преторианците е по-добре от мен. Ходи си където желае и изобщо не го еня. Ама и на него ще му пристигна редът. Но това си е негов проблем. Аз се интересувам единствено и само от мене си! И отново се сетих за метрото. Но оправдателно си мисля, по какъв начин можех да отида до входа на подземното придвижване, като трябваше да срещна националната лябов. Като си помисля единствено по какъв начин щяха да ме посрещнат с някакви плакати, несъмнено с шкафчета, цялостни с евро или с кюлчета злато или с револвер от горната страна. Абсурд! Не можех. Страх ме беше бе, хора! Но да си призная – най ме е боязън, в случай че някой различен прави изборите. Те това не би трябвало да се позволява, тъй като тогава сигурно ще ги изгубя. Ще ги изгубя и тогава жална ми майка! Не ми се мисли какво иска ми се случи, тъй като тогава сигурно от горната страна иска ми се изсипе цялата национална обич. Пък и като знам какъв брой доста хора имат съображение да ми вдигнат мерника, тръпки ме побиват. Истината, че е доста ужасно да те е боязън! “
За мой максимален смут огромният боязън занапред следва. Оказа се, че това не било призрачен сън. Най ми било същинска реалност. Ужас! И в този момент като ме налегне едно бодърствуване, несъмнено сън няма да ме хване!
Автор: Лъчезар Стоичков
Аз им го споделих на елементарните хора в прав текст: аз съм елементарен, вие сте елементарни и по тази причина се разбираме “. Но те като, че ли не могат да го вдървен това. Пък след това стартирам да ги извинявам. Викам си, нали са елементарни, по какъв начин да го схванат? И тъкмо това не мога да го проумея. Сигурно тъй като и аз съм елементарен. Стана доста комплицирано за схващане и главата ме удари. Пък след това някои от моите ми се чудят от какво съм изнемощял. Но същите тези не знаят, че умствената отмалялост е доста по-тежка от физическата. Но аз не им се дразня, нали са елементарни, по какъв начин да го схванат.
Същите тези хора непрестанно се оплакват от какво ли не – небогати били, нямали медийна независимост, имало корупция, имало някакъв си двоен критерий и не знам си още от какво ли не. Да се чудиш ли, да се смееш ли? Като споделих да се смееш, та се сетих. Най-смешни са ми тези, които се оплакват от бодърствуване. Въртели се били в леглото, ставали, разхождали се, пиели горещо мляко, отново лягали и не можели, и не можели да заспят. И нали са елементарни, не могат изобщо да проумеят какви щастливци са. Не схващат, че това е нищо, спрямо това да сънуваш кошмари. И с цел да им потвърдя това мое изказване, ще го онагледя с един съвсем непрекъснат мой призрачен сън. Сънувам аз, че: „ обстановката в страната става доста напрегната, абе напряко извънредно напрегната. Започват едни хора да излизат по улиците с искане на моята оставка. Ама хора от цялата страна. На всичкото от горната страна стартират митинги и в чужбина. Ама митинги, ви споделям, не против локалните им министър председатели, а против мен - българския министър председател. Викам си – и този мандат няма да изкарам до дъно. И това напълно ще ме изложи пред сътрудниците от Европейския съюз. И без това ми се смеят, че на срещите от размера на най-високо равнище, се разхождам като глухоням измежду тях, ами и това в този момент от горната страна. Ама и аз съм си отговорен. Десет години господствам пък по какъв начин не го понаучих пустия му британски? Да бях най-малко в морския му вид го научил. По две думи дневно да бях учил, щях към днешна дата да съм научил... чакай да взема елката... абе към седем хиляди думи. И малко граматийка да бях пипнал, несъмнено и преводач можех да стана. И отново си се укротявам с това, че съм елементарен и не съм се сетил.
Главният прокурор и той приключи школата в Симеоново, но по-тарикат от мене излезе. Обгради си се с едни преторианци и върви където си изиска. Направи някоя и друга менте операцийка, вдигне малко журналистически звук, събере си хората от цялата страна на спявка на някоя полянка и пей сърце, долче вита. А аз на улицата не дръзвам да изляза. Страх ме е, бе! Страх ме е от среща с хората. Но не с тези моите простите, а с тези умните. Вярно, че аз съм елементарен, само че и аз възприемам, че тези от новите митинги са различен чудак хора. Хем са умни, хем са млади, пък и неизменност прояват. Защото дори и аз елементарният разбирам, че с неизменност всичко се реализира. Изобщо доста е кошмарно да те е боязън от националната обич. Докъде единствено се докарах. До работното си място не мога да се добера. И по какъв начин да отида, като там начело би трябвало да се срещна с митинга. Петдесет и недостатък дни са там и по този начин иска ми се зарадват, като ме видят, че не ми се мисли дори. Добре че Севда измисли клипчетата от джипа. Но и този вид се изчерпа, тъй като се оказа, че нямало толкова доста работещи фабрики и предприятия за проявление. Къде изчезнаха просто нямам пояснение. Същото е и с новите магистрални сектори. Не са чак толкова дълги. Е това е обяснимо, тъй като България не е чак толкоз огромна територия. Така, че няма доста за проявление.
То да беше единствено това, щях да го преглътна. Онзи ден, за първи път не открих аз незабравим обект – най-новия лъч на метрото. Изяждам се от гняв! Досега къде какво се откриваше, аз съм там и за премия получавам лентичка. Дето се споделя, тези над две хиляди лентички, които достоверно владея, са ми по-ценни от сбирката с военни награди, която от своя страна е най-богата измежду всички българи.
Аз по тази причина споделям, че оня с преторианците е по-добре от мен. Ходи си където желае и изобщо не го еня. Ама и на него ще му пристигна редът. Но това си е негов проблем. Аз се интересувам единствено и само от мене си! И отново се сетих за метрото. Но оправдателно си мисля, по какъв начин можех да отида до входа на подземното придвижване, като трябваше да срещна националната лябов. Като си помисля единствено по какъв начин щяха да ме посрещнат с някакви плакати, несъмнено с шкафчета, цялостни с евро или с кюлчета злато или с револвер от горната страна. Абсурд! Не можех. Страх ме беше бе, хора! Но да си призная – най ме е боязън, в случай че някой различен прави изборите. Те това не би трябвало да се позволява, тъй като тогава сигурно ще ги изгубя. Ще ги изгубя и тогава жална ми майка! Не ми се мисли какво иска ми се случи, тъй като тогава сигурно от горната страна иска ми се изсипе цялата национална обич. Пък и като знам какъв брой доста хора имат съображение да ми вдигнат мерника, тръпки ме побиват. Истината, че е доста ужасно да те е боязън! “
За мой максимален смут огромният боязън занапред следва. Оказа се, че това не било призрачен сън. Най ми било същинска реалност. Ужас! И в този момент като ме налегне едно бодърствуване, несъмнено сън няма да ме хване!
Автор: Лъчезар Стоичков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ