Чичета, колко пък да сме тъпи?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Чичето е характерен тип, няма нищо общо с този прекрасен човек чичото, чичето е архетип. Той знае, че нещата не са му наред, само че разчита на снизходително-глуповатия си сексапил, с цел да се измъкне посредством помиряване на съперника. Когато това не работи, чичето отива оттатък и привиква на помощ неподозирана прочувствена съвестност, която с изключение на помиряване, цели да повика в съперника човешкото, емпатията към него и това да го избави от линч.
Чичета, хората, които 47 дни стачкуват към този момент нямат емпатия към вас. Толкова им е писнало, че цяло лято се пекат под жаркото слънце на площада вместо да събират лъчи около огромни соленоводни басейни и да пият джин с тоник, краставица и портокал в 10:00 сутринта. За мене, това е висша форма на аскетизъм и малко неща могат да ме накарат да се откажа от горепосоченото непринудено.
Как си мислите, че щом има хора, които 47 дни се пекат под жаркото слънце на площада непринудено, някой ще се върже на псевдопатетичен спектакъл?
Сега ще кажете – те са платени, не са там непринудено или пък имат персонални упоритости. Хубаво, само че до момента в който нямате съответно доказателство за това, противоположното – никой не е заплатен, е най-малко също толкоз евентуално догадка. Относно упоритостите – те са част от личностното схващане. Не виждам спънка някой да стачкува против нещо, предлагайки себе си като опция без значение дали добра опция или не. Част от нашето лично личностно схващане е, да го посъветваме да си върви или да остане.
Та, разновидностите за отговор на въпроса по какъв начин си мислите, че щом има хора, които 47 дни се пекат под жаркото слънце на площада непринудено, някой ще се върже на псевдопатетичен спектакъл са няколко:
Не си мислите, наясно сте, че няма, само че дано да пробваме – може да мине; Не си мислите, наясно сте, че няма, само че няма проблем – ние така и така са свикнали; Не си мислите, наясно сте, че няма, само че пък е изключително занимателно, до момента в който ги пишете тези изявления и ви става едно изключително радостно, че електората има очаквания за промяна; Има възможност да мине, тъй като просто сме си тъпи.
Но в действителност дами и господа чичета – какъв брой пък да сме тъпи? “WTF”, както е споделил поетът. Моля ви да се постараете и да измислите нещо в действителност ефектно към този момент.
И прочее – по какъв начин е в Барселона? Времето положително ли е за „ интернационално пране на капитали”?
Чичето е характерен тип, няма нищо общо с този прекрасен човек чичото, чичето е архетип. Той знае, че нещата не са му наред, само че разчита на снизходително-глуповатия си сексапил, с цел да се измъкне посредством помиряване на съперника. Когато това не работи, чичето отива оттатък и привиква на помощ неподозирана прочувствена съвестност, която с изключение на помиряване, цели да повика в съперника човешкото, емпатията към него и това да го избави от линч.
Чичета, хората, които 47 дни стачкуват към този момент нямат емпатия към вас. Толкова им е писнало, че цяло лято се пекат под жаркото слънце на площада вместо да събират лъчи около огромни соленоводни басейни и да пият джин с тоник, краставица и портокал в 10:00 сутринта. За мене, това е висша форма на аскетизъм и малко неща могат да ме накарат да се откажа от горепосоченото непринудено.
Как си мислите, че щом има хора, които 47 дни се пекат под жаркото слънце на площада непринудено, някой ще се върже на псевдопатетичен спектакъл?
Сега ще кажете – те са платени, не са там непринудено или пък имат персонални упоритости. Хубаво, само че до момента в който нямате съответно доказателство за това, противоположното – никой не е заплатен, е най-малко също толкоз евентуално догадка. Относно упоритостите – те са част от личностното схващане. Не виждам спънка някой да стачкува против нещо, предлагайки себе си като опция без значение дали добра опция или не. Част от нашето лично личностно схващане е, да го посъветваме да си върви или да остане.
Та, разновидностите за отговор на въпроса по какъв начин си мислите, че щом има хора, които 47 дни се пекат под жаркото слънце на площада непринудено, някой ще се върже на псевдопатетичен спектакъл са няколко:
Не си мислите, наясно сте, че няма, само че дано да пробваме – може да мине; Не си мислите, наясно сте, че няма, само че няма проблем – ние така и така са свикнали; Не си мислите, наясно сте, че няма, само че пък е изключително занимателно, до момента в който ги пишете тези изявления и ви става едно изключително радостно, че електората има очаквания за промяна; Има възможност да мине, тъй като просто сме си тъпи.
Но в действителност дами и господа чичета – какъв брой пък да сме тъпи? “WTF”, както е споделил поетът. Моля ви да се постараете и да измислите нещо в действителност ефектно към този момент.
И прочее – по какъв начин е в Барселона? Времето положително ли е за „ интернационално пране на капитали”?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ