Фактът, че с решенията си всички досегашни правителства, а и

Фактът, че с решенията си всички досегашни държавни управления, а и жителите, съгласно досегашните изследвания, сложиха присъединението на Македония към НАТО като фундаментална стратегическа цел, ни прави отворени и готови за подобен тип влизане в един по-голям организъм. Но въпреки всичко настоящата политическа конюнктура и бурна атмосфера, провокирана от контракта от Нивици, и Договора за добросъседство с България, както и от приближаването на момента на присъединението на Македония към НАТО, също ни оставя изключително чувствителни, написа Деян Сърбиновски в материал за скопското електронно издание „ Нова Македония “, представен от организация " Фокус ".
Това е по този начин, тъй като живеем в условия на нерешени и недокрай затворени въпроси (от страна на съседите, които са таман членки на НАТО) във връзка със съществуването на македонския народ, уникалност, език и народен субстрат. Затова, без никакви обструктивни трендове или натоварвания, би трябвало да бъдем деликатни при взимането на решения, които могат да доведат до загубата на суверенитета на Македония в бъдещето ѝ като страна членка на тези Съюзи.
Приближаването на Република Македония към НАТО през миналите двадесет години в същото време, съгласно мнението на някои наши съграждани, значи последователно пригаждане на редица аспекти от законодателния, икономическия и всевъзможен различен тип порядък на страната, които в това време плануват с окончателното влизане и редица механизми за ограничение на суверенитета на страната и нейното отчасти предаване в ръцете на упоменатата многостранна световна военно-политическа организация. Според тълкуването на натофилите пък участието в НАТО съставлява поръчител за мира и стабилността в страната, само че и развиване на демократическите институции и стопанската система.
Тези разнообразни възгледи върху асоциирането с НАТО и преструктурирането на Македония, в това число и аспектите на нужната все по-висока степен на оперативна съгласуемост на страната с НАТО, не са изцяло противоположни един на различен. Става въпрос за нюанси, с които като общество би трябвало да сме наясно. Фактът, че с решенията си всички досегашни държавни управления, а и жителите, съгласно досегашните изследвания, сложиха присъединението към НАТО като фундаментална стратегическа цел, ни прави отворени и готови за подобен тип влизане в един по-голям организъм.
Мненията на експертната общност в този подтекст са разграничени, а в този момент те още повече се актуализират, особени преди юлската среща на върха на НАТО, когато има действителен късмет Македония да получи покана да стане 30-ата членка на Алианса, само че и поради спекулациите в медиите за това „ кой ще поеме въздушния надзор над страната “, когато тя влезе в Северноатлантическия съюз.
Според пенсионираният полковник Благоя Марковски, дребните страни, каквато е и Република Македония, могат да съществуват по-сигурно и да защитят своя суверенитет единствено в съюз с други страни и интегрирани в интернационалните организации. В изявление пред „ Нова Македония “ той изясни, че с влизането на страната в НАТО, Македония не губи нищо, а единствено печели.
„ С нашето влизане в Алианса ние би трябвало да пригодим нашата система за сигурност и да възприемем военната архитектура на НАТО, което произтича от контракта с военната организация. Със самия факт и с невъзможността да охраняваме сами нашето небе, ще прехвърлим нашия въздушен суверенитет на тези, които могат да го пазят, а преди този момент ще дадем единодушие за това. Покрай шерването на нашето въздушно пространство, Македония би трябвало да реализира стандартизация с НАТО в областта на военната технология и документите и да влезе в изцяло съдействие с техните военни институции... Това не е никаква вест и не би трябвало да се опасяваме, тъй като всички страни членки са го създали, преди да влязат в Алианса “, счита Марковски.
Според него политиката на НАТО се базира извънредно на разговор, съдействие и единодушие сред всички членки и поради това, Македония не би трябвало да се опасява за своя суверенитет, а още повече, че в предишното страната е била в сходен боен съюз със страните от някогашна Югославия, която е функционирала сходно на Алианса.
За разлика от Марковски, някогашният посланик и дипломат Ристо Никовски счита, че с влизането на Македония в НАТО, страната значително ще загуби суверенитета си и огромните сили ще могат непосредствено да се бъркат в най-чувствителните въпроси за сигурността на страната.
„ Решението кой ще дава отговор за нашето небе в границите на НАТО, би трябвало да бъде добре премислено изключително когато става въпрос за нашите съседи, които имат неразчистени сметки с Македония и около договорите, които сключихме с тях. Не би трябвало да се не помни, че НАТО е организация, доминирана от една мощ, която без алтернативи преследва своите ползи. Ако някой се надява, че там Македония ще е равноправна членка и ще въздейства на решенията, се заблуждава надълбоко. Членството в Алианса неизбежно ще докара до загуба на огромна част от суверенитета и до директна интервенция в най-чувствителните въпроси за нашата сигурност “, изясни Никовски.
По същия въпрос университетският професор Биляна Ванковска счита, че би трябвало да се прави разлика, когато става въпрос за суверенитета на Македония в НАТО и в Европейски Съюз, тъй като съгласно нея има огромна разлика в суверенността на двата субекта, в случай че, несъмнено, в бъдеще страната стане членка и на двата Съюза.

„ Именно Европейският съюз е построен върху концепцията за тъй наречените наднационална конструкция, която посредством своите детайли би трябвало да инкорпорира част от суверенитета на всяка своя членка, като го лишават от жителите на тази страна (суверените) и го предават в ръцете на няколко хиляди евро бюрократи, които от името на популацията в вземат решение, без да го питат дали е според с това решение, или не.
От друга страна, за разлика от Европейски Съюз, НАТО е междуправистелствена организация, която пък поема ръководството на защитата, армията, военните тактики и други и в която не се ползват наднационалните детайли, т.е. съществува детайлът „ суспензивно несъгласие “, с което е доста по-трудно да се изгуби суверенитетът на дадена страна при вземането на решения или планирането на политиките. Все отново, познавайки и следейки политиката на Запада, в случай че предадем свободата на взимане на политически решения и я предадем на организацията като Европейски Съюз, а защитата на НАТО, следователно ние косвено ще предадем целия си суверенитет и самостоятелност за взимане на решения и ръководство на нашата страна “, отбелязва Ванковска.
Професорът прибавя, че въпреки и това да е естествена процедура за участие в Европейски Съюз и НАТО, и е направено за благополучието на всяка страна кандидатка, би трябвало да се внимава при вземането на решения, които могат да доведат до загуба на суверенитета на Македония в бъдеще като член на тези Съюзи.