Владимир Зарев: Българите да се спасим като нация
Езикът е нашата татковина, интернет ще се трансформира в също толкоз рисков проблем, какъвто през днешния ден са климатичните промени.
Светът е изправен през днешния ден пред три значими провокации, които ще дефинират неговото бъдеще.
Първият проблем е, че всички вярвахме, че светът ще стане по-спокоен и по-сигурен след рухването на Берлинската стена през 1989 година и рухването на социалистическата система, само че се случи тъкмо противоположното. Съвременният свят, който към този момент не е под напрежението на битката на двете международни системи, като че ли е доста по-несигурен, по-случаен и по-непредвидим. Вземете за образец ставащото в арабския свят или непрекъснатите атентати, които се случват в разнообразни кътчета на света. Човечеството в някакъв смисъл полудява и това доста ме безпокои, тъй като военните огнища не затихват, а стават от ден на ден, все по-устойчиви и по-непредвидими.
Вторият проблем е обвързван с така наречен световен свят и световен човек. Глобалният човек, който желаят да ни наложат, е с просветеност под междинната. В него се пробват да възпитат едно най-важно качество – да употребява, да употребява и да употребява. Глобалният човек оправдава пазарната стопанска система, която се оказва най-устойчивият метод за развиването на човечеството, само че която изтощава Земята, на която живеем. При 5-процентен растеж на производството годишно след 10-12 години човечеството ще създава два пъти повече. Но от кое място ще дойдат ресурсите? Ресурсите на Земята са лимитирани и те не може да издържи на такова претоварване. Неистовото предпочитание за консумация би трябвало да бъде овладяно, както и неистовото претоварване на стопанските системи по света.
Имам доктрина, че разсъдъкът е ракът в природата. Така както ракът унищожава организма, който го е основал, по същия метод, разсъдъкът ще унищожи света, тази прелестна, отзивчива, красива Земя, която ни е основала и която към момента ни търпи.
Третият извънредно значим международен проблем е бурното развиване на технологиите. Технологиите, които сякаш би трябвало да оказват помощ на индивида, само че те отчуждават индивида от индивида. В своя разказ „ Чудовището ” развъртвам тезата, че Антихристът към този момент е слязъл на Земята и това не е обособен човек или персона, а това е едно събитие и това публично събитие е интернетът. Интернетът, който е актуалният Антихрист. Ако влезете в трамвай, автобус, ресторант, на женитба, на заравяне, вие виждате, че 80 на 100 от хората са се вторачили в преносимите си телефони и пишат.
Нарушено е общуването сред хората. Те не умеят да поддържат връзка. Те избират да не си приказват, а да си пишат. Даже когато са близо един до различен, те не си приказват, а си обменят безумни послания. Това е по този начин, тъй като хората се опасяват от общуването. Електронното другарство е по-лесно, защото е доста по-лесно да приемеш или да отхвърлиш един човек по интернет, в сравнение с в жив, действителен диалог. Възможно ли е един човек да има 5000 души другари? Приятелството е интимно възприятие, то е като любовта. Мои другари са 10 души, които аз съм избирал през целия си живот, и с които съм обвързван освен интелектуално, само че и прочувствено, хора, които съм приел и вярвам.
Уж интернет дава големи знания и голяма информация. Познанието с изключение на интелектуална активност е и прочувствена активност. Когато човек познава нещо за първи път, той изпитва комплицирани прочувствени усеща – усеща на великолепие, на поклонение, на наслаждение, на себеизграждане, на възвеличаване на личния си дух, тъй като това е доста комплицирано прочувствено съучастничество. Докато в интернет това е едно безпределно море от информация, гола, обикновена и примитивна. Това не е същинското действително знание, това не е този комплициран развой на съучастничество на индивида в познанието.
До десетина години казусът с интернет ще стане толкоз сложен и неразгадаем, колкото в този момент е казусът с климатичните промени. Това са проблемите, които в околните десетилетия, в случай че не бъдат позволени, човечеството е застрашено.
Езикът е нашата татковина
България има един различен отблъскващ проблем и това е, че българският народ се топи като пролетен сняг. Ние към този момент сме под 7 милиона души. Това значи, че българската нация е застрашена, като и българският език. Българската нация, която изтърпя и преодоля 7 века иго – 2 века византийско и 5 века турско – в този момент е пред прага на изгубването. Сега е застрашена по най-безкомпромисен и отблъскващ метод. Основният проблем, който стои пред България, е да спасим нацията си.
Всяка заран се апелирам на Свети Иван Рилски да избави българския народ. Дано стане някакво знамение и нека има някакви светлинки в тунела. Познавам доста младежи, които се връщат и желаят да живеят в България. Носталгията не е някакъв прочувствен спомен или някакъв запомнен пейзаж, който изтезава индивида. Истинската носталгия е в езика, езикът е нашата татковина. Хората, лишени от езика, страдат. Те не са в средата си и не са в своя свят, своята татковина.
Голяма част от хората, които напуснаха България се връщат и нека този развой продължи. Всичко зависи от българските политици, от това по какъв начин ще се развива нашата страна.
Не дребна част от тях отпътуваха в чужбина освен по стопански аргументи, а и тъй като не могат да осъществят себе си и да получат това, за което са учили. Те напуснаха България, тъй като тук има отчайваща и истерично неявяване на правдивост, която отвращава младежите и ги кара да се опитат да заменят своята татковина, да преживеят тази човешка драма, тази контузия.
Свободата е форма на разграничение
След 10 ноември беше възвърнато нещо доста значимо – свободата на словото. Свободата е форма на разграничение. Колкото по-различен е един човек, толкоз той е по-свободен. Нашите политици не демонстрираха нещо своето разграничение. Единственият блян, който имаха, беше да уредят себе си, децата си и по опция внуците си вечно.
Българските политици по време на прехода съзнаваха, че властта им е дадена за несъмнено време и, че тя не е както по времето на социализма, когато един човек можеше да я има 20-30 години, а е променлива и е обвързвана от настроенията на хората, от триумфите или неуспехите в страната. Те правеха всичко допустимо, с цел да задоволят своя нервен нарцисизъм.
Нашите политици трансфораха политиката в рентабилен бизнес. Не влагаш нищо – нито пари, нито безсънни нощи, нито просветеност, нито някакви качества, а преразпределяш и това е голямата причина, заради която има подобен мъчителен напор да станат политици.
Втората причина е, че ние нямахме готови политици. Нямаше хора, които да наследят онази недобра власт и да създадат една по-добра власт, същинска и перспективна власт. Много малко се мислеше за България и българския народ, политическата класа най-много мислеше и обгрижваше себе си.
Дано се появи индивидът, който да даде вероятност на българския народ и той самият да остане в историята. Много политици мислят, че като са снимани по малкия екран ще бъдат запомнени. Те могат да бъдат запомнени само и единствено в словото, а словото няма да запомни актуалните политици. Единствено и единствено в словото, по този начин както огромна част от българските политици преди 9 септември бяха запомнени във превъзходната книга на Симеон Радев „ Строители на модерна България ”.
Гражданската опозиция
Българите ставаме все по-лениви и повода е в голямата отмалялост от това, че непрестанно сме лъгани през последните 30 години. Това изтощи нашата съпротивителна сила. Единственият излаз да бъдат озаптени олигарсите e гражданското общество. Опитах се да напиша книгата „ Орлов мост ” и тя е за огромните събития, които споходиха София преди години. За жал, тогава гражданското общество не се реализира по няколко аргументи.
Първата е, че протестиращите не съумяха да излъчат хайлайф, да излъчат тези 100-150 души, които ние да припознаем като идващите политици. Тези 100-150 индивида – почтени, млади, интелигентни, копнеещи да дадат нещо за България.
Втората е, че олигарсите и политическата класа заплатиха и разединиха хората още веднъж на неприятни и положителни, наши и ваши, на червени и сини. Успяха да ги опълчват между тях. Колкото повече изкуствено разделяме народа, той ще бъде обезсилен и тази сила на общността ще бъде отнета, ще бъде смита. В това отношение извънредно значимо е да се реализира единно гражданско общество. Тук има и един необикновен нарцисизъм, характерен за българина. Той е талантлив, когато би трябвало да взема решение личните си проблеми, само че в общественост той не може да живее, да съществува и да работи.
Когато един българин отиде в Америка, в Германия, той става необикновен. В България не съумяваме да съществуваме като колектив. Когато стачкуват медицинските сестри, учителите не се интересуват. Когато стачкуват учителите, медицинските сестри не се интересуват. Когато стачкуват учителите и медицинските сестри, служащите в индустрията не се интересуват. Няма го това развито възприятие на общественост, на това, че всички сме един народ и би трябвало да реализираме дружно задачите си. Невъзможно е тези цели, тази бъдещност да бъде реализирана единствено от политическата класа, нито единствено от хората, които са ръководени.
Писал съм както исторически, по този начин и модерни романи. Трилогия „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, по която беше сниман сериалът „ Дървото на живота “ стартира през 1890 година и завършва след измененията през 1990 година Това е един голям интервал от време, историческо време, национално време, психическо време
Романът ми „ Разруха “, който е на модерна тема, закупи голяма популярност и е преведен на доста места по света. В Германия най-големите медии обявиха, че са очаквали тази книга за измененията да пристигна от Чехия, Унгария, Румъния или от Германия, а тя пристигна от България.
Съвременна книга е „ Орлов мост ” и последният ми разказ „ Чудовището ”. В него описвам за множеството дребни и по-големи чудовища, които живеят във всеки един от нас. Всеки един от нас е ангел, само че в него живеят доста чудовища. Доста ужасно страшилище, което ни лишава, е старостта. В този разказ развъртвам тезата за старостта, само че не за мрънкащата напреднала възраст, а за достолепието и величието на старостта, за това по какъв начин човешкият дух може да пребори отслабването на тялото. Това в действителност е една невъзможна любовна история сред един възрастен, доста умел, зрял, доста четен, доста безсрамен публицист и една млада, прелестна и красива журналистка, която идва при него, сякаш да напише книга за него, само че повода е друга. Причината да се свържат е почтената виновност. Нещо се е случило в живота на други хора, преди тях, което ги визира и което ги принуждава и сдвоява в любовта и омразата.
Какво ни липсва?
Едно от най-страшните неща, които ни липсват е, че българите постоянно започваме изначало. Винаги българските управници считат, че всичко стартира от тях. Така е от Освобождението, по този начин е след 9 септември 1944 година, по този начин за жал стана и след 10 ноември 1989 година Това основава една прекъснатост на националната ни история, една прекъснатост, която е ужасяваща и понижава вътрешната сила за опозиция на българския народ. Дори когато човек написа за съвременността тези чисто модерни романи стават исторически когато преминат 30-40-50 години. Въпросът е да останат като текст. /БГНЕС
——————-
Владимир Зарев е живият класик на актуалната българска литература, публицист от европейски сан. Написал е над 18 книги, сред които трилогията „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, паметния разказ „ Разруха “, романите „ Лето 1850 “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Орлов мост ” и други Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава изявленията и разгласява стотици мнения по настоящи тематики от публичния живот. През 2013 година излиза ТВ сериал „ Дървото на живота “, екранизация по романа му „ Битието “. Негови произведения са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „ Разруха “ става бестселър в Германия и Съединени американски щати. Владимир Зарев е наследник на известния историк и книжовен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и брачен партньор на поетесата Мирела Иванова, която е и драматург в Народния спектакъл „ Иван Вазов ”.
Светът е изправен през днешния ден пред три значими провокации, които ще дефинират неговото бъдеще.
Първият проблем е, че всички вярвахме, че светът ще стане по-спокоен и по-сигурен след рухването на Берлинската стена през 1989 година и рухването на социалистическата система, само че се случи тъкмо противоположното. Съвременният свят, който към този момент не е под напрежението на битката на двете международни системи, като че ли е доста по-несигурен, по-случаен и по-непредвидим. Вземете за образец ставащото в арабския свят или непрекъснатите атентати, които се случват в разнообразни кътчета на света. Човечеството в някакъв смисъл полудява и това доста ме безпокои, тъй като военните огнища не затихват, а стават от ден на ден, все по-устойчиви и по-непредвидими.
Вторият проблем е обвързван с така наречен световен свят и световен човек. Глобалният човек, който желаят да ни наложат, е с просветеност под междинната. В него се пробват да възпитат едно най-важно качество – да употребява, да употребява и да употребява. Глобалният човек оправдава пазарната стопанска система, която се оказва най-устойчивият метод за развиването на човечеството, само че която изтощава Земята, на която живеем. При 5-процентен растеж на производството годишно след 10-12 години човечеството ще създава два пъти повече. Но от кое място ще дойдат ресурсите? Ресурсите на Земята са лимитирани и те не може да издържи на такова претоварване. Неистовото предпочитание за консумация би трябвало да бъде овладяно, както и неистовото претоварване на стопанските системи по света.
Имам доктрина, че разсъдъкът е ракът в природата. Така както ракът унищожава организма, който го е основал, по същия метод, разсъдъкът ще унищожи света, тази прелестна, отзивчива, красива Земя, която ни е основала и която към момента ни търпи.
Третият извънредно значим международен проблем е бурното развиване на технологиите. Технологиите, които сякаш би трябвало да оказват помощ на индивида, само че те отчуждават индивида от индивида. В своя разказ „ Чудовището ” развъртвам тезата, че Антихристът към този момент е слязъл на Земята и това не е обособен човек или персона, а това е едно събитие и това публично събитие е интернетът. Интернетът, който е актуалният Антихрист. Ако влезете в трамвай, автобус, ресторант, на женитба, на заравяне, вие виждате, че 80 на 100 от хората са се вторачили в преносимите си телефони и пишат.
Нарушено е общуването сред хората. Те не умеят да поддържат връзка. Те избират да не си приказват, а да си пишат. Даже когато са близо един до различен, те не си приказват, а си обменят безумни послания. Това е по този начин, тъй като хората се опасяват от общуването. Електронното другарство е по-лесно, защото е доста по-лесно да приемеш или да отхвърлиш един човек по интернет, в сравнение с в жив, действителен диалог. Възможно ли е един човек да има 5000 души другари? Приятелството е интимно възприятие, то е като любовта. Мои другари са 10 души, които аз съм избирал през целия си живот, и с които съм обвързван освен интелектуално, само че и прочувствено, хора, които съм приел и вярвам.
Уж интернет дава големи знания и голяма информация. Познанието с изключение на интелектуална активност е и прочувствена активност. Когато човек познава нещо за първи път, той изпитва комплицирани прочувствени усеща – усеща на великолепие, на поклонение, на наслаждение, на себеизграждане, на възвеличаване на личния си дух, тъй като това е доста комплицирано прочувствено съучастничество. Докато в интернет това е едно безпределно море от информация, гола, обикновена и примитивна. Това не е същинското действително знание, това не е този комплициран развой на съучастничество на индивида в познанието.
До десетина години казусът с интернет ще стане толкоз сложен и неразгадаем, колкото в този момент е казусът с климатичните промени. Това са проблемите, които в околните десетилетия, в случай че не бъдат позволени, човечеството е застрашено.
Езикът е нашата татковина
България има един различен отблъскващ проблем и това е, че българският народ се топи като пролетен сняг. Ние към този момент сме под 7 милиона души. Това значи, че българската нация е застрашена, като и българският език. Българската нация, която изтърпя и преодоля 7 века иго – 2 века византийско и 5 века турско – в този момент е пред прага на изгубването. Сега е застрашена по най-безкомпромисен и отблъскващ метод. Основният проблем, който стои пред България, е да спасим нацията си.
Всяка заран се апелирам на Свети Иван Рилски да избави българския народ. Дано стане някакво знамение и нека има някакви светлинки в тунела. Познавам доста младежи, които се връщат и желаят да живеят в България. Носталгията не е някакъв прочувствен спомен или някакъв запомнен пейзаж, който изтезава индивида. Истинската носталгия е в езика, езикът е нашата татковина. Хората, лишени от езика, страдат. Те не са в средата си и не са в своя свят, своята татковина.
Голяма част от хората, които напуснаха България се връщат и нека този развой продължи. Всичко зависи от българските политици, от това по какъв начин ще се развива нашата страна.
Не дребна част от тях отпътуваха в чужбина освен по стопански аргументи, а и тъй като не могат да осъществят себе си и да получат това, за което са учили. Те напуснаха България, тъй като тук има отчайваща и истерично неявяване на правдивост, която отвращава младежите и ги кара да се опитат да заменят своята татковина, да преживеят тази човешка драма, тази контузия.
Свободата е форма на разграничение
След 10 ноември беше възвърнато нещо доста значимо – свободата на словото. Свободата е форма на разграничение. Колкото по-различен е един човек, толкоз той е по-свободен. Нашите политици не демонстрираха нещо своето разграничение. Единственият блян, който имаха, беше да уредят себе си, децата си и по опция внуците си вечно.
Българските политици по време на прехода съзнаваха, че властта им е дадена за несъмнено време и, че тя не е както по времето на социализма, когато един човек можеше да я има 20-30 години, а е променлива и е обвързвана от настроенията на хората, от триумфите или неуспехите в страната. Те правеха всичко допустимо, с цел да задоволят своя нервен нарцисизъм.
Нашите политици трансфораха политиката в рентабилен бизнес. Не влагаш нищо – нито пари, нито безсънни нощи, нито просветеност, нито някакви качества, а преразпределяш и това е голямата причина, заради която има подобен мъчителен напор да станат политици.
Втората причина е, че ние нямахме готови политици. Нямаше хора, които да наследят онази недобра власт и да създадат една по-добра власт, същинска и перспективна власт. Много малко се мислеше за България и българския народ, политическата класа най-много мислеше и обгрижваше себе си.
Дано се появи индивидът, който да даде вероятност на българския народ и той самият да остане в историята. Много политици мислят, че като са снимани по малкия екран ще бъдат запомнени. Те могат да бъдат запомнени само и единствено в словото, а словото няма да запомни актуалните политици. Единствено и единствено в словото, по този начин както огромна част от българските политици преди 9 септември бяха запомнени във превъзходната книга на Симеон Радев „ Строители на модерна България ”.
Гражданската опозиция
Българите ставаме все по-лениви и повода е в голямата отмалялост от това, че непрестанно сме лъгани през последните 30 години. Това изтощи нашата съпротивителна сила. Единственият излаз да бъдат озаптени олигарсите e гражданското общество. Опитах се да напиша книгата „ Орлов мост ” и тя е за огромните събития, които споходиха София преди години. За жал, тогава гражданското общество не се реализира по няколко аргументи.
Първата е, че протестиращите не съумяха да излъчат хайлайф, да излъчат тези 100-150 души, които ние да припознаем като идващите политици. Тези 100-150 индивида – почтени, млади, интелигентни, копнеещи да дадат нещо за България.
Втората е, че олигарсите и политическата класа заплатиха и разединиха хората още веднъж на неприятни и положителни, наши и ваши, на червени и сини. Успяха да ги опълчват между тях. Колкото повече изкуствено разделяме народа, той ще бъде обезсилен и тази сила на общността ще бъде отнета, ще бъде смита. В това отношение извънредно значимо е да се реализира единно гражданско общество. Тук има и един необикновен нарцисизъм, характерен за българина. Той е талантлив, когато би трябвало да взема решение личните си проблеми, само че в общественост той не може да живее, да съществува и да работи.
Когато един българин отиде в Америка, в Германия, той става необикновен. В България не съумяваме да съществуваме като колектив. Когато стачкуват медицинските сестри, учителите не се интересуват. Когато стачкуват учителите, медицинските сестри не се интересуват. Когато стачкуват учителите и медицинските сестри, служащите в индустрията не се интересуват. Няма го това развито възприятие на общественост, на това, че всички сме един народ и би трябвало да реализираме дружно задачите си. Невъзможно е тези цели, тази бъдещност да бъде реализирана единствено от политическата класа, нито единствено от хората, които са ръководени.
Писал съм както исторически, по този начин и модерни романи. Трилогия „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, по която беше сниман сериалът „ Дървото на живота “ стартира през 1890 година и завършва след измененията през 1990 година Това е един голям интервал от време, историческо време, национално време, психическо време
Романът ми „ Разруха “, който е на модерна тема, закупи голяма популярност и е преведен на доста места по света. В Германия най-големите медии обявиха, че са очаквали тази книга за измененията да пристигна от Чехия, Унгария, Румъния или от Германия, а тя пристигна от България.
Съвременна книга е „ Орлов мост ” и последният ми разказ „ Чудовището ”. В него описвам за множеството дребни и по-големи чудовища, които живеят във всеки един от нас. Всеки един от нас е ангел, само че в него живеят доста чудовища. Доста ужасно страшилище, което ни лишава, е старостта. В този разказ развъртвам тезата за старостта, само че не за мрънкащата напреднала възраст, а за достолепието и величието на старостта, за това по какъв начин човешкият дух може да пребори отслабването на тялото. Това в действителност е една невъзможна любовна история сред един възрастен, доста умел, зрял, доста четен, доста безсрамен публицист и една млада, прелестна и красива журналистка, която идва при него, сякаш да напише книга за него, само че повода е друга. Причината да се свържат е почтената виновност. Нещо се е случило в живота на други хора, преди тях, което ги визира и което ги принуждава и сдвоява в любовта и омразата.
Какво ни липсва?
Едно от най-страшните неща, които ни липсват е, че българите постоянно започваме изначало. Винаги българските управници считат, че всичко стартира от тях. Така е от Освобождението, по този начин е след 9 септември 1944 година, по този начин за жал стана и след 10 ноември 1989 година Това основава една прекъснатост на националната ни история, една прекъснатост, която е ужасяваща и понижава вътрешната сила за опозиция на българския народ. Дори когато човек написа за съвременността тези чисто модерни романи стават исторически когато преминат 30-40-50 години. Въпросът е да останат като текст. /БГНЕС
——————-
Владимир Зарев е живият класик на актуалната българска литература, публицист от европейски сан. Написал е над 18 книги, сред които трилогията „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, паметния разказ „ Разруха “, романите „ Лето 1850 “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Орлов мост ” и други Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава изявленията и разгласява стотици мнения по настоящи тематики от публичния живот. През 2013 година излиза ТВ сериал „ Дървото на живота “, екранизация по романа му „ Битието “. Негови произведения са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „ Разруха “ става бестселър в Германия и Съединени американски щати. Владимир Зарев е наследник на известния историк и книжовен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и брачен партньор на поетесата Мирела Иванова, която е и драматург в Народния спектакъл „ Иван Вазов ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ