Отвлеченият самолет от Беларус: има ли други подобни скандали?
Европейският съюз постанова нови тежки наказания на Беларус в отговор на насилственото приземяване на аероплан на " Райънеър ". На 23 май машината, изпълняваща полет от Атина за Вилнюс, трябваше наложително да кацне в Минск. На борда му се намираше журналистът Роман Протасевич - отстъпник и критик на режима на Лукашенко.
Официалната версия на управляващите в Беларус е, че самолетът е партерен, тъй като е имало бомбена опасност, обвързвана с “Хамас”. Международната общественост не приема тази версия. Политици и наблюдаващи дефинираха държанието на Минск като невиждано. Експертът по интернационално въздушно право Елмар Гимула е склонен с тях. “Случаят в действителност е невиждан, тъй като очевидно става въпрос за държавно проведено отвличане”, споделя той пред “Тагесшау”.
Случаят с Ево Моралес
Според Елмар Гимула паралели със случая от 2013 година, когато президентът на Боливия Ево Моралес беше заставен да се приземи във Виена, са единствено повърхностни. Информацията за тогавашния случай е нищожна. Това, което се знае, е, че самолетът, с който пътуваше Моралес, се приземи в австрийската столица за презареждане с гориво, откакто Португалия, Испания, Франция и още няколко други европейски страни затвориха въздушното си пространство за него. Причина бяха съмненията, че с него пътува Едуард Сноудън. След като със съдействието на Моралес машината беше претърсена от чиновници на американските секрети служби, боливийският президент продължи по пътя си.
“Чисто правно това са напълно разнообразни неща”, изяснява Гимула. “Държавните полети не се употребяват със същите привилегии като гражданските. Те са изцяло подвластни от експлицитни разрешителни от страните, над които прелитат”, добавя още той и изяснява, че тези разрешителни могат да бъдат издавани, само че и отменяни. “Дали това ще бъде направено и ще се рискува спор със съответната страна е политически въпрос. Но чисто правно дейностите тогава бяха законни. За разлика от сегашния случай, в който е нарушена Чикагската конвенция”.
Нарушено ли е интернационалното право?
В Конвенцията за интернационално гражданско въздухоплаване вземат участие 193 страни, включително и Беларус. Елмар Гимула, който по специалност е юрист, я дефинира като “правната основа на интернационалното гражданско въздухоплаване”. Доколко е нарушена конвенцията? “Споразумението категорично гласи, че във въздушното пространство на страните членки може да се лети свободно”, изяснява Гимула. “Но съществува и правилото, че всяка страна, над която се прелита, има право да изиска кацане. Изискванията за това не са посочени. Беларус евентуално в този момент ще се позове точно на това право”. Но от юридическа позиция конвенцията би трябвало да бъде обсъждана в целокупност. Нейната цел е да подсигурява сигурен въздушен превоз. “Ако една страна употребява военна мощ, с цел да принуди аероплан да кацне, това сигурно не усилва сигурността”, безапелационен е немският правист и авиационен специалист.
Той не приема аргумента на беларуските управляващи, че приземяването е предизвикано от заплаха от терористична офанзива. “Дори в действителност да съществуваше такава заплаха, едно приземяване във Вилнюс щеше да е доста по-сигурно”, счита той. “Самолетът беше покрай литовската граница и щеше да напусне беларуското въздушно пространство след минути”. Обръщането на самолета и ескортирането му до Минск единствено е нараснало заплахата за пасажерите, в случай че такава въобще е съществувала. Можел ли е водачът да не се съобрази? “Ако до него не е имало боен аероплан, евентуално е можел да се възползва от правото си да вземе дефинитивно решение и да се приземи във Вилнюс”, дава отговор Гимула. Но той очевидно не е имал различен избор и е трябвало да се подчини, с цел да предотврати по-лошо развиване.
Какви ще са правните и политически последствия за Лукашенко?
На срещата на върха водачите на Европейски Съюз взеха решение да не позволяват прелитането през въздушното си пространство на самолети на беларуски самолетни компании. Европейските самолетни компании пък бяха призовани да заобикалят беларуското въздушно пространство. Според Гимула, сходни решения са противоречиви от позиция на интернационалното право. “Всъщност това могат да вършат единствено страни, които са директно наранени от спора. Например Полша, където самолетът е регистриран, или Ирландия, тъй като там е централата на " Райънеър ". Но тежи също и аргументът, че не е изключено това да се случи и на някоя друга страна. Полша и Ирландия имат право да стартират наказателни производства против Лукашенко, счита Гимула. “Беларус взе участие и в още две интернационалните съглашения: това против отвличането на самолети и съглашението против противозаконни дейности на борда на въздухоплавателно средство”, изяснява юристът. Според него, в сегашния случай последното е нарушено, тъй като в него категорично се споделя, че подписалите го нямат право “неправомерно и умишлено да дават погрешна информация, като по този метод заплашват сигурността на въздухоплавателно средство”.
Официалната версия на управляващите в Беларус е, че самолетът е партерен, тъй като е имало бомбена опасност, обвързвана с “Хамас”. Международната общественост не приема тази версия. Политици и наблюдаващи дефинираха държанието на Минск като невиждано. Експертът по интернационално въздушно право Елмар Гимула е склонен с тях. “Случаят в действителност е невиждан, тъй като очевидно става въпрос за държавно проведено отвличане”, споделя той пред “Тагесшау”.
Случаят с Ево Моралес
Според Елмар Гимула паралели със случая от 2013 година, когато президентът на Боливия Ево Моралес беше заставен да се приземи във Виена, са единствено повърхностни. Информацията за тогавашния случай е нищожна. Това, което се знае, е, че самолетът, с който пътуваше Моралес, се приземи в австрийската столица за презареждане с гориво, откакто Португалия, Испания, Франция и още няколко други европейски страни затвориха въздушното си пространство за него. Причина бяха съмненията, че с него пътува Едуард Сноудън. След като със съдействието на Моралес машината беше претърсена от чиновници на американските секрети служби, боливийският президент продължи по пътя си.
“Чисто правно това са напълно разнообразни неща”, изяснява Гимула. “Държавните полети не се употребяват със същите привилегии като гражданските. Те са изцяло подвластни от експлицитни разрешителни от страните, над които прелитат”, добавя още той и изяснява, че тези разрешителни могат да бъдат издавани, само че и отменяни. “Дали това ще бъде направено и ще се рискува спор със съответната страна е политически въпрос. Но чисто правно дейностите тогава бяха законни. За разлика от сегашния случай, в който е нарушена Чикагската конвенция”.
Нарушено ли е интернационалното право?
В Конвенцията за интернационално гражданско въздухоплаване вземат участие 193 страни, включително и Беларус. Елмар Гимула, който по специалност е юрист, я дефинира като “правната основа на интернационалното гражданско въздухоплаване”. Доколко е нарушена конвенцията? “Споразумението категорично гласи, че във въздушното пространство на страните членки може да се лети свободно”, изяснява Гимула. “Но съществува и правилото, че всяка страна, над която се прелита, има право да изиска кацане. Изискванията за това не са посочени. Беларус евентуално в този момент ще се позове точно на това право”. Но от юридическа позиция конвенцията би трябвало да бъде обсъждана в целокупност. Нейната цел е да подсигурява сигурен въздушен превоз. “Ако една страна употребява военна мощ, с цел да принуди аероплан да кацне, това сигурно не усилва сигурността”, безапелационен е немският правист и авиационен специалист.
Той не приема аргумента на беларуските управляващи, че приземяването е предизвикано от заплаха от терористична офанзива. “Дори в действителност да съществуваше такава заплаха, едно приземяване във Вилнюс щеше да е доста по-сигурно”, счита той. “Самолетът беше покрай литовската граница и щеше да напусне беларуското въздушно пространство след минути”. Обръщането на самолета и ескортирането му до Минск единствено е нараснало заплахата за пасажерите, в случай че такава въобще е съществувала. Можел ли е водачът да не се съобрази? “Ако до него не е имало боен аероплан, евентуално е можел да се възползва от правото си да вземе дефинитивно решение и да се приземи във Вилнюс”, дава отговор Гимула. Но той очевидно не е имал различен избор и е трябвало да се подчини, с цел да предотврати по-лошо развиване.
Какви ще са правните и политически последствия за Лукашенко?
На срещата на върха водачите на Европейски Съюз взеха решение да не позволяват прелитането през въздушното си пространство на самолети на беларуски самолетни компании. Европейските самолетни компании пък бяха призовани да заобикалят беларуското въздушно пространство. Според Гимула, сходни решения са противоречиви от позиция на интернационалното право. “Всъщност това могат да вършат единствено страни, които са директно наранени от спора. Например Полша, където самолетът е регистриран, или Ирландия, тъй като там е централата на " Райънеър ". Но тежи също и аргументът, че не е изключено това да се случи и на някоя друга страна. Полша и Ирландия имат право да стартират наказателни производства против Лукашенко, счита Гимула. “Беларус взе участие и в още две интернационалните съглашения: това против отвличането на самолети и съглашението против противозаконни дейности на борда на въздухоплавателно средство”, изяснява юристът. Според него, в сегашния случай последното е нарушено, тъй като в него категорично се споделя, че подписалите го нямат право “неправомерно и умишлено да дават погрешна информация, като по този метод заплашват сигурността на въздухоплавателно средство”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ