Моралният сблъсък на ЕС с мигрантите и проблемът с Анкара
Европейският съюз (EС) към момента има кошмари за неприятно управлявания безпорядък от притока на мигранти и бежанци през 2015 година Тогава всички видяхме ужасите на мъртви деца, маси от нерегистрирани хора, които се скитат по пътищата, политически разделения и забележителен подтик на извънредно десния популизъм на Стария континент.
Така стартира анализът на Стивън Ерлангър за авторитетното американско издание The New York Times, отдаден на мигрантската рецесия по турско-гръцката граница, която заплашва да се трансформира в тежка филантропична обстановка за бягащите към Обетованата земя Европа.
Вестникът напомня обещанието на Турция - да остави стотици хиляди да изоставен рамките ѝ, като спомогне за съживяването на тези страхове. Авторът на коментара акцентира, че Европейски Съюз не употребява рационално времето, изплатено от 2016 година насам, когато подписа договорка с Анкара за настаняване на мигранти и бежанци; за основаване на съгласувана политика за миграция и леговище.
" Така Брюксел за следващ път се озова в компликация, пробвайки се да стъпи сред две страни членки на НАТО - Турция и Гърция. Едната се пробва да прокара бежанци напред, а другата се пробва да ги защищити. Няма подозрение, че Европа, отвън Гърция, не желае нито мигрантите, нито друга рецесия. Лидерите на Европейския съюз направиха това задоволително ясно тази седмица, когато пътуваха до Гърция, с цел да проявят взаимност с от време на време грубите гръцки старания от новото дясноцентристко държавно управление ", отбелязва The New York Times.
За Европейския съюз това е неуместен честен конфликт с изповядваните от Общността полезности за отбрана правата на индивида, самостоятелното достолепие и правото да се търси леговище, според интернационалните закони.
Но това е и надълбоко политически проблем, поради метода, по който популистите от Виктор Орбан в Унгария до Матео Салвини в Италия и партията " Алтернатива за Германия " се възползват от хаоса на 2015 година и от притока на повече от милион души, най-вече мюсюлмани. Защото таман популистите дадоха обещание мощно да пазят европейските и националните граници и еднаквост.
Тогава поражда казусът с президента Реджеп Тайип Ердоган, който сътвори доста от личните си компликации. Но самият той, най-вече самичък, се зае и с проблемите, които европейците избраха да пренебрегват.
Манипулациите на Ердоган по отношение на помощта му за мигрантската рецесия в това време направиха доста за отчуждаването на евентуалните му съдружници. Той се опита да употребява връзките си с Русия против Европа и Съединени американски щати даже когато се е сблъсквал с съветските войски и пълномощници както в Сирия, по този начин и в Либия.
Ердоган се обърна и за помощ в отбраната на Идлиб, с цел да се предотврати нахлуването на още един милион бежанци в Турция, като в това време се " въоръжава с мигранти и бежанци, които сега приютява против Европа ".
The New York Times припомня, че въпреки всичко Турция е основен член на НАТО. И по всяка възможност това води до попречване на кръвопролитие в сирийската провинция. Така че алтернативата пред Европа и НАТО е комплицирана: по едно и също време да поддържа Ердоган, пробвайки се да го върне назад против Москва, като в това време да направи действия към ограничението на шантажа във връзка с миграцията, който Анкара реализира сега.
Срещата Путин-Ердоган: Какво ще стане?
Превод на, със съкращения
Така стартира анализът на Стивън Ерлангър за авторитетното американско издание The New York Times, отдаден на мигрантската рецесия по турско-гръцката граница, която заплашва да се трансформира в тежка филантропична обстановка за бягащите към Обетованата земя Европа.
Вестникът напомня обещанието на Турция - да остави стотици хиляди да изоставен рамките ѝ, като спомогне за съживяването на тези страхове. Авторът на коментара акцентира, че Европейски Съюз не употребява рационално времето, изплатено от 2016 година насам, когато подписа договорка с Анкара за настаняване на мигранти и бежанци; за основаване на съгласувана политика за миграция и леговище.
" Така Брюксел за следващ път се озова в компликация, пробвайки се да стъпи сред две страни членки на НАТО - Турция и Гърция. Едната се пробва да прокара бежанци напред, а другата се пробва да ги защищити. Няма подозрение, че Европа, отвън Гърция, не желае нито мигрантите, нито друга рецесия. Лидерите на Европейския съюз направиха това задоволително ясно тази седмица, когато пътуваха до Гърция, с цел да проявят взаимност с от време на време грубите гръцки старания от новото дясноцентристко държавно управление ", отбелязва The New York Times.
За Европейския съюз това е неуместен честен конфликт с изповядваните от Общността полезности за отбрана правата на индивида, самостоятелното достолепие и правото да се търси леговище, според интернационалните закони.
Но това е и надълбоко политически проблем, поради метода, по който популистите от Виктор Орбан в Унгария до Матео Салвини в Италия и партията " Алтернатива за Германия " се възползват от хаоса на 2015 година и от притока на повече от милион души, най-вече мюсюлмани. Защото таман популистите дадоха обещание мощно да пазят европейските и националните граници и еднаквост.
Тогава поражда казусът с президента Реджеп Тайип Ердоган, който сътвори доста от личните си компликации. Но самият той, най-вече самичък, се зае и с проблемите, които европейците избраха да пренебрегват.
Манипулациите на Ердоган по отношение на помощта му за мигрантската рецесия в това време направиха доста за отчуждаването на евентуалните му съдружници. Той се опита да употребява връзките си с Русия против Европа и Съединени американски щати даже когато се е сблъсквал с съветските войски и пълномощници както в Сирия, по този начин и в Либия.
Ердоган се обърна и за помощ в отбраната на Идлиб, с цел да се предотврати нахлуването на още един милион бежанци в Турция, като в това време се " въоръжава с мигранти и бежанци, които сега приютява против Европа ".
The New York Times припомня, че въпреки всичко Турция е основен член на НАТО. И по всяка възможност това води до попречване на кръвопролитие в сирийската провинция. Така че алтернативата пред Европа и НАТО е комплицирана: по едно и също време да поддържа Ердоган, пробвайки се да го върне назад против Москва, като в това време да направи действия към ограничението на шантажа във връзка с миграцията, който Анкара реализира сега.
Срещата Путин-Ердоган: Какво ще стане?
Превод на, със съкращения
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ