Йонко Грозев: Гражданската конфискация не е универсален инструмент
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) за така наречен гражданска конфискация у нас. Един от изводите от него е, че българските конфискационни закони страдат от едни и същи недостатъци - неспособността или нежеланието на управляващите да дефинират ясни цели на закона, доста необятно приложно поле и съвсем инквизиционна процедура, която стоварва цялата тежест на доказване върху засегнатите при практическа неспособност да се защитят. Решението по делото " Йорданов и други против България " е за нарушение на права по така наречен втори конфискационен закон - Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество от 2012 година Преди това има други две. заведено от вдовицата и сина на Константин Димитров (Косьо Самоковеца), в което страната беше наказана поради нарушавания на базисни правила по отбраната на правото на благосъстоятелност при използване на прословутата глава III от социалистическия Закон за собствеността на жителите. Второто е по делото " Тодоров и други против България " от 2022г., по което страната е наказана за първия конфискационен закон от 2005 година - Закон за лишаване в интерес на страната на имущество, добито от незаконна активност. Притеснителното е, че същите недостатъци на законодателството, които са разпознати в тези три решения, участват и в настоящия антикорупционен закон, трети подред. А сега от ГЕРБ се канят да внесат план на нов закон, който е доста евентуално да повтаря същите недостатъци, доколкото точно от ГЕРБ са създатели на последните два закона и ревностни бранители на концепцията за лишаване на " нелегално добито имущество " без присъда и без доказване на каквато и да е връзка с незаконна активност, а единствено на база на сметките на комисията по конфискацията, направени по неразбираема методика. С българския арбитър в Европейски съд по правата на човека Йонко Грозев беседваме по тази и други тематики.
След третото неоправдателно решение за метода, по който се прави гражданската конфискация у нас - какви са главните проблеми от позиция на конвенцията, които тези закони основават? Проблемите, които се открояват най-ясно в досегашните три решения на Европейския съд по правата на индивида по другите закони за конфискация у нас, са неналичието на ясно дефинирана цел на законодателството, извънредно необятният обсег на приложение - доста огромен брой закононарушения и административни нарушавания, които могат да станат съображение за започване на производството, ограничавания в средствата за доказване на генезис на имуществото и дълъг интервал обратно във времето, за който се прави инспекция. Тези характерности, добавени към обръщането на доказателствената тежест, което е типично за такова законодателство, основават благоприятни условия за произвол, против което няма задоволително процедурни гаранции. В решението от предходната седмица има един абзац, в който се споделя, че по делото даже българското държавно управление не е могло да изясни какво значи " нелегално добито имущество " и в последна сметка го е свело до имущество, добито от закононарушение или избрани административни нарушавания. Какво би трябвало да значи това? Европейски съд по правата на човека рядко се занимава детайлно с задачите на едно законодателство. По тези каузи обаче - и това стартира още с делото " Димитрови против България " - има неизясненост за задачите, които се преследват, и тази неизясненост основава проблем, когато би трябвало да се преценя пропорционалността на конфискацията.
Преценката за пропорция е наложителна, тя е главният детайл в разбора на Европейски съд по правата на човека за това дали има нарушаване на правото на благосъстоятелност в подтекста на конфискация. Преценява се съществуването на баланс сред преследвания интерес и ограниченията, които са подхванати, при съблюдаване на правилото, че правата на личността могат да бъдат ограничавани единствено доколкото това е належащо за реализиране на законните цели. Но когато задачата на закона не е ясно дефинирана, е доста мъчно да се реши този баланс сред ползите на обществото, които се преследват със съответния закон, и правата и ползите на засегнатия жител, надлежно гаранциите, които съществуват на национално равнище, че този баланс е реализиран. Именно заради тази причина се постанова по тези каузи да се направи един по-детайлен разбор на задачите на закона. На базата на цялата показана информация, Европейски съд по правата на човека приема, че задачите са гонене на имущество, което е добито точно от закононарушенията, които са посочени в закона като съображение за разкриване на производството, както и административните нарушавания, които също могат да бъдат съображение за започване на едно такова конфискационно произвеждане. На тази база в следствие са оценени и пропорционалността и процедурните гаранции, които би трябвало да са налице.
В случая неяснотата във връзка с задачите идва от няколко детайла. На първо място, претекстовете, с които законът е импортиран в Народното събрание са фокусирани доста тясно върху нуждата да се направи по-ефективен режимът на конфискация в случаите, когато наказателното произвеждане не може да завърши с присъда, без значение че има доказателства за осъществено закононарушение. Тоест фокусът е доста тясно върху конфискация на имущество, което произтича от закононарушенията, посочени в закона като съображение за започване на процедурата. Впоследствие обаче самият закон употребява един по-широк термин " нелегално добито имущество ", без претекстовете или самото законодателството да обясняват каква тъкмо е тази неправомерност, която се твърди.
Реклама
На последващо място - това би следвало да е националното законодателство, през което се ползва европейската инструкция за лишаване на незаконно имущество. Само че директивата е фокусирана единствено върху имущество, добито от незаконна активност, до момента в който нашият закон борави с термина " нелегално добито имущество ". И затова Съдът на Европейски Съюз одобри, че законът не ползва директивата, без да е ясно кое е законодателството, с което българската страна извършва задължението си да приложи тази инструкция. Има ли в този подтекст съображение да бъдат упрекнати съдилищата за използването на тези закони или в този случай българският съд е " с вързани ръце " от законодателството? Проблемът никога не е в съда, в противен случай. В последните две решения Европейски съд по правата на човека категорично отбелязва, че методът на Върховния касационен съд (ВКС) е да изисква определяне от страна на комисията на връзка сред осъщественото (твърдяното) закононарушение или административно нарушаване и имуществото, чиято конфискация се търси. Европейски съд по правата на човека приема, че този метод дава нужните гаранции. Проблемът при приложението на първия закон (делото Тодорови) идва от това, че лишава известно време тази процедура на съдилищата да се откри и по редица по-ранни каузи тя не е била прецизно прилагана. По отношение на втория закон - от 2012 година (решението, което излезе сега) казусът идва от това, че законодателят категорично се опълчва на тази правосъдна процедура, изключвайки я със законодателен акт и по този начин лишава една от значителните гаранции срещу случайното използване на конфискацията. В момента се приготвя нов закон за конфискация, който ще е четвърти подред. Каква би била вашата рекомендация към законодателя на база на минусите на досегашните закони, разпознати и от Европейски съд по правата на човека, и от българските съдилища? Този въпрос е по-общ и излиза и отвън полето на решенията на Европейски съд по правата на човека досега. Очевидно всеки законодател, в това число и българският, има необятна независимост при дефинирането на законовия режим. Ако въпреки всичко изходим от решенията на Европейски съд по правата на човека, задачата на законодателството ще би трябвало да бъде по-ясно и съответно дефинирана. Разумно би било, и това към този момент е персонално мнение, обсегът на закона да се концентрира върху тези закононарушения или административни нарушавания, които са от особена значимост за решение на проблемите, които законодателят е решил, че имат потребност от такова особено законодателство. Това, което прави усещане в българското законодателство, е неговото доста необятно поле на приложение - то се задейства при голям брой незаконни сформира и други нарушавания..
Гражданската конфискация в другите страни не е повсеместен инструмент за справяне с общи проблеми на правоприлагането, а е доста тясно ориентирана към превъзмогване на съответни проблеми. Обичайно тя е фокусирана върху закононарушения, които по редица аргументи са или изключително нездравословни за публичните връзки, или има структурни проблеми при следствието и преследването им.
Възникването въобще на гражданската конфискация е реакция главно на казуса с трафика на опиати. Ако погледнем исторически развиването на този вид конфискационни закони, главната цел на това законодателство е да се преодолеят икономическите тласъци за избрана незаконна активност, каквато е трафикът на опиати. В други страни това законодателство е разширено и в посока на битка с корупцията, тъй като корупцията също е характерен проблем, която заплашва действието на самата система на правосъдие и господство на закона. Именно този строго фокусиран метод разрешава и в някаква степен оправдава разширението на пълномощията на страната през това особено конфискационно законодателство с присъщото за него превръщане на доказателствената тежест. По формулировка то се употребява в лимитирани случаи и не може да бъде повсеместен механизъм за правоприлагане. Затова и в доста страни няма сходен вид законодателство и фокусът продължава да бъде върху конфискация в наказателното произвеждане, което е общоприетият, повсеместен инструмент. Българският метод, при който разширената конфискация е превърната в повсеместен инструмент за правоприлагане е изключение, не предписание. Колко са жалбите в Европейски съд по правата на човека по конфискационните закони? Няма доста каузи, тъй като даже и по закона от 2012 година, доколкото разбирам, доста от делата на национално равнище са били спрени в очакване на решението на Съда на Европейски Съюз и след тяхното обновяване сега се гледат към момента на национално равнище.
Забавянето на тези каузи на национално равнище, оспорването пред Съда на Европейски Съюз, пред Европейски съд по правата на човека, е също индикация, че в законодателния метод има проблеми и че не може да работи дейно. Друга също доста конфликтна тематика, по която неотдавна излезе неоправдателно решение против България, е обвързвано с уреждането на правния статут на еднополови двойки. Доколкото и тук въпросът е най-вече законов - какво би трябвало да направи Народното събрание, с цел да се реши тази алтернатива по метод, който е характерен за демократична европейска страна? Парламентът ще би трябвало да се ангажира. Това не е въпрос, който може да бъде решен от съдилищата през смяна на правосъдна процедура. За разлика от предходната тематика, при която съдилищата в началото бяха намерили правилния отговор и го прилагаха дейно. По отношение на регистрацията на съжителства на еднополови двойки това няма по какъв начин да стане. Проблематиката е прекомерно сложна и не виждам по какъв начин тя би могла да се реши със правосъдна процедура. Навсякъде в Европа регистрацията на еднополовите двойки е минавала през особено законодателство, което планува режим за тези регистрации, който да уреди взаимоотношенията вътре в тази двойка и всички свързани въпроси. Законодателна наредба ще е нужна и от позиция на правото на Европейски Съюз - с оглед браковете, които са подписани в други страни на Съюза и условието за свободно напредване. А това значи ли и смяна в Конституцията поради две решения на Конституционен съд? Ако имате поради решенията, които са свързани със промяната на пола - те нямат отношение към казуса с регистрацията на еднополовите двойки. А във връзка с брака, Европейски съд по правата на човека в нито един миг не е споделил, че би трябвало да има законово позволение за подписване на цивилен брак на еднополови двойки при общите условия за брак в националното законодателство. Но в доста свои решения Съдът е подчертавал, че конвенцията изисква някаква форма на регистрация, която да даде наредба на връзките в една еднополова двойка, както и правата, които са свързани с опцията за нейната отбрана във взаимоотношения с държавата/администрацията - заместничество, обществено подкрепяне, данъчно облагане и други Така че тези двойки да могат те да живеят обикновено в обществото. Миналата седмица Комитетът на министрите към Съвета на Европа прикани България бързо да одобри законови промени, с които да вкара процедура за правно признание на смяната на пола. Възможно ли е това при актуалната ретроградна процедура на Конституционния съд и част от висшите съдии? В прочут смисъл, обстановката е парадоксална. Българските съдилища бяха развили процедура по промяна на пола, която се прилагаше обикновено и имаше значително такива решения. След тълкувателното решение на Върховен касационен съд, което беше предизвикано от решението на Конституционен съд, на тази процедура се постави край и в този момент ще се наложи казусът да бъде решен законодателно. Доколкото тълкувателното решение категорично приказва за законодателно споразумяване на въпроса, и до скоро такава процедура съществуваше, би трябвало да може да се откри рационално законодателно решение. Много пъти сте приказвал за нуждата от въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба като ефикасен вътрешен механизъм против нарушение на съществени права, което ще понижи и жалбите до Страсбург. Какво мислите за оферти модел в плана за промени в Конституцията? Проектът за промени в Конституцията не планува опция за самостоятелна тъжба, отправена от съответно лице, чийто ползи са наранени в произвеждане пред националните институции и разногласието е завършил със правосъдно решение. Това, което би отговаряло на правото на самостоятелна тъжба пред Европейски съд по правата на човека. Така, както е дефиниран планът за парламентарен текст сега, изключва опцията за следващо приемане на такава процедура пред Конституционен съд. Предвиждат се две благоприятни условия за постигане до Конституционен съд, които по-скоро се вписват във към този момент съществуващите механизми, като ги уголемяват. Едната е по линия на съдилищата - към този момент всички съдилища, пред които има висящи разногласия, ще могат да насочат преюдициални запитвания за съобразност на законодателство с Конституцията. Втората опция е жители да могат да вършат това, което до момента можеха да вършат лимитирани институции - омбудсман, Висш адвокатски съвет, и да нападат нереално конституционосъобразност на законодателство, без значение от това дали има висящо произвеждане, в което те са страни. Това разширение на достъпа до Конституционния съд е позитивно. Ние виждаме, че преюдициалните запитвания пред Съда на Европейски Съюз от националните съдилища идват най-вече от ниските равнища съдилища, което ясно демонстрира една действителна потребност от подобен механизъм. Той ще даде опция за по-активно замесване на Конституционен съд в решаването на съответни разногласия, още повече, че в случай че бъде развита тази процедура по прилика с процедурата пред Съда на Европейски Съюз в някаква степен неизбежно в преюдициалното запитване до Конституционен съд ще бъде взета поради и спецификата на делото, висящо пред запитващия съд.
Реклама
Може би въпреки всичко е добре да се аргументира от вносителите на измененията в Конституцията за какво са изключили правото на самостоятелна тъжба във типа, в който тя съществува пред Европейски съд по правата на човека. Най-вероятно аргументът за това е несъразмерната натовареност, която би основала една такава процедура и риска от претрупване на Конституционен съд. Риск, който ние прелестно знаем от практиката на Европейски съд по правата на човека. От друга страна, значително страни в Европа имат сходни механизми, които вършат допустимо разглеждането на национално равнище на доста по-голям брой тъжби. Най-ясният образец в това отношение е Конституционният съд на Германия.
Това би довело до ограничение на нуждата от намеса на Европейски съд по правата на човека, и в сегашния климат с от ден на ден гласове за предоставяне на приоритет, за засилаване на националната правна система, може би основаването на подобен механизъм за самостоятелна конституционна тъжба заслужава да бъде премислен и разискван по-задълбочено.
Свързани публикации ГЕРБ готви четвърти закон за конфискация, а Съдът в Страсбург отново ни осъди поради предходния 26 септември 2023, 15:46 Коментар | Опашката КПКОНПИ мъчно се къса 25 август 2023, 11:28 Ще конфискуваме или ще почерпиш 20 август 2023, 17:27 Йонко Грозев: Делата против Русия в Страсбург ще продължат и след изгонването й от съда 1 ноември 2022, 11:15 КПКОНПИ е употребена за политически и стопански рекет, само че не и за основаване на правдивост в обществото 23 юни 2022, 00:00 Как ръководещите изпуснаха да оглавят КПКОНПИ 16 юни 2022, 16:18
След третото неоправдателно решение за метода, по който се прави гражданската конфискация у нас - какви са главните проблеми от позиция на конвенцията, които тези закони основават? Проблемите, които се открояват най-ясно в досегашните три решения на Европейския съд по правата на индивида по другите закони за конфискация у нас, са неналичието на ясно дефинирана цел на законодателството, извънредно необятният обсег на приложение - доста огромен брой закононарушения и административни нарушавания, които могат да станат съображение за започване на производството, ограничавания в средствата за доказване на генезис на имуществото и дълъг интервал обратно във времето, за който се прави инспекция. Тези характерности, добавени към обръщането на доказателствената тежест, което е типично за такова законодателство, основават благоприятни условия за произвол, против което няма задоволително процедурни гаранции. В решението от предходната седмица има един абзац, в който се споделя, че по делото даже българското държавно управление не е могло да изясни какво значи " нелегално добито имущество " и в последна сметка го е свело до имущество, добито от закононарушение или избрани административни нарушавания. Какво би трябвало да значи това? Европейски съд по правата на човека рядко се занимава детайлно с задачите на едно законодателство. По тези каузи обаче - и това стартира още с делото " Димитрови против България " - има неизясненост за задачите, които се преследват, и тази неизясненост основава проблем, когато би трябвало да се преценя пропорционалността на конфискацията.
Преценката за пропорция е наложителна, тя е главният детайл в разбора на Европейски съд по правата на човека за това дали има нарушаване на правото на благосъстоятелност в подтекста на конфискация. Преценява се съществуването на баланс сред преследвания интерес и ограниченията, които са подхванати, при съблюдаване на правилото, че правата на личността могат да бъдат ограничавани единствено доколкото това е належащо за реализиране на законните цели. Но когато задачата на закона не е ясно дефинирана, е доста мъчно да се реши този баланс сред ползите на обществото, които се преследват със съответния закон, и правата и ползите на засегнатия жител, надлежно гаранциите, които съществуват на национално равнище, че този баланс е реализиран. Именно заради тази причина се постанова по тези каузи да се направи един по-детайлен разбор на задачите на закона. На базата на цялата показана информация, Европейски съд по правата на човека приема, че задачите са гонене на имущество, което е добито точно от закононарушенията, които са посочени в закона като съображение за разкриване на производството, както и административните нарушавания, които също могат да бъдат съображение за започване на едно такова конфискационно произвеждане. На тази база в следствие са оценени и пропорционалността и процедурните гаранции, които би трябвало да са налице.
В случая неяснотата във връзка с задачите идва от няколко детайла. На първо място, претекстовете, с които законът е импортиран в Народното събрание са фокусирани доста тясно върху нуждата да се направи по-ефективен режимът на конфискация в случаите, когато наказателното произвеждане не може да завърши с присъда, без значение че има доказателства за осъществено закононарушение. Тоест фокусът е доста тясно върху конфискация на имущество, което произтича от закононарушенията, посочени в закона като съображение за започване на процедурата. Впоследствие обаче самият закон употребява един по-широк термин " нелегално добито имущество ", без претекстовете или самото законодателството да обясняват каква тъкмо е тази неправомерност, която се твърди.
Реклама
На последващо място - това би следвало да е националното законодателство, през което се ползва европейската инструкция за лишаване на незаконно имущество. Само че директивата е фокусирана единствено върху имущество, добито от незаконна активност, до момента в който нашият закон борави с термина " нелегално добито имущество ". И затова Съдът на Европейски Съюз одобри, че законът не ползва директивата, без да е ясно кое е законодателството, с което българската страна извършва задължението си да приложи тази инструкция. Има ли в този подтекст съображение да бъдат упрекнати съдилищата за използването на тези закони или в този случай българският съд е " с вързани ръце " от законодателството? Проблемът никога не е в съда, в противен случай. В последните две решения Европейски съд по правата на човека категорично отбелязва, че методът на Върховния касационен съд (ВКС) е да изисква определяне от страна на комисията на връзка сред осъщественото (твърдяното) закононарушение или административно нарушаване и имуществото, чиято конфискация се търси. Европейски съд по правата на човека приема, че този метод дава нужните гаранции. Проблемът при приложението на първия закон (делото Тодорови) идва от това, че лишава известно време тази процедура на съдилищата да се откри и по редица по-ранни каузи тя не е била прецизно прилагана. По отношение на втория закон - от 2012 година (решението, което излезе сега) казусът идва от това, че законодателят категорично се опълчва на тази правосъдна процедура, изключвайки я със законодателен акт и по този начин лишава една от значителните гаранции срещу случайното използване на конфискацията. В момента се приготвя нов закон за конфискация, който ще е четвърти подред. Каква би била вашата рекомендация към законодателя на база на минусите на досегашните закони, разпознати и от Европейски съд по правата на човека, и от българските съдилища? Този въпрос е по-общ и излиза и отвън полето на решенията на Европейски съд по правата на човека досега. Очевидно всеки законодател, в това число и българският, има необятна независимост при дефинирането на законовия режим. Ако въпреки всичко изходим от решенията на Европейски съд по правата на човека, задачата на законодателството ще би трябвало да бъде по-ясно и съответно дефинирана. Разумно би било, и това към този момент е персонално мнение, обсегът на закона да се концентрира върху тези закононарушения или административни нарушавания, които са от особена значимост за решение на проблемите, които законодателят е решил, че имат потребност от такова особено законодателство. Това, което прави усещане в българското законодателство, е неговото доста необятно поле на приложение - то се задейства при голям брой незаконни сформира и други нарушавания..
Гражданската конфискация в другите страни не е повсеместен инструмент за справяне с общи проблеми на правоприлагането, а е доста тясно ориентирана към превъзмогване на съответни проблеми. Обичайно тя е фокусирана върху закононарушения, които по редица аргументи са или изключително нездравословни за публичните връзки, или има структурни проблеми при следствието и преследването им.
Възникването въобще на гражданската конфискация е реакция главно на казуса с трафика на опиати. Ако погледнем исторически развиването на този вид конфискационни закони, главната цел на това законодателство е да се преодолеят икономическите тласъци за избрана незаконна активност, каквато е трафикът на опиати. В други страни това законодателство е разширено и в посока на битка с корупцията, тъй като корупцията също е характерен проблем, която заплашва действието на самата система на правосъдие и господство на закона. Именно този строго фокусиран метод разрешава и в някаква степен оправдава разширението на пълномощията на страната през това особено конфискационно законодателство с присъщото за него превръщане на доказателствената тежест. По формулировка то се употребява в лимитирани случаи и не може да бъде повсеместен механизъм за правоприлагане. Затова и в доста страни няма сходен вид законодателство и фокусът продължава да бъде върху конфискация в наказателното произвеждане, което е общоприетият, повсеместен инструмент. Българският метод, при който разширената конфискация е превърната в повсеместен инструмент за правоприлагане е изключение, не предписание. Колко са жалбите в Европейски съд по правата на човека по конфискационните закони? Няма доста каузи, тъй като даже и по закона от 2012 година, доколкото разбирам, доста от делата на национално равнище са били спрени в очакване на решението на Съда на Европейски Съюз и след тяхното обновяване сега се гледат към момента на национално равнище.
Забавянето на тези каузи на национално равнище, оспорването пред Съда на Европейски Съюз, пред Европейски съд по правата на човека, е също индикация, че в законодателния метод има проблеми и че не може да работи дейно. Друга също доста конфликтна тематика, по която неотдавна излезе неоправдателно решение против България, е обвързвано с уреждането на правния статут на еднополови двойки. Доколкото и тук въпросът е най-вече законов - какво би трябвало да направи Народното събрание, с цел да се реши тази алтернатива по метод, който е характерен за демократична европейска страна? Парламентът ще би трябвало да се ангажира. Това не е въпрос, който може да бъде решен от съдилищата през смяна на правосъдна процедура. За разлика от предходната тематика, при която съдилищата в началото бяха намерили правилния отговор и го прилагаха дейно. По отношение на регистрацията на съжителства на еднополови двойки това няма по какъв начин да стане. Проблематиката е прекомерно сложна и не виждам по какъв начин тя би могла да се реши със правосъдна процедура. Навсякъде в Европа регистрацията на еднополовите двойки е минавала през особено законодателство, което планува режим за тези регистрации, който да уреди взаимоотношенията вътре в тази двойка и всички свързани въпроси. Законодателна наредба ще е нужна и от позиция на правото на Европейски Съюз - с оглед браковете, които са подписани в други страни на Съюза и условието за свободно напредване. А това значи ли и смяна в Конституцията поради две решения на Конституционен съд? Ако имате поради решенията, които са свързани със промяната на пола - те нямат отношение към казуса с регистрацията на еднополовите двойки. А във връзка с брака, Европейски съд по правата на човека в нито един миг не е споделил, че би трябвало да има законово позволение за подписване на цивилен брак на еднополови двойки при общите условия за брак в националното законодателство. Но в доста свои решения Съдът е подчертавал, че конвенцията изисква някаква форма на регистрация, която да даде наредба на връзките в една еднополова двойка, както и правата, които са свързани с опцията за нейната отбрана във взаимоотношения с държавата/администрацията - заместничество, обществено подкрепяне, данъчно облагане и други Така че тези двойки да могат те да живеят обикновено в обществото. Миналата седмица Комитетът на министрите към Съвета на Европа прикани България бързо да одобри законови промени, с които да вкара процедура за правно признание на смяната на пола. Възможно ли е това при актуалната ретроградна процедура на Конституционния съд и част от висшите съдии? В прочут смисъл, обстановката е парадоксална. Българските съдилища бяха развили процедура по промяна на пола, която се прилагаше обикновено и имаше значително такива решения. След тълкувателното решение на Върховен касационен съд, което беше предизвикано от решението на Конституционен съд, на тази процедура се постави край и в този момент ще се наложи казусът да бъде решен законодателно. Доколкото тълкувателното решение категорично приказва за законодателно споразумяване на въпроса, и до скоро такава процедура съществуваше, би трябвало да може да се откри рационално законодателно решение. Много пъти сте приказвал за нуждата от въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба като ефикасен вътрешен механизъм против нарушение на съществени права, което ще понижи и жалбите до Страсбург. Какво мислите за оферти модел в плана за промени в Конституцията? Проектът за промени в Конституцията не планува опция за самостоятелна тъжба, отправена от съответно лице, чийто ползи са наранени в произвеждане пред националните институции и разногласието е завършил със правосъдно решение. Това, което би отговаряло на правото на самостоятелна тъжба пред Европейски съд по правата на човека. Така, както е дефиниран планът за парламентарен текст сега, изключва опцията за следващо приемане на такава процедура пред Конституционен съд. Предвиждат се две благоприятни условия за постигане до Конституционен съд, които по-скоро се вписват във към този момент съществуващите механизми, като ги уголемяват. Едната е по линия на съдилищата - към този момент всички съдилища, пред които има висящи разногласия, ще могат да насочат преюдициални запитвания за съобразност на законодателство с Конституцията. Втората опция е жители да могат да вършат това, което до момента можеха да вършат лимитирани институции - омбудсман, Висш адвокатски съвет, и да нападат нереално конституционосъобразност на законодателство, без значение от това дали има висящо произвеждане, в което те са страни. Това разширение на достъпа до Конституционния съд е позитивно. Ние виждаме, че преюдициалните запитвания пред Съда на Европейски Съюз от националните съдилища идват най-вече от ниските равнища съдилища, което ясно демонстрира една действителна потребност от подобен механизъм. Той ще даде опция за по-активно замесване на Конституционен съд в решаването на съответни разногласия, още повече, че в случай че бъде развита тази процедура по прилика с процедурата пред Съда на Европейски Съюз в някаква степен неизбежно в преюдициалното запитване до Конституционен съд ще бъде взета поради и спецификата на делото, висящо пред запитващия съд.
Реклама
Може би въпреки всичко е добре да се аргументира от вносителите на измененията в Конституцията за какво са изключили правото на самостоятелна тъжба във типа, в който тя съществува пред Европейски съд по правата на човека. Най-вероятно аргументът за това е несъразмерната натовареност, която би основала една такава процедура и риска от претрупване на Конституционен съд. Риск, който ние прелестно знаем от практиката на Европейски съд по правата на човека. От друга страна, значително страни в Европа имат сходни механизми, които вършат допустимо разглеждането на национално равнище на доста по-голям брой тъжби. Най-ясният образец в това отношение е Конституционният съд на Германия.
Това би довело до ограничение на нуждата от намеса на Европейски съд по правата на човека, и в сегашния климат с от ден на ден гласове за предоставяне на приоритет, за засилаване на националната правна система, може би основаването на подобен механизъм за самостоятелна конституционна тъжба заслужава да бъде премислен и разискван по-задълбочено.
Свързани публикации ГЕРБ готви четвърти закон за конфискация, а Съдът в Страсбург отново ни осъди поради предходния 26 септември 2023, 15:46 Коментар | Опашката КПКОНПИ мъчно се къса 25 август 2023, 11:28 Ще конфискуваме или ще почерпиш 20 август 2023, 17:27 Йонко Грозев: Делата против Русия в Страсбург ще продължат и след изгонването й от съда 1 ноември 2022, 11:15 КПКОНПИ е употребена за политически и стопански рекет, само че не и за основаване на правдивост в обществото 23 юни 2022, 00:00 Как ръководещите изпуснаха да оглавят КПКОНПИ 16 юни 2022, 16:18
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ