Д-р Даниел Павлов, БАБХ: Заради АЧС дивите свине у нас намаляха с 50% - Икономика
Европейският орган за сигурност на храните (ЕОБХ) организира за трета година огромна акция измежду европейските фермери в 18 страни за повишение на осведомеността по отношение на африканската чума по свинете (АЧС). За смисъла и провокациите в битката със болестта беседваме с доктор Даниел Павлов , специалист от Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) - сътрудник на акцията.
Д-р Павлов, какво съставлява африканската чума по свинете и рискова ли е тя за хората?
Африканската чума по свинете е изключително рисково заразно вирусно заболяване, което визира домашната и дивата свиня, само че е без риск за здравето на индивида. През последните години заболяването се трансформира в забележителна опасност за бранша свиневъдство, а популацията от диви прасета в България бележи спад с до 50%. Болестта докара до големи загуби и фрапантни социално-икономически последствия. Все още няма ефикасна ваксина, което освен въздейства отрицателно върху здравето на животните и хуманното отношение към тях, само че и оказва нездравословно влияние върху биологичното многообразие и поминъка на земеделските стопани.
Каква е обстановката със болестта у нас и за какво то е стопански значимо за страната ни?
От възникването на заболяването през 2018 година се засегнаха всички райони на страната при диви прасета, като понастоящем АЧС се популяризира на местата с по-висока плътност на дивата популация. През последната година, в резултат на вярната тактика за битка със болестта, има забележим спад в разпространяването му, включително в установените огнища при домашни свине. Така след пика през 2019 година и началото на 2020 година, когато бяха наранени и огромен брой индустриални ферми в страната, през 2021 година и 2022 година огнища има най-вече в задни дворове, като през тази година те са единствено две и са регистрирани през януари. Трябва да се означи обаче, че зимният и летният сезон са извънредно сериозни във връзка с риска за домашните стопанства. Изобщо съществуването на вирус в околната среда (каквито са събитията, поради разпространяването му към момента при дивите прасета) е константна опасност и за свиневъдния бранш.
Свиневъдството у нас е сносно развито, като задоволява както националните потребности и има опция за експорт в границите на Европейски Съюз и трети страни. Когато се записва огнище на африканска чума по свинете, страната ни попада в зони с рестрикции според законодателството на Съюза, при които опцията от търговия с свине и артикули от тях е лимитирана, даже от избрани територии - неразрешена, което води до директни и косвени загуби.
Кои са най-важните стъпки в битката с АЧС в България?
Най-важна в битката с АЧС е съдействието сред всички заинтригувани страни – държавните институции, виновни за здравето на животните и опазването на околната среда, представителите на свиневъдния бранш, неправителствените организации, ловците, българските жители и други Поради липса на ваксина против заболяването, следва да се разчита на други ограничения за предварителна защита. Най-ефективната е биосигурността, към която следва да са ориентирани и напъните на всички стопани, оглеждащи прасета – както екстензивно, по този начин и в огромни свинекомплекси. Тя съставлява комплекс от „ бариери “, които в композиция между тях понижават рисковете от нахлуване (а и от следващо разпространение) в стопанството.
Как фермерите и ловците могат да допринесат за предварителната защита и битката със болестта
Правилното използване и съблюдаване на националното и европейското законодателство, осъществяването на процедурите за биосигурност са основен фактор при предварителната защита и битката с заболяването АЧС.
Съблюдаването на дребни, само че значими стъпки може да се окаже основно за предпазването на едно стопанство:
- промяна на облекла и обувки преди влизане при свинете;
- измиване и дезинфекция;
- ограничение на контакта с диви свине;
- изхранване с фураж, който е прокиснал задоволително време, с цел да е безвреден за свинете.
В допълнение на основните аспекти, свързани с домашните прасета, ловците следва да съблюдават следните минимални условия:
- измиване и дезинфекциране на обувки, облекло, транспортни средства, уреди и машини на обособените за задачата места;
- да не се изхвърлят останки от храна и боклуци в околната среда;
- вярно предпазване на труповете на диви прасета след отстрел до излизане на резултатите за АЧС и трихинелоза;
- заличаване на месото от диви прасета с позитивен резултат;
- след престояване в горски или в аграрни територии, да се ограничи достъпът до домашни прасета най-малко 48 часа.
Разкажете повече за партньорството на БАБХ в акцията на ЕОБХ за битка с АЧС?
Българската организация по сигурност на храните, в частност дирекция „ Здравеопазване и хуманно отношение “, е способният орган, който сполучливо ползва и извършва тактиката на Европейски Съюз и националната тактика за битка с заболяването африканска чума по свинете (АЧС). Работим със своите сътрудници, представители на промишлеността и специалисти, с цел да подкрепим напъните за попречване и надзор на това опустошително заболяване по свинете. БАБХ има директно отношение, в това число посредством регионалните си дирекции, в ликвидирането на огнищата на АЧС и ограничението на заболяването, като организира регулярен контрол на домашната и дивата популация прасета, формалния надзор върху биосигурността, ветеринарния контрол в свиневъдните стопанства, придвижванията на прасета. Агенцията взе участие и в редица срещи, свързани със законодателната рамка във връзка с заболяването, включително и на равнище Европейски Съюз, както и в експертни работни групи с интернационалните организации и институции.
Кампанията „ Да спрем африканската чума по свинете “ има за цел да увеличи осведомеността на земеделските стопани, ветеринарните лекари и ловците, като даде общи знания за АЧС, които могат да бъдат споделени от националните, районните и локалните организации на практикуващите ветеринарни лекари. Кампанията има за цел също по този начин да се редуцира времето за съобщаване за болестта и да се способства за попречване на разпространяването на заболяването.
В БАБХ считаме, че е основно обществото и заинтригуваните страни да са осведомени, да знаят за заболяването, за рисковете, за стъпките, с които биха могли да предпазят стопанствата си, както и по какъв начин да не позволяват рискови дейности, които биха могли да застрашат дивата и домашната популация прасета. Всичко това може да се случи само с огромни акции по информираност и положително съдействие.
Повече информация е налична на уеб страницата на акцията:
Д-р Павлов, какво съставлява африканската чума по свинете и рискова ли е тя за хората?
Африканската чума по свинете е изключително рисково заразно вирусно заболяване, което визира домашната и дивата свиня, само че е без риск за здравето на индивида. През последните години заболяването се трансформира в забележителна опасност за бранша свиневъдство, а популацията от диви прасета в България бележи спад с до 50%. Болестта докара до големи загуби и фрапантни социално-икономически последствия. Все още няма ефикасна ваксина, което освен въздейства отрицателно върху здравето на животните и хуманното отношение към тях, само че и оказва нездравословно влияние върху биологичното многообразие и поминъка на земеделските стопани.
Каква е обстановката със болестта у нас и за какво то е стопански значимо за страната ни?
От възникването на заболяването през 2018 година се засегнаха всички райони на страната при диви прасета, като понастоящем АЧС се популяризира на местата с по-висока плътност на дивата популация. През последната година, в резултат на вярната тактика за битка със болестта, има забележим спад в разпространяването му, включително в установените огнища при домашни свине. Така след пика през 2019 година и началото на 2020 година, когато бяха наранени и огромен брой индустриални ферми в страната, през 2021 година и 2022 година огнища има най-вече в задни дворове, като през тази година те са единствено две и са регистрирани през януари. Трябва да се означи обаче, че зимният и летният сезон са извънредно сериозни във връзка с риска за домашните стопанства. Изобщо съществуването на вирус в околната среда (каквито са събитията, поради разпространяването му към момента при дивите прасета) е константна опасност и за свиневъдния бранш.
Свиневъдството у нас е сносно развито, като задоволява както националните потребности и има опция за експорт в границите на Европейски Съюз и трети страни. Когато се записва огнище на африканска чума по свинете, страната ни попада в зони с рестрикции според законодателството на Съюза, при които опцията от търговия с свине и артикули от тях е лимитирана, даже от избрани територии - неразрешена, което води до директни и косвени загуби.
Кои са най-важните стъпки в битката с АЧС в България?
Най-важна в битката с АЧС е съдействието сред всички заинтригувани страни – държавните институции, виновни за здравето на животните и опазването на околната среда, представителите на свиневъдния бранш, неправителствените организации, ловците, българските жители и други Поради липса на ваксина против заболяването, следва да се разчита на други ограничения за предварителна защита. Най-ефективната е биосигурността, към която следва да са ориентирани и напъните на всички стопани, оглеждащи прасета – както екстензивно, по този начин и в огромни свинекомплекси. Тя съставлява комплекс от „ бариери “, които в композиция между тях понижават рисковете от нахлуване (а и от следващо разпространение) в стопанството.
Как фермерите и ловците могат да допринесат за предварителната защита и битката със болестта
Правилното използване и съблюдаване на националното и европейското законодателство, осъществяването на процедурите за биосигурност са основен фактор при предварителната защита и битката с заболяването АЧС.
Съблюдаването на дребни, само че значими стъпки може да се окаже основно за предпазването на едно стопанство:
- промяна на облекла и обувки преди влизане при свинете;
- измиване и дезинфекция;
- ограничение на контакта с диви свине;
- изхранване с фураж, който е прокиснал задоволително време, с цел да е безвреден за свинете.
В допълнение на основните аспекти, свързани с домашните прасета, ловците следва да съблюдават следните минимални условия:
- измиване и дезинфекциране на обувки, облекло, транспортни средства, уреди и машини на обособените за задачата места;
- да не се изхвърлят останки от храна и боклуци в околната среда;
- вярно предпазване на труповете на диви прасета след отстрел до излизане на резултатите за АЧС и трихинелоза;
- заличаване на месото от диви прасета с позитивен резултат;
- след престояване в горски или в аграрни територии, да се ограничи достъпът до домашни прасета най-малко 48 часа.
Разкажете повече за партньорството на БАБХ в акцията на ЕОБХ за битка с АЧС?
Българската организация по сигурност на храните, в частност дирекция „ Здравеопазване и хуманно отношение “, е способният орган, който сполучливо ползва и извършва тактиката на Европейски Съюз и националната тактика за битка с заболяването африканска чума по свинете (АЧС). Работим със своите сътрудници, представители на промишлеността и специалисти, с цел да подкрепим напъните за попречване и надзор на това опустошително заболяване по свинете. БАБХ има директно отношение, в това число посредством регионалните си дирекции, в ликвидирането на огнищата на АЧС и ограничението на заболяването, като организира регулярен контрол на домашната и дивата популация прасета, формалния надзор върху биосигурността, ветеринарния контрол в свиневъдните стопанства, придвижванията на прасета. Агенцията взе участие и в редица срещи, свързани със законодателната рамка във връзка с заболяването, включително и на равнище Европейски Съюз, както и в експертни работни групи с интернационалните организации и институции.
Кампанията „ Да спрем африканската чума по свинете “ има за цел да увеличи осведомеността на земеделските стопани, ветеринарните лекари и ловците, като даде общи знания за АЧС, които могат да бъдат споделени от националните, районните и локалните организации на практикуващите ветеринарни лекари. Кампанията има за цел също по този начин да се редуцира времето за съобщаване за болестта и да се способства за попречване на разпространяването на заболяването.
В БАБХ считаме, че е основно обществото и заинтригуваните страни да са осведомени, да знаят за заболяването, за рисковете, за стъпките, с които биха могли да предпазят стопанствата си, както и по какъв начин да не позволяват рискови дейности, които биха могли да застрашат дивата и домашната популация прасета. Всичко това може да се случи само с огромни акции по информираност и положително съдействие.
Повече информация е налична на уеб страницата на акцията:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ