Защо политиците в Европа отново искат държавна намеса в бизнеса?
Европейските водачи преоткриват привлекателността на " удрянето на едно рамо " на невидимата ръка на пазара, като част от напъните за изправяне пред мощно субсидирания и подпомаган от държавното управление китайски капитализъм, написа The Wall Street Journal.
Намесата на държавните управления бе нормална процедура и оказа помощ за основаването на корпоративни първенци в десетилетията след войната, само че след намаляването на регулациите и увеличението на приватизациите през 80-те години на XX век практиката замря. Сега в Европа, която не съумява да се оправи с координираните от Пекин компании и с икономическата мощност на Съединени американски щати, от ден на ден политици стартират да пазят държавната интервенция.
Преди десетилетие европейските компании бяха на върха във всички ранглиста за най-големите в света. Днес челните места са узурпирани от Китай. И за множеството европейците повода надалеч не се крие в пазарните сили.
Дори Германия, от дълго време бранител на свободните пазари, поема по този път. В началото на февруари министърът на стопанската система Петер Алтмайер предложи първата национална икономическа тактика от Втората международна война насам. Той желае да отбрани жизненоважни промишлености от задгранични придобивания, като даже позволява страната да придобие дял в компании от сходни браншове.
" Голям поддържник съм на пазарната стопанска система, само че тази пазарна стопанска система е застрашена от дотации и протекционизъм ", споделя той.
Алтмайер показа своя проект единствено ден единствено ден преди Европейската комисия да блокира основаването на евентуален първенец - сливането на жп бизнесите на Siemens и Alstom. Двете компании, както и политическите водачите в двете страни, твърдяха, че договорката е нужна, с цел да бъде основан колос, който да може да се конкурира с държавната китайска компания. Защитниците на съглашението назоваха сливането " Airbus в железопътния свят ".
Френско-германската Airbus бе основана през 1969, с цел да конкурира Boeing и постоянно е посочена за образец какво може да реализира Европа, в случай че бизнесът и държавното управление обединят старания.Комисар Маргрет Вестагер обаче не счита по този начин. " Не би трябвало да падаме в клопката на мисленето, че по-голямото постоянно е по-добро ", счита тя. И показва, че Европа може да се пребори с провокациите посредством почтена конкуренция.
Алтмайер обаче подлага на критика метода ѝ: " Не можем да вършим решения за XXI век на база разпоредбите от XX век ".
Предходните диспути по въпроса се концентрираха върху опитите на държавните управления да основават национални първенци, които да работят на европейската сцена. Днес обаче най-големите корпорации са от Съединени американски щати и Китай. И съгласно голям брой политици разпоредбите в Европейски Съюз пречат на европейските компании да се конкурират на международната сцена.
Надигането на американски софтуерни колоси като Apple, Фейсбук, Amazon, Гугъл и доста други - за сметка на тогавашните европейски водачи като Nokia - накара европейците да приканват за основаването на " европейски Гугъл " и други сходни. Възходът на китайски компании от ранга на Huawei или най-големият снабдител на жп линии - държавната CRRC - още веднъж повдига дебата.
По сходен метод политиците в Германия поддържат и обединение сред двете най-големи банки в страната - Deutsche Bank и Commerzbank, които още не могат да се възстановят от рецесията и да се оправят с колоси като JPMorgan.
Вестагер също поддържа нова индустриална тактика, само че счита, че " визията за нашите европейски промишлености не би трябвало да бъде оформяна от най-шумните гласове ". /money.bg
Намесата на държавните управления бе нормална процедура и оказа помощ за основаването на корпоративни първенци в десетилетията след войната, само че след намаляването на регулациите и увеличението на приватизациите през 80-те години на XX век практиката замря. Сега в Европа, която не съумява да се оправи с координираните от Пекин компании и с икономическата мощност на Съединени американски щати, от ден на ден политици стартират да пазят държавната интервенция.
Преди десетилетие европейските компании бяха на върха във всички ранглиста за най-големите в света. Днес челните места са узурпирани от Китай. И за множеството европейците повода надалеч не се крие в пазарните сили.
Дори Германия, от дълго време бранител на свободните пазари, поема по този път. В началото на февруари министърът на стопанската система Петер Алтмайер предложи първата национална икономическа тактика от Втората международна война насам. Той желае да отбрани жизненоважни промишлености от задгранични придобивания, като даже позволява страната да придобие дял в компании от сходни браншове.
" Голям поддържник съм на пазарната стопанска система, само че тази пазарна стопанска система е застрашена от дотации и протекционизъм ", споделя той.
Алтмайер показа своя проект единствено ден единствено ден преди Европейската комисия да блокира основаването на евентуален първенец - сливането на жп бизнесите на Siemens и Alstom. Двете компании, както и политическите водачите в двете страни, твърдяха, че договорката е нужна, с цел да бъде основан колос, който да може да се конкурира с държавната китайска компания. Защитниците на съглашението назоваха сливането " Airbus в железопътния свят ".
Френско-германската Airbus бе основана през 1969, с цел да конкурира Boeing и постоянно е посочена за образец какво може да реализира Европа, в случай че бизнесът и държавното управление обединят старания.Комисар Маргрет Вестагер обаче не счита по този начин. " Не би трябвало да падаме в клопката на мисленето, че по-голямото постоянно е по-добро ", счита тя. И показва, че Европа може да се пребори с провокациите посредством почтена конкуренция.
Алтмайер обаче подлага на критика метода ѝ: " Не можем да вършим решения за XXI век на база разпоредбите от XX век ".
Предходните диспути по въпроса се концентрираха върху опитите на държавните управления да основават национални първенци, които да работят на европейската сцена. Днес обаче най-големите корпорации са от Съединени американски щати и Китай. И съгласно голям брой политици разпоредбите в Европейски Съюз пречат на европейските компании да се конкурират на международната сцена.
Надигането на американски софтуерни колоси като Apple, Фейсбук, Amazon, Гугъл и доста други - за сметка на тогавашните европейски водачи като Nokia - накара европейците да приканват за основаването на " европейски Гугъл " и други сходни. Възходът на китайски компании от ранга на Huawei или най-големият снабдител на жп линии - държавната CRRC - още веднъж повдига дебата.
По сходен метод политиците в Германия поддържат и обединение сред двете най-големи банки в страната - Deutsche Bank и Commerzbank, които още не могат да се възстановят от рецесията и да се оправят с колоси като JPMorgan.
Вестагер също поддържа нова индустриална тактика, само че счита, че " визията за нашите европейски промишлености не би трябвало да бъде оформяна от най-шумните гласове ". /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ