EМА, желая те!
Европейската комисия незабавно би трябвало да учреди Голяма премия за принос към хуманизма и интернационализма. Наградата следва да се връчи незабавно за заслуги на екипа, подготвил българската кандидатура за домакинство на Европейската организация по медикаментите (European Medicines Agency - EMA), по отношение на молбата на Обединеното кралство за отдръпване от Европейски Съюз.
Заслугите са несъмнени – този екип трайно усъвършенства настроението на европейските жители. Или най-малко на жителите на Холандия, Гърция, Испания, Германия, Словакия, Белгия, Румъния, Дания, Ирландия, Финландия, Франция, Малта, Италия, Португалия, Швеция, Австрия, Полша и Хърватия, които решат да видят по какъв начин България ще се конкурира с кандидатурите на техните страни. Смехът им ще е откровен, кръшен и дългогодишен – всеобща ведрина за цяло лято най-малко.
Дори и да не четеш наличието на българското предложение, всичко е ясно – по несъответстващата резолюция на сканирания документ, по кривите му страници на фотографията. Нямa място за подозрение, че предлагането е артикул на фундаментален недостиг. Липсва най-много въображение, само че зад него стоят неналичията на предпочитание да спечелим; на религия, че можем да го постигнем; че самото присъединяване в конкуренцията си коства...; липса на увереност, че оптимални старания и творчество са дължими във всяка една задача, поради личното ни достолепие, а не само поради директните изгоди. Болезнено бодящата очите липса на образен материал единствено към нашата кандидатура е разследване от предходните дефицити.
Вярно, че упоменатите 22 университета в София са си преимущество. Но българското предложение пропуща да популяризира Института за задгранични студенти, а би трябвало, тъй като във всичките тези столични университети курсовете на непознат език са изключение. Пък ние имаме толкоз решаващи други преимущества: няма друга европейска столица с толкоз необятна мрежа от неофициални специалисти по произвеждане и разпространяване на упойващи субстанции и лекарствени артикули, имаме несравними и химици, и дистрибутори (в светлия, в сивия и в тъмния сектор). Можем да обявим нощните заведения в Студентски град за денонощни офиси за предложение, тестване и консумация на пробни “медикаменти ”. Опирайки се на дълбочинните знания на един наш евродепутат в бизнеса на медийно прочут фармацевтичен необут, можем да заплашим, че в случай че не получим семейството, ще организираме посредством Европейския парламент пан-континентално следствие на лекарствения бизнес. Колко още пропуснати благоприятни условия - въпрос на въображение...
Встрани от шегата, присъединяване в интернационалните открити състезания е извънредно значимо за България, заради нуждата да компенсираме отсъствието на опит. Тази година отново имаме първенец в биатлона, само че не беше доста надалеч времето, когато нашите състезатели схванаха, че противниците бягат с кънковидна стъпка едвам когато към този момент бяха на трасето. Можем да имаме първенци и в евроинтеграцията, само че би трябвало първо да знаем каква е технологията, тактиката и стандартите на надпреварата. Това ще разберем единствено посредством непрекъснати участия, а по този начин ще се научим и да гледаме към себе си с външни стандарти. Точно това е ужасно потребно, тъй като сме привикнали – „ тука е по този начин “: и никой безусловно не вижда нито резолюцията на изпратения документ, нито разкривените страници и въобще не вижда неналичието на образно обръщение. Нито пък който и да е от останалите дефицити за метод на работа в условия за конкуренция. Дали някой помни, че прекомерно сложни и, надлежно, най-протяжни договарянията ни за участие в Европейски Съюз бяха точно по глава конкуренция – цели 49 месеца!
Може да наподобява необичайно, само че даже трупането на загуби може да е доста потребно в последна сметка. Полша стана член на Европейски Съюз, не тъй като извърши предстоящите промени или пък изпреварваше останалите съперници. Тя просто знаеше, че ѝ се дължи отплата за изтърпяната историческа неправда и никой не помисляше, че може да има Източно разширение на Европейски Съюз, което не включва Полша. В този смисъл, даже провали в дълга поредност от европейски надпревари може да се трансформира в печеливш политически мотив. Но трябват участия, от които самите ние не се срамим.. А другояче България фактически към този момент не е хазаин на нито една европейска организация.
В сегашното наше предложение неоспоримо достолепие е подписът на Премиера, свидетелстващ за волевите качества на притежателя му и „ мощната политическа решителност “, в добавка към обстоятелството, че „ българските жители са измежду най-оптимистично настроените към Съюза “. Затова цялото предложение можеше да бъде въобще сменено от един, нормален за метода на правене на политика у нас, есемес, изчерпващ фактическото наличие на офертата ни:
Поне нестандартността на такова национално предложение би била несъмнена и би привлякла внимание!
Не би.
*Проф. Георги Димитров е социолог, един от създателите на катедра „ Европеистика “ в СУ, на катедра „ Социология “ в Югозападния университет, съосновател и ръководител на Асоциация за обществени проучвания и приложни проучвателен практики (1994-2000).
Заслугите са несъмнени – този екип трайно усъвършенства настроението на европейските жители. Или най-малко на жителите на Холандия, Гърция, Испания, Германия, Словакия, Белгия, Румъния, Дания, Ирландия, Финландия, Франция, Малта, Италия, Португалия, Швеция, Австрия, Полша и Хърватия, които решат да видят по какъв начин България ще се конкурира с кандидатурите на техните страни. Смехът им ще е откровен, кръшен и дългогодишен – всеобща ведрина за цяло лято най-малко.
Дори и да не четеш наличието на българското предложение, всичко е ясно – по несъответстващата резолюция на сканирания документ, по кривите му страници на фотографията. Нямa място за подозрение, че предлагането е артикул на фундаментален недостиг. Липсва най-много въображение, само че зад него стоят неналичията на предпочитание да спечелим; на религия, че можем да го постигнем; че самото присъединяване в конкуренцията си коства...; липса на увереност, че оптимални старания и творчество са дължими във всяка една задача, поради личното ни достолепие, а не само поради директните изгоди. Болезнено бодящата очите липса на образен материал единствено към нашата кандидатура е разследване от предходните дефицити.
Вярно, че упоменатите 22 университета в София са си преимущество. Но българското предложение пропуща да популяризира Института за задгранични студенти, а би трябвало, тъй като във всичките тези столични университети курсовете на непознат език са изключение. Пък ние имаме толкоз решаващи други преимущества: няма друга европейска столица с толкоз необятна мрежа от неофициални специалисти по произвеждане и разпространяване на упойващи субстанции и лекарствени артикули, имаме несравними и химици, и дистрибутори (в светлия, в сивия и в тъмния сектор). Можем да обявим нощните заведения в Студентски град за денонощни офиси за предложение, тестване и консумация на пробни “медикаменти ”. Опирайки се на дълбочинните знания на един наш евродепутат в бизнеса на медийно прочут фармацевтичен необут, можем да заплашим, че в случай че не получим семейството, ще организираме посредством Европейския парламент пан-континентално следствие на лекарствения бизнес. Колко още пропуснати благоприятни условия - въпрос на въображение...
Встрани от шегата, присъединяване в интернационалните открити състезания е извънредно значимо за България, заради нуждата да компенсираме отсъствието на опит. Тази година отново имаме първенец в биатлона, само че не беше доста надалеч времето, когато нашите състезатели схванаха, че противниците бягат с кънковидна стъпка едвам когато към този момент бяха на трасето. Можем да имаме първенци и в евроинтеграцията, само че би трябвало първо да знаем каква е технологията, тактиката и стандартите на надпреварата. Това ще разберем единствено посредством непрекъснати участия, а по този начин ще се научим и да гледаме към себе си с външни стандарти. Точно това е ужасно потребно, тъй като сме привикнали – „ тука е по този начин “: и никой безусловно не вижда нито резолюцията на изпратения документ, нито разкривените страници и въобще не вижда неналичието на образно обръщение. Нито пък който и да е от останалите дефицити за метод на работа в условия за конкуренция. Дали някой помни, че прекомерно сложни и, надлежно, най-протяжни договарянията ни за участие в Европейски Съюз бяха точно по глава конкуренция – цели 49 месеца!
Може да наподобява необичайно, само че даже трупането на загуби може да е доста потребно в последна сметка. Полша стана член на Европейски Съюз, не тъй като извърши предстоящите промени или пък изпреварваше останалите съперници. Тя просто знаеше, че ѝ се дължи отплата за изтърпяната историческа неправда и никой не помисляше, че може да има Източно разширение на Европейски Съюз, което не включва Полша. В този смисъл, даже провали в дълга поредност от европейски надпревари може да се трансформира в печеливш политически мотив. Но трябват участия, от които самите ние не се срамим.. А другояче България фактически към този момент не е хазаин на нито една европейска организация.
В сегашното наше предложение неоспоримо достолепие е подписът на Премиера, свидетелстващ за волевите качества на притежателя му и „ мощната политическа решителност “, в добавка към обстоятелството, че „ българските жители са измежду най-оптимистично настроените към Съюза “. Затова цялото предложение можеше да бъде въобще сменено от един, нормален за метода на правене на политика у нас, есемес, изчерпващ фактическото наличие на офертата ни:
Поне нестандартността на такова национално предложение би била несъмнена и би привлякла внимание!
Не би.
*Проф. Георги Димитров е социолог, един от създателите на катедра „ Европеистика “ в СУ, на катедра „ Социология “ в Югозападния университет, съосновател и ръководител на Асоциация за обществени проучвания и приложни проучвателен практики (1994-2000).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ