Никой не иска Молдова да се превърне в европейската Венецуела
Европа към този момент има своя лична Венецуела: най-бедната или втората най-бедна нация, според от това по какъв начин броите, има две държавни управления. Основната разлика в обстановката: Русия и Западът имат идентични желания, тъй като алтернативата е по-лоша – ръководство на олигарх, който ще работи единствено за себе си. Това написа Леонид Бершидски за организация Bloomberg, който е редактор на съветския вестник „ Ведомости ” и създател на уеб страницата Slon.ru.
През февруари Молдова , страна с население от 3,5 милиона, сгушена сред Украйна и Румъния, организира неубедителни парламентарни избори. Три партии - проруската Социалистическа партия, проевропейският съюз АКУМ и Демократическата партия, водена от олигарха Владимир Плахотнюк – получиха по над 20% от гласовете. Коалиционните диалози обещаваха да бъдат сложни: нито една от другите две политически сили не искаше да работи с Плахотнюк. Докато съдружните договаряния продължиха, Демократическата партия на Павел Филип продължи да води държавното управление, тъкмо както беше преди изборите, добавя организация Фокус.
На 8 юни някогашният изпълнителен шеф на Световната банка Мая Санду, съпредседател на АКУМ, разгласи основаването на коалиция със социалистите. Конституционният съд на Молдова, цялостен с лоялни на Плахотнюк членове, незабавно постанови, че обединението на Санду е противоконституционна, защото тя е образувана повече от 90 дни след изборите. На 9 юни органът смъкна и президента на Молдова, социалистът Игор Додон, и съобщи пълномощията му на Филип, който неотложно насрочи нови избори за септември.
И двете молдавски държавни управления отхвърлят да изоставен (също както и Додон, който бе определен за народ) и и двамата издават заповеди - съвсем като във Венецуела, където президентът Никола Мадуро (подкрепян от Русия) и неговият конкурент Хуан Гуайдо (признат от Съединени американски щати и други западни нации), са в цайтнот. В Молдова обаче съветските и западните ползи наподобява се припокриват - може би за първи път след присъединението на Крим към страната през 2014 година
Русия призна държавното управление на Санду на 10 юни. Въпреки че множеството от значимите министерски постове отидоха в ръцете на политиците от АКУМ, наличието на социалистите прави кабинета допустим за Кремъл. Официалната Москва няма илюзии за възобновяване на цялостното си въздействие от руската ера в Молдова, страна, в която Румъния е популяризирала към един милион паспорти, което разрешава на молдовците да се интегрират в Европейски Съюз преди тяхната страна да стане пълновръстен член. Русия, обаче, има интерес да поддържа здрави връзки с постсъветската страна, като в същото време резервира контрола върху непризнатия разколник на Молдова в Приднестровието, рускоговорящ анклав, където 1500 съветски бойци са ситуирани в буферната зона, каквато Кремъл обича да поддържа покрай съветските граници.
Във вторник съветският вицепремиер Дмитрий Козак, отговарящ за връзките с Молдова, съобщи, че Плахотнюк е предложил да преориентира страната си към Русия и да я трансформира във федерация, като Приднестровието резервира връзките си с Москва. Но Плахотнюк, който по-рано се придържаше към тежка антируска линия, не може да завоюва доверието на Москва. Участието на социалистите в държавното управление обезпечава по-силна гаранция за Русия, в сравнение с празните думи.
Германия, Франция, Англия, Полша и Швеция поддържаха молдовския парламент, който застана зад държавното управление на Санду. Антикорупционната партия на Санду е най-хубавият късмет на страната да реализира прогрес. Страната не може да реализира нищо, когато Плахотнюк дейно има всичко в нея, от четири от пет национални малките екрани до Конституционния съд. В края на предходната година Европейският парламент даже одобри резолюция, с която Молдова се афишира „ страна, превзета от олигархични ползи ".
Съединени американски щати също поддържаха молдовския парламент.
Сливането на съветските и европейските ползи, подкрепено от Съединени американски щати, е съвсем необикновено в сегашния геополитически климат. Това демонстрира, че Русия не би трябвало да бъде възприемана на съперник на Запада и експортьор на корупция, който се занимава с безпорядък и разпад в прилежащите страни. Макар че скритите й претекстове категорично не са същите като тези на западните страни, тя също се интересува от стабилността в страните, които са нейни непосредствени съседи - и като се увери, че политическите сили, които са съпричастни към нея, имат известна роля в ръководството на района.
Подобно на Плахотнюк, Народното събрание желае предварителни избори - само че по разнообразни правила. Той гласоподава за анулация на промяната на Изборния кодекс, подкрепена от Плахотнюк, при която болшинството от депутатите се избират по региони, а не по партийни описи. Подобна смяна щеше да бъде смъртоносна за въздействието на Демократическата партия. Ако устойчивият интернационален напън помогне на Санду и на Народното събрание да надделяят, АКУМ и социалистите евентуално ще се окажат най-големите сили и ще би трябвало да работят за солидна коалиция, която да задържи западната помощ за Молдова за построяването на по-силни институции, а Русия - задоволително щастлива, с цел да не се меси. Един сполучлив опит от този тип в последна сметка може да се употребява за разрешаване на спора в Украйна, без да се разреши на Киев да се отклони от европейския си път.
Засега обаче е значимо да се предотврати насилието. Русия и Западът би трябвало да обединят напъните си, с цел да принудят Плахотнюк да се отдръпна. Европа в действителност не се нуждае от лична Венецуела.
През февруари Молдова , страна с население от 3,5 милиона, сгушена сред Украйна и Румъния, организира неубедителни парламентарни избори. Три партии - проруската Социалистическа партия, проевропейският съюз АКУМ и Демократическата партия, водена от олигарха Владимир Плахотнюк – получиха по над 20% от гласовете. Коалиционните диалози обещаваха да бъдат сложни: нито една от другите две политически сили не искаше да работи с Плахотнюк. Докато съдружните договаряния продължиха, Демократическата партия на Павел Филип продължи да води държавното управление, тъкмо както беше преди изборите, добавя организация Фокус.
На 8 юни някогашният изпълнителен шеф на Световната банка Мая Санду, съпредседател на АКУМ, разгласи основаването на коалиция със социалистите. Конституционният съд на Молдова, цялостен с лоялни на Плахотнюк членове, незабавно постанови, че обединението на Санду е противоконституционна, защото тя е образувана повече от 90 дни след изборите. На 9 юни органът смъкна и президента на Молдова, социалистът Игор Додон, и съобщи пълномощията му на Филип, който неотложно насрочи нови избори за септември.
И двете молдавски държавни управления отхвърлят да изоставен (също както и Додон, който бе определен за народ) и и двамата издават заповеди - съвсем като във Венецуела, където президентът Никола Мадуро (подкрепян от Русия) и неговият конкурент Хуан Гуайдо (признат от Съединени американски щати и други западни нации), са в цайтнот. В Молдова обаче съветските и западните ползи наподобява се припокриват - може би за първи път след присъединението на Крим към страната през 2014 година
Русия призна държавното управление на Санду на 10 юни. Въпреки че множеството от значимите министерски постове отидоха в ръцете на политиците от АКУМ, наличието на социалистите прави кабинета допустим за Кремъл. Официалната Москва няма илюзии за възобновяване на цялостното си въздействие от руската ера в Молдова, страна, в която Румъния е популяризирала към един милион паспорти, което разрешава на молдовците да се интегрират в Европейски Съюз преди тяхната страна да стане пълновръстен член. Русия, обаче, има интерес да поддържа здрави връзки с постсъветската страна, като в същото време резервира контрола върху непризнатия разколник на Молдова в Приднестровието, рускоговорящ анклав, където 1500 съветски бойци са ситуирани в буферната зона, каквато Кремъл обича да поддържа покрай съветските граници.
Във вторник съветският вицепремиер Дмитрий Козак, отговарящ за връзките с Молдова, съобщи, че Плахотнюк е предложил да преориентира страната си към Русия и да я трансформира във федерация, като Приднестровието резервира връзките си с Москва. Но Плахотнюк, който по-рано се придържаше към тежка антируска линия, не може да завоюва доверието на Москва. Участието на социалистите в държавното управление обезпечава по-силна гаранция за Русия, в сравнение с празните думи.
Германия, Франция, Англия, Полша и Швеция поддържаха молдовския парламент, който застана зад държавното управление на Санду. Антикорупционната партия на Санду е най-хубавият късмет на страната да реализира прогрес. Страната не може да реализира нищо, когато Плахотнюк дейно има всичко в нея, от четири от пет национални малките екрани до Конституционния съд. В края на предходната година Европейският парламент даже одобри резолюция, с която Молдова се афишира „ страна, превзета от олигархични ползи ".
Съединени американски щати също поддържаха молдовския парламент.
Сливането на съветските и европейските ползи, подкрепено от Съединени американски щати, е съвсем необикновено в сегашния геополитически климат. Това демонстрира, че Русия не би трябвало да бъде възприемана на съперник на Запада и експортьор на корупция, който се занимава с безпорядък и разпад в прилежащите страни. Макар че скритите й претекстове категорично не са същите като тези на западните страни, тя също се интересува от стабилността в страните, които са нейни непосредствени съседи - и като се увери, че политическите сили, които са съпричастни към нея, имат известна роля в ръководството на района.
Подобно на Плахотнюк, Народното събрание желае предварителни избори - само че по разнообразни правила. Той гласоподава за анулация на промяната на Изборния кодекс, подкрепена от Плахотнюк, при която болшинството от депутатите се избират по региони, а не по партийни описи. Подобна смяна щеше да бъде смъртоносна за въздействието на Демократическата партия. Ако устойчивият интернационален напън помогне на Санду и на Народното събрание да надделяят, АКУМ и социалистите евентуално ще се окажат най-големите сили и ще би трябвало да работят за солидна коалиция, която да задържи западната помощ за Молдова за построяването на по-силни институции, а Русия - задоволително щастлива, с цел да не се меси. Един сполучлив опит от този тип в последна сметка може да се употребява за разрешаване на спора в Украйна, без да се разреши на Киев да се отклони от европейския си път.
Засега обаче е значимо да се предотврати насилието. Русия и Западът би трябвало да обединят напъните си, с цел да принудят Плахотнюк да се отдръпна. Европа в действителност не се нуждае от лична Венецуела.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ