Управителят на БНБ: Финансовата криза наложи нови задачи на централните банки
Еволюцията в отговорностите на централните банки бе една от главните тематики на интернационалната конференция " Настоящия световен и европейски финансов цикъл: къде сме сега и по какъв начин ше продължим напред " , отдадена на 140-тата годишнина на Българската национална банка. Тя е оранизирана взаимно от Българска народна банка и от Банката за интернационалните разплащания в Базел и се организира в София от 7 до 8 юли. В нея вземат участие шефът на Българска народна банка Димитър Радев, подуправителя Калин Христов, генералният управител на Банката за интернационалните разплащания Августин Карстенс, заместник-генералният шеф на Европейската централна банка Фатима Пириш, ръководителят на УС на Централната банка на Швейцария Томас Джордан, шефът на Централната банка на Австрия Евалд Новотни, шефът на Централната банка на Дания Ларс Роде, ръководителят на УС на Централната банка на Литва Витас Василиаускас, подупоравителят на Централната банка на Индия Вирал Ачаря и други.
В словото си шефът Димитър Радев акцентира, че Българска народна банка е една от най-старите централни банки в света - 13-та по реда на основаването, заради което актуалната конференция бележи дългогодишната история на централната банкова активност в България.
Разглеждайки еволюцията на мандатите на централната банка, Радев напомни, че исторически централната банка е обвързвана с задачата за поддържане стабилността на националната парична единица и на цените. Надзорът се е трансформирал във функционалност, възлагана или отнемана от централните банки при циклични интервали според от претърпените рецесии едвам след Голямата меланхолия през 30-те години на предишния век.
Според шефа на Българска народна банка във връзка с надзора като централнобанкова функционалност международната рецесия от 2007/2008 година е имала двустранно отражение. Първо, тя е довела до това надзорът върху банките да се трансформира в отговорност на все по-голям брой централни банки. Второ, фокусът върху стабилността на системата роди макропруденциалния контрол като категорично разбиране и задача, за която напълно естествено централните банки поеха отговорност.
" В България паричният режим може да бъде обсъждан като много обичаен, като главната цел на Българска народна банка е да поддържа ценовата непоклатимост чрез обезпечаване стабилността на националната парична единица. Вече повече от 20 години режимът ни се опира върху действието на паричния съвет. Българска народна банка също по този начин организира и микро- и макропруденциални политики. В реалност много преди последната световна рецесия ние разработихме и приложихме контрациклични макропруденциални ограничения, въпреки че терминът " макропруденциален " към момента не беше общопризнат . Много други страни от района в изискванията на всеобщ приток на капитали направиха същото ", съобщи Димитър Радев.
Управителят на Българска народна банка отдели особено внимание на въздействието на финансовата рецесия от 2007/2008 година за преосмисляне на смисъла на финансовата непоклатимост като цел на политиката на централните банки.
" Беше изразена угриженост по отношение на способността на централните банки да предотвратяват и ръководят финансови рецесии. Това предизвика полемики за ролята им в опазването на финансовата непоклатимост. В последна сметка беше приета потребността да се преразгледат и поправят отговорностите на централите банки по отношение на финансовата непоклатимост.
Важна реакция на политиката след международната рецесия беше усъвършенстването на рамката на макропруденциалната политика и възлагането на спомагателни отговорности на централните банки в региона на финансовата непоклатимост. След това централните банки създадоха инструментариум за практическото приложение на макропруденциалната рамка ",коментира Димитър Радев.
Според шефа на Българска народна банка новите рамка и принадлежности на политиката обаче могат да действат добре единствено дотолкоз, доколкото може да се " диагностицира " по кое време има потребност от използването им. Радев счита, че те имат стеснен принос, в случай че изобщо имат подобен, за реализиране задачите на опазването на финансовата непоклатимост, в случай че макропруденциалните надзорни органи могат да разпознават натрупването на повтаряем систематичен риск във финансовата система.
Факт е че постигането на задачата за финансова непоклатимост посредством макропруденциални ограничения не може да бъде дейно, без да се схваща финансовият цикъл. Димитър Радев напомни, че сегашната фаза на световния финансов цикъл в огромна степен се дефинира от паричната политика на Съединени американски щати. Спомняме си от рецесията през 2007-2008 година по какъв начин финансовите разтърсвания породиха и провокираха широкомащабна световна рецесия.
Тъй като политиките на ЕЦБ също оформят финансовия цикъл в Европа отвън еврозоната чрез икономическите и финансови канали, въпреки че са налице и разлики, третата ни сесия е отдадена на финансовия цикъл в страните членки на Европейски Съюз, които са отвън еврозоната.
" Ако преглеждаме България като образец, последните проучвания и съответните оценки на Българска народна банка за локалния финансов цикъл фактически демонстрират, че ние в този момент се намираме във възходящата фаза на струпване на повтаряем риск. Съответно взехме решение да активираме и по-късно повишихме равнището на нашия контрацикличен финансов буфер ", сподели шефът на Българска народна банка.
В словото си шефът Димитър Радев акцентира, че Българска народна банка е една от най-старите централни банки в света - 13-та по реда на основаването, заради което актуалната конференция бележи дългогодишната история на централната банкова активност в България.
Разглеждайки еволюцията на мандатите на централната банка, Радев напомни, че исторически централната банка е обвързвана с задачата за поддържане стабилността на националната парична единица и на цените. Надзорът се е трансформирал във функционалност, възлагана или отнемана от централните банки при циклични интервали според от претърпените рецесии едвам след Голямата меланхолия през 30-те години на предишния век.
Според шефа на Българска народна банка във връзка с надзора като централнобанкова функционалност международната рецесия от 2007/2008 година е имала двустранно отражение. Първо, тя е довела до това надзорът върху банките да се трансформира в отговорност на все по-голям брой централни банки. Второ, фокусът върху стабилността на системата роди макропруденциалния контрол като категорично разбиране и задача, за която напълно естествено централните банки поеха отговорност.
" В България паричният режим може да бъде обсъждан като много обичаен, като главната цел на Българска народна банка е да поддържа ценовата непоклатимост чрез обезпечаване стабилността на националната парична единица. Вече повече от 20 години режимът ни се опира върху действието на паричния съвет. Българска народна банка също по този начин организира и микро- и макропруденциални политики. В реалност много преди последната световна рецесия ние разработихме и приложихме контрациклични макропруденциални ограничения, въпреки че терминът " макропруденциален " към момента не беше общопризнат . Много други страни от района в изискванията на всеобщ приток на капитали направиха същото ", съобщи Димитър Радев.
Управителят на Българска народна банка отдели особено внимание на въздействието на финансовата рецесия от 2007/2008 година за преосмисляне на смисъла на финансовата непоклатимост като цел на политиката на централните банки.
" Беше изразена угриженост по отношение на способността на централните банки да предотвратяват и ръководят финансови рецесии. Това предизвика полемики за ролята им в опазването на финансовата непоклатимост. В последна сметка беше приета потребността да се преразгледат и поправят отговорностите на централите банки по отношение на финансовата непоклатимост.
Важна реакция на политиката след международната рецесия беше усъвършенстването на рамката на макропруденциалната политика и възлагането на спомагателни отговорности на централните банки в региона на финансовата непоклатимост. След това централните банки създадоха инструментариум за практическото приложение на макропруденциалната рамка ",коментира Димитър Радев.
Според шефа на Българска народна банка новите рамка и принадлежности на политиката обаче могат да действат добре единствено дотолкоз, доколкото може да се " диагностицира " по кое време има потребност от използването им. Радев счита, че те имат стеснен принос, в случай че изобщо имат подобен, за реализиране задачите на опазването на финансовата непоклатимост, в случай че макропруденциалните надзорни органи могат да разпознават натрупването на повтаряем систематичен риск във финансовата система.
Факт е че постигането на задачата за финансова непоклатимост посредством макропруденциални ограничения не може да бъде дейно, без да се схваща финансовият цикъл. Димитър Радев напомни, че сегашната фаза на световния финансов цикъл в огромна степен се дефинира от паричната политика на Съединени американски щати. Спомняме си от рецесията през 2007-2008 година по какъв начин финансовите разтърсвания породиха и провокираха широкомащабна световна рецесия.
Тъй като политиките на ЕЦБ също оформят финансовия цикъл в Европа отвън еврозоната чрез икономическите и финансови канали, въпреки че са налице и разлики, третата ни сесия е отдадена на финансовия цикъл в страните членки на Европейски Съюз, които са отвън еврозоната.
" Ако преглеждаме България като образец, последните проучвания и съответните оценки на Българска народна банка за локалния финансов цикъл фактически демонстрират, че ние в този момент се намираме във възходящата фаза на струпване на повтаряем риск. Съответно взехме решение да активираме и по-късно повишихме равнището на нашия контрацикличен финансов буфер ", сподели шефът на Българска народна банка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ