Книгата отваря толкова много различни светове
ЕВЕЛИНА ТОДОРОВА е родена в София. Завършва Италианския колеж, а по-късно - финанси, бакалавър и магистър. Работи в интернационална компания. През 2006 година за първи път взе участие в интернационалния конкурс за лирика, проведен от Центъра " Младите и поезията " в Италия, Триуджо, и печели първо място в една от категориите, както и няколко специфични награди и сребърен плакет, връчван от Представителството на Камарата на депутатите в Италия. През годините е взела участие още няколко пъти в същия конкурс и е спечелила оценки, а нейните произведения са оповестени в антологиите към състезанието за 2006, 2007, 2009 и 2010 година През 2024 година нейни стихотворения са включени в Алманах " Поезия 2024 " на Издателство " Буквите ", а нейни разкази са измежду определените за издание в Алманах " Проза 2024 " на същото издателство. Евелина е подготвила първата си поетична книга, която следва да бъде издадена. /> - Евелина, във Вашите произведения постоянно участва природата с нейната живителна и зареждаща хубост и сила. Кога и по какъв начин я открихте?
- Корените на родителите ми са в китно селце в Искърското дефиле - Гара Бов. Моите родители са елементарни, само че доста духовно богати хора. Баща ми умря, за жалост, в резултат на КОВИД-19. Той пося у мен семенцето на литературата. Пишеше, любителски, посвещавал е доста стихотворения на майка ми, когато са били млади.
На един рожден ден, когато родителите ми по някаква причина не бяха имали опция да ми купят подарък, моят татко ми беше написал стихотворение, отдадено на мен. Тогава за първи път усетих какъв брой мощ има в думите и по какъв начин това може да даде положителен отпечатък за цялостен живот, който ме топли и до през днешния ден. Те са четящи хора, у дома постоянно е имало доста книги, доста приказки сме чели като дребни с по-голямата ми сестра, която в този момент е юристка и също доста обича да чете.
Моите баби имаха градини, гледаха животни и още от дребна ме въвличаха в някои от дейностите. С едната ми баба постоянно правехме разходки в планината, говорехме си за нейния живот, за обичаите от едно време, споделях доста неща с нея. Случваше се, както следим отвисоко река Искър по какъв начин криволичи около влаковата линия, да изскочи някоя сърна, да ни погледа и да избяга, или някое зайче. Винаги съм била към животните и тяхната естествена среда. Имах щастието няколко години да поддържам връзка с прародител ми. Той живееше високо в планината, може би на час и половина път след последната къща на селото. В остаряла кирпичена къща, с одаите, с трикраките столчета, с кошарите извън, цялостни с животни, с огромни ливади с овощни дръвчета, където съм прекарвала летата, помагайки да се събира реколтата. Изминавахме близо километър, с цел да си налеем вода от чешмичка, в която тя извираше от скалата, и с цел да напълним няколко съда, трябваше да чакаме половин час. Спомням си какъв брой леденостудена беше тази вода, какъв брой чист усет имаше. Това са неща, които сега ми липсват. Опитвам се всеки вероятен миг да излизам в планината, само че в нашето ежедневие това по-трудно се случва.
- Четенето на книги в детството по какъв начин се отразява на развиването ни като персони и хора?
- Бях се научила да чета, преди да потегли на учебно заведение, може би още тогава съм показала естествено любознание да узнавам повече. За едно дете четенето е извънредно значимо, тъй като книгата отваря толкоз доста разнообразни светове, потапя ни в човешки ориси, допира ни до мислите, до възприятията на персонажите. Всеки съумява да си грабне по нещо - дали да се отъждестви с героя, или пък в противен случай, да откри, че не припознава в него нищо от себе си.
Освен че развива чисто мозъчни функционалности като централизация и памет, книгата развива въображението, концепциите, съумяваме да посетим места, които другояче не бихме могли да забележим, да станем очевидци на забавни събития. /> - Кои книги или създатели са оставили у Вас трайна диря и са Ви въздействали с метода на изложение на създателя или със сюжети, с мисли, от които от време на време се ръководите в живота?
- Трудно е да избера няколко, само че като дете най-ярко ме впечатляваха разказите на Йордан Йовков и на Елин Пелин, техният богат изказ, разнообразието на тематики, особеното допиране до душата на българина, които са тъкмо в подтекста на природата.
Когато аплайвах в Италианския колеж, имаше опция да избера сред две тематики. По едната към този момент бях писала на олимпиада и получих отличен резултат. Знаех, че в случай че заложа на нея, сигурно ще имам триумф. Другата беше " По жицата " на Йовков и не бях писала по тематиката, заложена по този метод. Въпреки това се усетих въодушевена да пиша по нея, тъй като усещам създателя доста по-близък до моята психика. За благополучие, той ми донесе отличен резултат.
Много мощно усещане ми бе направила трилогията на Фани Попова-Мутафова - " Солунският вълшебник ", " Дъщерята на Калояна " и " Иван Асен Втори ". Тези книги, дружно с " Без дом " на Хектор Мало, постоянно ме вълнуват.
От италианските създатели ми е забавен Луиджи Пирандело с тематиката за маската и всички маски, които волно или несъзнателно слагаме, носейки другите си обществени функции. И даже не подозираме по какъв брой разнообразни способи ни вижда всеки обособен човек, пречупвайки нашия облик през своята призма. И по какъв начин от време на време, даже сблъсквайки се с един от нашите облици в очите на другите, това може да ни докара до рецесия на идентичността, както е с основния воин.
От актуалните създатели на лирика бих загатнала Евтим Евтимов и Дамян Дамянов. Много одобрявам и оприличавам като непосредствен с искреността и суровостта, с която от време на време приказва, Борис Виан.
- Казвате, че за Вас думите постоянно са били доста значими. Думите, които чуваме към нас, от младежите, в това число и от някои политици, по какъв начин Ви звучат?
- Изразните средства, които слушам да употребяват някои политици, ме карат все по-често да пропадам в света на книгите. Прекрачва се границата на положителния звук, доста експанзия лъха от огромна част от изявленията им, проличава недобронамереност и пренебрежение към събеседника, изразните средства от време на време даже са обидни за слушателя. Като младеж считам, че е значимо да проследявам какво се случва в политическото ни ежедневие, само че това ме отблъсква и постоянно изгасям тв приемника, тъй като не мога да допускам какво се чува от устите на тези хора. Смятам, че това даже е по-опасно и неприятно от навлизането на чуждици в речника на младите. За да съумеем да запазим хубостта на езика и неговата словесност, даже в разговорната тирада, е значимо да се четат книги и да сме по-малко в обществените мрежи. Макар че актуалният живот постанова тези неща.
- След Италианския колеж за какво не продължихте да учите литература или лингвистика, а избрахте финансите?
- В лицея, в нашата паралелка с филантропична устременост се учеше разширено литература, литература на италиански, история на Италия, история на изкуството...
Това, което ми даде лицеят като просвета, доста ме е обогатило. Но в един миг мнението на средата от възрастни хора към мен, които повтаряха, че би трябвало да имам сигурна специалност, надви. А и аз сякаш имах потребност да уравновесявам този необхватен свят на изкуството с нещо, което постанова по-строга рамка, вкарва в конструкция, дава прецизни резултати, с цел да не се разпръсквам толкоз. Така се насочих към стопанската система и считам, че и в двете има хубост посвоему. Обичам да давам образец с един от обичаните ми италиански създатели - Паоло Джордано, който е лекар по теоретична физика, и неговата дебютна книга " Самотата на простите цифри ".
- Днес какви книги четете?
- Рядко има ден, в който да не почета най-малко 20 минути преди сън, откакто съм приспала сина ми. Интересувам се от новите заглавия, които излизат у нас, върнала съм се към българските и италианските създатели. Доста време се бях отклонила по известна литература за личностно развиване. Наскоро препрочетох на драго сърце една книга на Валери Стефанов - " Поетика на любовта ", тя е комбиниране от описване, лирика, хубав език, същинско наслаждение е за сетивата. Прочела съм новите романи на Георги Господинов и Захари Карабашлиев. От италианските създатели чета Паоло Джордано, който загатнах, Доменико Дара и неговата книга " Малинверно ". Интересувам се и от задгранична лирика - една от последните книги, която доста ми хареса, е на словенския стихотворец Франце Прешерн.
- Четете ли с Вашия наследник?
- Той е на 5 години и към този момент съумява самичък да чете, въпреки и постепенно. Най-напред наизустяваше доста тъкмо цели детски книжки. Имаме си ритуали, вечер наложително се чете, той си избира книжката. Много му е забавно и желая да го привикна на любов към книгата.
- С кого на първо време споделяте написаното? Обичате ли да четете творбите си пред аудитория?
- Нещата, които пиша, в началото престояват известно време. Ако усещам предпочитание, ги споделям със брачна половинка ми, с майка ми, със сестра ми и с някои приятелки, които също пишат. Със сигурност имам театрална тресчица, а и не е имало мотив да чета пред огромна публика.
Когато преди години ме награждаваха в Италия, водещият, който обобщаваше тематиката на състезанието - " Тишината ", приключи, прочитайки моето стихотворение, и сподели, че е извънредно. Да чуя личната си творба, прочетена от различен човек, и такава висока оценка, за мен беше доста вълнуващо. И когато трябваше да благодаря на италиански, микрофонът в ръката ми трепереше.
- Много създатели разгласяват свои произведения във фейсбук и получават мнения от непознати хора. Вас притегля ли Ви този метод на другарство?
- Наскоро направих своя страничка, която се споделя " Живите думи ", и това беше предизвикателство за мен. Заснех видеа, в които чета мои произведения. Не е елементарно, въпреки самият ти да чувстваш най-добре своето стихотворение, знаейки, че някой те гледа и слуша. Почитателка съм на по-традиционния метод, в който текстът ще бъде открит от своя четец и ще го впечатли. А в днешно време човек би трябвало да умее да показа стихотворението си образно, да се разпространява като създател, да борави с приложения, с цел да направи по-атрактивно своето произведение. Борбата през днешния ден е за нашето внимание във всяко нещо. Заливани сме от информация и с цел да може да направиш усещане, да стигнеш по-бързо до читателя, няма по какъв начин да не се възползваш от обществените мрежи. Вече доста рядко се купува лирика в книга, по-бързо се открива в интернет пространството.
- Какви качества държите да има един човек, с цел да Ви бъде другар? Какво бихте могли да простите като уязвимост, минус?
- Държа индивидът да е добър. Да бъде съчувствен, предан. Обичам да поддържам връзка с хора, които са великодушни на страсти, да имат засилена сензитивност да изследват себе си и света в близост. А за прошката - всички сме хора, всеки волно или несъзнателно бърка. Важно е, когато в действителност имаме потребност от някой другар, той да се отзове. Да си прощаваме по-често и по-лесно всички неща, които ни обременяват и да не се залавяме за всяка дреболия.
Тишина
Тишина.
Притихнали дървета.
Листата,
сгушени в клоните,
спят.
Два будни камъка
се ослушват в тъмното
и
посивели от позор
се пробват с каменните си
сърца
един на различен
да простят
безконечното безмълвие.
Тихо
Тихо!
Сега дремя.
А сънят ми е нежен
като късче стъкло.
Един лек лъх
и като гребло,
залюляно от стихия,
ще се прекатуря
още веднъж в трафика на живота.
Тихо!
Моят сън е парченце успокоение,
откраднато в нощния поход.
Ако в лабиринта от усеща брод
с излаз
съумея
да намеря,
ще посея с тишината в очите си.
Тихо!
По средата на разцепената минута
си заслужава да помълча.
А след това,
когато я съединя,
още веднъж ще крещя от болежка.
Тихо!
С спокоен тремор
ръцете ми отмарят от тежкия товар.
Преди да заспят
трябваше да понесат
душата ми,
излята в шепа окльощавели сълзи.
Дори сърцето ми спи.
И обича щастливо.
Защото е със затворени очи.
Първично
Лодка по назъбени талази.
Хищници са минутите.
Отворени за първи път очи
се взират в плаващи обекти; секундите
надничат във очите ти.
Сърбеж, сляти цветове
и в сълзите ти
се настаняват
първите живи часове.
Приспивна ария
някой пее - мелодия от чудни звуци.
Листата капят, родил си се наесен
и кални буци
се търкалят
в още непроходилите ти крайници.
И ненаучени думи
чакат в твоята уста,
лишена още от просвета.
Безсловесен си в личния си живот.
Дават ти да дъвчеш цветна гума
и си като в чудноват виц.
Наричат те дребен.
Светът в очите ти зее
и приготвя непостижим залък.
Пластмасова играчка пее.
Затваряш очи и бягаш първично,
без думи, без стъпки, с неоформени мисли,
само че все по-далече,
където помниш, че единствено сърцето тупти.
Мълчалива минута
В тъмното,
когато стрелките
нетърпеливо прескочиха
с цялостен час напред,
ние -
безмълвни и
сгушени един в различен,
с прегърнати погледи
и ръце,
изследвахме
чувството
минутата да бъде безспир.
Тиха бяла приказка
Ръката ми бяла и топла
прегръща усмивката ти в дланите си.
В момент на досег и спокоен стон,
откраднах тялото ти, с цел да облека пристрастеността си.
Зимата подухва сняг,
полепващ по прозореца. Натюрморт с бели плодове.
Вятър, каляска с впряг
от фантазии, кристали - бели коне.
Тялото ми, топло и меко,
скрива отраженията на ирисите ти
в животворно и меко
дихание. Думите ти
са отвлечени от зимата затворени усеща.
Два бели коня сме. Кочияшът разграничен е на две.
Разтварям дланите си, дано пътува
зимният вятър с същинска топлота във ветрените си ръце.
- Корените на родителите ми са в китно селце в Искърското дефиле - Гара Бов. Моите родители са елементарни, само че доста духовно богати хора. Баща ми умря, за жалост, в резултат на КОВИД-19. Той пося у мен семенцето на литературата. Пишеше, любителски, посвещавал е доста стихотворения на майка ми, когато са били млади.
На един рожден ден, когато родителите ми по някаква причина не бяха имали опция да ми купят подарък, моят татко ми беше написал стихотворение, отдадено на мен. Тогава за първи път усетих какъв брой мощ има в думите и по какъв начин това може да даде положителен отпечатък за цялостен живот, който ме топли и до през днешния ден. Те са четящи хора, у дома постоянно е имало доста книги, доста приказки сме чели като дребни с по-голямата ми сестра, която в този момент е юристка и също доста обича да чете.
Моите баби имаха градини, гледаха животни и още от дребна ме въвличаха в някои от дейностите. С едната ми баба постоянно правехме разходки в планината, говорехме си за нейния живот, за обичаите от едно време, споделях доста неща с нея. Случваше се, както следим отвисоко река Искър по какъв начин криволичи около влаковата линия, да изскочи някоя сърна, да ни погледа и да избяга, или някое зайче. Винаги съм била към животните и тяхната естествена среда. Имах щастието няколко години да поддържам връзка с прародител ми. Той живееше високо в планината, може би на час и половина път след последната къща на селото. В остаряла кирпичена къща, с одаите, с трикраките столчета, с кошарите извън, цялостни с животни, с огромни ливади с овощни дръвчета, където съм прекарвала летата, помагайки да се събира реколтата. Изминавахме близо километър, с цел да си налеем вода от чешмичка, в която тя извираше от скалата, и с цел да напълним няколко съда, трябваше да чакаме половин час. Спомням си какъв брой леденостудена беше тази вода, какъв брой чист усет имаше. Това са неща, които сега ми липсват. Опитвам се всеки вероятен миг да излизам в планината, само че в нашето ежедневие това по-трудно се случва.
- Четенето на книги в детството по какъв начин се отразява на развиването ни като персони и хора?
- Бях се научила да чета, преди да потегли на учебно заведение, може би още тогава съм показала естествено любознание да узнавам повече. За едно дете четенето е извънредно значимо, тъй като книгата отваря толкоз доста разнообразни светове, потапя ни в човешки ориси, допира ни до мислите, до възприятията на персонажите. Всеки съумява да си грабне по нещо - дали да се отъждестви с героя, или пък в противен случай, да откри, че не припознава в него нищо от себе си.
Освен че развива чисто мозъчни функционалности като централизация и памет, книгата развива въображението, концепциите, съумяваме да посетим места, които другояче не бихме могли да забележим, да станем очевидци на забавни събития. /> - Кои книги или създатели са оставили у Вас трайна диря и са Ви въздействали с метода на изложение на създателя или със сюжети, с мисли, от които от време на време се ръководите в живота?
- Трудно е да избера няколко, само че като дете най-ярко ме впечатляваха разказите на Йордан Йовков и на Елин Пелин, техният богат изказ, разнообразието на тематики, особеното допиране до душата на българина, които са тъкмо в подтекста на природата.
Когато аплайвах в Италианския колеж, имаше опция да избера сред две тематики. По едната към този момент бях писала на олимпиада и получих отличен резултат. Знаех, че в случай че заложа на нея, сигурно ще имам триумф. Другата беше " По жицата " на Йовков и не бях писала по тематиката, заложена по този метод. Въпреки това се усетих въодушевена да пиша по нея, тъй като усещам създателя доста по-близък до моята психика. За благополучие, той ми донесе отличен резултат.
Много мощно усещане ми бе направила трилогията на Фани Попова-Мутафова - " Солунският вълшебник ", " Дъщерята на Калояна " и " Иван Асен Втори ". Тези книги, дружно с " Без дом " на Хектор Мало, постоянно ме вълнуват.
От италианските създатели ми е забавен Луиджи Пирандело с тематиката за маската и всички маски, които волно или несъзнателно слагаме, носейки другите си обществени функции. И даже не подозираме по какъв брой разнообразни способи ни вижда всеки обособен човек, пречупвайки нашия облик през своята призма. И по какъв начин от време на време, даже сблъсквайки се с един от нашите облици в очите на другите, това може да ни докара до рецесия на идентичността, както е с основния воин.
От актуалните създатели на лирика бих загатнала Евтим Евтимов и Дамян Дамянов. Много одобрявам и оприличавам като непосредствен с искреността и суровостта, с която от време на време приказва, Борис Виан.
- Казвате, че за Вас думите постоянно са били доста значими. Думите, които чуваме към нас, от младежите, в това число и от някои политици, по какъв начин Ви звучат?
- Изразните средства, които слушам да употребяват някои политици, ме карат все по-често да пропадам в света на книгите. Прекрачва се границата на положителния звук, доста експанзия лъха от огромна част от изявленията им, проличава недобронамереност и пренебрежение към събеседника, изразните средства от време на време даже са обидни за слушателя. Като младеж считам, че е значимо да проследявам какво се случва в политическото ни ежедневие, само че това ме отблъсква и постоянно изгасям тв приемника, тъй като не мога да допускам какво се чува от устите на тези хора. Смятам, че това даже е по-опасно и неприятно от навлизането на чуждици в речника на младите. За да съумеем да запазим хубостта на езика и неговата словесност, даже в разговорната тирада, е значимо да се четат книги и да сме по-малко в обществените мрежи. Макар че актуалният живот постанова тези неща.
- След Италианския колеж за какво не продължихте да учите литература или лингвистика, а избрахте финансите?
- В лицея, в нашата паралелка с филантропична устременост се учеше разширено литература, литература на италиански, история на Италия, история на изкуството...
Това, което ми даде лицеят като просвета, доста ме е обогатило. Но в един миг мнението на средата от възрастни хора към мен, които повтаряха, че би трябвало да имам сигурна специалност, надви. А и аз сякаш имах потребност да уравновесявам този необхватен свят на изкуството с нещо, което постанова по-строга рамка, вкарва в конструкция, дава прецизни резултати, с цел да не се разпръсквам толкоз. Така се насочих към стопанската система и считам, че и в двете има хубост посвоему. Обичам да давам образец с един от обичаните ми италиански създатели - Паоло Джордано, който е лекар по теоретична физика, и неговата дебютна книга " Самотата на простите цифри ".
- Днес какви книги четете?
- Рядко има ден, в който да не почета най-малко 20 минути преди сън, откакто съм приспала сина ми. Интересувам се от новите заглавия, които излизат у нас, върнала съм се към българските и италианските създатели. Доста време се бях отклонила по известна литература за личностно развиване. Наскоро препрочетох на драго сърце една книга на Валери Стефанов - " Поетика на любовта ", тя е комбиниране от описване, лирика, хубав език, същинско наслаждение е за сетивата. Прочела съм новите романи на Георги Господинов и Захари Карабашлиев. От италианските създатели чета Паоло Джордано, който загатнах, Доменико Дара и неговата книга " Малинверно ". Интересувам се и от задгранична лирика - една от последните книги, която доста ми хареса, е на словенския стихотворец Франце Прешерн.
- Четете ли с Вашия наследник?
- Той е на 5 години и към този момент съумява самичък да чете, въпреки и постепенно. Най-напред наизустяваше доста тъкмо цели детски книжки. Имаме си ритуали, вечер наложително се чете, той си избира книжката. Много му е забавно и желая да го привикна на любов към книгата.
- С кого на първо време споделяте написаното? Обичате ли да четете творбите си пред аудитория?
- Нещата, които пиша, в началото престояват известно време. Ако усещам предпочитание, ги споделям със брачна половинка ми, с майка ми, със сестра ми и с някои приятелки, които също пишат. Със сигурност имам театрална тресчица, а и не е имало мотив да чета пред огромна публика.
Когато преди години ме награждаваха в Италия, водещият, който обобщаваше тематиката на състезанието - " Тишината ", приключи, прочитайки моето стихотворение, и сподели, че е извънредно. Да чуя личната си творба, прочетена от различен човек, и такава висока оценка, за мен беше доста вълнуващо. И когато трябваше да благодаря на италиански, микрофонът в ръката ми трепереше.
- Много създатели разгласяват свои произведения във фейсбук и получават мнения от непознати хора. Вас притегля ли Ви този метод на другарство?
- Наскоро направих своя страничка, която се споделя " Живите думи ", и това беше предизвикателство за мен. Заснех видеа, в които чета мои произведения. Не е елементарно, въпреки самият ти да чувстваш най-добре своето стихотворение, знаейки, че някой те гледа и слуша. Почитателка съм на по-традиционния метод, в който текстът ще бъде открит от своя четец и ще го впечатли. А в днешно време човек би трябвало да умее да показа стихотворението си образно, да се разпространява като създател, да борави с приложения, с цел да направи по-атрактивно своето произведение. Борбата през днешния ден е за нашето внимание във всяко нещо. Заливани сме от информация и с цел да може да направиш усещане, да стигнеш по-бързо до читателя, няма по какъв начин да не се възползваш от обществените мрежи. Вече доста рядко се купува лирика в книга, по-бързо се открива в интернет пространството.
- Какви качества държите да има един човек, с цел да Ви бъде другар? Какво бихте могли да простите като уязвимост, минус?
- Държа индивидът да е добър. Да бъде съчувствен, предан. Обичам да поддържам връзка с хора, които са великодушни на страсти, да имат засилена сензитивност да изследват себе си и света в близост. А за прошката - всички сме хора, всеки волно или несъзнателно бърка. Важно е, когато в действителност имаме потребност от някой другар, той да се отзове. Да си прощаваме по-често и по-лесно всички неща, които ни обременяват и да не се залавяме за всяка дреболия.
Тишина
Тишина.
Притихнали дървета.
Листата,
сгушени в клоните,
спят.
Два будни камъка
се ослушват в тъмното
и
посивели от позор
се пробват с каменните си
сърца
един на различен
да простят
безконечното безмълвие.
Тихо
Тихо!
Сега дремя.
А сънят ми е нежен
като късче стъкло.
Един лек лъх
и като гребло,
залюляно от стихия,
ще се прекатуря
още веднъж в трафика на живота.
Тихо!
Моят сън е парченце успокоение,
откраднато в нощния поход.
Ако в лабиринта от усеща брод
с излаз
съумея
да намеря,
ще посея с тишината в очите си.
Тихо!
По средата на разцепената минута
си заслужава да помълча.
А след това,
когато я съединя,
още веднъж ще крещя от болежка.
Тихо!
С спокоен тремор
ръцете ми отмарят от тежкия товар.
Преди да заспят
трябваше да понесат
душата ми,
излята в шепа окльощавели сълзи.
Дори сърцето ми спи.
И обича щастливо.
Защото е със затворени очи.
Първично
Лодка по назъбени талази.
Хищници са минутите.
Отворени за първи път очи
се взират в плаващи обекти; секундите
надничат във очите ти.
Сърбеж, сляти цветове
и в сълзите ти
се настаняват
първите живи часове.
Приспивна ария
някой пее - мелодия от чудни звуци.
Листата капят, родил си се наесен
и кални буци
се търкалят
в още непроходилите ти крайници.
И ненаучени думи
чакат в твоята уста,
лишена още от просвета.
Безсловесен си в личния си живот.
Дават ти да дъвчеш цветна гума
и си като в чудноват виц.
Наричат те дребен.
Светът в очите ти зее
и приготвя непостижим залък.
Пластмасова играчка пее.
Затваряш очи и бягаш първично,
без думи, без стъпки, с неоформени мисли,
само че все по-далече,
където помниш, че единствено сърцето тупти.
Мълчалива минута
В тъмното,
когато стрелките
нетърпеливо прескочиха
с цялостен час напред,
ние -
безмълвни и
сгушени един в различен,
с прегърнати погледи
и ръце,
изследвахме
чувството
минутата да бъде безспир.
Тиха бяла приказка
Ръката ми бяла и топла
прегръща усмивката ти в дланите си.
В момент на досег и спокоен стон,
откраднах тялото ти, с цел да облека пристрастеността си.
Зимата подухва сняг,
полепващ по прозореца. Натюрморт с бели плодове.
Вятър, каляска с впряг
от фантазии, кристали - бели коне.
Тялото ми, топло и меко,
скрива отраженията на ирисите ти
в животворно и меко
дихание. Думите ти
са отвлечени от зимата затворени усеща.
Два бели коня сме. Кочияшът разграничен е на две.
Разтварям дланите си, дано пътува
зимният вятър с същинска топлота във ветрените си ръце.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ