Подхождайте с уважение към учителите
Д-Р ЗАХАРИ НАНКОВ е танцьор, хореограф, режисьор и академик. Работи като основен помощник в Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките, където изследва и изследва проблемите на танцовото изкуство. Завършва магистратура " Балетна постановка " в АМТИИ " Проф. Асен Диамандиев " и докторантура в ЮЗУ " Неофит Рилски ". Специализира в Palucca Hochschule fur Tanz Dresden, Германия. През 2025 година издава първата си монография, озаглавена " Принцип Еспирал. Пътят на воина в актуалния танц ". Преподавал е разнообразни танцови дисциплини в ЮЗУ " Неофит Рилски ". Изявява се в избран интервал и като артист-балетист в трупата на НМТ " Стефан Македонски ". Работи за построяването на млади танцьори, както и в известни ТВ формати (The X Factor) като хореограф или танцьор. Автор и режисьор е на голям брой спектакли с деца и младежи, измежду които са " TRAPтайм ", " $HOPP-инг NPC " и др.
- Захари, неотдавна бе показана дебютната Ви книга - монографията " Принцип Еспирал. Пътят на воина в актуалния танц ", която изследва авторската методика на Вашия първи преподавател и наставник, видния възпитател и хореограф Цветанка Гергинова. Може ли да обясните в какво се състои значимостта на " Принцип Еспирал "?
- Книгата е резултат от доста години работа, три в написването й като дисертационен труд и една в подготовката на самото книжно тяло. Всъщност обаче това са повече от петнадесет години, в които самият аз съм се обучавал, директни наблюдения " на терен " върху работата на госпожа Гергинова със стотици възпитаници в България и Европа. Профилът на обучаваните е бил доста необятен - от деца до възрастни, от изцяло начинаещи до експерти в областта на танца, спорта, бойните изкуства и други
Захари Нанков в спектакъла " TRAPтайм "
Самият способ, споделя тя, е основан в следствие от опита й като танцьор, преподавател и хореограф. Както научният ми началник проф. д.н. Анелия Янева показа при представянето на книгата: " Принцип Еспирал " ни слага на картата на международното танцово изкуство по още един метод - с приноса, който България дава в региона на образованието по танц, и продължение на традициите, които страната има в модерния танц ".
- С какво и на кого може да бъде потребна Вашата книга, в която представяте танцовото изкуство и въз основата на дългогодишния си личен опит?
- Стремежът ми беше освен по теоретичен път да се опише и показа за пръв път " Принцип Еспирал ", само че също по този начин да съставлява и едно пътешестване. Да изследва корените, да сътвори възприятието за последователност на обичаи и за проправянето на нови пътища за знанието.
" Принцип Еспирал " не е само методика, предопределена за танцьори, а също и за хора, които желаят да схванат повече за това по какъв начин да подхождат осъзнато към придвижването. В самата си концепция методът съставлява един синтез, ясно показващ всичко, което е асъдействало за неговото образуване. Той е точката на секване на няколко линии - техниката " Марта Греъм ", революционна за развиването на модерния танц, представителите на Немския изразителен танц - Рудолф декор Лабан, Курт Йос, Зигурд Леедер, джаз танца (Фоси, Луиджи, Матокс), както и учението за пътя на воина/човека на знанието. " Принцип Еспирал " е система на работа, не танцова техника, а принцип, използван в разнообразни танцови техники, спорт, и освен.
Особено любопитна и обект на проучване в книгата е и оста Германия-Чили-България, преглеждат се и се изясняват методите, по които знанието за танца мигрира, предизвикано от разнообразни събития - световни или местни политически трансформации в Европа и Южна Америка. Става дума за новите политически придвижвания в Европа, Втората международна война и преврата на военачалник Пиночет в Чили. Политиката изиграва основна роля, събирайки по неведоми пътища в точния миг хора на изкуството, носещи знание и хрумвания за танца. Разбира се, тук фокусът е в един интервал, по-скоро от околните 120 години, само че в книгата се вършат препратки и към по-ранни столетия. Това мисля, че дава още един друг колорит към историята на танцовото изкуство и това, което е оттатък сцената.
- Творческият Ви път минава от улични танци и хип-хоп до типичен и съвременен танц. Какво Ви стимулира да пробвате опциите на тялото и фантазията си в толкоз разнообразни жанрове?
- Всъщност в самото начало беше музиката - и по-точно рап музиката, това беше нещото, което като че ли най-силно ме възпламени и почувствах като нещо доста покрай себе си. Може би първото ми огромно ентусиазъм. Събирахме се със съученици, излизахме на концертите в учебно заведение с рап части, текстовете на които пишехме сами, и търсехме изявата, търсехме сцената. Няколко години откакто започнах да чувам тази музика, се възпламених и по уличните танци, те ми разкриха доста благоприятни условия, само че най-голямата роля, която изиграха, може би беше това, че ме вкараха в света на танца. Това се трансформира в моята насочна точка за търсене и към класическия танц, и към модерния, и към актуалния танц и танца в целокупност.
Цветанка Гергинова, доктор Захари Нанков, проф. д.н Анелия Янева (от ляво надясно)
Знаете ли, за мен благосъстоянието е да схванеш есенцията на един език и да имаш опцията да го приказваш свободно, както се споделя (или най-малко с най-малък акцент). Не приказвам само за равнището на майсторство на техниката за всеки жанр, която е значима, а наред с това да схванеш характера на съответния жанр: за какво той е подобен, какво го стимулира, какво е в основата му - по този начин ти ще го опознаеш в действителност. Мисля, че потребността да сътворявам и показвам нещо, което желае да откри път от вътрешната страна на открито, е главната движеща мощ във всичко, което върша.
- Преподавате на студенти, само че и на деца и младежи във Вашето студио " Hyphers ". Самият Вие сте навлязъл във вселената на танца относително късно за общоприетите показа. Какъв съвет бихте дали на родителите - от кой момент е добре да се стартира?
- Да, моят път в танцовото изкуство стартира късно (както е общоприето да се каже, в случай че не си почнал от малък). Тук обаче има и нещо друго - развиването на качествата и физическата подготовка в избран жанр танц в действителност би било добре да се случи в по-ранна възраст, когато при умна и търпелива работа на педагога се развиват качествата у децата. В по-късна възраст обаче обучаваният може да реализира също доста в построяването на качества и техника, тъй като работата е по-осъзната и деликатна. Нека кажа по този начин: когато си на повече години, се изисква " да наваксаш пропуснатите години " по-бързо, редом да развиваш физически качества и да работиш за създаване на техника в съответния жанр. Тук " Принцип Еспирал " дава своя принос, опровергавайки в доста връзки общоприетите правила. Разбира се, не приказваме за вълшебен трик, в противен случай, за доста поредна и осъзната работа на тяло и разум.
Ще си разреша да споделя мои размишления по тематa: подбирайте деликатно хората, на които поверявате грижата за децата си. Често времето, което децата прекарват в залата, не е малко, а там те могат да изградят голям брой качества - освен танцови, а така наречен меки умения (soft skills). В един съвършен свят родителите оказват помощ на танцовите учители, а те оказват помощ на родителите в грижата за децата. Всички ние приказваме за поколенията и по какъв начин средата на всички места тласка към избор на неприятен път в живота.
Изберете деликатно школата и педагога, на който поверявате грижата за детето си, това може да има голямо въздействие във образуването на личността му и надлежно на ролята му в обществото. Всичко се крепи върху доверието посред ни. Също по този начин подхождайте с почитание към учителите - когато кажете нещо на вашето дете, което да подрони престижа на педагога, това е непоправима вреда. То евентуално в никакъв случай повече няма да огледа със същото почитание и доверие своя преподавател, както е било до тогава. Амбицията постоянно е добре да се придържа в здравословни граници както при педагозите, по този начин и при родителите, тъй като точно това дете ще взе участие в градежа на обществото на следващия ден.
Представянето на книгата " Принцип Еспирал. Пътят на воина в актуалния танц " в Столичната библиотека
Всъщност моят професионален път в танца продължава и в друго направление - в Института за проучване на изкуствата към Българската академия на науките, където работя като основен помощник. Там активността ми е обвързвана с проучването на тематики, свързани с танцовото изкуство. Сега работя върху план, който изследва развиването на модерния танц в България на равнище образование в институциите. Ние в действителност имаме огромен принос в развиването на модерния танц освен тук, само че и на Балканите. За страдание, както в доста случаи, освен в танца, ние не знаем това, по една или друга причина. Като човек на практиката, в този момент се старая тя да бъде потребна при комбинирането й с изследователския и научния метод, който работата в института изисква. Вярвам, че това ще даде добър резултат в даден миг.
- Независимо дали ще станат професионални танцьори или хореографи, заниманието с танци развива двигателната просвета. Напоследък много хора, и на по-зряла възраст, посещават школи, курсове или просто танцови сбирки.
- Да, това е позитивна наклонност. Разбира се, тя би могла да се преглежда от разнообразни гледни точки, само че тя е и въпрос на културни натрупвания. Прекият и непосреден контакт в едно танцово студио сигурно може да способства за опазване на контакта в общността в всекидневие, доминирано от виртуалното. Ние живеем посредством обществените мрежи, а и няма особени изгледи това да се промени скоро в противоположната посока.
При каквато и да е физическа интензивност обаче налага се да съблюдаваме за точното осъществяване на извършения, танцови стъпки и други, а не просто да изпуснем парата и напрежението. Не става дума да се загуби удоволствието посредством прекомерния разбор на това, което вършим, само че сигурно осъзнатото придвижване и желание в това, което вършим, имам вяра, че ще ни донесе още по-голямо задоволство, несъмнено, според от гледната ни точка. Във всеки случай това може и да даде друга точка на фокус в нашия живот, която да ни оказва помощ във всичко останало. Нали имаме потребност от баланс?
- Преди години ми споделихте своето разбиране, че учителят би трябвало да е безукорен в думите и делата си, изключително когато работи с деца и младежи, и от време на време се изненадвате по какъв начин хората подценяват отговорността, която имат. Говорите ли за тези неща с Вашите студенти?
- Да, към момента съм уверен в това, то е част от работата ми. Търся способи, по които тези неща да ги споделям с децата и студентите, с думите, с които биха ме разбрали. Всъщност това с отговорността е мъчно нещо. Понякога се случва по този начин, че актьорът (а и не само) мощно желае да бъде в центъра на светлините, да му ръкопляскат, да го гледат с страхопочитание и всяка негова дума да се приема категорично, само че да не носи отговорност за това. Е, това е допустимо - само че до какво ли ще докара? Това си има цена. Като за начало, дано демонстрираме отговорност към себе си - за дейностите и за думите си, само че преди всичко, преди да желаеме да променим света към по-добро, както преди време бях чул в една тирада, дано стартираме смяната, като си оправим леглото заран.
- Танцувате, поставяте спектакли, работите с артисти в подготовката на техни клипове и театрални изяви. Кое от всички тези неща Ви доставя най-голяма приятност?
- Всяко едно от тези неща съм правил, повече или по-малко. Различни неща са, надлежно и хората са разнообразни. Мисля, че с изключение на концепцията, по която работиш, в основата си ти създаваш нещо с други хора, а за мен е значимо с тях да имам общ език и работата да бъде вдъхновяваща, само че и проведена. Вярвам, че всяко нещо ми оказва помощ да построявам разнообразни страни от себе си. Със сигурност обаче не мога да кажа, че се профилирам да вземем за пример единствено в едно нещо, просто не работи по този начин при мен.
Книгата " Принцип Еспирал. Пътят на воина в актуалния танц "
- Пътувате по фестивали и състезания, журирате, имате директни усещания - какви са настоящите трендове там?
- Сякаш трендовете са да се основават неща самоцелно или по образец и че има някаква безспорна деперсонификация и отсъства по-индивидуален почерк, посредством който да схванеш хореографа. Оставам с усещане, че постоянно се подценява вътрешният свят на децата, които са на сцената. Те са разнообразни, само че като че ли еднотипно биват " облечени " в танцов език, който не им е характерен и това просто се възпроизвежда. Защото, като видиш, че едно нещо по един или различен метод се толерира и печели медали и призови места, решаваш, че очевидно това е сполучливата формула и просто ще я следваш, без да проправиш ти самичък път на концепциите си. Вярно, надпреварата е състезание, само че изкуството отива на напълно назад във времето, по-скоро танцът стартира да наподобява на спорт. Душата се изгубва и ние се опитваме да пришием изражение, жест или придвижвания, които обаче нямат връзка с вътрешното чувство, а танцът като изкуство допира. Във връзка с развиването на балетното изкуство, да вземем за пример, великата Мая Плисецка споделя в едно изявление: " И пералнята се върти, само че ти не й ръкопляскаш, нали? "
- Как българското танцово изкуство стои измежду другите модерни национални хореографски школи? Какво е характерното, което ни отличава?
- Творчески евентуално се вписва добре в разказите и трендовете, има доста идейни хора. Може би ще преструктурирам въпроса, с Ваше разрешение, несъмнено. Трудно можем да приказваме за национална хореографска школа, изключително в региона на модерния и актуален танц, защото няма единна стратегия или модел, по който да се случва това. Говорейки за просветителните паралелки в профилираните учебни заведения. Мога обаче да кажа, че има положителни образци за знаещи и търсещи хора, които по собствен път и макар средата съумяват. Забелязва се обаче една наклонност: любителските школи в последните години основават реализатори на по-високо равнище, в сравнение с това се случва в профилирани учебни заведения за танцово образование, тук имам поради региона на модерния и актуален танц. Единна система обаче не съществува, по една или друга причина, ние не пазим, ние разрушавам и постоянно светът би трябвало да стартира от нас, нулираме брояча и почваме изначало. Устойчивостта и тактиката са ни непознати понятия.
- Какви хореографски планове следва да осъществите в близко време?
- По-скоро плановете ще са режисьорски, това ще е друго занятие, само че за него ще се веселя да имаме опцията да приказваме някой идващ път. Сега тъкмо е новият албум на J Cole.
- Захари, неотдавна бе показана дебютната Ви книга - монографията " Принцип Еспирал. Пътят на воина в актуалния танц ", която изследва авторската методика на Вашия първи преподавател и наставник, видния възпитател и хореограф Цветанка Гергинова. Може ли да обясните в какво се състои значимостта на " Принцип Еспирал "?
- Книгата е резултат от доста години работа, три в написването й като дисертационен труд и една в подготовката на самото книжно тяло. Всъщност обаче това са повече от петнадесет години, в които самият аз съм се обучавал, директни наблюдения " на терен " върху работата на госпожа Гергинова със стотици възпитаници в България и Европа. Профилът на обучаваните е бил доста необятен - от деца до възрастни, от изцяло начинаещи до експерти в областта на танца, спорта, бойните изкуства и други
Захари Нанков в спектакъла " TRAPтайм "
Самият способ, споделя тя, е основан в следствие от опита й като танцьор, преподавател и хореограф. Както научният ми началник проф. д.н. Анелия Янева показа при представянето на книгата: " Принцип Еспирал " ни слага на картата на международното танцово изкуство по още един метод - с приноса, който България дава в региона на образованието по танц, и продължение на традициите, които страната има в модерния танц ".
- С какво и на кого може да бъде потребна Вашата книга, в която представяте танцовото изкуство и въз основата на дългогодишния си личен опит?
- Стремежът ми беше освен по теоретичен път да се опише и показа за пръв път " Принцип Еспирал ", само че също по този начин да съставлява и едно пътешестване. Да изследва корените, да сътвори възприятието за последователност на обичаи и за проправянето на нови пътища за знанието.
" Принцип Еспирал " не е само методика, предопределена за танцьори, а също и за хора, които желаят да схванат повече за това по какъв начин да подхождат осъзнато към придвижването. В самата си концепция методът съставлява един синтез, ясно показващ всичко, което е асъдействало за неговото образуване. Той е точката на секване на няколко линии - техниката " Марта Греъм ", революционна за развиването на модерния танц, представителите на Немския изразителен танц - Рудолф декор Лабан, Курт Йос, Зигурд Леедер, джаз танца (Фоси, Луиджи, Матокс), както и учението за пътя на воина/човека на знанието. " Принцип Еспирал " е система на работа, не танцова техника, а принцип, използван в разнообразни танцови техники, спорт, и освен.
Особено любопитна и обект на проучване в книгата е и оста Германия-Чили-България, преглеждат се и се изясняват методите, по които знанието за танца мигрира, предизвикано от разнообразни събития - световни или местни политически трансформации в Европа и Южна Америка. Става дума за новите политически придвижвания в Европа, Втората международна война и преврата на военачалник Пиночет в Чили. Политиката изиграва основна роля, събирайки по неведоми пътища в точния миг хора на изкуството, носещи знание и хрумвания за танца. Разбира се, тук фокусът е в един интервал, по-скоро от околните 120 години, само че в книгата се вършат препратки и към по-ранни столетия. Това мисля, че дава още един друг колорит към историята на танцовото изкуство и това, което е оттатък сцената.
- Творческият Ви път минава от улични танци и хип-хоп до типичен и съвременен танц. Какво Ви стимулира да пробвате опциите на тялото и фантазията си в толкоз разнообразни жанрове?
- Всъщност в самото начало беше музиката - и по-точно рап музиката, това беше нещото, което като че ли най-силно ме възпламени и почувствах като нещо доста покрай себе си. Може би първото ми огромно ентусиазъм. Събирахме се със съученици, излизахме на концертите в учебно заведение с рап части, текстовете на които пишехме сами, и търсехме изявата, търсехме сцената. Няколко години откакто започнах да чувам тази музика, се възпламених и по уличните танци, те ми разкриха доста благоприятни условия, само че най-голямата роля, която изиграха, може би беше това, че ме вкараха в света на танца. Това се трансформира в моята насочна точка за търсене и към класическия танц, и към модерния, и към актуалния танц и танца в целокупност.
Цветанка Гергинова, доктор Захари Нанков, проф. д.н Анелия Янева (от ляво надясно)
Знаете ли, за мен благосъстоянието е да схванеш есенцията на един език и да имаш опцията да го приказваш свободно, както се споделя (или най-малко с най-малък акцент). Не приказвам само за равнището на майсторство на техниката за всеки жанр, която е значима, а наред с това да схванеш характера на съответния жанр: за какво той е подобен, какво го стимулира, какво е в основата му - по този начин ти ще го опознаеш в действителност. Мисля, че потребността да сътворявам и показвам нещо, което желае да откри път от вътрешната страна на открито, е главната движеща мощ във всичко, което върша.
- Преподавате на студенти, само че и на деца и младежи във Вашето студио " Hyphers ". Самият Вие сте навлязъл във вселената на танца относително късно за общоприетите показа. Какъв съвет бихте дали на родителите - от кой момент е добре да се стартира?
- Да, моят път в танцовото изкуство стартира късно (както е общоприето да се каже, в случай че не си почнал от малък). Тук обаче има и нещо друго - развиването на качествата и физическата подготовка в избран жанр танц в действителност би било добре да се случи в по-ранна възраст, когато при умна и търпелива работа на педагога се развиват качествата у децата. В по-късна възраст обаче обучаваният може да реализира също доста в построяването на качества и техника, тъй като работата е по-осъзната и деликатна. Нека кажа по този начин: когато си на повече години, се изисква " да наваксаш пропуснатите години " по-бързо, редом да развиваш физически качества и да работиш за създаване на техника в съответния жанр. Тук " Принцип Еспирал " дава своя принос, опровергавайки в доста връзки общоприетите правила. Разбира се, не приказваме за вълшебен трик, в противен случай, за доста поредна и осъзната работа на тяло и разум.
Ще си разреша да споделя мои размишления по тематa: подбирайте деликатно хората, на които поверявате грижата за децата си. Често времето, което децата прекарват в залата, не е малко, а там те могат да изградят голям брой качества - освен танцови, а така наречен меки умения (soft skills). В един съвършен свят родителите оказват помощ на танцовите учители, а те оказват помощ на родителите в грижата за децата. Всички ние приказваме за поколенията и по какъв начин средата на всички места тласка към избор на неприятен път в живота.
Изберете деликатно школата и педагога, на който поверявате грижата за детето си, това може да има голямо въздействие във образуването на личността му и надлежно на ролята му в обществото. Всичко се крепи върху доверието посред ни. Също по този начин подхождайте с почитание към учителите - когато кажете нещо на вашето дете, което да подрони престижа на педагога, това е непоправима вреда. То евентуално в никакъв случай повече няма да огледа със същото почитание и доверие своя преподавател, както е било до тогава. Амбицията постоянно е добре да се придържа в здравословни граници както при педагозите, по този начин и при родителите, тъй като точно това дете ще взе участие в градежа на обществото на следващия ден.
Представянето на книгата " Принцип Еспирал. Пътят на воина в актуалния танц " в Столичната библиотека
Всъщност моят професионален път в танца продължава и в друго направление - в Института за проучване на изкуствата към Българската академия на науките, където работя като основен помощник. Там активността ми е обвързвана с проучването на тематики, свързани с танцовото изкуство. Сега работя върху план, който изследва развиването на модерния танц в България на равнище образование в институциите. Ние в действителност имаме огромен принос в развиването на модерния танц освен тук, само че и на Балканите. За страдание, както в доста случаи, освен в танца, ние не знаем това, по една или друга причина. Като човек на практиката, в този момент се старая тя да бъде потребна при комбинирането й с изследователския и научния метод, който работата в института изисква. Вярвам, че това ще даде добър резултат в даден миг.
- Независимо дали ще станат професионални танцьори или хореографи, заниманието с танци развива двигателната просвета. Напоследък много хора, и на по-зряла възраст, посещават школи, курсове или просто танцови сбирки.
- Да, това е позитивна наклонност. Разбира се, тя би могла да се преглежда от разнообразни гледни точки, само че тя е и въпрос на културни натрупвания. Прекият и непосреден контакт в едно танцово студио сигурно може да способства за опазване на контакта в общността в всекидневие, доминирано от виртуалното. Ние живеем посредством обществените мрежи, а и няма особени изгледи това да се промени скоро в противоположната посока.
При каквато и да е физическа интензивност обаче налага се да съблюдаваме за точното осъществяване на извършения, танцови стъпки и други, а не просто да изпуснем парата и напрежението. Не става дума да се загуби удоволствието посредством прекомерния разбор на това, което вършим, само че сигурно осъзнатото придвижване и желание в това, което вършим, имам вяра, че ще ни донесе още по-голямо задоволство, несъмнено, според от гледната ни точка. Във всеки случай това може и да даде друга точка на фокус в нашия живот, която да ни оказва помощ във всичко останало. Нали имаме потребност от баланс?
- Преди години ми споделихте своето разбиране, че учителят би трябвало да е безукорен в думите и делата си, изключително когато работи с деца и младежи, и от време на време се изненадвате по какъв начин хората подценяват отговорността, която имат. Говорите ли за тези неща с Вашите студенти?
- Да, към момента съм уверен в това, то е част от работата ми. Търся способи, по които тези неща да ги споделям с децата и студентите, с думите, с които биха ме разбрали. Всъщност това с отговорността е мъчно нещо. Понякога се случва по този начин, че актьорът (а и не само) мощно желае да бъде в центъра на светлините, да му ръкопляскат, да го гледат с страхопочитание и всяка негова дума да се приема категорично, само че да не носи отговорност за това. Е, това е допустимо - само че до какво ли ще докара? Това си има цена. Като за начало, дано демонстрираме отговорност към себе си - за дейностите и за думите си, само че преди всичко, преди да желаеме да променим света към по-добро, както преди време бях чул в една тирада, дано стартираме смяната, като си оправим леглото заран.
- Танцувате, поставяте спектакли, работите с артисти в подготовката на техни клипове и театрални изяви. Кое от всички тези неща Ви доставя най-голяма приятност?
- Всяко едно от тези неща съм правил, повече или по-малко. Различни неща са, надлежно и хората са разнообразни. Мисля, че с изключение на концепцията, по която работиш, в основата си ти създаваш нещо с други хора, а за мен е значимо с тях да имам общ език и работата да бъде вдъхновяваща, само че и проведена. Вярвам, че всяко нещо ми оказва помощ да построявам разнообразни страни от себе си. Със сигурност обаче не мога да кажа, че се профилирам да вземем за пример единствено в едно нещо, просто не работи по този начин при мен.
Книгата " Принцип Еспирал. Пътят на воина в актуалния танц "
- Пътувате по фестивали и състезания, журирате, имате директни усещания - какви са настоящите трендове там?
- Сякаш трендовете са да се основават неща самоцелно или по образец и че има някаква безспорна деперсонификация и отсъства по-индивидуален почерк, посредством който да схванеш хореографа. Оставам с усещане, че постоянно се подценява вътрешният свят на децата, които са на сцената. Те са разнообразни, само че като че ли еднотипно биват " облечени " в танцов език, който не им е характерен и това просто се възпроизвежда. Защото, като видиш, че едно нещо по един или различен метод се толерира и печели медали и призови места, решаваш, че очевидно това е сполучливата формула и просто ще я следваш, без да проправиш ти самичък път на концепциите си. Вярно, надпреварата е състезание, само че изкуството отива на напълно назад във времето, по-скоро танцът стартира да наподобява на спорт. Душата се изгубва и ние се опитваме да пришием изражение, жест или придвижвания, които обаче нямат връзка с вътрешното чувство, а танцът като изкуство допира. Във връзка с развиването на балетното изкуство, да вземем за пример, великата Мая Плисецка споделя в едно изявление: " И пералнята се върти, само че ти не й ръкопляскаш, нали? "
- Как българското танцово изкуство стои измежду другите модерни национални хореографски школи? Какво е характерното, което ни отличава?
- Творчески евентуално се вписва добре в разказите и трендовете, има доста идейни хора. Може би ще преструктурирам въпроса, с Ваше разрешение, несъмнено. Трудно можем да приказваме за национална хореографска школа, изключително в региона на модерния и актуален танц, защото няма единна стратегия или модел, по който да се случва това. Говорейки за просветителните паралелки в профилираните учебни заведения. Мога обаче да кажа, че има положителни образци за знаещи и търсещи хора, които по собствен път и макар средата съумяват. Забелязва се обаче една наклонност: любителските школи в последните години основават реализатори на по-високо равнище, в сравнение с това се случва в профилирани учебни заведения за танцово образование, тук имам поради региона на модерния и актуален танц. Единна система обаче не съществува, по една или друга причина, ние не пазим, ние разрушавам и постоянно светът би трябвало да стартира от нас, нулираме брояча и почваме изначало. Устойчивостта и тактиката са ни непознати понятия.
- Какви хореографски планове следва да осъществите в близко време?
- По-скоро плановете ще са режисьорски, това ще е друго занятие, само че за него ще се веселя да имаме опцията да приказваме някой идващ път. Сега тъкмо е новият албум на J Cole.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ