Какво казваме, когато (не) говорим
Ето една типична ежедневна обстановка. Връща се детето от учебно заведение, ние дежурно го питаме: „ Как мина деня ти? ”. То също по този начин дежурно дава отговор: „ Добре, нищо изключително ”. Може и да му повярваме, само че виждаме, че то се суети към раницата си, отбягва погледа ни и се почесва, ”където не го сърби ”. Ето, че знаем, че през днешния ден в учебно заведение нещо се е случило. Не е нужно да имаме шесто възприятие, просто се доверяваме на информацията на жестовете, която то ни дава, до момента в който приказваме.
Изучаването на този „ език ” стартира прекомерно късно, поради практическата му изгода. Американският професор Албер Мехрабиан дефинира правилото: „ 7%, 38%, 55% ”, т.е. 7% от информацията се предава от смисъла на думите ( вербално), 38%- от тона и интонацията на гласа ( вокално) и 55%- държанието на тялото ( визуално). Засиленият интерес към това направление в приложната логика на психиката получава мощен подтик поради публикуваното разбиране, че можем да „ четем ” хората по техните жестове и да избегнем неистина, да разберем вярно желанията на шефа или на индивида в бара, от който се интересуваме. Дали е допустимо, изучили някои от най- известните жестове и тяхното значение, да манипулираме информацията, която те дават и да създадем усещането, което желаеме? Едва ли! Никой жест не може да се приема еднопосочно, те се комбинират и все някой ще издаде същинските ни планове. Освен това постоянно са част от някакъв подтекст. Например, след дълготрайно пътешестване излизаме за къса отмора пред рейса. Харесали сме някого, а виждаме, че той стиска крайници и потропва нервно, до момента в който вършим опит да го заговорим. Това не значи наложително, че ни отблъсква. Може да има потребност да посети тоалетната.
Как да разберем по кое време индивидът насреща е добре надъхан към, нас слуша ни с внимание и е податлив да поддържа връзка с позитивна настройка. Всеки жест носи позитивна или негативна оценка. Най- мощният позитивен жест остава гледането в очи, това приказва за искреност и предпочитание да сме откровени и да поддържаме връзка пълноценно. Друго доста особено държание е огледалното подражаване, т.е. повторение на жестовете и мимиките на събеседника, по този начин неумишлено търсим път за бързо доближаване.
И по този начин – в случай че събеседникът ни постоянно кима, усмихва се, наклонил е главата на една страна, а тялото- леко напред, то най- евентуално е с позитивно отношение и ни слуша деликатно. Обратното, в случай че се е отдръпнал, отбягва погледа ни, скръстил е ръце и крайници, така наречен „ заключване, почесва се, крие устата си или очите си – най- евентуално е отегчен и не привличаме вниманието му. Естествено, съществуват доста жестове и мимики, както и комбинации от тях в цели „ фрази ”. В съответен подтекст те могат да бъдат тълкувани по друг метод.
Крайъгълен камък на проучването на езика на тялото е тълкуването на жестовете за различаване на лъжата. Невербалните знаци изкарват подсъзнателното, същинското, това, което думите могат да скрият. Като истината. Тялото се стреми да се разкрие, даже, когато устата лъже. Лъжецът отбягва погледа, прикрива устата с ръка, почесва носа си, приказва бързо ( в случай че е измислил лъжата авансово ) или прекомерно постепенно ( в случай че импровизира сега ). И в случай че си мислим, че ще се научим да лъжем сполучливо, знаейки това, то би трябвало и да имаме поради, че съвкупността на всичките белези не е по никакъв начин елементарно за подражаване. Най- присъщото за лъжата е разширението на зениците, което в действителност мъчно може да бъде манипулирано.
Професионалната сфера е идеално място за използване на езика на тялото. С практическото му приложение работят доста от експертите „ Човешки запаси ”. Тяхната задача е за късото време на изявлението да основат усещането за претендента и да преценяват какъв брой от информацията в автобиографията му дава отговор на истината, дали той е подобаващ за оповестената служба. Така че в случай че желаеме да покажем убеденост на изявление – гледаме право в очите, без втренчване, изпъваме гърба, раменете обратно и подвигаме брадичката. За дамите е хубаво да допрат колене, да оставят косата си на мира, да заобикалят всевъзможни непотребни придвижвания, които биха издали раздразнителност.
Всъщност тълкуването на езика на тялото има най- огромна известност в персоналната сфера и изключително при флирта. И за двата пола важи първото предписание на зрителния контакт. Ако мятаме постоянно погледи ( по- постоянно дамите ) или гледаме втренчено и през цялото помещение ( по- постоянно мъжете ), в случай че задържаме погледите си- това е сигурен знак, че флиртът е мечтан. Кога една жена демонстрира интереса си? Жените играем с косата си, премятаме кичури и оплитаме пръсти в тях. Кръстосваме крайници в посока на мъжа, в противоположната значи: ”не ме интересуваш, отправям се другаде. ”, свеждаме глави, а след това подвигаме взор, оправяме нещо по облеклата си, суетим се. Когато се смеем – отмятаме глава обратно, оголвайки шията си. Кога мъжът има интерес към нас? Прокарва ръка през косата си, стреми се да допре. Като, в множеството случаи, по- висок, той се накланя напред, атакувайки персоналното пространство, търси опция да показва мускули и пооправя нещо по облеклата си. За двойка, която се харесва, също е особено имитирането на жестовете и на изражението.
Тълкуването на езика на тялото като че ли предлага доста лесни решения за преценка на действителните планове на близките, ненапълно и опция такава преценка да бъде манипулирана с избрана цел. Понякога думите приказват, от време на време жестовете ни, от време на време те са съгласувани, от време на време – не. Истинското умеене е да решим на кое да се доверим и да не се оставим да бъдем заблудени.
Изучаването на този „ език ” стартира прекомерно късно, поради практическата му изгода. Американският професор Албер Мехрабиан дефинира правилото: „ 7%, 38%, 55% ”, т.е. 7% от информацията се предава от смисъла на думите ( вербално), 38%- от тона и интонацията на гласа ( вокално) и 55%- държанието на тялото ( визуално). Засиленият интерес към това направление в приложната логика на психиката получава мощен подтик поради публикуваното разбиране, че можем да „ четем ” хората по техните жестове и да избегнем неистина, да разберем вярно желанията на шефа или на индивида в бара, от който се интересуваме. Дали е допустимо, изучили някои от най- известните жестове и тяхното значение, да манипулираме информацията, която те дават и да създадем усещането, което желаеме? Едва ли! Никой жест не може да се приема еднопосочно, те се комбинират и все някой ще издаде същинските ни планове. Освен това постоянно са част от някакъв подтекст. Например, след дълготрайно пътешестване излизаме за къса отмора пред рейса. Харесали сме някого, а виждаме, че той стиска крайници и потропва нервно, до момента в който вършим опит да го заговорим. Това не значи наложително, че ни отблъсква. Може да има потребност да посети тоалетната.
Как да разберем по кое време индивидът насреща е добре надъхан към, нас слуша ни с внимание и е податлив да поддържа връзка с позитивна настройка. Всеки жест носи позитивна или негативна оценка. Най- мощният позитивен жест остава гледането в очи, това приказва за искреност и предпочитание да сме откровени и да поддържаме връзка пълноценно. Друго доста особено държание е огледалното подражаване, т.е. повторение на жестовете и мимиките на събеседника, по този начин неумишлено търсим път за бързо доближаване.
И по този начин – в случай че събеседникът ни постоянно кима, усмихва се, наклонил е главата на една страна, а тялото- леко напред, то най- евентуално е с позитивно отношение и ни слуша деликатно. Обратното, в случай че се е отдръпнал, отбягва погледа ни, скръстил е ръце и крайници, така наречен „ заключване, почесва се, крие устата си или очите си – най- евентуално е отегчен и не привличаме вниманието му. Естествено, съществуват доста жестове и мимики, както и комбинации от тях в цели „ фрази ”. В съответен подтекст те могат да бъдат тълкувани по друг метод.
Крайъгълен камък на проучването на езика на тялото е тълкуването на жестовете за различаване на лъжата. Невербалните знаци изкарват подсъзнателното, същинското, това, което думите могат да скрият. Като истината. Тялото се стреми да се разкрие, даже, когато устата лъже. Лъжецът отбягва погледа, прикрива устата с ръка, почесва носа си, приказва бързо ( в случай че е измислил лъжата авансово ) или прекомерно постепенно ( в случай че импровизира сега ). И в случай че си мислим, че ще се научим да лъжем сполучливо, знаейки това, то би трябвало и да имаме поради, че съвкупността на всичките белези не е по никакъв начин елементарно за подражаване. Най- присъщото за лъжата е разширението на зениците, което в действителност мъчно може да бъде манипулирано.
Професионалната сфера е идеално място за използване на езика на тялото. С практическото му приложение работят доста от експертите „ Човешки запаси ”. Тяхната задача е за късото време на изявлението да основат усещането за претендента и да преценяват какъв брой от информацията в автобиографията му дава отговор на истината, дали той е подобаващ за оповестената служба. Така че в случай че желаеме да покажем убеденост на изявление – гледаме право в очите, без втренчване, изпъваме гърба, раменете обратно и подвигаме брадичката. За дамите е хубаво да допрат колене, да оставят косата си на мира, да заобикалят всевъзможни непотребни придвижвания, които биха издали раздразнителност.
Всъщност тълкуването на езика на тялото има най- огромна известност в персоналната сфера и изключително при флирта. И за двата пола важи първото предписание на зрителния контакт. Ако мятаме постоянно погледи ( по- постоянно дамите ) или гледаме втренчено и през цялото помещение ( по- постоянно мъжете ), в случай че задържаме погледите си- това е сигурен знак, че флиртът е мечтан. Кога една жена демонстрира интереса си? Жените играем с косата си, премятаме кичури и оплитаме пръсти в тях. Кръстосваме крайници в посока на мъжа, в противоположната значи: ”не ме интересуваш, отправям се другаде. ”, свеждаме глави, а след това подвигаме взор, оправяме нещо по облеклата си, суетим се. Когато се смеем – отмятаме глава обратно, оголвайки шията си. Кога мъжът има интерес към нас? Прокарва ръка през косата си, стреми се да допре. Като, в множеството случаи, по- висок, той се накланя напред, атакувайки персоналното пространство, търси опция да показва мускули и пооправя нещо по облеклата си. За двойка, която се харесва, също е особено имитирането на жестовете и на изражението.
Тълкуването на езика на тялото като че ли предлага доста лесни решения за преценка на действителните планове на близките, ненапълно и опция такава преценка да бъде манипулирана с избрана цел. Понякога думите приказват, от време на време жестовете ни, от време на време те са съгласувани, от време на време – не. Истинското умеене е да решим на кое да се доверим и да не се оставим да бъдем заблудени.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ