Как се преподава Втората световна война в училищата в Германия
Естествено поради всички разкрития след войната и осъществените жестокости, немският народ не желаят нищо друго с изключение на да не помни за станалото и да се концентрира върху новите си цели – първо стопанската система, довела до немското икономическо знамение, а по-късно върху основата на Европейски съюз, от който през идващите десетилетия ще може да се трансформира във водеща страна.
Но какво вършим с учебниците по история в учебно заведение? В последна сметка, типично след всеки спор, без значение дали дадена страна е победител или губещ, историята, преподавана в учебните заведения, има наклонност да бъде оцветена в интерес на народа, на който се преподава. Това обаче не може да се каже за Германия. Причините за това са най-различни – да се обезпечи, че сходно нещо няма да се повтори и, несъмнено, чисто мащаба на зверствата на световно равнище и дребното време, което минава от тези събития, както и относително положителната документи за тях.
Трябва да посочим, че в Германия просветителната система се контролира не от държавното управление, а без значение във всяка от 16-те обласи, които съставляват страната. Така методът на преподаване на историята, въпреки че нормално не се разграничава доста, може въпреки всичко да варира. Например, изборът на литература, употребена в другите класове, се разграничава доста освен от година на година, само че и от регион на регион.
След като направихме това конкретизиране, проучването на военния интервал и по какъв начин се преглежда в немските учебни заведения, може да бъде разграничен на четири елементи:
Немска класна стая
Първо, Веймарската република: Веймарската република, най-малко нейнoто началo, като цяло се възприема позитивно. Тя се преглежда като първо обичайно изпитание за демократизация, макар проблемите, с които се сблъсква след Първата международна война. Различните проблеми, кулминиращи в икономическата рецесия в края на 20-те години и последващия напредък на нацисткия режим, се преглеждат. в детайли, наблягайки грешките, които довеждат до рухването на демократичната система. Човек би споделил, че Ваймарската република, макар краткостта на своето битие, се преглежда с известни носталгични настроения, съпроводени от терзание за това, което следва. И това не е единствено войната, а самите нацисти и тяхната идеология.
Второ, нацистка идеология и жестокости: Учениците са изправени челно пред смазващите резултати на тоталитарните режими, расовите идеологии и до каква степен довеждат. Освен фотоси и документални филми, множеството учебни заведения провеждат наложителни учебни екскурзии до монументи на Холокоста, нормално някогашни концентрационни лагери. Това не се отнася единствено за занятията по история. Учениците се срещат и с творби на литературата, занимаващи се с въпроса за нацизма и етническата ненавист по това време в Европа. Това включва, само че не се лимитира до създатели като Бертолд Брехт и Томас Ман. Освен тях в образователната стратегия са включени еврейска лирика, отчети от оживели и исторически документални филми, фокусирани върху дълготрайните последствия от омразата и насилието. Някои от определените литературни творби демонстрират, че учебните заведения се пробват да наблегнат на аспектите на човечността, а също и на казуса с груповия нрав и предубеждения, както се вижда в творби като следвоенната пиеса „ Андора “ от Макс Фриш и по-нови произведения като „ Момчето в раираната пижама “ (на Джон Бойн от 2006 г.) и „ Четецът “ на Бернхард Шлинк, само че също по този начин и дневниците на Ан Франк. Изучават се и фрагменти от пронацистки текстове, когато учениците се счетат за задоволително зрели, с цел да се оправят с тях. Части от „ Моята битка “ се учат по история, като акцентират несъгласията в текста и острата липса на морал в тях. Интересно е, че като че ли да добави нацистката идеология, другата съществена тематика в образователния проект в робството, расизма и сегрегацията в Америка.
Трето, самата война: Подробностите за съответни военни области постоянно са подценявани в немските учебни заведения. Възможна причина за това е, че проявлението на карти с разширение на немската територия през първите две години на войната и разискването на победните борби може да провокира поощряване на националистическата горделивост, което наподобява контрапродуктивно поради полезностите, които преподавателите се пробват да внушат.
Освен това разискването на детайлностите за всяка борба, която Ромел печели или губи в Африка, или проблемите с доставките на източния фронт не са жизненоважни за разбора на зверствата на нацисткия режим. Друг, по-практичен аспект е, че по този начин или другояче към този момент е отделено доста време на тематиката за войната.
Разбира се, един минус на това е, че доста немски възпитаници не са осведомени за доста характерни военни събития и завоевания. Тъй като най-големият акцент в учебно заведение е подложен върху вътрешното развиване, теоретичните или философските му аспекти и, несъмнено, върху идеологията и практиката на етническото пречистване и експанзията към избрани групи хора, обсъждани като етнически, културни или политически девианти, като евреи, хомосексуалисти, комунисти и така нататък, резултатът е, че самият воененпроцес е недооценен. В резултат на това доста немски младежи в действителност са сюрпризирани да научат, да вземем за пример, че германци нахлуват в места като (днешна) Украйна, (днешна) Сърбия и Гърция.
Четвърто, Зауба и след войната: Основните опустошения в Германия и количеството изгубени човешки животи по време на войната не се приписват на съдружниците, а на самия нацистки режим, който се преглежда като смъртоносен изначално поради това че стартира ненужната война. Освен това по-голямата част от разрушенията на немска земя са нанесени през последната година от Висш съдебен съвет. Упоритостта да не се предадат, даже откакто към този момент е ясно, че изходът ще бъде негативен, се преглежда като доказателство за минималната грижа, която нацистите показват към личния си народ. Самоубийствата на членове на партията като Химлер и самия Хитлер се преглежда като акт на безволие от тяхна страна.
В този ред на мисли, окупацията на немските градове от съюзническата войска се характеризира като „ избавление “ („ Befreiung “), макар, несъмнено, че бойци по това време не преглеждат надпреварата до Берлин като съревнование да „ освободят “ Берлин. Този избор на думи подчертава, че като губи войната, немският народ се освобождава от нацизма.
Отразявайки всичко това, известното немско кино и немските военни филми, изключително през последните няколко десетилетия, се оправят с тематиката почтено, показвайки последователното прекосяване към полуда, породено от кухи всеобщи заблуди, постоянно в звук по-фатален от храбър. Следователно те могат да бъдат доста по-дълбоки от един характерен боен филм.
Разбира се, един главен въпрос по отношение на всичко това е наложената групова отговорност върху актуалните германци, даже и просто да се подразбира или усеща, а не в миналото да се декларира категорично.
На пръв взор е добре човек да изследва тези събития доста в детайли, с цел да е сигурен, че те няма да се случват още веднъж. Проблем за германците обаче, несъмнено, е чувството за групова отговорност, макар че през днешния ден нито някой възпитаник, нито неговите родители, нито даже бабите и дядовците му имат нещо общо с Втората международна война.
