Естествено, нормалните хора не искат война; нито тези в Русия,

„ Естествено, естествените хора не желаят война; нито тези в Русия, нито тези в Англия, нито тези в Америка и в този ред на мисли – в Германия. Това е разбираемо, само че въпреки всичко, това са водачите на една страна, които дефинират политиката и постоянно е елементарно да се влачат хората, без значение дали е народна власт или фашистка тирания, парламент или комунистическа диктатура… С глас или без глас, хората постоянно могат да бъдат въвлечени в наддаването на водачите. Това е елементарно. Всичко, което би трябвало да извършите, е да им кажете, че са атакувани, и да заклеймите пацифистите за липса на национализъм и излагане на страната на заплаха. Работи по същия метод във всяка страна. “ – Хeрман Гьоринг

Историята пази всички отговори за тези, които са подготвени да ги потърсят. След като живеем във военно време, освен това единствено на 1000 километра от нашата столица. Логично да е виждаме нараснал интерес, изключително откакто една война е толкоз покрай нас. Разбира се, това не значи, че е единствената, а както виждаме, военни спорове не престават да се случват когато и да е и тъкмо затова започваме да се замисляме, дали прогнозите за Трети световен спор се задават на хоризонта или това просто е следващата подправена прогноза, която за благополучие може и в никакъв случай да не се случи. Отговорът на всичко това можем да открием в идващите редове.

Какво в действителност е належащо за един световен спор? До този миг ще открием, че първите два са се случили благодарение на планувани по-малки войни, които би трябвало да свършат бързо. Първата Световна война стартира с убийството на австро-унгарския престолонаследник и фантазията на Сърбия да сътвори на Балканския полуостров една обща славянска страна. Това, което би трябвало да завърши за няколко седмици, на практика трае години. През Втората Световна война ще открием, че факторите от първия световен спор не престават да въздействат.

Германия е грубо осъдена за своята смелост, Съюз на съветските социалистически републики показва невероятната упоритост да болести света с концепцията, че икономическия статус може да бъде премахнат вечно. В Германия се избира човек, който знае какво тъкмо да предложи на унижения немец, до момента в който в Съюз на съветските социалистически републики откриваме, че борбата не е демократична, а подземна. Царското семейство е заличено благодарение на пропагандата и обстоятелството, че Русия дава извънредно доста жертви по време на Първата Световна война – нужни фактори за гражданска война.

В моментите на тежки политически земетресения, всеки харизматик може да прокара нови хрумвания, някои остават на практика безконечни. След края на втория световен спор е очевидно за всеки човек, че границите ще останат вечно. Студената война, която за благополучие не се води в Европа, съумява да откри поле за изява в Азия, Африка и даже Южна Америка. Пиковият миг там остава кубинската нуклеарна рецесия има и рационално пояснение – Турция има нуклеарни бойни глави, доставени от Съединени американски щати. По същата логичност Съюз на съветските социалистически републики употребява момента, с цел да опре същото дуло в челото на своя максимален съперник по това време. Всяко деяние има противопоставяне, само че за жал откриваме и един необикновен факт – човек в никакъв случай не е основан, с цел да бъде еднакъв с някой различен. Ако това беше по този начин, то най-вероятно нямаше да бъдем толкоз разнообразни, нито идеологически, нито стопански. Принудени сме непрекъснато да израстваме и да се развиваме, без значение дали желаеме това или не.

Прословутият социалистически режим се опита да избегне това и да направи нормативно послушни хора, само че резултатът се усеща и до през днешния ден. Все отново дано обърнем внимание на главните провокации в тази посока. Какво обаче се случва в този момент и какви са главните следи. След като имаме разграничителните линии, които към този момент не престават повече от век, започваме да усещаме, че фитилът към огромното буре с барут гори рисково близо. Къде бяха враговете по това време? Интересно е да заявим, че по време на Студената война, Съюз на съветските социалистически републики имаше последна политика по отношение на другата велика мощ в оня миг – Съединени американски щати. Едва ли има човек, който да не е чувал думите „ западно въздействие “, както и да не знае какви вреди носеха те.

Въпреки това, източният блок значително, в най-ниската каста – обществото, не беше толкоз краен. Противно на упованията, средностатистическият руснак не беше толкоз огромен съперник на запада. На фона на всичко, което медийната агитация предоставяше, стоките несъмнено създаваха друго усещане. Разликата беше осезаема, затова цялата идеология беше съшита с розови конци, които се виждаха през цялото време. Ето за какво не бяха и малко тези герои, които на драго сърце се опитваха да избягат от хомота на социализма. Хора като Фил Филипов и до през днешния ден описват как  са съумели да стигнат до Гърция, а от там да се насочат и към Съединени американски щати.

Днес картината е доста по-различна, а и методите на пропагандата станаха в пъти по-добри и умерено съумяха да възпитат ненавист. Въпреки повишаващото се напрежение и все по-честото спекулиране с нуклеарно оръжие, държанието на обществото се трансформира. По време на Студената война не бяха и малко митингите за нуклеарно разоръжаване. Разбира се, Съединени американски щати беше първата страна, която да пусне атомни бомби, само че хора като Опенхаймер съжаляваха до края на живота си, че са съумели да изобретят нещо такова. Немислимо е да чакаме, че без тях нямаше да се доближи до изобретяването на сходен тип финално оръжие.

Малко напред във времето ще си спомним, че след Чернобил, стартира сключване за премахването на нуклеарно оръжие, освен това от двата лагера. Радиацията се оказа най-безпристрастна и невъзпитана, изключително към детайли като национализъм и мир, тя просто унищожава и не задава въпроси. Последният опит за стратегическо нуклеарно разоръжаване беше подписан през 2010 година и Съединени американски щати се отдръпна през 2019 година от него благодарение на Доналд Тръмп, през 2021 година Байдън реши да удължи този пакт до 2026 година, само че и до през днешния ден официално се счита, че нито една страна с атомни бомби взе участие в подобен пакт.

Сякаш същият е основан фиктивно за страните, които и по принцип не разполагат с нуклеарно оръжие. Модерният човек през днешния ден просто не се интересува от съществуването му и заплахите. Всички имат вяра, че разсъдъкът ще надделее. Такъв е казусът с радарната станция Дъга в Чернобил, която би трябвало да засича изстрелването на нуклеарно оръжие от Съединени американски щати. Същата дефектира в един миг и само Станислав Петров взема решение да не споделя за този случай и да не споделя на началниците си, че от другия завършек на света е „ изстреляна “ нуклеарна бойна глава. Благодарение на него, през днешния ден имаме света, който познаваме.

Следователно не приказваме за пряк и открит нуклеарен спор, а за човешка или компютърна неточност, а нейният късмет се покачва процентно, изключително откакто напрежението продължава да пораства. И откакто при започване на 90-те години започнахме да следим разпада на Съюз на съветските социалистически републики и обстоятелството, че към този момент е време да се приказва за построяването на две велики сили. Разбира се, Елцин няма нищо срещу да бъде първият президент на Русия, откакто демокрацията липсва повече от век там и никой даже не е схванал какво животно е това и има ли почва. Самата приказка за народна власт ще съществува единствено още няколко години и по-късно Руската федерация ще има нов държател.

Не единствено една война може да дефинира една страна като велика мощ, истината е, че в това отношение стопанската система въздейства доста по-добре. Все отново не са малко факторите, които демонстрират тъкмо това. В последните 20 години стартира да се вижда и понижаването на вниманието към Русия, изключително откакто икономическият напредък и обстоятелството, че последното потомство съветски процесори дава отговор на еквивалента на Intel от 2012 година е повече от явен.

Разбира се, ангажимента за основаване на НАТО в Европа демонстрира, че същото би трябвало да доближава единствено до границите на Германия и на никое място другаде. Това е претекстът, че по този начин ще се избегне възможното основаване на идната нацистка партия. Разбира се, договорката е призната от Горбачов, а по-късно Елцин няма нищо срещу. Въпреки това ще открием, че през идващите няколко години има оня миг, в който нови страни се прибавят, като България и Румъния може би са едни от последните страни, които влизат във въпросния пакт.

Странно е, само че точно предходната година Владимир Путин декларира, че това разгръщане би трябвало да спре. Това изявление е притеснително, само че до момента в който множеството членове ще заявят, че Русия не е упражнявала акт на експанзия, то дано обърнем внимание на Молдова, дано обърнем внимание и на Грузия, да не забравяме и Крим в този ред на мисли. Логично е да се чака от Украйна да изиска някаква по-добра защита, а преди този момент главните претекстове бяха обвързани с европейските търговски направления. Спокойно можем да прибавим и Нагорни Карабах. В началото на новото хилядолетие ще открием, че точно Владимир Путин задава въпроса за какво още съществува НАТО, откакто Съюз на съветските социалистически републики към този момент не съществува? Едва по-късно ще добави, че се е доверил повече на запада, а от своя страна, западът е злоупотребил доста съществено с това доверие. Не е належащо да приказваме единствено за открит спор – шпионските игри в това отношение също не липсват. Тихата война продължава да се води и да слага съществени фактори върху връзките.

Разбира се, тук не приказваме за провинен, не приказваме и за страна, а за някои от главните обстоятелства в историята до този миг, за решението на политическите неточности, които бяха позволени. Благодарение на нараснало напрежение, може и да не стигнем до световен спор, а до последваща Студена война. Всеки стартира да се въоръжава, всеки стартира да покачва напрежението, а нуклеарното оръжие продължава да бъде един необикновен фактор.

Спокойно можем да споделим, че историята в действителност си наподобява. Все отново не би трябвало да забравяме, че в този свят има над 100 разнообразни страни и някои несъмнено биха желали да разтоварят оръжейния си боеприпас. А в случай че търсите искри в цялата картина, то дано обърнем внимание и на медиите. Поставянето на разграничения, разделянето на „ ние “ и „ вие “, към този момент публично работи, освен това с по-висока скорост от печатниците – всичко към този момент е цифрово. Недоверието, подправените вести, платените материали и желанието за пробутване на хрумвания, всичко това може да подсигурява на безусловно всеки един човек единствено още главоболия и единствено още проблеми. Какво ни би трябвало за един световен спор? Санкции, още напрежение и разделяне. Когато Съюз на съветските социалистически републики и Нацистка Германия поделят Полша, двете страни са изключени от Организация на обединените нации.

Тогавашния министър-председател на Англия – Невил Чембърлейн ще съобщи, че Германия ще получи територия с Полша, която вероятно да постави завършек на всички евентуални спорове. Самият Хитлер постоянно е представен, че е желал да реши единствено полския въпрос и в никакъв случай повече няма да се занимава с нахлуване и експанзия, само че е явно, че обстановката се трансформира фрапантно. Странното обаче тук е друго. Дори и през днешния ден няма представители за мир. Има представители за дадена страна, имаме черно и бяло, само че от другата позиция, цветовете се трансформират.

Следователно мирът изчезва, само че тъй като безконечните страхове постоянно са едни и същи, дано не забравяме, че откакто към този момент няма империалисти, социалисти и комунисти, то последното зло, което към момента продължава да е настоящо, това са нацистите. До известна степен тероризмът също можеше да се преглежда като евентуален фронт, само че неговите запаси постоянно участват. Ето за какво и в този момент страната с отряд „ Вагнер “ ще сочи страната с отряд „ Азов “. Другото зло просто не може да се прегледа като настоящо към този миг. Дори и да разглеждате текста като евентуално взимане на страна, всички посочени обстоятелства са ориентирани само и единствено към неутралната позиция. Не се стремим да търсим провинен и няма да го вършим. Единствената загуба тук е, че губим човешки животи, а те остават скъпи.