Стефан Вълдобрев: Може би в крайна сметка съм детски автор, това е едно от най–прекрасните неща, наистина
Пея със затворени очи. Причината за това е доста тривиална. Просто не си знам текстовете. Така ми минават, до момента в който пея, с цел да не объркам някоя думичка. Отварям си очите за половин секунда и всичко е пред мен. Просто го снимам. Заснемам всяко едно лице. И когато видя лицата огряни, усмихнати и по този начин разчувствани и знам, че съм си приключил работата. Това сподели в изявление за бТВ нормалният обвинен в театъра, киното и музиката - артист, режисьор, композитор, текстописец и артист Стефан Вълдобрев.
„ Няма рецепта за запазване на хигиената на творчеството. Предполагам, че е нещо, обвързвано с вътрешните ти сетива. С възпитанието ти. С възприятието ти за отговорност, с вярата ти. Само вътрешен глас. Нищо друго “, сподели още той.
„ Децата усещат в мен един, който е на техния ум и ме одобряват като един от тях. Играем си дружно. А фактът, че има деца, които знаят думите на всяка ария, ме втрещява. Това е някаква берекет. Аз от самото начало, до момента в който пиша, си мисля, че съм сериозен стихотворец. Но може би в последна сметка съм детски създател. Така се майтапим постоянно в групата, само че това е едно от най–прекрасните неща, в действителност “, сподели още артистът.
Вълдобрев показа, че през годините е имал проблеми с егото. „ Това настъпи някъде в края на 90-те години, когато имаше гърмеж от възторженостти. Публиката ни възприемаше. Всеки актьор минава през подобен вид самозабравяне. По същото време обаче се случи едно автомобилно приключение, което доста бързо ме приземи. Веднага след него аз станах различен човек и нямаше по какъв начин да бъде иначе. После пък ми оказа помощ да се се приземя “, сподели още той.
Певецът показа, че възприема себе си като доста земен човек. „ Аз обичам почвата, мириса на почва, селото. Просто се върнах към това, към корените, към детството “, добави Стефан Вълдобрев.
