Есхатологията е система от религиозни възгледи за края на света,

Есхатологията е система от религиозни възгледи за края на света, изкуплението, задгробния живот, ориста на Вселената, както и всички нейни преходи от едно положение в друго. Самата дума " есхатология " идва от гръцки и значи дефинитивно, последно познание или слово.

Тя е присъща на доста религиозни вярвания и доктрини. Заражда се в юдаизма, от който минава в християнството, а по- късно - и в исляма. Религиите учат две посоки на есхатологията - самостоятелна и всеобща. Първата теория учи задгробния живот и спасението на личната душа, а втората е по-скоро обучение за космоса и историята, техният край, и спасението на човечеството.

Научно есхатологията се дефинира като клон на теологията, интересуващ се от последните събития в историята на света и човечеството, а въпреки това религия по отношение на гибелта и края на света. Конкретно обсъждани образци са християнските доктрини по отношение на Второто пришествие, възкресението на мъртвите или Страшният съд.

Митологичната есхатология изобразява безконечната битка сред ред и безпорядък, повтаряемостта на основаване и завършек на света. Най-значимият израз на митологичната есхатология е в индуизма, където се поддържа вярата в огромните цикли на заличаване и основаване на Вселената.

В писанията на иврит, есхатологията преглежда злополуките, които сполетяват народа на Израел заради непокорството им по отношение на законите и волята на Бог, като сходство с божия проект, водещи до възобновяване на осъществяването на Божията цел. В християнството пък се счита, че връщането към Царството Божие е почнало с раждането на Исус.

В шиитския ислям пък се счита, че ще пристигна " реставратора " на вярата, наименуван Махди. Това ще стане на деня, е който земята и небето ще се слеят, а злото ще пропадне в пъкъла. Интересна интерпретация показва и будисткото схващане за есхатологичните обичаи. При тях те са свързани с Буда и " чистата земя на будизма ", както и най-много с самостоятелните старания за реализиране на нирвана.

Оксфордският британски речник дефинира есхатологията като " отдел на богословската просвета с последните четири неща: гибел, решение, небе и пъкъл ".

В подтекста на мистицизма, есхатологията се отнася метафорично към края на елементарната действителност и срещата с Божественото. В доста религии тя се преподава като съществуващо бъдещо събитие, обвързвано с понятия като Месия и края на дните.