Германско издание: Сегашната Европа е като самотна дъщеря с окъсана рокля
ЕС се отнася към Източна Европа като към доведена щерка, само че в още по-голям мащаб и самият Евросъюз се движи в страни. Какво значат тия придвижвания за демокрацията. В тази тенденция разсъждава в немското издание Der Tagesspiegel известната немска писателка и поетеса Нора Боссонг (Nora Bossong) под заглавие
Една от първите географски карти на Европа има алегорична форма: Европа е изобразена като жена в развяваща се рокля със знаци на властта - жезъл и ябълка - в ръце. Като Europa regina (лат. „ Кралица Европа “), нашият женски континент стартира да прави кариера от средата на 16 век.
На тази карта центърът и периферията не са ситуирани както в този момент, само че даже тогава е обрисувана западна ориентировка. Изтласкана на днешните карти до самия завършек на Португалия, по това време, сходно на корона, е като коронясана глава на Испания - тогавашното леговище на рационалността и красноречието. Сицилия, изтласкана на юг към Средиземно море, се възприема като суверенна ябълка.
Франция на картата наподобява на деколте, а сърцето на Европа, колкото и да е необичайно, е в Брауншвайг. Но на други изображения може да е било в Бохемия. Преместването на сърцето ясно демонстрира, че географията зависи и от това на кои сегашни или бъдещи владетели са желали и желаят да угодят основателите на карти.
Източна Европа е била ситуирана в гънките на туника, под която е мъчно да се разграничат съответни контури, само че краката и ходилата се допускат. Макар да са значими за устойчивостта, те от дълго време са по-малко значими от сърцето и мозъка.
Днес в Брюксел се споделя историята на Европа
По време на Студената война кралица Европа беше като разрязана с трион жена в цирка, която през 90-те години – о, знамение! - изскочи от кутията си. Но за разлика от цирка, следите от разчленяване към момента се виждат по тялото на нашия континент.
Досега историята на Европа, най-вече Западна, идва от Брюксел. Разбира се, има обилни стопански разлики сред Севера и Юга, само че най-дълбоките белези са оставени от предишното принудително разделяне на Кралицата на Европа на Изток и Запад. В Германия това може да се види даже в страната.
Основният оптимизъм, който преди този момент най-малко незадълбочено придружаваше разширението на Европейски Съюз на изток, беше сменен от главното подозрение на Запад, че страните, които са се включили към демократичната класа толкоз късно, ще могат да овладеят образователния материал, по който други са работили в продължение на няколко десетилетия.
Подобно владичество на Запада - в случай че не и надменност! - не е уместно за ролята на свързващ инструмент, предопределен да държи страните дружно в Европейски Съюз. Не е добре първо да извършите Франция и Германия нещо като ядрото на Европейски Съюз, а по-късно да попитате с изненада за какво Унгария и Полша не са въодушевени от европейската концепция.
Страхът от маргинализация подхранва популизма
Това не значи, че демократичният режим безусловно ще се провали единствено тъй като страната се намира в периферията на Европейски Съюз - без значение дали е географски, стопански или културно. За задачата в точния миг би трябвало да влязат в деяние „ верните “ демагози, които ще предизвикват нелибералната народна власт, употребявайки страха на хората от маргинализация. И, несъмнено, популацията би трябвало да е задоволително огорчено.
Полша и Унгария са по-малко евентуално да бъдат оставени отвън вниманието на Европейски Съюз, в сравнение с да вземем за пример Румъния или Литва, и все пак те са тръгнали по пътя на отклоняване от правилата на правовата страна, към които най-напредналите членки на Европейският съюз се ангажират. Но даже в самия център сме изправени пред популизъм. Във Франция триумфите на Марин Льо Пен й дават вяра за ключа към Елисейския замък.
Въпреки това отношението на Европейския съюз към Източна Европа като доведена щерка и произлизащият от това боязън от маргинализация е действителен проблем, а освен националистическо откритие. Последните просто свирят на инструмент, който е попаднал в ръцете им.
„ Недоволството от периферията към центъра на Европейски Съюз може да докара до възобновление на наследството от предишното или до появяването на нещо ново в тези страни - етнически шовинизъм, който може да бъде признат и употребен от циничните политици за подсилване на тяхната власт, която не толерира опозицията ” - написа Агнес Хелър в есе за феномена „ орбанизъм ” и „ нелибералната народна власт “, наложена от Виктор Орбан.
Умората от демокрацията се усеща и на Запад
Нарастващото неодобрение от либерализма и демокрацията обаче е освен завещание на страните от някогашния Източен блок. Тук и Западът има над какво да мисли. Ако продължаваме да използваме облика на кралицата на Европа, тогава би трябвало да проверим какво има в сърцето и бъбреците, в устата и короната.
През цялото време съм сюрпризирана, когато чета отчети и есета отпреди 10 или петнадесет години, които не оставят камък върху камък в представителната народна власт. Това, което тогава се смяташе за рецензия към управляващите, през днешния ден - най-малко откакто Алтернативата за Германия влезе в Народното събрание и със своите неуместни въпроси се намесва в пленарните процеси - се възприема като антиинституционални офанзиви, несъответствуващи, в случай че не и неприятни. Предполага се, че процесите вървят прекомерно постепенно, консенсусът е прекомерно елементарен за постигане, слушането на федерални министри на федералните чувания в Народното събрание е прекомерно скучно - жалбите нямат край.
При народна власт е обикновено обществото да подлага на критика тези, които взимат решения на законодателно и изпълнително равнище и да пита дали съответните структури към момента дават отговор на условията на времето. Но също по този начин е обикновено хората да бъркат, в това число и тези, които подлагат на критика и питат.
Това, което ме плаши, е умората от народна власт, която се обрисува освен отдясно. Струва ми се, че хората са живели прекомерно добре и затова са несериозно подготвени да се откажат от демократичните контролни функционалности. Всичко е в сигурност, нищо не се трансформира и хората се усещат сити.
Това възприятие на задоволеност е ненапълно друго от незавършената смяна на системата, върху която Виктор Орбан сполучливо построява своята политика. Въпреки това измъчените западноевропейци са привлечени от едно и също място. Особено изненадващо е наивното самочувствие на Западна Европа, която дълго време се смяташе ваксинирана против антидемократични трендове и по този метод подценяваше личната си накърнимост. Миналата година научихме повече за имунитета, в сравнение с бихме желали, и в този момент разбираме, че е задоволително да се появи вариант, резистентен на ваксина, защото целият стаден имунитет отива по дяволите.
Германия е застрашена единствено от мекосърдечен канцлер или некомпетентен канцлер
Разбира се, в този момент, няколко месеца преди изборите, Германия не е на ръба да завземе властта от някакви изроди или „ Алтернатива за Германия “. Въпросът отива или към мекосърдечния канцлер от ХДС, или до " зеления " канцлер, който в този момент пропагандира за себе си с изречения като " Аз имам малко опит, само че съм за обновяването " и крие желанието си за власт зад сапунени мехурчета. Очевидно всички те са освен с целесъобразен характери, само че няма потребност да се опасяваме от настъпването на екологична тирания в Бундестага. Оказва се, че всичко е толкоз просто?
Всичко ще зависи от това по какъв начин се трансформира съотношението на силите в Европейски Съюз в средносрочен и дълготраен проект, както и от това, което съгласно нас ще стане с географската карта пет века след присъединението на Кралицата на Европа. Германия несъмнено не е застрашена от маргинализация в границите на Европейски Съюз.
В продължение на 16 години Меркел е спала умерено при всички рецесии
Германия е Европейски Съюз. Така във всеки случай може да наподобява с помощта на мощната си стопанска система, съгласно ръководителя на Европейската комисия и държавния глава, който след шестнадесет години умерено проспа всички рецесии, до момента в който сътрудниците към нея, един след различен, приближаваха на отдалеченост. Канцлерството на Меркел въплъщава силата и стабилността на Федералната република - и в това време беше политика, която реагира, а не ръководи. Това беше освен немската, само че и европейската епоха.
Може да се допусна, че след Меркел силата и стабилността на Германия ще отслабнат ненапълно, което обаче ще докара до нужното възобновяване на администрацията и обществото. Такива процеси не се правят неотложно и може би резултатите от тях към момента няма да се проявят през идващия парламентарен интервал.
Важно е по какъв начин периферията и центърът ще се отнасят между тях.
Въпреки това човек към този момент може да се запита дали това ще бъде по-скоро късмет или риск за Европейски Съюз. Парадоксът към този момент е видим: в случай че Германия бъде отслабена политически и стопански, тогава целият Европейски съюз ще залита. Но даже и да остане толкоз мощна, има заплаха някои от пукнатините да станат още по-дълбоки под тежестта му. Искането Германия да поеме по-голяма отговорност е както резултат от този развой, по този начин и опит за маскирането му.
По създание става въпрос за по какъв начин периферията и центърът ще се отнасят между тях и по едно и също време на три равнища. Средното преглежда Европейски Съюз и неговите членове. На районно равнище е належащо да се намерения по какъв начин огромните градове и провинции могат да понижат въздействието на градския метод на живот, което от време на време наподобява задушаващо.
На световно равнище съществува опасност Европа от ден на ден да бъде изтласкана в периферията, даже в случай че от време на време можете да се преструвате, че просто не го забелязвате. В последна сметка това, което не виждаме, не съществува. Нека си представим, че има евроцентризъм, само че никой не го приема на съществено.
Никоя друга велика мощ не пази правата на индивида толкоз очевидно.
Коя е Европа през днешния ден: кралица измежду кралици или самотна жена в скъсана рокля? Ясно е едно: в случай че европейският план се срине, тогава Европа ще има минало, само че няма да има бъдеще. Страни като Китай, Русия, Индия и Съединени американски щати ще ръководят разпоредбите през 21 век.
Тази прогноза не е нова. Единственото изненадващо е, че мнозина в Европа не се тормозят от това. Някои са изпаднали в национализма и не виждат, че той работи добре единствено въз основата на наднационален Европейски Съюз и тогава относителният разцвет ще завърши. Други, въпреки това, по принцип са внимателни от силата на Европа по разбираеми исторически аргументи. Проблемът с тяхната позиция е, че сега няма друга велика мощ като Европейски Съюз, която да може толкоз поредно да пази правата на индивида, върховенството на закона и демокрацията.
Нелибералните форми на ръководство, олигархичните структури и държавният капитализъм, който пренебрегва всички правила, набират мощ. Те са подготвени да употребяват властнически способи, с цел да оказват помощ на всеки, за който тежестта на свободата и отговорността е прекомерно тежка и който изпада в обезсърчение от това. Всеки би трябвало самичък да реши на коя политическа карта му е по-приятно да живее.
Превод: Ганчо Каменарски
Една от първите географски карти на Европа има алегорична форма: Европа е изобразена като жена в развяваща се рокля със знаци на властта - жезъл и ябълка - в ръце. Като Europa regina (лат. „ Кралица Европа “), нашият женски континент стартира да прави кариера от средата на 16 век.
На тази карта центърът и периферията не са ситуирани както в този момент, само че даже тогава е обрисувана западна ориентировка. Изтласкана на днешните карти до самия завършек на Португалия, по това време, сходно на корона, е като коронясана глава на Испания - тогавашното леговище на рационалността и красноречието. Сицилия, изтласкана на юг към Средиземно море, се възприема като суверенна ябълка.
Франция на картата наподобява на деколте, а сърцето на Европа, колкото и да е необичайно, е в Брауншвайг. Но на други изображения може да е било в Бохемия. Преместването на сърцето ясно демонстрира, че географията зависи и от това на кои сегашни или бъдещи владетели са желали и желаят да угодят основателите на карти.
Източна Европа е била ситуирана в гънките на туника, под която е мъчно да се разграничат съответни контури, само че краката и ходилата се допускат. Макар да са значими за устойчивостта, те от дълго време са по-малко значими от сърцето и мозъка.
Днес в Брюксел се споделя историята на Европа
По време на Студената война кралица Европа беше като разрязана с трион жена в цирка, която през 90-те години – о, знамение! - изскочи от кутията си. Но за разлика от цирка, следите от разчленяване към момента се виждат по тялото на нашия континент.
Досега историята на Европа, най-вече Западна, идва от Брюксел. Разбира се, има обилни стопански разлики сред Севера и Юга, само че най-дълбоките белези са оставени от предишното принудително разделяне на Кралицата на Европа на Изток и Запад. В Германия това може да се види даже в страната.
Основният оптимизъм, който преди този момент най-малко незадълбочено придружаваше разширението на Европейски Съюз на изток, беше сменен от главното подозрение на Запад, че страните, които са се включили към демократичната класа толкоз късно, ще могат да овладеят образователния материал, по който други са работили в продължение на няколко десетилетия.
Подобно владичество на Запада - в случай че не и надменност! - не е уместно за ролята на свързващ инструмент, предопределен да държи страните дружно в Европейски Съюз. Не е добре първо да извършите Франция и Германия нещо като ядрото на Европейски Съюз, а по-късно да попитате с изненада за какво Унгария и Полша не са въодушевени от европейската концепция.
Страхът от маргинализация подхранва популизма
Това не значи, че демократичният режим безусловно ще се провали единствено тъй като страната се намира в периферията на Европейски Съюз - без значение дали е географски, стопански или културно. За задачата в точния миг би трябвало да влязат в деяние „ верните “ демагози, които ще предизвикват нелибералната народна власт, употребявайки страха на хората от маргинализация. И, несъмнено, популацията би трябвало да е задоволително огорчено.
Полша и Унгария са по-малко евентуално да бъдат оставени отвън вниманието на Европейски Съюз, в сравнение с да вземем за пример Румъния или Литва, и все пак те са тръгнали по пътя на отклоняване от правилата на правовата страна, към които най-напредналите членки на Европейският съюз се ангажират. Но даже в самия център сме изправени пред популизъм. Във Франция триумфите на Марин Льо Пен й дават вяра за ключа към Елисейския замък.
Въпреки това отношението на Европейския съюз към Източна Европа като доведена щерка и произлизащият от това боязън от маргинализация е действителен проблем, а освен националистическо откритие. Последните просто свирят на инструмент, който е попаднал в ръцете им.
„ Недоволството от периферията към центъра на Европейски Съюз може да докара до възобновление на наследството от предишното или до появяването на нещо ново в тези страни - етнически шовинизъм, който може да бъде признат и употребен от циничните политици за подсилване на тяхната власт, която не толерира опозицията ” - написа Агнес Хелър в есе за феномена „ орбанизъм ” и „ нелибералната народна власт “, наложена от Виктор Орбан.
Умората от демокрацията се усеща и на Запад
Нарастващото неодобрение от либерализма и демокрацията обаче е освен завещание на страните от някогашния Източен блок. Тук и Западът има над какво да мисли. Ако продължаваме да използваме облика на кралицата на Европа, тогава би трябвало да проверим какво има в сърцето и бъбреците, в устата и короната.
През цялото време съм сюрпризирана, когато чета отчети и есета отпреди 10 или петнадесет години, които не оставят камък върху камък в представителната народна власт. Това, което тогава се смяташе за рецензия към управляващите, през днешния ден - най-малко откакто Алтернативата за Германия влезе в Народното събрание и със своите неуместни въпроси се намесва в пленарните процеси - се възприема като антиинституционални офанзиви, несъответствуващи, в случай че не и неприятни. Предполага се, че процесите вървят прекомерно постепенно, консенсусът е прекомерно елементарен за постигане, слушането на федерални министри на федералните чувания в Народното събрание е прекомерно скучно - жалбите нямат край.
При народна власт е обикновено обществото да подлага на критика тези, които взимат решения на законодателно и изпълнително равнище и да пита дали съответните структури към момента дават отговор на условията на времето. Но също по този начин е обикновено хората да бъркат, в това число и тези, които подлагат на критика и питат.
Това, което ме плаши, е умората от народна власт, която се обрисува освен отдясно. Струва ми се, че хората са живели прекомерно добре и затова са несериозно подготвени да се откажат от демократичните контролни функционалности. Всичко е в сигурност, нищо не се трансформира и хората се усещат сити.
Това възприятие на задоволеност е ненапълно друго от незавършената смяна на системата, върху която Виктор Орбан сполучливо построява своята политика. Въпреки това измъчените западноевропейци са привлечени от едно и също място. Особено изненадващо е наивното самочувствие на Западна Европа, която дълго време се смяташе ваксинирана против антидемократични трендове и по този метод подценяваше личната си накърнимост. Миналата година научихме повече за имунитета, в сравнение с бихме желали, и в този момент разбираме, че е задоволително да се появи вариант, резистентен на ваксина, защото целият стаден имунитет отива по дяволите.
Германия е застрашена единствено от мекосърдечен канцлер или некомпетентен канцлер
Разбира се, в този момент, няколко месеца преди изборите, Германия не е на ръба да завземе властта от някакви изроди или „ Алтернатива за Германия “. Въпросът отива или към мекосърдечния канцлер от ХДС, или до " зеления " канцлер, който в този момент пропагандира за себе си с изречения като " Аз имам малко опит, само че съм за обновяването " и крие желанието си за власт зад сапунени мехурчета. Очевидно всички те са освен с целесъобразен характери, само че няма потребност да се опасяваме от настъпването на екологична тирания в Бундестага. Оказва се, че всичко е толкоз просто?
Всичко ще зависи от това по какъв начин се трансформира съотношението на силите в Европейски Съюз в средносрочен и дълготраен проект, както и от това, което съгласно нас ще стане с географската карта пет века след присъединението на Кралицата на Европа. Германия несъмнено не е застрашена от маргинализация в границите на Европейски Съюз.
В продължение на 16 години Меркел е спала умерено при всички рецесии
Германия е Европейски Съюз. Така във всеки случай може да наподобява с помощта на мощната си стопанска система, съгласно ръководителя на Европейската комисия и държавния глава, който след шестнадесет години умерено проспа всички рецесии, до момента в който сътрудниците към нея, един след различен, приближаваха на отдалеченост. Канцлерството на Меркел въплъщава силата и стабилността на Федералната република - и в това време беше политика, която реагира, а не ръководи. Това беше освен немската, само че и европейската епоха.
Може да се допусна, че след Меркел силата и стабилността на Германия ще отслабнат ненапълно, което обаче ще докара до нужното възобновяване на администрацията и обществото. Такива процеси не се правят неотложно и може би резултатите от тях към момента няма да се проявят през идващия парламентарен интервал.
Важно е по какъв начин периферията и центърът ще се отнасят между тях.
Въпреки това човек към този момент може да се запита дали това ще бъде по-скоро късмет или риск за Европейски Съюз. Парадоксът към този момент е видим: в случай че Германия бъде отслабена политически и стопански, тогава целият Европейски съюз ще залита. Но даже и да остане толкоз мощна, има заплаха някои от пукнатините да станат още по-дълбоки под тежестта му. Искането Германия да поеме по-голяма отговорност е както резултат от този развой, по този начин и опит за маскирането му.
По създание става въпрос за по какъв начин периферията и центърът ще се отнасят между тях и по едно и също време на три равнища. Средното преглежда Европейски Съюз и неговите членове. На районно равнище е належащо да се намерения по какъв начин огромните градове и провинции могат да понижат въздействието на градския метод на живот, което от време на време наподобява задушаващо.
На световно равнище съществува опасност Европа от ден на ден да бъде изтласкана в периферията, даже в случай че от време на време можете да се преструвате, че просто не го забелязвате. В последна сметка това, което не виждаме, не съществува. Нека си представим, че има евроцентризъм, само че никой не го приема на съществено.
Никоя друга велика мощ не пази правата на индивида толкоз очевидно.
Коя е Европа през днешния ден: кралица измежду кралици или самотна жена в скъсана рокля? Ясно е едно: в случай че европейският план се срине, тогава Европа ще има минало, само че няма да има бъдеще. Страни като Китай, Русия, Индия и Съединени американски щати ще ръководят разпоредбите през 21 век.
Тази прогноза не е нова. Единственото изненадващо е, че мнозина в Европа не се тормозят от това. Някои са изпаднали в национализма и не виждат, че той работи добре единствено въз основата на наднационален Европейски Съюз и тогава относителният разцвет ще завърши. Други, въпреки това, по принцип са внимателни от силата на Европа по разбираеми исторически аргументи. Проблемът с тяхната позиция е, че сега няма друга велика мощ като Европейски Съюз, която да може толкоз поредно да пази правата на индивида, върховенството на закона и демокрацията.
Нелибералните форми на ръководство, олигархичните структури и държавният капитализъм, който пренебрегва всички правила, набират мощ. Те са подготвени да употребяват властнически способи, с цел да оказват помощ на всеки, за който тежестта на свободата и отговорността е прекомерно тежка и който изпада в обезсърчение от това. Всеки би трябвало самичък да реши на коя политическа карта му е по-приятно да живее.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ