Макрон и Западните Балкани
ЕС изиска доста от Северна Македония и Албания и те извършиха всичко. Сега би трябвало да удържим на думата си и да стартираме договаряния за присъединение с тези две страни, съобщи председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в тирада във връзка 30-ата годишнина от рухването на Берлинската стена.
Повечето от членките на Европейски Съюз, отпред с Германия, споделят мнението й. Президентът на Франция Еманюел Макрон бе единственият от водачите на Европейски Съюз, който съобщи, че съюзът първо би трябвало да се реформира, да реформира и процедурите за участие, и блокира започването на присъединителни договаряния със Северна Македония и Албания. Той изясни блокадата, която в тази ситуация с Албания бе подкрепена и от Дания и Холандия, с обяснението, че промените не били осъществени до дъно. Това е реалност, само че въпреки всичко тук не ставаше въпрос за приемане в Европейски Съюз, а за установяване на дата за начало на дълги договаряния.
Северна Македония извърши критериите, сложени с цел да получи дата за начало на договаряния - постави старания да реши разногласията със съседите си, напредна в промените, внесе промени в конституцията си и даже смени името си, само че не получи дата. Това докара до оставка на премиера Зоран Заев и до предварителни парламентарни избори на 12 април следващата година, които той е доста евентуално да загуби.
Макрон съобщи, че вместо пълноправно участие, на страните от Западните Балкани може да бъде препоръчано привилегировано партньорство. Поучени от опита на Турция в това отношение, водачите на тези страни обявиха, че европейската интеграция няма опция.
Ветото на Макрон убива очакванията и мотивацията на шестте страни от Западните Балкани. Те губят религия в Европейски Съюз като сътрудник, който държи на думата си и елементарно могат да се преориентират към други сътрудници. Президентът на Сърбия Александър Вучич съобщи незабавно след ветото на Макрон, че " ще се погрижим сами за себе си " и дни по-късно Сърбия подписа съглашение за свободна търговия с Евразийския стопански съюз.
През юли Макрон бе на посещаване в Сърбия, първото на френски президент в Белград за последните 18 години. Макрон не посети нито една друга страна в района, което Белград възприе като обръщение, че таман Сърбия е основният съдружник на Франция в тази част на Европа. Белградският вестник " Блиц " предвижда, че Макрон ще заеме мястото на Ангела Меркел и ще се стреми да разшири въздействието си на Балканите.
Окрилен от Макрон, с негова индиректна или директна поддръжка, броени дни след ветото Вучич предложи на министър председателите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама трите страни да основат " мини Шенген ". Тримата подписаха декларация за съдействие по модела на Шенген, която планува свободно придвижване на хора, артикули, капитали и услуги сред тези три страни. С декларацията се приканват и други страни от района да се причислят с желание да бъде основан общ пазар от 18 милиона души.
Анализатори обаче виждат зад дребния Шенген желание за основаването на нова Югославия, в която Сърбия да господства. Проевропейски сили в Северна Македония видяха в това подмяна за участие в Европейски Съюз и го отхвърлиха. Те показаха неодобрение, че Западните Балкани един път са изолирани като в гето, а в този момент ще бъдат " гетоизирани " още един път. Анализатори нарекоха това " Малък Шенген, огромен капан ".
Предложението докара и до напрежение измежду албанците. Косовските партии - и тези, които завоюваха изборите, и до момента управлявалите, запитаха Еди Рама кой го е упълномощил да договаря от тяхно име. Косовският президент Хашим Тачи съобщи, че е отказал да участва на срещата в Охрид за " мини Шенген ", тъй като " Косово не желае да размени евроатлантическата си вероятност с каквато и да е районна самодейност. Той уточни, че самодейността е " безсмислена ", до момента в който Сърбия и Босна и Херцеговина не признаят Косово.
Опитите да бъдат вкарани страните от Западните Балкани в районни съюзи и де факто отдалечаването на европейската им вероятност води до празнота, която, както неведнъж бе предупреждавано, други ще се стремят да запълнят.
При още един неуспех и като знае, че скоро няма влезе в Европейски Съюз, Северна Македония може да се преориентира, първо в стопански проект. Например да стартира да задълбочава икономическо-търговските си връзки със страни отвън Европейски Съюз - Русия, Китай, Турция, Саудитска Арабия. Както направи Сърбия, която на 25 октомври подписа контракт за свободна търговия с Евразийския стопански съюз, въпреки в същото време да продължи договарянията за присъединение към Европейски Съюз.
Страните от Западните Балкани си дават сметка, че Европейски Съюз и НАТО са единственият външнополитически вид, който подсигурява сигурност и по-висока степен на богатство на жителите.
Сега Макрон спря тези страни по пътя им към Европейски Съюз и вместо непоклатимост, Европейски Съюз провокира неустойчивост на Балканите. Ако те изгубят вярата си в Европейски Съюз, има опасност от възобновление на национализма и наблюдаващи се притесняват даже от разгаряне на старите спорове.
Не всичко обаче е изгубено. Европейски Съюз ще се върне на въпроса за разширението по време на срещата на високо ниво на Хърватското председателство на Съвета на Европейски Съюз през май следващата година. Това е късмет нещата в района да се отблокират и въпросът за разширението още веднъж да се върне измежду целите на Европейски Съюз, както беше по време на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. /БТА
Повечето от членките на Европейски Съюз, отпред с Германия, споделят мнението й. Президентът на Франция Еманюел Макрон бе единственият от водачите на Европейски Съюз, който съобщи, че съюзът първо би трябвало да се реформира, да реформира и процедурите за участие, и блокира започването на присъединителни договаряния със Северна Македония и Албания. Той изясни блокадата, която в тази ситуация с Албания бе подкрепена и от Дания и Холандия, с обяснението, че промените не били осъществени до дъно. Това е реалност, само че въпреки всичко тук не ставаше въпрос за приемане в Европейски Съюз, а за установяване на дата за начало на дълги договаряния.
Северна Македония извърши критериите, сложени с цел да получи дата за начало на договаряния - постави старания да реши разногласията със съседите си, напредна в промените, внесе промени в конституцията си и даже смени името си, само че не получи дата. Това докара до оставка на премиера Зоран Заев и до предварителни парламентарни избори на 12 април следващата година, които той е доста евентуално да загуби.
Макрон съобщи, че вместо пълноправно участие, на страните от Западните Балкани може да бъде препоръчано привилегировано партньорство. Поучени от опита на Турция в това отношение, водачите на тези страни обявиха, че европейската интеграция няма опция.
Ветото на Макрон убива очакванията и мотивацията на шестте страни от Западните Балкани. Те губят религия в Европейски Съюз като сътрудник, който държи на думата си и елементарно могат да се преориентират към други сътрудници. Президентът на Сърбия Александър Вучич съобщи незабавно след ветото на Макрон, че " ще се погрижим сами за себе си " и дни по-късно Сърбия подписа съглашение за свободна търговия с Евразийския стопански съюз.
През юли Макрон бе на посещаване в Сърбия, първото на френски президент в Белград за последните 18 години. Макрон не посети нито една друга страна в района, което Белград възприе като обръщение, че таман Сърбия е основният съдружник на Франция в тази част на Европа. Белградският вестник " Блиц " предвижда, че Макрон ще заеме мястото на Ангела Меркел и ще се стреми да разшири въздействието си на Балканите.
Окрилен от Макрон, с негова индиректна или директна поддръжка, броени дни след ветото Вучич предложи на министър председателите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама трите страни да основат " мини Шенген ". Тримата подписаха декларация за съдействие по модела на Шенген, която планува свободно придвижване на хора, артикули, капитали и услуги сред тези три страни. С декларацията се приканват и други страни от района да се причислят с желание да бъде основан общ пазар от 18 милиона души.
Анализатори обаче виждат зад дребния Шенген желание за основаването на нова Югославия, в която Сърбия да господства. Проевропейски сили в Северна Македония видяха в това подмяна за участие в Европейски Съюз и го отхвърлиха. Те показаха неодобрение, че Западните Балкани един път са изолирани като в гето, а в този момент ще бъдат " гетоизирани " още един път. Анализатори нарекоха това " Малък Шенген, огромен капан ".
Предложението докара и до напрежение измежду албанците. Косовските партии - и тези, които завоюваха изборите, и до момента управлявалите, запитаха Еди Рама кой го е упълномощил да договаря от тяхно име. Косовският президент Хашим Тачи съобщи, че е отказал да участва на срещата в Охрид за " мини Шенген ", тъй като " Косово не желае да размени евроатлантическата си вероятност с каквато и да е районна самодейност. Той уточни, че самодейността е " безсмислена ", до момента в който Сърбия и Босна и Херцеговина не признаят Косово.
Опитите да бъдат вкарани страните от Западните Балкани в районни съюзи и де факто отдалечаването на европейската им вероятност води до празнота, която, както неведнъж бе предупреждавано, други ще се стремят да запълнят.
При още един неуспех и като знае, че скоро няма влезе в Европейски Съюз, Северна Македония може да се преориентира, първо в стопански проект. Например да стартира да задълбочава икономическо-търговските си връзки със страни отвън Европейски Съюз - Русия, Китай, Турция, Саудитска Арабия. Както направи Сърбия, която на 25 октомври подписа контракт за свободна търговия с Евразийския стопански съюз, въпреки в същото време да продължи договарянията за присъединение към Европейски Съюз.
Страните от Западните Балкани си дават сметка, че Европейски Съюз и НАТО са единственият външнополитически вид, който подсигурява сигурност и по-висока степен на богатство на жителите.
Сега Макрон спря тези страни по пътя им към Европейски Съюз и вместо непоклатимост, Европейски Съюз провокира неустойчивост на Балканите. Ако те изгубят вярата си в Европейски Съюз, има опасност от възобновление на национализма и наблюдаващи се притесняват даже от разгаряне на старите спорове.
Не всичко обаче е изгубено. Европейски Съюз ще се върне на въпроса за разширението по време на срещата на високо ниво на Хърватското председателство на Съвета на Европейски Съюз през май следващата година. Това е късмет нещата в района да се отблокират и въпросът за разширението още веднъж да се върне измежду целите на Европейски Съюз, както беше по време на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ