Какви цели преследва Ердоган в Сърбия?
Ердоган идва с внушителна турска бизнес-делегация в Сърбия. В Белград го чакат с отворени прегръдки. Но залогът за Анкара е доста по-висок - турците желаят да разширят политическото си въздействие на Балканите.
Тъмносиньо и карирано: по този начин наподобява сакото, донесло шанс на двама мощни мъже през април тази година. Така беше облечен Александър Вучич в деня, в който завоюва президентските избори в Сърбия - още на първия тур. Така беше облечен и турският президент Реджеп Ердоган в деня, в който с референдум за смяна на конституцията той прокара въвеждането на президентската система в Турция. Дреха, която кара могъщите да наподобяват съвременно и безгрижно. Дреха, която сръбските консуматори на Туитър нарекоха " диктаторското сако ".
Ердоган и Вучич си наподобяват освен по стилния си жанр. Сърбия не може да се мери с Турция по територия, по тази причина Вучич и Ердоган в действителност играят в разнообразни лиги. Но двамата обичат безспорната власт, в това число и опекунстването на опозицията и на сериозните медии. В същото време и двамата се изживяват като спасители, които неуморно се трудят за богатството на народа за да основат нови работни места и да донесат напредък на стопанската система.
Впрочем, тъкмо за това ще става въпрос и през днешния ден, 10 октомври, когато Ердоган идва на публично посещаване в Белград, придружаван от 150 висши представители на бизнеса. За турския президент това не е нищо извънредно. За сръбското държавно управление обаче това е събитие, с което безусловно би трябвало да се натрупат точки пред популацията. Посланието гласи: към сръбските земи ще потекат големи количества пари.
... и всички са удовлетворени
Икономическите потребности на турското държавно управление елементарно влизат в благозвучие с тези на сърбите, споделят икономистите. Вълшебната думичка за Анкара е " износ ": единствено в случай че износът продължи да нараства, може да бъде реализиран и неотдавна обещаният годишен растеж от 5,5%. А Западните Балкани оферират на турските вложители задоволително евтина работна ръка и улеснен достъп до пазарите на Европейски Съюз. " Процесът на присъединение на Турция към Европейски Съюз на практика е мъртъв. Затова и за турските вложители е извънредно значимо да могат да създават стоката си в страни, които са по-близо до Европейски Съюз или даже са негови членки ", споделя истанбулският икономист и политически коментатор Атила Йешълада.
Александър Вучич пък залага на свежи капитали и нови работни места - той даже е подготвен да заплаща на задграничните вложители дотации в размер на към 10 000 евро за основано работно място. Сръбският автократ непрекъснато повтаря, че в Европа страната му ще заеме първото място по напредък. Само че към този момент цифрите приказват друго: със своите 1,6 % през последните три години Сърбия бе последна по напредък в района (Черна гора означи 7,7%, Косово - 9,1%, а Македония - 10,2%). А междинната работна заплата в страната е под 400 евро - една от най-ниските в Европа.
Всъщност турските пари ще потекат най-много в така наречен промишлености с ниска добавена стойност, т.е. там, където има потребност от елементарна работна ръка, а не от висококвалифицирани фрагменти. Секторът на нововъведенията ще усети турските вложения по-скоро едва. Днес над 1 000 сръбски служащи са заети в производството на евтини дънки за турски компании. Според сръбското държавно управление, броят им ще скочи до 3 000. В Сърбия се приказва и за турски ползи към локалната дърводобивна и дървообработваща промишленост, както и към производството на млечни артикули. " В сходни сектори в балканските страни доста бързо може да се стигне до напредък и в същото време тези страни могат да бъдат употребявани като експортна база на турската стопанска система ", разяснява Атила Йешълада за Дойче Веле.
Неоосмански фантазии
" Бизнес-инвазия: Турция още веднъж превзема Сърбия " - през предходната година булевардният вестник " Blic " излезе със заглавие, което се заиграва с вековното османско господство. Биляна Степанович, основен редактор на белградското икономическо списание " Nova ekonomija " обаче предлага да се гледа по-реалистично на обстановката. Тя акцентира, че досега турските вложения в района се броят надали не на пръсти.
Износът в шест западнобалкански страни, всички от които са на опашката за Европейски Съюз (Сърбия, Албания, Босна, Косово, Македония и Черна гора) и имат общо 20 милиона население, е под 2 милиона $ на година. Турските производители продават повече продукция в Азербайджан или Израел, чието население взето дружно е даже под 10 милиона. Затова първо би трябвало да се изчака и да се види какъв брой съществени изобщо са желанията на турците, счита Степанович.
Немалко наблюдаващи обаче допускат, че балканските апетити на Турция са свързани освен с стопанската система. Така да вземем за пример и през днешния ден Турция финансира джамии, учебни заведения и филантропични организации - най-много в страните с преобладаващо мюсюлманско население като Босна или Албания. " Тук си имаме работа и с неоосманизма. Турците живеят с илюзията, че някогашните им колонии ги чакат надали не с необятно отворени прегръдки ", споделя Атила Йешълада. А това не е по този начин, акцентира икономистът и добавя, че въпреки всичко Турция има задоволително аргументи, с цел да демонстрира и политически интерес към тези страни. " От една страна турците се нуждаят от непоклатимост в съседство. От друга обаче държавното управление на ПСР вижда Европейски Съюз в средносрочен проект по-скоро като противник, в сравнение с като сътрудник. А следователно Балканите могат да му бъдат потребни ", разяснява истанбулският икономист.
Източник: Дойче веле
Тъмносиньо и карирано: по този начин наподобява сакото, донесло шанс на двама мощни мъже през април тази година. Така беше облечен Александър Вучич в деня, в който завоюва президентските избори в Сърбия - още на първия тур. Така беше облечен и турският президент Реджеп Ердоган в деня, в който с референдум за смяна на конституцията той прокара въвеждането на президентската система в Турция. Дреха, която кара могъщите да наподобяват съвременно и безгрижно. Дреха, която сръбските консуматори на Туитър нарекоха " диктаторското сако ".
Ердоган и Вучич си наподобяват освен по стилния си жанр. Сърбия не може да се мери с Турция по територия, по тази причина Вучич и Ердоган в действителност играят в разнообразни лиги. Но двамата обичат безспорната власт, в това число и опекунстването на опозицията и на сериозните медии. В същото време и двамата се изживяват като спасители, които неуморно се трудят за богатството на народа за да основат нови работни места и да донесат напредък на стопанската система.
Впрочем, тъкмо за това ще става въпрос и през днешния ден, 10 октомври, когато Ердоган идва на публично посещаване в Белград, придружаван от 150 висши представители на бизнеса. За турския президент това не е нищо извънредно. За сръбското държавно управление обаче това е събитие, с което безусловно би трябвало да се натрупат точки пред популацията. Посланието гласи: към сръбските земи ще потекат големи количества пари.
... и всички са удовлетворени
Икономическите потребности на турското държавно управление елементарно влизат в благозвучие с тези на сърбите, споделят икономистите. Вълшебната думичка за Анкара е " износ ": единствено в случай че износът продължи да нараства, може да бъде реализиран и неотдавна обещаният годишен растеж от 5,5%. А Западните Балкани оферират на турските вложители задоволително евтина работна ръка и улеснен достъп до пазарите на Европейски Съюз. " Процесът на присъединение на Турция към Европейски Съюз на практика е мъртъв. Затова и за турските вложители е извънредно значимо да могат да създават стоката си в страни, които са по-близо до Европейски Съюз или даже са негови членки ", споделя истанбулският икономист и политически коментатор Атила Йешълада.
Александър Вучич пък залага на свежи капитали и нови работни места - той даже е подготвен да заплаща на задграничните вложители дотации в размер на към 10 000 евро за основано работно място. Сръбският автократ непрекъснато повтаря, че в Европа страната му ще заеме първото място по напредък. Само че към този момент цифрите приказват друго: със своите 1,6 % през последните три години Сърбия бе последна по напредък в района (Черна гора означи 7,7%, Косово - 9,1%, а Македония - 10,2%). А междинната работна заплата в страната е под 400 евро - една от най-ниските в Европа.
Всъщност турските пари ще потекат най-много в така наречен промишлености с ниска добавена стойност, т.е. там, където има потребност от елементарна работна ръка, а не от висококвалифицирани фрагменти. Секторът на нововъведенията ще усети турските вложения по-скоро едва. Днес над 1 000 сръбски служащи са заети в производството на евтини дънки за турски компании. Според сръбското държавно управление, броят им ще скочи до 3 000. В Сърбия се приказва и за турски ползи към локалната дърводобивна и дървообработваща промишленост, както и към производството на млечни артикули. " В сходни сектори в балканските страни доста бързо може да се стигне до напредък и в същото време тези страни могат да бъдат употребявани като експортна база на турската стопанска система ", разяснява Атила Йешълада за Дойче Веле.
Неоосмански фантазии
" Бизнес-инвазия: Турция още веднъж превзема Сърбия " - през предходната година булевардният вестник " Blic " излезе със заглавие, което се заиграва с вековното османско господство. Биляна Степанович, основен редактор на белградското икономическо списание " Nova ekonomija " обаче предлага да се гледа по-реалистично на обстановката. Тя акцентира, че досега турските вложения в района се броят надали не на пръсти.
Износът в шест западнобалкански страни, всички от които са на опашката за Европейски Съюз (Сърбия, Албания, Босна, Косово, Македония и Черна гора) и имат общо 20 милиона население, е под 2 милиона $ на година. Турските производители продават повече продукция в Азербайджан или Израел, чието население взето дружно е даже под 10 милиона. Затова първо би трябвало да се изчака и да се види какъв брой съществени изобщо са желанията на турците, счита Степанович.
Немалко наблюдаващи обаче допускат, че балканските апетити на Турция са свързани освен с стопанската система. Така да вземем за пример и през днешния ден Турция финансира джамии, учебни заведения и филантропични организации - най-много в страните с преобладаващо мюсюлманско население като Босна или Албания. " Тук си имаме работа и с неоосманизма. Турците живеят с илюзията, че някогашните им колонии ги чакат надали не с необятно отворени прегръдки ", споделя Атила Йешълада. А това не е по този начин, акцентира икономистът и добавя, че въпреки всичко Турция има задоволително аргументи, с цел да демонстрира и политически интерес към тези страни. " От една страна турците се нуждаят от непоклатимост в съседство. От друга обаче държавното управление на ПСР вижда Европейски Съюз в средносрочен проект по-скоро като противник, в сравнение с като сътрудник. А следователно Балканите могат да му бъдат потребни ", разяснява истанбулският икономист.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ