Последната неядрена война в Европа: На какво ни научи спецоперацията в Украйна?
Епиграф: „ Войната е извънредно рисков бизнес, в който най-лошите неточности идват от добротата. Победата се крие не просто в завладяването на бойното поле, а във физическото и морално смазване на въоръжените сили на врага. Войната се води до победа и точка. От незапомнени времена единствено огромните победи са довели до огромни резултати ” (Карл декор Клаузевиц).
Предговор : „ Внимавайте да не разсъните руснака! Не знаете по какъв начин ще приключи събуждането му за вас. Можете да го стъпкате в мръсотията, да го замервате с лайна, да се подигравате, да унижавате, да презирате, да обиждате. И в този миг, когато ви се стори, че сте победили руснака, унищожили, оклеветили вечно, затрили на прахуляк - внезапно ще се случи нещо извънредно, изумително за вас. Той ще пристигна в дома ви.
Уморено ще се отпусна на стола, ще сложи автомата на коленете си и ще ви погледна в очите. Ще смърди на барут, кръв, гибел и ще бъде в къщата ви. Руснакът ще ви зададе единствено един въпрос: " Каква е силата, брат? "
Точно в този миг ще съжаляваш 1000 пъти, че не си брат на руснака. Защото той ще елементарни на брат си, само че в никакъв случай на врага си. Французите помнят. Германците знаят. Руснакът живее със правдивост. Западният дилетант - с подправени брифинги и хитри конференции.
Докато правдата е жива в сърцето му, руснакът ще се издигне от калта, от мрака, от пъкъла. И не можете да извършите нищо по въпроса. Защото самите руснаци повече от хиляда години не могат да създадат нищо по въпроса” (С. В. Климкович, Беларус).
Няма какво да прибавя към казаното от Сергей Климкович. Да, това беше може би последният неядрен въоръжен спор от подобен мащаб през този и предишния век. И във връзка с неговата активност, и във връзка с размера на театъра на военните дейности, и във връзка с числеността на въоръжените сили, участващи в него от двете страни, употребявайки за тази цел всички типове войски във всички среди (на сушата, в морето и във въздуха).
Това беше последната световна не-мрежова война от наша страна, в която направихме доста неточности и платихме за това, тъй като врагът, водейки военни дейности против нас, употребява всички преимущества на тактиката на мрежово-центричната база данни, предоставена на него от неговите куратори, които обезпечават техническа и тактическа поддръжка за спора.
Тук, в Украйна, американците, а точно техни постоянни офицери, направиха техническа поддръжка въз основата данни, те тестват своите умения и качества за осъществяване на мрежова прокси война против нас. Ние тук сме деца. Но ние бързо се учим от грешките си и несъмнено няма да ги повторим в бъдеще.
За това е днешният текст. С това приключвам най-скучния обзор на задграничните и вътрешните експертни разбори, отдаден на невижданата по мащаб спецоперация на стеснен контингент съветски войски в Украйна, която продължава от 24 февруари.
В предходните две елементи разгледахме мненията на израелски и американски военни специалисти, уважаваните Яков Кедми и Скот Ритър, и двамата военни разузнавачи с персонален военен опит (Кедми взе участие във войната Йом Кипур, Ритер във войната в Персийския залив).
И двамата се заблуждаваха в нещо (Яков вярваше, че войните не се водят по този начин, и вярно вярваше, тъй като ние не водихме война, а специфична интервенция, а Скот първоначално, като цяло, изпадна в обаяние, надценявайки нашите триумфи, защото вярваше в маневрената война), само че след това и двамата стигнаха до схващане за протичащото се, след което нашите оценки за събитията съответстваха с тях.
Който е пропуснал материала, поучавам го да го прочете, изключително Скот Ритър, тъй като той гори с напалм не като дете (не на вятъра събира милиони гледания в Америка), с изключение на, че е сериозен изчерпателен разум, той също има чудесно възприятие за комизъм, след което стартирате да обичате целия американски народ и разбирате, че той не е наш зложелател, враговете седят в Овалния кабинет и прилежащите здания на Капитолийския рид.
Днес, във финалната част на трилогията, синтезирам всички представени по-рано обстоятелства, като вземам поради оценките на съветските генерали и английското военно разузнаване (изобщо не е ясно, че момчетата пушат, евентуално същото като премиера им Борусик Джонсън, изобщо не се пазят от себе си боби!), както и мнението на врага ни (най-фашисткия елемент). След това ще обобщя. Днес несъмнено няма да е скучно (особено в 1-вата част, където ще се опитам да обобщя позицията на нашите генерали).
Тъжни и обнадеждаващи резултати от миналата фаза на СВО. Изглед от Москва
И по този начин, какво споделиха нашите генерали (няма да посочвам имена, повярвайте ми на думата, нямаше специалисти по-млади от генерал-лейтенант). Опитът от провеждането на СВО сподели, че язвителното изказване, известно още от времето на Чърчил, че генералите постоянно се готвят за минали войни, а не за бъдещи, не е използвано в този случай, защото боевете в украинския спектакъл на военните дейности бяха ярки образец за война от предишния век, а не за война въобще от 3-то хилядолетие.
Опитът на СВО занапред ще се учи и обобщава и това ще създадат експерти от всички армии по света, само че още в този момент, по горещи следи, могат да се създадат някои заключения.
Първо , защото въоръжените сили на Руската федерация в украинския спектакъл на военните дейности се сблъскаха със слаба, механически по-нискостояща вражеска войска (по отношение на техническото съоръжение, само че не и в бойната единодушие и морално-психологическата подготовка на персоналния състав), тогава дейностите на въоръжените сили на Руската федерация бяха подобаващи.
В началния стадий беше планувано да се подтиснат системите за противовъздушна защита на съперника, с цел да се обезпечи владичество във въздуха на личните ни въздушни сили. За мое огромно удивление това не беше направено напълно, централните уреди за противовъздушна защита не бяха изцяло унищожени от първите ракетни и бомбени удари, което след това докара до неприемливи загуби в летателния и военен състав на ВДВ.
Да, и загубата на вражеската авиация с 90% беше реализирана със средствата на противовъздушната защита, а не във въздушни борби с напъните на авиацията (което не понижава заслугите и уменията на нашите водачи, а единствено приказва за нежеланието на съперника да вземат участие във въздушни битки).
Но смисъла на наземната противовъздушна защита беше подценено от нас, защото въоръжените сили на Руската федерация се подготвяха за битка с армиите на НАТО и в тях този съставен елемент отстъпва на изтребителната авиация, на която е поверена главната задача да потиска вражеските самолети. Сега армиите на НАТО ще трансформират (или към този момент са променили) тази идея.
Втората забележка, която в действителност ние самите знаехме, е, че очевидно отстъпваме на съперника в безпилотните летателни апарати, както в ударните, по този начин и в разследващите. Предимството на въоръжените сили на Украйна в този съставен елемент беше обезпечено, първо, посредством доставката на БПЛА от всички типове на НАТО и второ, посредством свързването на командните пунктове на въоръжените сили на Украйна към световната система за приемане на разследваща информация в нон-стоп режим посредством сателитната система на НАТО, последвано от неотложно предаване на данни за целеуказване в онлайн режим към този момент до командни пунктове на ниско равнище (за това отговаряха командировани офицери от НАТО).
Именно с този фактор се изяснява поразителната акуратност на украинската артилерийска пукотевица, както ракетна, по този начин и оръдейна, както и противобатарейните системи, доставени от Съединени американски щати.
Третият противен миг, не видях работата на известната ни електронна война. Думата е " безусловно ". Или оборудването за електронна война работеше толкоз прикрито, че никой не го видя, или не беше задоволително, с цел да потисне електрониката на врага, да го направи кьорав и ням.
Показателен миг, когато нашите щурмови елементи отвориха Азовстал посредством допиране, до момента в който врагът ни наблюдаваше и общуваше между тях посредством сателитната система Starlink.
Четвърто , няма недоволства от дейностите на артилерията, което не може да се каже за нашите славни въздушнодесантни сили. И това въобще не е тяхна виновност, те се бориха и умряха с достолепие с оптимални вреди за врага. Но тяхната задача не е да умрат с достолепие, а да оцелеят! Данните от базата данни демонстрираха нецелесъобразността на потреблението на парашутни елементи за решение на сходни проблеми.
Имаме място да имаме ясно користолюбие към въздушнодесантните дивизии пред десантно-щурмовите дивизии и точно те трябваше да вземат решение дилемите за разчистване на крепостни градове, където врагът използваше цивилното население като щит.
При неналичието на нужния брой ВТА (военнотранспортна авиация) поддръжката на две въздушнодесантни дивизии е явно несъразмерна, макар че няма недоволства нито против Тулската 106-та, нито против 98-ма въздушнодесантна дивизия Сквирская.
Останалите две дивизии (7-ма планинска въздушнодесантна дивизия и 76-та псковска въздушнодесантна дивизия), както и три обособени бригади (11-ва въздушнодесантна бригада, 31-ва въздушнодесантна бригада и 83-та въздушнодесантна бригада) принадлежат към десантно-щурмовите елементи с уместно въоръжение.
Но потреблението на десантни бойни машини БМД-2 и БМД-4М (които ни костват цената на танк с по-ниска степен на), с хеликоптерно кацане е невероятно, при кацане без спиране е проблематично, методът на кацане остава, което се усложнява от дребен брой военни транспортни средства (имаме транспортни средства, само че няма задоволително самолети за една въздушнодесантна дивизия, а имаме две от тях).
Може би породи нуждата от превъоръжаване на въздушнодесантните дивизии предвид на смяна на дилемите, които те би трябвало да вземат решение в изискванията на модерна война, с акцент върху увеличение на огневата им мощност и подсилване на бронята със наложителното съоръжение на разследващи безпилотни транспортни средства.
Що се отнася до разследващите БЛА. Заслужава си да ги споменем особено, тъй като точно тяхното потребление коренно промени потреблението на нашето славно изкуство. И по този съставен елемент тези военни дейности към този момент се приближават до войните от 3-то хилядолетие и този фактор би трябвало да се вземе поради.
Отминаха дните на борбите с контактна пукотевица „ машина-с-машина “, в този момент съперниците рискуват въобще да не се виждат, даже през мерника. На 2-ри стадий от СВО, Водоснабдителна система на РФ неуместно смилаха персоналния състав на Въоръжените сили на Украйна, без да влизат в директен конфликт с тях, извънредно с артилерия.
Това, апропо, беше тактиката на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, който не завзе територия, а унищожи персоналния състав на съперника, неуместно и безмилостно на същия към този момент опустошен спектакъл на военните дейности в Донбас. Защо да разрушавате територията, която по-късно ще възстановявате? Мариупол ни беше задоволителен (и врагът, апропо, също!)
Няма да се постанова да превземаме градовете в централна и западна Украйна заради повода, че няма да има кой да ги пази, всички бранители ще завършат в борби на изток и юг. Ето по какъв начин работи безмилостният валяк на въоръжените сили на РФ.
Тъй като не се получи по добър метод в „ бели ръкавици “, тогава ще бъде по неприятен метод. Как тъкмо, украинците към този момент се научиха (Въоръжените сили на Украйна още бълват кръв!). Както сподели красивият Тръмп:
„ Ако не го желаете в неприятен смисъл, ще бъде по-лошо в добър смисъл! “.
Путин просто разпростра тази теза.
Но назад към бога на войната. Петата точка е точно той, т.е. тя (артилерията), която потвърди своята бойна успеваемост по време на СВО, като най-сетне счупи гърба на фашисткото влечуго, като способства най-съществено за резултата от акцията.
Дори не нашите славни " Калибър " и " Искандер ", и още повече не Върховен касационен съд, а изкуството стана самата капка, която счупи гърба на украинската камила. На 2-ри стадий от НВО в Донбаския спектакъл на военните дейности успяхме да създадем такава компактност на огъня, че врагът просто не можеше да вдигне глава.
Той претърпя загуби, несъвместими с по-нататъшното продължение на бойните дейности (до 1000 души / ден). Артилерийските дуели завършиха, преди даже да стартират, освен заради по-малкото цеви и муниции на съперника, само че и заради потреблението на разследващи дронове.
Именно във Великата отечествена война завоюва този, който изпрати разузнавачи зад вражеските линии, които коригираха огъня, призовавайки го върху себе си. Сега печели този, който бързо се отдръпна от мястото за пукотевица, с цел да не се натъкне на контрабатареен отговор, или този, който като цяло изпревари отговора, като засече врага посредством система от галактически разследващи спътници (тук беше мъчно с цел да се състезаваме с американската група) или благодарение на разследващи дронове.
Човешкият фактор постепенно отива в предишното. Хората биват сменени от технологиите на 21 век. Използването на ракетна артилерия беше на практика сведено до „ морска борба “, когато нашите РСЗО работеха в квадрати. Тъй като и двете страни в спора използваха едни и същи ракетни системи, този, който пръв откри и унищожи врага, завоюва.
Появата на американската РСЗО не направи основна смяна в хода на борбата. Нашите " Торнадо " и " Торнадо-С " не им отстъпваха нито по бойна отдалеченост, нито по КВО (кръгово вероятностно отклонение) и даже ги превъзхождаха по броя на ракетите в един залп.
Шесто . Трябва да се каже особено за оборудването. И не приказвам в този момент за каски и бронирани жилетки, макар че тяхното значение за оцеляването на бойците на бойното поле не може да се отхвърли (а нашата отбрана, даже съгласно врага, се оказа по-добра!), желаех да кажа по отношение на оборудването на личния състав с термовизионни камери и устройства за нощно виждане. Тук отстъпвахме на украинската страна, оборудвана съвсем по стандартите на НАТО.
В нашата страна единствено специфичните сили на Силите за специфични интервенции са оборудвани с такива варианти, до момента в който те имат множеството линейни единици (опита на НАТО). И това не е респект към модата, на фронта е въпрос на живот и гибел.
Между другото, потреблението на рекламираните колиматорни мерници не донесе огромен резултат заради сложността на потреблението им в действителни бойни условия (твърде внимателно съоръжение, бързо се запушва и се поврежда, колкото по-просто, толкоз по-добре, комплицираното съоръжение единствено усложнява живота на военните персонал).
По отношение на леките оръжия, както сподели практиката, няма нищо по-добро от положителните остарели AKM и AK-74, даже серия AK 100 се оказа по-малко надеждна.
И най-после, последният седми , най-горчивият проблем е флотът. Тук претърпяхме такива репутационни и действителни загуби, че дори на главите ни не ни стоеше. И това е в отсъствието при врага на най-малко някои сравними с нашия флот. Дори няма да изреждам загубите ни, всички ги знаете и без мен.
Въпреки това, с цел да скочим до точката, че нашите кораби плуват на 300 км от брега и могат да управляват единствено пристанището на Одеса, в случай че врагът има единствено една пускова установка и 4 противокорабни ракети от вида Харпун, той въпреки всичко трябваше да се постарае ( а аз към момента мълча за трите им гумени моторни лодки, с които щяха да ни удавят на Днепър).
Това са късите резултати от пролетно-лятната фаза на специфичната военна интервенция. Направете си изводите. Отделно би трябвало да се каже, че в този спор ние на практика не използвахме най-новите си мостри военна техника, нито Т-14 „ Армата “, нито 2С35 „ Коалиция-СВ “, нито 2С38 „ Деривация-ПВО “, нито " Бумерангите ", нито " Курган -25 ", ние даже не видяхме BMP-3 там, ограничавайки се единствено до тежки огнехвъргачни системи TOS-1 и TOS-1A ( " Пинокио " и " Солнцепек " ), както и няколко бойни машини за поддръжка на танкове БМПТ „ Терминатор” и няколко осъвременени Т-90М „ Пробив”.
Цялото останало съоръжение беше остаряло, потвърдено през годините, до това, което беше извадено от складовете на многочислени аварийни бази на военна техника. Причината е елементарна - същите отпадъци от 70-80-те години на предишния век водиха война против нас и НАТО хвърли същите отпадъци на подопечните си.
Всъщност тук в Украйна и двете страни се освободиха от неликвидните си активи, в тази ситуация нямам поради Украйна (последната въобще нямаше ликвидни активи), а НАТО. Това, от което се нуждаем, го проверихме в деяние, останалото чака същинския си конкурент от Европа и Америка, в случай че, несъмнено, решат да си натикан носа.
Въпреки това, както сподели депутатът от Държавната дума генерал-лейтенант Гурулев, в случай че се появят, ние без съмнение ще използваме тактическото си нуклеарно оръжие. Никой няма да се церемони с тях!
Войната в този случай ще продължи час и половина, защото военната теория на Руската федерация планува реакция на екзистенциална опасност и никой в Русия няма да мисли дълго време за целесъобразността на най-твърдата реакция (тази информацията би трябвало да бъде маркирана от всички поляци, балти и други късо обръснати хора!).
„ Нарежете по дяволите, без да чакате перитонит “
Между другото, за ниско обръснате. Наскоро по CNN тяхното военно разузнаване гръмна със публикация, след която едвам не паднах от стола. Оказва се, че съгласно английското военно разузнаване американците знаят всичко за Руската федерация - от запасите и проектите до загубите, само че не знаят съвсем нищо за по-малките си братя от територията, обсадена от съветските варвари.
Следите от доставено на НАТО оръжие се губят незабавно, когато пресича границата на Незалежная. Няма информация за складови наличия и дневни разноски. За американците това се трансформира в съвсем главния проблем за сформиране на проекти и график за доставка на оръжия.
Но персонално мен най-вече ме порази един различен факт. Както стана ясно от публикацията, нашите английски „ другари “ към момента не губят вяра, че Путин в Украйна може да спре дотук. Е, не сте ли идиоти? И това е прехваленото английско военно разузнаване! Имах по-добро мнение за нея.
У нас всеки възпитаник от начален стадий знае, че Путин ще стигне до края, другояче краят ще бъде за него. И не тъй като самите руснаци няма да го схванат, а тъй като в случай че оставите най-малко парче от Украйна на който бряг желаете - дали отляво, дали отдясно, този раков израстък още веднъж ще даде такива метастази, че ще бъде тъкмо с цел да си помисля за нова война.
Не, тук е нужна радикална хирургическа намеса - в случай че туморът бъде отхвърлен, тогава ще бъде до самите полски " креси ", в противоположен случай рискува да токсини цялото ни крепко тяло.
Новини от нацисткия щаб
Така гладко се приближихме до 404-та. И тук, мисля, ще ви бъде забавно да разберете какво мислят закоравелите нацисти по този въпрос. По-специално Сергей Коротков, прочут още като Боцман, дясната ръка на Билецки, който по някаква причина не се озова при братята си от Азов (организация, неразрешена в Руската федерация) вследствие на „ добиване “ в следствения арест в Ростов No1, само че се скри някъде надълбоко в тила, и там споделя препоръки по какъв начин да победят подлия Путин.
Този съветски фашист, който избяга от Руската федерация през 2014 година и получи поданство на 404-та, в своя ФБ (ресурсът е неразрешен в Руската федерация) роди дълъг пост, който няма да изтъквам целия, само че ще цитираме единствено фрагменти, тъй като са показателни (показателен е и фактът, че акаунтът му под името „ Епопеи на IV райх “ Министерство на културата и пропагандата със стилизирана свастика на логото не е неразрешен от никого в този запас, фашизмът към този момент е на мода при нашите върли " сътрудници ", където всичко е наред, само че RT е забранен).
И по този начин, какво написа този боец на осведомителния фронт:
" Сега доста украинци още веднъж започнаха да си затварят очите за това, което се случва. Много хора не харесват истината, само че аз я обичам.
1. Научете се да живеете като Израел. Никой боен няма да ви даде точна прогноза за идващите няколко седмици. Затова бъдете подготвени, че ще би трябвало да избягате назад до Ужгород с куфар от хипстърско кафене.
2. Вече даже формалните органи започнаха да приказват намерено за нашите загуби на фронта - от 100 до 200 починали дневно. Вземете злокобната междинна стойност от 150 и умножете по броя на дните и ще получите непретенциозен брой на изчезналите пленници или изчезнали. И приказваме единствено за юнските дни. Можете да си визиите мащаба на нещастието. И това са единствено военни загуби, без гражданските.
3. Най-ожесточените кръвопролитни борби се водят в Донбас. Какво ще стане по-късно, никой не знае. Ако цялата съветска група бъде освободена, тя ще бъде трансферирана в други региони - виж точка 1.
4. Руснаците не понасят загуби в подобен мащаб, както през първия месец на войната. Те работиха върху грешките, откакто претърпяха огромни загуби в персонален състав и техника, напуснаха Киев, Суми, Чернигов и Харков и се концентрираха върху Донбас, концентрирайки се върху главната си заявена цел.
5. Вчера деликатно слушах басните на Путин за Петър I, който " върна " земята. Най-вероятно ще се борим дълго време и въобще не е реалност, че ще ни чака победа. Нашите дядовци и прадядовци, уви, не откриха победа през 1945 година [тук не разбрах защо приказва, той е от Русия, на коя страна е с бандеровците?]
6. Не знам за вас, само че броят на моите познати в Мидгард доста понижа. Няма ги най-близките ми другари, опитни командири, способни да вземат най-радикални решения. Много са пленени или тежко ранени. Губим най-ценния запас - хората и не знам каква ще е картината след шест месеца. "
Ето плачът на Ярославна. И това е най-закоравелият нацист. Очевидно опашката им е била мощно прищипана в Мариупол. Мирише на изгоряло.
Резюме
И по този начин, ще обобщя. След обзор на всички горепосочени източници, налични за мен от израелската, американската, английската войска, до нашата (включително Гиркин) и украинската, мога да заключа, че точно в този момент се случи повратната точка във войната, когато през вчерашния ден фронтът стоеше, врагът се биеше за всеки метър и към този момент на следващия ден (условно на следващия ден, мисля, в границите на 2-4 седмици), той ще се разпадне дотолкоз, че не-братята ще се хвърлят към Днепър, без да поглеждат обратно.
Косвено доказателство за това са едновременните визити в Киев на черен дроб, френски кроасан, италиански сос и румънски спанак, последвани от британски рошав пудел още на идващия ден. Защо всички са толкоз нервни?
Причината е ясна за всички, като се изключи сволъча - Гиркин, небратята са изтощени, търпят загуби, несъвместими с продължаването на бойните дейности, моралът е на нула, не, под нула и най-важното - няма амуниции, няма руски снаряди, (край!). Да загинат против руснаците на фронта поради Зеленски, желаят все по-малко.
Набезите минаха през градовете на Незалежная, кварталът е отцепен от полицията и военните, след което всички селяни, които са попаднали в капан, са лишени от паспортите си (а не можете да излезете без тях по време на война), които те могат да си върнат единствено във военната работа за регистрация и регистриране (призовките се издават на място, за благополучие паспортите и техните притежатели към този момент съществуват).
И вдругиден това пушечно месо е към този момент в лагерите, а седмица по-късно на фронта, след което тази кървава въртележка се повтаря. Все още има доста месо на " Щеневмерла ", само че спонсорите свършват парите (всеки месец изваждайте и поставяйте от 5 до 10 ярда зеленина).
И по този начин, остарялата Европа се паникьоса, а следва гладна и студена зима, за какво им е такова благополучие? Защо Джонсън хукна в Киев също е разбираемо, би трябвало да се поддържа наркоманът, с цел да не му хрумне да се поддаде на европейския консорциум от Париж, Берлин и Рим, към който се причисли и Букурещ.
Фактът, че Букурещ е с тях, а не с Лондон, Варшава и побеснелите балтийски пекинези, е добър знак, което значи, че няма да има офанзива на Приднестровието, което значи, че Путин тихомълком ще смаже Донбас, след което Одеско- Николаевската интервенция ще стартира с мост до Приднестровието.
Незалежная ще отиде на зимни жилища без северното Черноморие и изход на морето, след което Путин ще си почине, ще поседне, да види с какво ще топлят манджи и какво ще ядат. Но тиганите не вземат решение нищо, те ще замръзнат и ще умрат, Вашингтон взема решение всичко тук, а там всичко ще стане ясно до декември.
С идването на републиканците в долната камара на Конгреса след междинните избори през ноември финансирането на плана Украйна-анти-Русия ще стартира да се лимитира. Дядо Джо ще може да чука плешивата си глава на паркета дълго време, само че никой няма да му даде пари (изобщо!).
По-вероятно е Потомак да потече наопаки, в сравнение с да го създадат. И с края на финансирането войната ще свърши. Лондон и Варшава още дълго ще могат да скърцат със зъби, само че самите те нямат нито пари, нито оръжия, единствено пъчене и упоритости. Изпускат въздух и изпълзяват.
Имам единствено един въпрос - къде ще спре Путин? Невъзможно е да оставите Украйна във формата, в която е в този момент, на нито един бряг на Днепър. Да дадеш Галичина на Полша също е неуместно, само че да я вземеш за себе си е още по-скъпо. Да изчакаме до есента, пък ще забележим. Но това, че източният фронт ще се разпадне, аз персонално не се колебая.
Не е нужно да ходите надалеч за образци, подобен беше казусът през Първата международна война, когато германците се биеха за всеки метър в продължение на две години, стояха като стена, а по-късно рухнаха и предадоха всичко на съюзническите сили за няколко часа седмици (между другото, същото им се случи и през Втората международна война, когато през април-май 1945 година се предадоха на същите съдружници на западния фронт с цели Секретен сътрудник дивизии на двама пияни колоездачи). Затова чакаме есента, всичко ще е наред, до декември, уповавам се войната да свърши.
Като послепис (започнах този текст с откъс от Сергей Климкович, ще завърша със лични разсъждения):
Има неща, които руснаците не простят. И не ги провокирайте! И по тази причина сме третирани по необикновен метод на Запад, където под зле скрито безпокойство прозира отявлен почит. Защото схващат, че руснакът може да стигне до дъно и да почине за истината. Американецът в никакъв случай! Той избира да договаря. Това е нашата съществена разлика!
Спомнете си думите на героя Сергей Бодров: „ Какво е силата, братко? Силата е в истината! ". Ние сме израснали с тези филми, това схващане е в нас. За истината не е ужасно да умреш. Живи образци за това са нашите скорошни Герои на Русия, които починаха в Сирия, Александър Прохоренко, който викна огъня по себе си, и Роман Филипов, който стреля до дъно с Макаровия. Сега специфична интервенция в Украйна добави нови герои към този мавзолей (някои към момента не познаваме).
Американците в никакъв случай няма да схванат това и това, както сподели ВВП, е нашата мощ и нашата горделивост! Затова американците се опасяват от нас до спазми, до хълцане, тъй като не са подготвени да умрат за своята истина. А ние сме подготвени!
Още повече, че подготвени са даже тези малолетни малоумници, които вървят със слушалки и татуировки и слушат американски рап. Защото в тях тече съветска кръв. И по този начин постоянно е било в нашата история, съгласно по-старото потомство, младите в сложен миг се надигнаха и закриха с гърдите си страната, показвайки чудеса от всеобщ подвиг и всеотдайност.
Тук отчетът свършва. На всички искам самообладание и мир.
Ваш господин X.
Предговор : „ Внимавайте да не разсъните руснака! Не знаете по какъв начин ще приключи събуждането му за вас. Можете да го стъпкате в мръсотията, да го замервате с лайна, да се подигравате, да унижавате, да презирате, да обиждате. И в този миг, когато ви се стори, че сте победили руснака, унищожили, оклеветили вечно, затрили на прахуляк - внезапно ще се случи нещо извънредно, изумително за вас. Той ще пристигна в дома ви.
Уморено ще се отпусна на стола, ще сложи автомата на коленете си и ще ви погледна в очите. Ще смърди на барут, кръв, гибел и ще бъде в къщата ви. Руснакът ще ви зададе единствено един въпрос: " Каква е силата, брат? "
Точно в този миг ще съжаляваш 1000 пъти, че не си брат на руснака. Защото той ще елементарни на брат си, само че в никакъв случай на врага си. Французите помнят. Германците знаят. Руснакът живее със правдивост. Западният дилетант - с подправени брифинги и хитри конференции.
Докато правдата е жива в сърцето му, руснакът ще се издигне от калта, от мрака, от пъкъла. И не можете да извършите нищо по въпроса. Защото самите руснаци повече от хиляда години не могат да създадат нищо по въпроса” (С. В. Климкович, Беларус).
Няма какво да прибавя към казаното от Сергей Климкович. Да, това беше може би последният неядрен въоръжен спор от подобен мащаб през този и предишния век. И във връзка с неговата активност, и във връзка с размера на театъра на военните дейности, и във връзка с числеността на въоръжените сили, участващи в него от двете страни, употребявайки за тази цел всички типове войски във всички среди (на сушата, в морето и във въздуха).
Това беше последната световна не-мрежова война от наша страна, в която направихме доста неточности и платихме за това, тъй като врагът, водейки военни дейности против нас, употребява всички преимущества на тактиката на мрежово-центричната база данни, предоставена на него от неговите куратори, които обезпечават техническа и тактическа поддръжка за спора.
Тук, в Украйна, американците, а точно техни постоянни офицери, направиха техническа поддръжка въз основата данни, те тестват своите умения и качества за осъществяване на мрежова прокси война против нас. Ние тук сме деца. Но ние бързо се учим от грешките си и несъмнено няма да ги повторим в бъдеще.
За това е днешният текст. С това приключвам най-скучния обзор на задграничните и вътрешните експертни разбори, отдаден на невижданата по мащаб спецоперация на стеснен контингент съветски войски в Украйна, която продължава от 24 февруари.
В предходните две елементи разгледахме мненията на израелски и американски военни специалисти, уважаваните Яков Кедми и Скот Ритър, и двамата военни разузнавачи с персонален военен опит (Кедми взе участие във войната Йом Кипур, Ритер във войната в Персийския залив).
И двамата се заблуждаваха в нещо (Яков вярваше, че войните не се водят по този начин, и вярно вярваше, тъй като ние не водихме война, а специфична интервенция, а Скот първоначално, като цяло, изпадна в обаяние, надценявайки нашите триумфи, защото вярваше в маневрената война), само че след това и двамата стигнаха до схващане за протичащото се, след което нашите оценки за събитията съответстваха с тях.
Който е пропуснал материала, поучавам го да го прочете, изключително Скот Ритър, тъй като той гори с напалм не като дете (не на вятъра събира милиони гледания в Америка), с изключение на, че е сериозен изчерпателен разум, той също има чудесно възприятие за комизъм, след което стартирате да обичате целия американски народ и разбирате, че той не е наш зложелател, враговете седят в Овалния кабинет и прилежащите здания на Капитолийския рид.
Днес, във финалната част на трилогията, синтезирам всички представени по-рано обстоятелства, като вземам поради оценките на съветските генерали и английското военно разузнаване (изобщо не е ясно, че момчетата пушат, евентуално същото като премиера им Борусик Джонсън, изобщо не се пазят от себе си боби!), както и мнението на врага ни (най-фашисткия елемент). След това ще обобщя. Днес несъмнено няма да е скучно (особено в 1-вата част, където ще се опитам да обобщя позицията на нашите генерали).
Тъжни и обнадеждаващи резултати от миналата фаза на СВО. Изглед от Москва
И по този начин, какво споделиха нашите генерали (няма да посочвам имена, повярвайте ми на думата, нямаше специалисти по-млади от генерал-лейтенант). Опитът от провеждането на СВО сподели, че язвителното изказване, известно още от времето на Чърчил, че генералите постоянно се готвят за минали войни, а не за бъдещи, не е използвано в този случай, защото боевете в украинския спектакъл на военните дейности бяха ярки образец за война от предишния век, а не за война въобще от 3-то хилядолетие.
Опитът на СВО занапред ще се учи и обобщава и това ще създадат експерти от всички армии по света, само че още в този момент, по горещи следи, могат да се създадат някои заключения.
Първо , защото въоръжените сили на Руската федерация в украинския спектакъл на военните дейности се сблъскаха със слаба, механически по-нискостояща вражеска войска (по отношение на техническото съоръжение, само че не и в бойната единодушие и морално-психологическата подготовка на персоналния състав), тогава дейностите на въоръжените сили на Руската федерация бяха подобаващи.
В началния стадий беше планувано да се подтиснат системите за противовъздушна защита на съперника, с цел да се обезпечи владичество във въздуха на личните ни въздушни сили. За мое огромно удивление това не беше направено напълно, централните уреди за противовъздушна защита не бяха изцяло унищожени от първите ракетни и бомбени удари, което след това докара до неприемливи загуби в летателния и военен състав на ВДВ.
Да, и загубата на вражеската авиация с 90% беше реализирана със средствата на противовъздушната защита, а не във въздушни борби с напъните на авиацията (което не понижава заслугите и уменията на нашите водачи, а единствено приказва за нежеланието на съперника да вземат участие във въздушни битки).
Но смисъла на наземната противовъздушна защита беше подценено от нас, защото въоръжените сили на Руската федерация се подготвяха за битка с армиите на НАТО и в тях този съставен елемент отстъпва на изтребителната авиация, на която е поверена главната задача да потиска вражеските самолети. Сега армиите на НАТО ще трансформират (или към този момент са променили) тази идея.
Втората забележка, която в действителност ние самите знаехме, е, че очевидно отстъпваме на съперника в безпилотните летателни апарати, както в ударните, по този начин и в разследващите. Предимството на въоръжените сили на Украйна в този съставен елемент беше обезпечено, първо, посредством доставката на БПЛА от всички типове на НАТО и второ, посредством свързването на командните пунктове на въоръжените сили на Украйна към световната система за приемане на разследваща информация в нон-стоп режим посредством сателитната система на НАТО, последвано от неотложно предаване на данни за целеуказване в онлайн режим към този момент до командни пунктове на ниско равнище (за това отговаряха командировани офицери от НАТО).
Именно с този фактор се изяснява поразителната акуратност на украинската артилерийска пукотевица, както ракетна, по този начин и оръдейна, както и противобатарейните системи, доставени от Съединени американски щати.
Третият противен миг, не видях работата на известната ни електронна война. Думата е " безусловно ". Или оборудването за електронна война работеше толкоз прикрито, че никой не го видя, или не беше задоволително, с цел да потисне електрониката на врага, да го направи кьорав и ням.
Показателен миг, когато нашите щурмови елементи отвориха Азовстал посредством допиране, до момента в който врагът ни наблюдаваше и общуваше между тях посредством сателитната система Starlink.
Четвърто , няма недоволства от дейностите на артилерията, което не може да се каже за нашите славни въздушнодесантни сили. И това въобще не е тяхна виновност, те се бориха и умряха с достолепие с оптимални вреди за врага. Но тяхната задача не е да умрат с достолепие, а да оцелеят! Данните от базата данни демонстрираха нецелесъобразността на потреблението на парашутни елементи за решение на сходни проблеми.
Имаме място да имаме ясно користолюбие към въздушнодесантните дивизии пред десантно-щурмовите дивизии и точно те трябваше да вземат решение дилемите за разчистване на крепостни градове, където врагът използваше цивилното население като щит.
При неналичието на нужния брой ВТА (военнотранспортна авиация) поддръжката на две въздушнодесантни дивизии е явно несъразмерна, макар че няма недоволства нито против Тулската 106-та, нито против 98-ма въздушнодесантна дивизия Сквирская.
Останалите две дивизии (7-ма планинска въздушнодесантна дивизия и 76-та псковска въздушнодесантна дивизия), както и три обособени бригади (11-ва въздушнодесантна бригада, 31-ва въздушнодесантна бригада и 83-та въздушнодесантна бригада) принадлежат към десантно-щурмовите елементи с уместно въоръжение.
Но потреблението на десантни бойни машини БМД-2 и БМД-4М (които ни костват цената на танк с по-ниска степен на), с хеликоптерно кацане е невероятно, при кацане без спиране е проблематично, методът на кацане остава, което се усложнява от дребен брой военни транспортни средства (имаме транспортни средства, само че няма задоволително самолети за една въздушнодесантна дивизия, а имаме две от тях).
Може би породи нуждата от превъоръжаване на въздушнодесантните дивизии предвид на смяна на дилемите, които те би трябвало да вземат решение в изискванията на модерна война, с акцент върху увеличение на огневата им мощност и подсилване на бронята със наложителното съоръжение на разследващи безпилотни транспортни средства.
Що се отнася до разследващите БЛА. Заслужава си да ги споменем особено, тъй като точно тяхното потребление коренно промени потреблението на нашето славно изкуство. И по този съставен елемент тези военни дейности към този момент се приближават до войните от 3-то хилядолетие и този фактор би трябвало да се вземе поради.
Отминаха дните на борбите с контактна пукотевица „ машина-с-машина “, в този момент съперниците рискуват въобще да не се виждат, даже през мерника. На 2-ри стадий от СВО, Водоснабдителна система на РФ неуместно смилаха персоналния състав на Въоръжените сили на Украйна, без да влизат в директен конфликт с тях, извънредно с артилерия.
Това, апропо, беше тактиката на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, който не завзе територия, а унищожи персоналния състав на съперника, неуместно и безмилостно на същия към този момент опустошен спектакъл на военните дейности в Донбас. Защо да разрушавате територията, която по-късно ще възстановявате? Мариупол ни беше задоволителен (и врагът, апропо, също!)
Няма да се постанова да превземаме градовете в централна и западна Украйна заради повода, че няма да има кой да ги пази, всички бранители ще завършат в борби на изток и юг. Ето по какъв начин работи безмилостният валяк на въоръжените сили на РФ.
Тъй като не се получи по добър метод в „ бели ръкавици “, тогава ще бъде по неприятен метод. Как тъкмо, украинците към този момент се научиха (Въоръжените сили на Украйна още бълват кръв!). Както сподели красивият Тръмп:
„ Ако не го желаете в неприятен смисъл, ще бъде по-лошо в добър смисъл! “.
Путин просто разпростра тази теза.
Но назад към бога на войната. Петата точка е точно той, т.е. тя (артилерията), която потвърди своята бойна успеваемост по време на СВО, като най-сетне счупи гърба на фашисткото влечуго, като способства най-съществено за резултата от акцията.
Дори не нашите славни " Калибър " и " Искандер ", и още повече не Върховен касационен съд, а изкуството стана самата капка, която счупи гърба на украинската камила. На 2-ри стадий от НВО в Донбаския спектакъл на военните дейности успяхме да създадем такава компактност на огъня, че врагът просто не можеше да вдигне глава.
Той претърпя загуби, несъвместими с по-нататъшното продължение на бойните дейности (до 1000 души / ден). Артилерийските дуели завършиха, преди даже да стартират, освен заради по-малкото цеви и муниции на съперника, само че и заради потреблението на разследващи дронове.
Именно във Великата отечествена война завоюва този, който изпрати разузнавачи зад вражеските линии, които коригираха огъня, призовавайки го върху себе си. Сега печели този, който бързо се отдръпна от мястото за пукотевица, с цел да не се натъкне на контрабатареен отговор, или този, който като цяло изпревари отговора, като засече врага посредством система от галактически разследващи спътници (тук беше мъчно с цел да се състезаваме с американската група) или благодарение на разследващи дронове.
Човешкият фактор постепенно отива в предишното. Хората биват сменени от технологиите на 21 век. Използването на ракетна артилерия беше на практика сведено до „ морска борба “, когато нашите РСЗО работеха в квадрати. Тъй като и двете страни в спора използваха едни и същи ракетни системи, този, който пръв откри и унищожи врага, завоюва.
Появата на американската РСЗО не направи основна смяна в хода на борбата. Нашите " Торнадо " и " Торнадо-С " не им отстъпваха нито по бойна отдалеченост, нито по КВО (кръгово вероятностно отклонение) и даже ги превъзхождаха по броя на ракетите в един залп.
Шесто . Трябва да се каже особено за оборудването. И не приказвам в този момент за каски и бронирани жилетки, макар че тяхното значение за оцеляването на бойците на бойното поле не може да се отхвърли (а нашата отбрана, даже съгласно врага, се оказа по-добра!), желаех да кажа по отношение на оборудването на личния състав с термовизионни камери и устройства за нощно виждане. Тук отстъпвахме на украинската страна, оборудвана съвсем по стандартите на НАТО.
В нашата страна единствено специфичните сили на Силите за специфични интервенции са оборудвани с такива варианти, до момента в който те имат множеството линейни единици (опита на НАТО). И това не е респект към модата, на фронта е въпрос на живот и гибел.
Между другото, потреблението на рекламираните колиматорни мерници не донесе огромен резултат заради сложността на потреблението им в действителни бойни условия (твърде внимателно съоръжение, бързо се запушва и се поврежда, колкото по-просто, толкоз по-добре, комплицираното съоръжение единствено усложнява живота на военните персонал).
По отношение на леките оръжия, както сподели практиката, няма нищо по-добро от положителните остарели AKM и AK-74, даже серия AK 100 се оказа по-малко надеждна.
И най-после, последният седми , най-горчивият проблем е флотът. Тук претърпяхме такива репутационни и действителни загуби, че дори на главите ни не ни стоеше. И това е в отсъствието при врага на най-малко някои сравними с нашия флот. Дори няма да изреждам загубите ни, всички ги знаете и без мен.
Въпреки това, с цел да скочим до точката, че нашите кораби плуват на 300 км от брега и могат да управляват единствено пристанището на Одеса, в случай че врагът има единствено една пускова установка и 4 противокорабни ракети от вида Харпун, той въпреки всичко трябваше да се постарае ( а аз към момента мълча за трите им гумени моторни лодки, с които щяха да ни удавят на Днепър).
Това са късите резултати от пролетно-лятната фаза на специфичната военна интервенция. Направете си изводите. Отделно би трябвало да се каже, че в този спор ние на практика не използвахме най-новите си мостри военна техника, нито Т-14 „ Армата “, нито 2С35 „ Коалиция-СВ “, нито 2С38 „ Деривация-ПВО “, нито " Бумерангите ", нито " Курган -25 ", ние даже не видяхме BMP-3 там, ограничавайки се единствено до тежки огнехвъргачни системи TOS-1 и TOS-1A ( " Пинокио " и " Солнцепек " ), както и няколко бойни машини за поддръжка на танкове БМПТ „ Терминатор” и няколко осъвременени Т-90М „ Пробив”.
Цялото останало съоръжение беше остаряло, потвърдено през годините, до това, което беше извадено от складовете на многочислени аварийни бази на военна техника. Причината е елементарна - същите отпадъци от 70-80-те години на предишния век водиха война против нас и НАТО хвърли същите отпадъци на подопечните си.
Всъщност тук в Украйна и двете страни се освободиха от неликвидните си активи, в тази ситуация нямам поради Украйна (последната въобще нямаше ликвидни активи), а НАТО. Това, от което се нуждаем, го проверихме в деяние, останалото чака същинския си конкурент от Европа и Америка, в случай че, несъмнено, решат да си натикан носа.
Въпреки това, както сподели депутатът от Държавната дума генерал-лейтенант Гурулев, в случай че се появят, ние без съмнение ще използваме тактическото си нуклеарно оръжие. Никой няма да се церемони с тях!
Войната в този случай ще продължи час и половина, защото военната теория на Руската федерация планува реакция на екзистенциална опасност и никой в Русия няма да мисли дълго време за целесъобразността на най-твърдата реакция (тази информацията би трябвало да бъде маркирана от всички поляци, балти и други късо обръснати хора!).
„ Нарежете по дяволите, без да чакате перитонит “
Между другото, за ниско обръснате. Наскоро по CNN тяхното военно разузнаване гръмна със публикация, след която едвам не паднах от стола. Оказва се, че съгласно английското военно разузнаване американците знаят всичко за Руската федерация - от запасите и проектите до загубите, само че не знаят съвсем нищо за по-малките си братя от територията, обсадена от съветските варвари.
Следите от доставено на НАТО оръжие се губят незабавно, когато пресича границата на Незалежная. Няма информация за складови наличия и дневни разноски. За американците това се трансформира в съвсем главния проблем за сформиране на проекти и график за доставка на оръжия.
Но персонално мен най-вече ме порази един различен факт. Както стана ясно от публикацията, нашите английски „ другари “ към момента не губят вяра, че Путин в Украйна може да спре дотук. Е, не сте ли идиоти? И това е прехваленото английско военно разузнаване! Имах по-добро мнение за нея.
У нас всеки възпитаник от начален стадий знае, че Путин ще стигне до края, другояче краят ще бъде за него. И не тъй като самите руснаци няма да го схванат, а тъй като в случай че оставите най-малко парче от Украйна на който бряг желаете - дали отляво, дали отдясно, този раков израстък още веднъж ще даде такива метастази, че ще бъде тъкмо с цел да си помисля за нова война.
Не, тук е нужна радикална хирургическа намеса - в случай че туморът бъде отхвърлен, тогава ще бъде до самите полски " креси ", в противоположен случай рискува да токсини цялото ни крепко тяло.
Новини от нацисткия щаб
Така гладко се приближихме до 404-та. И тук, мисля, ще ви бъде забавно да разберете какво мислят закоравелите нацисти по този въпрос. По-специално Сергей Коротков, прочут още като Боцман, дясната ръка на Билецки, който по някаква причина не се озова при братята си от Азов (организация, неразрешена в Руската федерация) вследствие на „ добиване “ в следствения арест в Ростов No1, само че се скри някъде надълбоко в тила, и там споделя препоръки по какъв начин да победят подлия Путин.
Този съветски фашист, който избяга от Руската федерация през 2014 година и получи поданство на 404-та, в своя ФБ (ресурсът е неразрешен в Руската федерация) роди дълъг пост, който няма да изтъквам целия, само че ще цитираме единствено фрагменти, тъй като са показателни (показателен е и фактът, че акаунтът му под името „ Епопеи на IV райх “ Министерство на културата и пропагандата със стилизирана свастика на логото не е неразрешен от никого в този запас, фашизмът към този момент е на мода при нашите върли " сътрудници ", където всичко е наред, само че RT е забранен).
И по този начин, какво написа този боец на осведомителния фронт:
" Сега доста украинци още веднъж започнаха да си затварят очите за това, което се случва. Много хора не харесват истината, само че аз я обичам.
1. Научете се да живеете като Израел. Никой боен няма да ви даде точна прогноза за идващите няколко седмици. Затова бъдете подготвени, че ще би трябвало да избягате назад до Ужгород с куфар от хипстърско кафене.
2. Вече даже формалните органи започнаха да приказват намерено за нашите загуби на фронта - от 100 до 200 починали дневно. Вземете злокобната междинна стойност от 150 и умножете по броя на дните и ще получите непретенциозен брой на изчезналите пленници или изчезнали. И приказваме единствено за юнските дни. Можете да си визиите мащаба на нещастието. И това са единствено военни загуби, без гражданските.
3. Най-ожесточените кръвопролитни борби се водят в Донбас. Какво ще стане по-късно, никой не знае. Ако цялата съветска група бъде освободена, тя ще бъде трансферирана в други региони - виж точка 1.
4. Руснаците не понасят загуби в подобен мащаб, както през първия месец на войната. Те работиха върху грешките, откакто претърпяха огромни загуби в персонален състав и техника, напуснаха Киев, Суми, Чернигов и Харков и се концентрираха върху Донбас, концентрирайки се върху главната си заявена цел.
5. Вчера деликатно слушах басните на Путин за Петър I, който " върна " земята. Най-вероятно ще се борим дълго време и въобще не е реалност, че ще ни чака победа. Нашите дядовци и прадядовци, уви, не откриха победа през 1945 година [тук не разбрах защо приказва, той е от Русия, на коя страна е с бандеровците?]
6. Не знам за вас, само че броят на моите познати в Мидгард доста понижа. Няма ги най-близките ми другари, опитни командири, способни да вземат най-радикални решения. Много са пленени или тежко ранени. Губим най-ценния запас - хората и не знам каква ще е картината след шест месеца. "
Ето плачът на Ярославна. И това е най-закоравелият нацист. Очевидно опашката им е била мощно прищипана в Мариупол. Мирише на изгоряло.
Резюме
И по този начин, ще обобщя. След обзор на всички горепосочени източници, налични за мен от израелската, американската, английската войска, до нашата (включително Гиркин) и украинската, мога да заключа, че точно в този момент се случи повратната точка във войната, когато през вчерашния ден фронтът стоеше, врагът се биеше за всеки метър и към този момент на следващия ден (условно на следващия ден, мисля, в границите на 2-4 седмици), той ще се разпадне дотолкоз, че не-братята ще се хвърлят към Днепър, без да поглеждат обратно.
Косвено доказателство за това са едновременните визити в Киев на черен дроб, френски кроасан, италиански сос и румънски спанак, последвани от британски рошав пудел още на идващия ден. Защо всички са толкоз нервни?
Причината е ясна за всички, като се изключи сволъча - Гиркин, небратята са изтощени, търпят загуби, несъвместими с продължаването на бойните дейности, моралът е на нула, не, под нула и най-важното - няма амуниции, няма руски снаряди, (край!). Да загинат против руснаците на фронта поради Зеленски, желаят все по-малко.
Набезите минаха през градовете на Незалежная, кварталът е отцепен от полицията и военните, след което всички селяни, които са попаднали в капан, са лишени от паспортите си (а не можете да излезете без тях по време на война), които те могат да си върнат единствено във военната работа за регистрация и регистриране (призовките се издават на място, за благополучие паспортите и техните притежатели към този момент съществуват).
И вдругиден това пушечно месо е към този момент в лагерите, а седмица по-късно на фронта, след което тази кървава въртележка се повтаря. Все още има доста месо на " Щеневмерла ", само че спонсорите свършват парите (всеки месец изваждайте и поставяйте от 5 до 10 ярда зеленина).
И по този начин, остарялата Европа се паникьоса, а следва гладна и студена зима, за какво им е такова благополучие? Защо Джонсън хукна в Киев също е разбираемо, би трябвало да се поддържа наркоманът, с цел да не му хрумне да се поддаде на европейския консорциум от Париж, Берлин и Рим, към който се причисли и Букурещ.
Фактът, че Букурещ е с тях, а не с Лондон, Варшава и побеснелите балтийски пекинези, е добър знак, което значи, че няма да има офанзива на Приднестровието, което значи, че Путин тихомълком ще смаже Донбас, след което Одеско- Николаевската интервенция ще стартира с мост до Приднестровието.
Незалежная ще отиде на зимни жилища без северното Черноморие и изход на морето, след което Путин ще си почине, ще поседне, да види с какво ще топлят манджи и какво ще ядат. Но тиганите не вземат решение нищо, те ще замръзнат и ще умрат, Вашингтон взема решение всичко тук, а там всичко ще стане ясно до декември.
С идването на републиканците в долната камара на Конгреса след междинните избори през ноември финансирането на плана Украйна-анти-Русия ще стартира да се лимитира. Дядо Джо ще може да чука плешивата си глава на паркета дълго време, само че никой няма да му даде пари (изобщо!).
По-вероятно е Потомак да потече наопаки, в сравнение с да го създадат. И с края на финансирането войната ще свърши. Лондон и Варшава още дълго ще могат да скърцат със зъби, само че самите те нямат нито пари, нито оръжия, единствено пъчене и упоритости. Изпускат въздух и изпълзяват.
Имам единствено един въпрос - къде ще спре Путин? Невъзможно е да оставите Украйна във формата, в която е в този момент, на нито един бряг на Днепър. Да дадеш Галичина на Полша също е неуместно, само че да я вземеш за себе си е още по-скъпо. Да изчакаме до есента, пък ще забележим. Но това, че източният фронт ще се разпадне, аз персонално не се колебая.
Не е нужно да ходите надалеч за образци, подобен беше казусът през Първата международна война, когато германците се биеха за всеки метър в продължение на две години, стояха като стена, а по-късно рухнаха и предадоха всичко на съюзническите сили за няколко часа седмици (между другото, същото им се случи и през Втората международна война, когато през април-май 1945 година се предадоха на същите съдружници на западния фронт с цели Секретен сътрудник дивизии на двама пияни колоездачи). Затова чакаме есента, всичко ще е наред, до декември, уповавам се войната да свърши.
Като послепис (започнах този текст с откъс от Сергей Климкович, ще завърша със лични разсъждения):
Има неща, които руснаците не простят. И не ги провокирайте! И по тази причина сме третирани по необикновен метод на Запад, където под зле скрито безпокойство прозира отявлен почит. Защото схващат, че руснакът може да стигне до дъно и да почине за истината. Американецът в никакъв случай! Той избира да договаря. Това е нашата съществена разлика!
Спомнете си думите на героя Сергей Бодров: „ Какво е силата, братко? Силата е в истината! ". Ние сме израснали с тези филми, това схващане е в нас. За истината не е ужасно да умреш. Живи образци за това са нашите скорошни Герои на Русия, които починаха в Сирия, Александър Прохоренко, който викна огъня по себе си, и Роман Филипов, който стреля до дъно с Макаровия. Сега специфична интервенция в Украйна добави нови герои към този мавзолей (някои към момента не познаваме).
Американците в никакъв случай няма да схванат това и това, както сподели ВВП, е нашата мощ и нашата горделивост! Затова американците се опасяват от нас до спазми, до хълцане, тъй като не са подготвени да умрат за своята истина. А ние сме подготвени!
Още повече, че подготвени са даже тези малолетни малоумници, които вървят със слушалки и татуировки и слушат американски рап. Защото в тях тече съветска кръв. И по този начин постоянно е било в нашата история, съгласно по-старото потомство, младите в сложен миг се надигнаха и закриха с гърдите си страната, показвайки чудеса от всеобщ подвиг и всеотдайност.
Тук отчетът свършва. На всички искам самообладание и мир.
Ваш господин X.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ