Времето ни написа двойка по живот
Епидемията от ковид е първата най-голяма международна война на 21 век, споделя поетът Николай Милчев Тишината посред ни може да ни съсипе, няма ги духовните водачи, няма кой да помилва душите ни Чумата ще мине, само че зараждащият се Стокхолмски синдром към този момент ме плаши Виждам по какъв начин изгряват нови месии от тв приемниците Имаме интернет, имаме запаси, само че нямаме човечност Човечеството освен е чупливо, то към този момент се е счупило За първи път виждам снега и бялото ми наподобява плашещо Мнозина вършат сметки без кръчмар. А в този момент коронавирусът е кръчмарят
- Господин Милчев, в последно време доста се приказва, че в името на спасяването на телата, би трябвало да замразим душите за известно време. Така ли е?
- В момента на нас ни е заложена една гатанка. Гатанка, която в антична Гърция я задава Сфинкса на гибелта. Сфинксът пита кое е това създание, което заран се движи на четири крайници, по обед на два, а вечер на три. Отговорът е, че това е индивидът. Сега обаче ни се предлага друга гатанка - по какъв начин можеш да победиш не на бойното поле, а като си стоиш заключен вкъщи. Очевидно е, че това е първата и най-голяма Световна война на 21 век. Колко жертви ще има не знам, само че това е гатанката. При война у дома можеш да оцелееш, само че не и да победиш. Спомням си великата мисъл на Хемингуей - индивида можеш да го унищожиш, само че не и да го победиш. Сега е противоположното - с цел да оцелееш, би трябвало да се изпепелиш. Парадоксът е, че страхът в този момент е най-голямата победа, само че аз споделям - сякаш победа. Аз нито съм кьорав, нито съм толкоз смел, виждам че се вземат ограничения, а виждам и по какъв начин изгряват нови месии от тв приемниците, само че персонално аз се усещам комплициран и беззащитен, тъй като виждам, че човечеството освен е чупливо, а че то към този момент се е счупило. А и като някогашен преподавател си мисля друго -човечеството е изправено пред черната дъска и времето ни написа двойка по живот. Имаме интернет, имаме запаси, само че нямаме човечност. И сме изгонени от час, тъй като не сме си написали домашното. На елементарните хора като мен не ни остава нищо, с изключение на да се спасим, като се отдалечаваме. И в случай че това би трябвало да напишем в домашното си, че спасението е в отдалечаването, аз доста се колебая. Вероятно няма различен метод, само че доста ме тревожи, че няма кой да каже една човешка дума. Няма ги духовните водачи, няма кой да помилва душата на човек, останал самичък. Не желая, когато се разминаваме по улиците, в случай че изобщо се разминаваме, да си обръщаме главите. Не желая да се раздира връзката сред поколенията, което се случва сега, тъй като няма нищо по-страшно. Този вирус е царят с изключение на на всичко друго, и на операциите - да вземем за пример на операцията да се скъсат връзките сред поколенията. Когато в " Прикованият Прометей " богът изрежда какво е направил, той споделя следното " На смъртните лиших да видят края си, очаквания слепи вселих в душите им ". Това значи, че в миналото хората са знаели тъкмо по кое време ще умрат, и Прометей, откакто им е дал всичко друго, им е лишил провиждането на бъдещето. И се запитвам дали би трябвало да благодарим на Прометей за това, че към този момент не виждаме линията на свършващия небосвод. Замислям се по какъв начин по едно и също време ни дава огън, с цел да бъдем хора, и не ни дава опция да забележим бъдещето. Просто тъй като сега имаме толкоз време да мислим, може би би трябвало да прочетем " Прикованият Прометей ".
- А може би " Чумата " на Камю?
- А, за " Чумата " няма и дума. Тя ще отмине, само че това стесняване, този зараждащ се към този момент Стокхолмски синдром мен персонално ме плаши. Искам хората да съблюдават това, което им се споделя, да са виновни, само че това премазване, стесняване, вменяване на виновност ми идва допълнително. За първи път в живота си виждам снега и бялото ми наподобява плашещо. Преди постоянно ми е било примамващо. Ако господ е основал индивида от пръст, индивидът основава свое сходство от сняг. А в този момент не смееш да създадеш едно свое сходство в градината.
- Какво най-лошо може да извади тази насилствена изолираност от нас? И какво най-хубаво?
- Най-лошото, което може да извади, е тишина сред хората. Да спрем да се чуваме. И да желаеме да не си чуваме гласовете. Да не си срещаме гласовете и погледите. Тишината сред хората може да ни съсипе. А най-хубавото е, че несъмнено ще ни покаже пътища, които не сме подозирали, че ги има до момента. Едно от хубавите неща на изолацията и на самотата е, че имаме време да помислим - можем ли без толкоз пътища. Без път не може, само че без толкоз доста пътища може. Тази война ни пристигна изведнъж. Има един доста прекрасен филм " Адвокат на дявола ". И когато учи сина си какво да прави, той му споделя " Най-важното е да дойдеш изведнъж ". Искаш ли да победиш, би трябвало да дойдеш на хората изведнъж. В това има код, който би трябвало да се разчете. Вижте какъв брой неща, които до този миг вървяха по малкия екран да вземем за пример, станаха безсмислени. Всички състезания за цици, за дупета към този момент не са от голяма важност. Всички реалити шоута. То не бяха маски, капки, кафета - и в този момент тези хора на мен персонално ми наподобяват като от различен свят. Суетата се срутва в този миг. Но аз имам един доста огромен боязън - това ще мине, всичко ще се не помни, а човек има необяснимата дарба да не помни и да не се учи от нищо. Отново ще изпъплят хора, които бяха по екраните. От заран до вечер слушахме кой футболист с коя е бил, а в свят, в който клюката е модел, е мъчно да наместим верния метод на мислене.
- Появи се и следната мисъл " В свят, в който човек мисли, че е разкрил всички отговори, Бог трансформира въпросите ". Има ли такова нещо?
- Разбира се, че има. Бог е разказал доста притчи и те би трябвало да се препрочитат. И за синапеното семе, и най-много за това, което Господ е направил с ходенето по водата. Господ може да върви по водата, той може и да върви по въздуха. Но даже апостолите не са посмели да вървят по водата, а ние искахме да го създадем. Това е доста рисково. Ние желаеме да променим Вселената, само че тя е цялостна с празнина. А се оказва, че това не е празнина, а евентуално тайната, която не можем да докоснем. Тайната е хубава, когато тайната ни свети. А ние желаеме тайната за джоба си. Може ли в една страна да се вършат дарения под изискване?
- А от позиция на обществената система, по какъв начин рецесията ще се отрази на хората, които ще останат вероятно без работа и без приходи?
- Всеки ще остане самичък на своя остров. Много хора, които са сами в домовете си, ще останат сами на островите си. И тогава ще си проличи каква страна сме построили и какво сме създали. Спомняте ли си по какъв начин до през вчерашния ден се изтъпанваха учени и споделяха " Много са лечебните заведения, би трябвало да се понижат ". Преди това унищожиха учебни заведения, редуцираха селско стопанство. Сега опряхме ли до лечебните заведения? Как нямаше по 100 лв. за медицинските сестри, които излязоха по балконите, а в този момент ненадейно ни станаха нужни? Криза ли би трябвало да пристигна, с цел да забележим, че обществото, което построяваме, не е филантропично? Хората, които останат без нищо, ще останат на острови, само че тогава тези, които би трябвало да дават доклади, ще стоварят всичко на ковид. Отсега се вършат политически сметки кой какъв ще стане след края на епидемията. Сметките се вършат без кръчмар. А в този момент коронавирусът е кръчмар.
- Господин Милчев, в последно време доста се приказва, че в името на спасяването на телата, би трябвало да замразим душите за известно време. Така ли е?
- В момента на нас ни е заложена една гатанка. Гатанка, която в антична Гърция я задава Сфинкса на гибелта. Сфинксът пита кое е това създание, което заран се движи на четири крайници, по обед на два, а вечер на три. Отговорът е, че това е индивидът. Сега обаче ни се предлага друга гатанка - по какъв начин можеш да победиш не на бойното поле, а като си стоиш заключен вкъщи. Очевидно е, че това е първата и най-голяма Световна война на 21 век. Колко жертви ще има не знам, само че това е гатанката. При война у дома можеш да оцелееш, само че не и да победиш. Спомням си великата мисъл на Хемингуей - индивида можеш да го унищожиш, само че не и да го победиш. Сега е противоположното - с цел да оцелееш, би трябвало да се изпепелиш. Парадоксът е, че страхът в този момент е най-голямата победа, само че аз споделям - сякаш победа. Аз нито съм кьорав, нито съм толкоз смел, виждам че се вземат ограничения, а виждам и по какъв начин изгряват нови месии от тв приемниците, само че персонално аз се усещам комплициран и беззащитен, тъй като виждам, че човечеството освен е чупливо, а че то към този момент се е счупило. А и като някогашен преподавател си мисля друго -човечеството е изправено пред черната дъска и времето ни написа двойка по живот. Имаме интернет, имаме запаси, само че нямаме човечност. И сме изгонени от час, тъй като не сме си написали домашното. На елементарните хора като мен не ни остава нищо, с изключение на да се спасим, като се отдалечаваме. И в случай че това би трябвало да напишем в домашното си, че спасението е в отдалечаването, аз доста се колебая. Вероятно няма различен метод, само че доста ме тревожи, че няма кой да каже една човешка дума. Няма ги духовните водачи, няма кой да помилва душата на човек, останал самичък. Не желая, когато се разминаваме по улиците, в случай че изобщо се разминаваме, да си обръщаме главите. Не желая да се раздира връзката сред поколенията, което се случва сега, тъй като няма нищо по-страшно. Този вирус е царят с изключение на на всичко друго, и на операциите - да вземем за пример на операцията да се скъсат връзките сред поколенията. Когато в " Прикованият Прометей " богът изрежда какво е направил, той споделя следното " На смъртните лиших да видят края си, очаквания слепи вселих в душите им ". Това значи, че в миналото хората са знаели тъкмо по кое време ще умрат, и Прометей, откакто им е дал всичко друго, им е лишил провиждането на бъдещето. И се запитвам дали би трябвало да благодарим на Прометей за това, че към този момент не виждаме линията на свършващия небосвод. Замислям се по какъв начин по едно и също време ни дава огън, с цел да бъдем хора, и не ни дава опция да забележим бъдещето. Просто тъй като сега имаме толкоз време да мислим, може би би трябвало да прочетем " Прикованият Прометей ".
- А може би " Чумата " на Камю?
- А, за " Чумата " няма и дума. Тя ще отмине, само че това стесняване, този зараждащ се към този момент Стокхолмски синдром мен персонално ме плаши. Искам хората да съблюдават това, което им се споделя, да са виновни, само че това премазване, стесняване, вменяване на виновност ми идва допълнително. За първи път в живота си виждам снега и бялото ми наподобява плашещо. Преди постоянно ми е било примамващо. Ако господ е основал индивида от пръст, индивидът основава свое сходство от сняг. А в този момент не смееш да създадеш едно свое сходство в градината.
- Какво най-лошо може да извади тази насилствена изолираност от нас? И какво най-хубаво?
- Най-лошото, което може да извади, е тишина сред хората. Да спрем да се чуваме. И да желаеме да не си чуваме гласовете. Да не си срещаме гласовете и погледите. Тишината сред хората може да ни съсипе. А най-хубавото е, че несъмнено ще ни покаже пътища, които не сме подозирали, че ги има до момента. Едно от хубавите неща на изолацията и на самотата е, че имаме време да помислим - можем ли без толкоз пътища. Без път не може, само че без толкоз доста пътища може. Тази война ни пристигна изведнъж. Има един доста прекрасен филм " Адвокат на дявола ". И когато учи сина си какво да прави, той му споделя " Най-важното е да дойдеш изведнъж ". Искаш ли да победиш, би трябвало да дойдеш на хората изведнъж. В това има код, който би трябвало да се разчете. Вижте какъв брой неща, които до този миг вървяха по малкия екран да вземем за пример, станаха безсмислени. Всички състезания за цици, за дупета към този момент не са от голяма важност. Всички реалити шоута. То не бяха маски, капки, кафета - и в този момент тези хора на мен персонално ми наподобяват като от различен свят. Суетата се срутва в този миг. Но аз имам един доста огромен боязън - това ще мине, всичко ще се не помни, а човек има необяснимата дарба да не помни и да не се учи от нищо. Отново ще изпъплят хора, които бяха по екраните. От заран до вечер слушахме кой футболист с коя е бил, а в свят, в който клюката е модел, е мъчно да наместим верния метод на мислене.
- Появи се и следната мисъл " В свят, в който човек мисли, че е разкрил всички отговори, Бог трансформира въпросите ". Има ли такова нещо?
- Разбира се, че има. Бог е разказал доста притчи и те би трябвало да се препрочитат. И за синапеното семе, и най-много за това, което Господ е направил с ходенето по водата. Господ може да върви по водата, той може и да върви по въздуха. Но даже апостолите не са посмели да вървят по водата, а ние искахме да го създадем. Това е доста рисково. Ние желаеме да променим Вселената, само че тя е цялостна с празнина. А се оказва, че това не е празнина, а евентуално тайната, която не можем да докоснем. Тайната е хубава, когато тайната ни свети. А ние желаеме тайната за джоба си. Може ли в една страна да се вършат дарения под изискване?
- А от позиция на обществената система, по какъв начин рецесията ще се отрази на хората, които ще останат вероятно без работа и без приходи?
- Всеки ще остане самичък на своя остров. Много хора, които са сами в домовете си, ще останат сами на островите си. И тогава ще си проличи каква страна сме построили и какво сме създали. Спомняте ли си по какъв начин до през вчерашния ден се изтъпанваха учени и споделяха " Много са лечебните заведения, би трябвало да се понижат ". Преди това унищожиха учебни заведения, редуцираха селско стопанство. Сега опряхме ли до лечебните заведения? Как нямаше по 100 лв. за медицинските сестри, които излязоха по балконите, а в този момент ненадейно ни станаха нужни? Криза ли би трябвало да пристигна, с цел да забележим, че обществото, което построяваме, не е филантропично? Хората, които останат без нищо, ще останат на острови, само че тогава тези, които би трябвало да дават доклади, ще стоварят всичко на ковид. Отсега се вършат политически сметки кой какъв ще стане след края на епидемията. Сметките се вършат без кръчмар. А в този момент коронавирусът е кръчмар.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ