Ина Иванова на 2 юни: Само непрекършеният дух е способен на бунт
Официалното слово в памет на Христо Ботев в Пловдив бе произнесено от Ина Иванова, публицист и стихотворец, притежател на Награда „ Пловдив “ за ярки достижения в региона на културата през миналата 2023 година. Ето цялото обръщение, което тя прочете малко преди воя на сирените в 12ч.
Прочетете още
Вижте цялостния текст на словото на Ина Иванова:
Уважаеми съграждани, скъпи посетители!
" Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави ", написа Христо Ботев във вестник “Знаме ” през 1875 година. Една година, преди да слезе от кораба “Радецки ” с още 205 четници и да подари живота си за освобождението на своето благо Отечество. На връх Камарата поетът Христо Ботев, наследник на даскал Ботьо Петков и Ивана Дрянкова, остава вечно 28 годишен.
В безсмъртието няма възраст. Безсмъртие е постижимо само в сублимния жест на отдаденост, на посвещаване. Загиналите за българската самостоятелност са били отдадени на идеята в името на лелеяната независимост. Днес ние не знаем – и нека не узнаем – дали бихме били способни на сходна всеотдайност. Способни и длъжни сме обаче да помним.
За пръв път този ден се отбелязва през 1901 година, на тогавашния 20 май (по Грегорианския календар), когато на връх Околчица се събират оживели четници и жители, с цел да се преклонят пред паметта на войводата си, поета Христо Ботйов.
Част от имената на ботевите четници вечно са съхранени в персоналното му джобно тефтерче. 9 на 13.5 сантиметра, с тъмновиолетови кожени корици, бележникът съдържа 86 страници, не всичките и не поред изписани. Между страниците е скъпа редакция на стихотворението му за Васил Левски, вписани са и разноски от пътуванията му, свързани с революционната организация, а на предпоследната страница е вид на писмото, писано на кораба и адресирано до приятелите му, което стартира с: “Доброто, което коствам на близък си коствам го на Бога ”.
Пак там с под напрежение, неспокоен като живота на Христо Ботйов почерк са изброени имената на мъже от Орхание, Шабла, Трявна, Едирне, Враца, Габрово, Русчук, Пирдоп, Сливен, Тетевен и още, и още – една карта, обрисувала границите на мечтаната, на възжеланата от тях България. География на вярата и въплътената самопожертвувателност.
Тефтерчето Ботев предава на своя сподвижник Димитър Горов, още до момента в който двамата са на кораба “Радецки ”. Горов слиза на румънското пристанище Бекет, последна спирка преди “Радецки ” да дебаркира на козлодуйския бряг. Натоварен е с задачата да придвижи писма до фамилията и приятелите на Ботев, депеша до европейските вестници и джобния бележник на поета. Съхраняват го след това Тодор Пеев и наследниците му, а половин век по-късно, през 1940, книжовникът Никола Данчов, наследник на Георги Данчов Зографина, с неспокойствие прави джобното тефтерче на поета притежание на цялата българска общност.
През целия си живот Христо Ботев се е уповавал на силата на писаното слово. И в поезията, и в публицистиката, и в революционните си каузи. Всичките му житейски и размирен митарства са подкрепени от убедеността, че думите съграждат и от Слово са направени индивидите.
Затова заклинателно звучат “пътят е заплашителен, само че прочут ” и “Жив е той, жив е ”, по тази причина му имаме вяра, когато въздъхва: “Не оставяй да изстине/ буйно сърце на чужбина/ и гласът ми да премине/ безшумно, като през пустиня! ”
Днес е значимо да си напомним какъв брой млади са били мъжете, посветили се на концепцията за възкресението на България като самостоятелна страна. Българските възрожденци и четници са млади не просто житейски, а и душевно. Понеже единствено непрекършеният дух е кадърен на протест, единствено той има апетит и визия за бъдното, има сили и кураж да съзидава.
На 2 юни, в Деня, когато отдаваме респект на починалите за свободата и независимостта ни, е редно да си напомним, че България се основава всеки ден, от всеки от нас – камък по камък, мисъл по мисъл. Че националната ни постройка ще оцелее не заради шумни, безусловно жертвени жестове, а благодарение на ежедневната честност.
Дължим им го.
Прочетете още
Вижте цялостния текст на словото на Ина Иванова:
Уважаеми съграждани, скъпи посетители!
" Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави ", написа Христо Ботев във вестник “Знаме ” през 1875 година. Една година, преди да слезе от кораба “Радецки ” с още 205 четници и да подари живота си за освобождението на своето благо Отечество. На връх Камарата поетът Христо Ботев, наследник на даскал Ботьо Петков и Ивана Дрянкова, остава вечно 28 годишен.
В безсмъртието няма възраст. Безсмъртие е постижимо само в сублимния жест на отдаденост, на посвещаване. Загиналите за българската самостоятелност са били отдадени на идеята в името на лелеяната независимост. Днес ние не знаем – и нека не узнаем – дали бихме били способни на сходна всеотдайност. Способни и длъжни сме обаче да помним.
За пръв път този ден се отбелязва през 1901 година, на тогавашния 20 май (по Грегорианския календар), когато на връх Околчица се събират оживели четници и жители, с цел да се преклонят пред паметта на войводата си, поета Христо Ботйов.
Част от имената на ботевите четници вечно са съхранени в персоналното му джобно тефтерче. 9 на 13.5 сантиметра, с тъмновиолетови кожени корици, бележникът съдържа 86 страници, не всичките и не поред изписани. Между страниците е скъпа редакция на стихотворението му за Васил Левски, вписани са и разноски от пътуванията му, свързани с революционната организация, а на предпоследната страница е вид на писмото, писано на кораба и адресирано до приятелите му, което стартира с: “Доброто, което коствам на близък си коствам го на Бога ”.
Пак там с под напрежение, неспокоен като живота на Христо Ботйов почерк са изброени имената на мъже от Орхание, Шабла, Трявна, Едирне, Враца, Габрово, Русчук, Пирдоп, Сливен, Тетевен и още, и още – една карта, обрисувала границите на мечтаната, на възжеланата от тях България. География на вярата и въплътената самопожертвувателност.
Тефтерчето Ботев предава на своя сподвижник Димитър Горов, още до момента в който двамата са на кораба “Радецки ”. Горов слиза на румънското пристанище Бекет, последна спирка преди “Радецки ” да дебаркира на козлодуйския бряг. Натоварен е с задачата да придвижи писма до фамилията и приятелите на Ботев, депеша до европейските вестници и джобния бележник на поета. Съхраняват го след това Тодор Пеев и наследниците му, а половин век по-късно, през 1940, книжовникът Никола Данчов, наследник на Георги Данчов Зографина, с неспокойствие прави джобното тефтерче на поета притежание на цялата българска общност.
През целия си живот Христо Ботев се е уповавал на силата на писаното слово. И в поезията, и в публицистиката, и в революционните си каузи. Всичките му житейски и размирен митарства са подкрепени от убедеността, че думите съграждат и от Слово са направени индивидите.
Затова заклинателно звучат “пътят е заплашителен, само че прочут ” и “Жив е той, жив е ”, по тази причина му имаме вяра, когато въздъхва: “Не оставяй да изстине/ буйно сърце на чужбина/ и гласът ми да премине/ безшумно, като през пустиня! ”
Днес е значимо да си напомним какъв брой млади са били мъжете, посветили се на концепцията за възкресението на България като самостоятелна страна. Българските възрожденци и четници са млади не просто житейски, а и душевно. Понеже единствено непрекършеният дух е кадърен на протест, единствено той има апетит и визия за бъдното, има сили и кураж да съзидава.
На 2 юни, в Деня, когато отдаваме респект на починалите за свободата и независимостта ни, е редно да си напомним, че България се основава всеки ден, от всеки от нас – камък по камък, мисъл по мисъл. Че националната ни постройка ще оцелее не заради шумни, безусловно жертвени жестове, а благодарение на ежедневната честност.
Дължим им го.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ