10 любопитни факта за Енио Мориконе
Енио Мориконе е определян е като най-продуктивния и най-разпознаваемия кино композитор за всички времена.
Творчеството му е плод на неоспорим гений, само че и на желязна дисциплинираност и съвсем ежедневен 10-часов труд. Без неговата музика едни от най-хубавите филми щяха да са просто сухи фрагменти, а киното нямаше да е толкоз велико.
Мориконе напусна този свят на 91 години, оставяйки ни незабравимо музикално завещание. Най-интересното от живота му ще намерите в идващите редове.
1. Раждането
Енио Мориконе е роден на 10 ноември 1928 година в римския квартал Трастевере. Баща му – Марио Мориконе, е професионален джаз тромпетист и свири в разнообразни оркестри, а майка му – Либера Ридолфи, има дребен текстилен бизнес. Има три сестри – Адриана, Мария и Франка и един брат – Алдо.
2. Образованието
Естествено, татко му е този, който го вкарва в музикалното изкуство. Учи го да свири на няколко инструмента, а не след дълго синът му надвишава и най-смелите упования, като написа първата си комбинация едвам на 6-годишна възраст. Изучава тънкостите на тромпета в Националната академия “Санта Чечилия ”, където му преподава Умберто Семпрони. Постъпва в консерваторията на 12 години, записвайки 4-годишна стратегия за естетика, която съумява да приключи за 6 месеца. Учи комбинация и хорова музика под управлението на Гофредо Петраси.
3. Работата
Семейство Мориконе нямат финансови усложнения, само че със започването на Втората международна война всичко се трансформира. Когато е на 14, Енио стартира да учи заран, а вечер да свири в заведение в Рим на немските бойци. След това свири и из хотелите на града за американците. Те му заплащат с самун, шоколад и цигари. Цигарите продава, тъй като не пуши и по този начин изкарва пари. Освен това оказва помощ на татко си, откъдето е и прозвището му “capretto ” (чирак) на оркестъра.
4. Любовта
Запознава се с Мария Травия, която е другарка на една от сестрите му. Двамата подписват брак през 1956 година. Съпругата му е тази, която първа слуша неговите композиции. Тя постоянно написа текстовете на песни, композирани от него. Двамата имат четири деца – Марко, Алесандра, Андреа и Джовани. Андреа единствен потегля по стъпките на татко си и става музикант и диригент, а Джовани става режисьор. Мориконе посвещава и двете си награди “Оскар ” на своята брачна половинка.
5. Псевдонимите
Първите си саундтраци за филми подписва с псевдонимите си Дан Савио или Лео Николс. Когато през 1984 година е запитан дали се е срамувал да написа за огромния екран, той дава отговор: “Не, само че основателите на тези филми желаеха да наподобява по този начин, все едно са създадени в Америка, а името ми не е изключително американско ”.
6. Запазената марка
В първите си филми за Серджо Леоне, заради липса на средства за оркестър, Енио включва изстрели, гласове, сицилиански обичайни принадлежности, тромпети, нови електрически китари “Фендер ”, тътен, цвилене на коне, скърцане на спирачки и въобще всеки тон, който му попадне и допадне. И това се трансформира в непокътнатата му марка.
7. Принципите
Мориконе по този начин и в никакъв случай не се научава да приказва британски и в никакъв случай не излиза да композира музика отвън Рим. С години отхвърля да лети, където и да било, до момента в който не стартира да пътува, с цел да дирижира по света свои лични концерти. Посещава Съединени американски щати за първи път през 2007 година, когато прави турне из Америка с показване на кино музика.
8. Футболът
Освен че обожава музиката, Мориконе е буен обожател на Рома. Баща му оказва помощ да избере тима на живота си и то по много забавен метод. Попитан от съучениците си от кой тим е, дребния Енио, неразбиращ доста от футбол, дава отговор като всички останали: “От Лацио. ” На идващия ден Марио яде пица и разисква футболните пристрастия на сина си. “Не си почитател на Лацио, почитател си на Рома! ”, споделя той, запращайки парче от пицата в лицето на детето си. Така за първи път отива на техен мач, когато е на 9 години. И продължава да върви съвсем до края на живота си.
9. Наградите
Творецът получава голям брой награди – “Златен Лъв ” и “Оскар ” за изцяло творчество, “Оскар ” за най-хубава истинска музика, 10 “Nastri D’argento ”, шест награди “БАФТА ”, пет номинации за “Оскар ”, 10 “David Di Donatello ”, единадесет “Сребърна лента ”, три награди “Златен глобус ”, три награди Grammy и две награди от Европейския кино фестивал.
През 2008 година чилийският президент Мишел Бачелет му връчва Ордена “Пабло Неруда ” за заслуги към изкуството и културата. През 2009 година френският президент Никола Саркози подписва декрет, удостояващ го с ранга “Рицар на Ордена на Легиона на Честта ”. Носител е и на ордена “За заслуги пред Италианската република ”. Получава премията “Critica discografica ” за музиката от кино лентата “Il Prato ”. Отличен е и с музикалната премия „ Полар ”.
10. Смъртта
В началото на юли 2020 великият композитор пада у дома и чупи бедрена кост, след което е настанен в болница. Правят му интервенция, протекла без затруднения, само че по-късно положението му се утежнява и той умира. Издъхва в Рим на 91-годишна възраст. Погребан е в стеснен фамилен кръг и оставя собственоръчно написан некролог, който гласи: “Аз, Енио Мориконе, починах. Обявявам гибелта си на всичките ми другари – близки и далечни, които е невероятно да назова по име. Поздравявам ги с доста любов. Единствената причина, заради която желая да се простя с всички вас по този метод и с частно заравяне, е, с цел да не разстройвам никого… ”
