Как правителствата могат да облекчат високите сметки за ток и парно?
Енергийната рецесия, отприщена от войната на Русия против Украйна, нанася съществени провали върху фамилните бюджети на потребителите в Европа и паникьосва политиците.
Цените на природния газ са осем пъти по-високи, в сравнение с бяха предишното лято, а не се чака кой знае каква смяна в обстановката през идната година.
Световните цени на петрола са съвсем два пъти по-високи от равнището си през януари 2021 година Резултатът е безотговорно повишаване на разноските за живот.
До октомври едно домакинство във Англия може да заплаща повече от 3500 паунда (или над 4200 долара) годишно за сила - повече от три пъти над сметките за предходната година.
Междувременно, Bank of England предизвестява, че инфлацията ще надвиши 13% преди края на годината. Годишните равнища на инфлация на потребителските цени към този момент са двуцифрени в половината от страните-членки на еврозоната.
Но, за жалост, отговорът на политиците, най-малко досега, не е изключително съответен, написа The Economist. За да отговорят на растящите цени на силата и с цел да лимитират натиска върху потребителите, някои държавни управления прибегнаха до въвеждане на таван върху цените и понижение на енергийните налози.
Консерваторката Лиз Тръс, която се бори да стане идващия министър-председател на Англия, предложи и понижаване на налозите върху приходите. Но таваните на цените не способстват за понижаване на потреблението на сила, а данъчните облекчения не пазят най-бедните пластове от популацията.
И защото не се вижда неотдавнашен завършек на енергийната рецесия, е време е за малко по-смислени решения и разбори за това по какъв начин ще би трябвало да живеем с по-високите сметки за ток и отопление, написа още изданието.
Най-евтината отбрана е да се засилва интернационалната търговия с природен газ. Според изчисленията на Международния валутен фонд, сходна мярка може да понижи съвсем на половина удара върху брутния вътрешен артикул на най-засегнатите страни.
На последващо място, в границите на вътрешните пазари, ценовите сигнали играят жизненоважна роля за ограничение на търсенето и подсигуряват, че ресурсите ще стигнат там, където са най-необходими.
Таванът на цената на природния газ, употребен от генераторите на електрическа енергия, както в Испания и Португалия, или таванът на битовите сметки, както във Франция, могат да послужат като изключителни ограничения, когато шокът е временен. Но днешният дефицит евентуално ще продължи дълго, а потребителите и компаниите би трябвало да се приспособяват към тази нова действителност.
Обнадеждаващото в тази ситуация е, че те към този момент демонстрират признаци на реакция против високите цени посредством икономисване на сила. Освен това се оказват по-издръжливи, в сравнение с си мислеха държавните управления и държавните институции.
В Германия, да вземем за пример, фермерите и индустриалците внасят повече амоняк и други енергоемки химикали, вместо да разчитат на по-скъпите първични материали, създадени в страната. Проучванията демонстрират, че както немските семейства, по този начин и компаниите са понижили потреблението си на природен газ по отношение на лятото на 2021 година
Понякога пестенето на сила може да бъде подтиквано и посредством регулации. Испанските компании и магазини в този момент стопират осветлението след 22:00 часа, а стандартите за климатизация за публичните и комерсиалните здания са избрани на най-малко 27°C.
Енергийните компании също могат да оказват помощ за смяна на държанието, като осведомят хората за това какъв брой сила употребяват, в съпоставяне със своите съседи. Такива интервенции са евтини и могат да оказват помощ за обезвреждането на огромна част от резултатите на високите цени. Освен това, засягайки еднообразно богати и небогати, те се възприемат като обективни.
Но държавните управления са длъжни да защитят най-нуждаещите се, за които сметките за сила съставляват по-голям дял от фамилния бюджет. Политиците не могат да спрат растящите цени на силата, само че могат да дефинират кой ще понесе главната тежест на икономическия потрес.
Подкрепата под формата на отстъпки върху сметките за сила за най-бедните или даже парични бонуси (както неотдавна беше признато в Италия) би помогнала на най-уязвимите обществени групи, като в същото време ще предизвиква потребителите да пестят сила, където и когато могат.
Подобно таргетиране е от значително значение за поддържането на разноските. Според МВФ, някои европейски държавни управления са на път да изразходват 1.5% от Брутният вътрешен продукт за енергийни политики до края на годината.
Мерките, ориентирани към най-бедните 20% от популацията, обаче възлизат на единствено 0.4% от Брутният вътрешен продукт, а най-бедните 40% - 0.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Опитът да се "купи " политическа поддръжка посредством помощи за всички е неприятно потребление на държавния паричен запас, предизвестява The Economist.
Кой тогава би трябвало да заплати? Много хора считат, че това са най-много енергийните компании, за които се счита, че печелят от създалата се обстановка. Но в действителност, общото данъчно облагане има повече смисъл.
Неочакваните налози върху производителите на сила са нежелателни, в случай че положението им следва взрива и спада на цикъла на суровините. Това води единствено до незадоволително вложение, което в бъдеще би провокирало нови пристъпи на стремглаво покачващи се цени, се показва в разбора на изданието.
Цените на природния газ са осем пъти по-високи, в сравнение с бяха предишното лято, а не се чака кой знае каква смяна в обстановката през идната година.
Световните цени на петрола са съвсем два пъти по-високи от равнището си през януари 2021 година Резултатът е безотговорно повишаване на разноските за живот.
До октомври едно домакинство във Англия може да заплаща повече от 3500 паунда (или над 4200 долара) годишно за сила - повече от три пъти над сметките за предходната година.
Междувременно, Bank of England предизвестява, че инфлацията ще надвиши 13% преди края на годината. Годишните равнища на инфлация на потребителските цени към този момент са двуцифрени в половината от страните-членки на еврозоната.
Но, за жалост, отговорът на политиците, най-малко досега, не е изключително съответен, написа The Economist. За да отговорят на растящите цени на силата и с цел да лимитират натиска върху потребителите, някои държавни управления прибегнаха до въвеждане на таван върху цените и понижение на енергийните налози.
Консерваторката Лиз Тръс, която се бори да стане идващия министър-председател на Англия, предложи и понижаване на налозите върху приходите. Но таваните на цените не способстват за понижаване на потреблението на сила, а данъчните облекчения не пазят най-бедните пластове от популацията.
И защото не се вижда неотдавнашен завършек на енергийната рецесия, е време е за малко по-смислени решения и разбори за това по какъв начин ще би трябвало да живеем с по-високите сметки за ток и отопление, написа още изданието.
Най-евтината отбрана е да се засилва интернационалната търговия с природен газ. Според изчисленията на Международния валутен фонд, сходна мярка може да понижи съвсем на половина удара върху брутния вътрешен артикул на най-засегнатите страни.
На последващо място, в границите на вътрешните пазари, ценовите сигнали играят жизненоважна роля за ограничение на търсенето и подсигуряват, че ресурсите ще стигнат там, където са най-необходими.
Таванът на цената на природния газ, употребен от генераторите на електрическа енергия, както в Испания и Португалия, или таванът на битовите сметки, както във Франция, могат да послужат като изключителни ограничения, когато шокът е временен. Но днешният дефицит евентуално ще продължи дълго, а потребителите и компаниите би трябвало да се приспособяват към тази нова действителност.
Обнадеждаващото в тази ситуация е, че те към този момент демонстрират признаци на реакция против високите цени посредством икономисване на сила. Освен това се оказват по-издръжливи, в сравнение с си мислеха държавните управления и държавните институции.
В Германия, да вземем за пример, фермерите и индустриалците внасят повече амоняк и други енергоемки химикали, вместо да разчитат на по-скъпите първични материали, създадени в страната. Проучванията демонстрират, че както немските семейства, по този начин и компаниите са понижили потреблението си на природен газ по отношение на лятото на 2021 година
Понякога пестенето на сила може да бъде подтиквано и посредством регулации. Испанските компании и магазини в този момент стопират осветлението след 22:00 часа, а стандартите за климатизация за публичните и комерсиалните здания са избрани на най-малко 27°C.
Енергийните компании също могат да оказват помощ за смяна на държанието, като осведомят хората за това какъв брой сила употребяват, в съпоставяне със своите съседи. Такива интервенции са евтини и могат да оказват помощ за обезвреждането на огромна част от резултатите на високите цени. Освен това, засягайки еднообразно богати и небогати, те се възприемат като обективни.
Но държавните управления са длъжни да защитят най-нуждаещите се, за които сметките за сила съставляват по-голям дял от фамилния бюджет. Политиците не могат да спрат растящите цени на силата, само че могат да дефинират кой ще понесе главната тежест на икономическия потрес.
Подкрепата под формата на отстъпки върху сметките за сила за най-бедните или даже парични бонуси (както неотдавна беше признато в Италия) би помогнала на най-уязвимите обществени групи, като в същото време ще предизвиква потребителите да пестят сила, където и когато могат.
Подобно таргетиране е от значително значение за поддържането на разноските. Според МВФ, някои европейски държавни управления са на път да изразходват 1.5% от Брутният вътрешен продукт за енергийни политики до края на годината.
Мерките, ориентирани към най-бедните 20% от популацията, обаче възлизат на единствено 0.4% от Брутният вътрешен продукт, а най-бедните 40% - 0.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Опитът да се "купи " политическа поддръжка посредством помощи за всички е неприятно потребление на държавния паричен запас, предизвестява The Economist.
Кой тогава би трябвало да заплати? Много хора считат, че това са най-много енергийните компании, за които се счита, че печелят от създалата се обстановка. Но в действителност, общото данъчно облагане има повече смисъл.
Неочакваните налози върху производителите на сила са нежелателни, в случай че положението им следва взрива и спада на цикъла на суровините. Това води единствено до незадоволително вложение, което в бъдеще би провокирало нови пристъпи на стремглаво покачващи се цени, се показва в разбора на изданието.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ