Защо Навални не може да бъде признат за морален авторитет
Емоционалното неспокойствие във връзка ориста на е огромно. Също както и прочувствената възбуденост, която в множеството от случаите не дава опция да се размишлява обективно по въпросите, засягащи съдържателната позиция на Навални. Особено забележителни са изказванията, в които е подложен наедно със руските дисиденти Александър Солженицин и Андрей Сахаров. Но има ли справедлива основа за сходни изказвания? – написа авторитетното австрийско издание Der Standart в материал, показан без редакторска интервенция от организация Фокус.
Разбира се, и тримата са били или са затворени по политически аргументи. Международните неправителствени организации са ги разглеждали или смятат за „ пандизчии на съвестта “. И двамата руски дисиденти бяха морални престижи и борци за „ интелектуална независимост “. И даже в случай че Солженицин по-късно разкри блестящо изразен съветски шовинизъм, той във всички случаи беше най-постоянният и важен критик на сталинизма и неговото завещание в Съветския съюз. Сахаров, който самичък принадлежеше към формалния интелектуален хайлайф на Съветския съюз, беше подготвен да загуби позицията си, с цел да уточни мрачното положение на правата на индивида в Съюз на съветските социалистически републики и неналичието на духовна и самостоятелна независимост.
![Юлия Навалная: Алексей не отстъпва, няма да го направя и аз]( "Юлия Навалная: Алексей не отстъпва, няма да го направя и аз")
Юлия Навалная: Алексей не отстъпва, няма да го направя и аз
Списание Harper`s Bazaar има изявление с Юлия Навальная. Въпреки обстоятелството, че изявлението е огласено едвам в този момент, диалогът се е провел на 11 я...
Навални, въпреки това, е политически опортюнист, който от време на време се осмелява да произнесе десни националистически лозунги, с цел да усили броя на почитателите си, след което още веднъж се връща в левия популизъм, в случай че му се коства по-подходящ за разширение на кръга на поддръжници.
Когато съветското държавно управление се пробва да стабилизира икономическото и финансовото състояние на слабия в структурно отношение Северен Кавказ, Навални се трансформира в расист с лозунга „ Спрете да захранвате Кавказ “. Само в десния шовинизъм на Навални може да се наблюдава известна аналогия със Солженицин - спомнете си писмото от 1974 година до руското управление.
Разбира се, не може да се преглежда в Русия като морална полезност, изповядваща демократичните полезности. Атаките му против мигрантите, десният му шовинизъм, благосклонностите си към който той удостоверява понякога и до момента, отношението му към исляма - всичко това не му разрешава да бъде приет за честен престиж. Липсва му моралното значение, което отличава по-специално Солженицин и Сахаров.
Не единствено морална безскрупулност, само че и необуздана суетност
![Прокурор желае санкция от 950 000 рубли по второ дело против Навални]( "Прокурор желае санкция от 950 000 рубли по второ дело против Навални")
Прокурор желае санкция от 950 000 рубли по второ дело против Навални
Руски прокурор изиска от московски съд да санкции рецензия на Кремъл Алексей Навални с 950 000 рубли (10 600 евро) за обвинявания в клюка...
Освен това Навални, за разлика от Сахаров и Солженицин, също заявява политически упоритости. Той освен желае да въплъщава морална съвест, само че и се стреми към политическа власт, която в никакъв случай не е била цел на Солженицин или Сахаров. Мисионерската концепция на Навални, че той е незаместим за „ Русия без Путин “, произтича от желанието му самичък да стане президент.
Трябва да се означи обаче, че той самият - сходно на Путин - има доста персоналистичен мироглед за властта. Той се счита за кадърен да управлява Русия. Освен това основаването на демократични институции е доста по-голям въпрос от елементарната смяна на личността отпред на Русия. Навални нарежда активността си като двубой с Путин, само че той не опълчва демократичната система от полезности на властническите правила на настоящето съветско управление.
Разбира се, можете да се възхищавате на безстрашието на Навални, несъмнено, можете да съчувствате на страданието му. Но в последна сметка това е просто страст. Емоции, преобладаващи в медийните отчети и политически изказвания. Много по-важно е обективно да се прегледа неговата основна позиция и днешната слаба политическа платформа. Това ще даде здравомислещ взор върху облика на Навални.
Разбира се, това безусловно не ни пречи да осъдим наказателното гонене на Навални и жестокостта по отношение на инакомислещите в Русия.
Разбира се, и тримата са били или са затворени по политически аргументи. Международните неправителствени организации са ги разглеждали или смятат за „ пандизчии на съвестта “. И двамата руски дисиденти бяха морални престижи и борци за „ интелектуална независимост “. И даже в случай че Солженицин по-късно разкри блестящо изразен съветски шовинизъм, той във всички случаи беше най-постоянният и важен критик на сталинизма и неговото завещание в Съветския съюз. Сахаров, който самичък принадлежеше към формалния интелектуален хайлайф на Съветския съюз, беше подготвен да загуби позицията си, с цел да уточни мрачното положение на правата на индивида в Съюз на съветските социалистически републики и неналичието на духовна и самостоятелна независимост.
Списание Harper`s Bazaar има изявление с Юлия Навальная. Въпреки обстоятелството, че изявлението е огласено едвам в този момент, диалогът се е провел на 11 я...
Навални, въпреки това, е политически опортюнист, който от време на време се осмелява да произнесе десни националистически лозунги, с цел да усили броя на почитателите си, след което още веднъж се връща в левия популизъм, в случай че му се коства по-подходящ за разширение на кръга на поддръжници.
Когато съветското държавно управление се пробва да стабилизира икономическото и финансовото състояние на слабия в структурно отношение Северен Кавказ, Навални се трансформира в расист с лозунга „ Спрете да захранвате Кавказ “. Само в десния шовинизъм на Навални може да се наблюдава известна аналогия със Солженицин - спомнете си писмото от 1974 година до руското управление.
Разбира се, не може да се преглежда в Русия като морална полезност, изповядваща демократичните полезности. Атаките му против мигрантите, десният му шовинизъм, благосклонностите си към който той удостоверява понякога и до момента, отношението му към исляма - всичко това не му разрешава да бъде приет за честен престиж. Липсва му моралното значение, което отличава по-специално Солженицин и Сахаров.
Не единствено морална безскрупулност, само че и необуздана суетност
Руски прокурор изиска от московски съд да санкции рецензия на Кремъл Алексей Навални с 950 000 рубли (10 600 евро) за обвинявания в клюка...
Освен това Навални, за разлика от Сахаров и Солженицин, също заявява политически упоритости. Той освен желае да въплъщава морална съвест, само че и се стреми към политическа власт, която в никакъв случай не е била цел на Солженицин или Сахаров. Мисионерската концепция на Навални, че той е незаместим за „ Русия без Путин “, произтича от желанието му самичък да стане президент.
Трябва да се означи обаче, че той самият - сходно на Путин - има доста персоналистичен мироглед за властта. Той се счита за кадърен да управлява Русия. Освен това основаването на демократични институции е доста по-голям въпрос от елементарната смяна на личността отпред на Русия. Навални нарежда активността си като двубой с Путин, само че той не опълчва демократичната система от полезности на властническите правила на настоящето съветско управление.
Разбира се, можете да се възхищавате на безстрашието на Навални, несъмнено, можете да съчувствате на страданието му. Но в последна сметка това е просто страст. Емоции, преобладаващи в медийните отчети и политически изказвания. Много по-важно е обективно да се прегледа неговата основна позиция и днешната слаба политическа платформа. Това ще даде здравомислещ взор върху облика на Навални.
Разбира се, това безусловно не ни пречи да осъдим наказателното гонене на Навални и жестокостта по отношение на инакомислещите в Русия.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ