Емоционалното израстване при децата не е толкова очевидно, колкото физическото.

Емоционалното израстване при децата не е толкоз явно, колкото физическото. Въпреки това има изречения, които децата използват, които демонстрират, че уроците, които им предаваме, до момента в който порастват, дават резултат. Не сте сигурни защо да се ослушвате? Ето 7 изречения, които са симптом, че детето ви пораства.
1. „ Това беше мъчно. “
Когато децата признаят, че са създали нещо, което е изисквало изпитание, това демонстрира, че те схващат, че когато пораснат, нещата няма да се случват от самосебе си. Ако детето ви каже тези думи, похвалете го и отговорете с „ Да, беше. И ти се оправи. ”

2. „ Не мога да допускам, че го направих. “
Тези думи приказват, че детето ви има персонален честен стандарт и (през множеството време) го употребява, с цел да взема решения. Нашата цел като родители не е да предпазим децата си от неточности.

Задачата ни е да им дадем честен компас, който да употребяват, когато не сме там, с цел да им помогнем.

3. „ Забелязах, че това би трябвало да се свърши. “


Тези думи демонстрират самодейност и дарба у детето да гледа отвън личните си потребности и стремежи . Макар в множеството случай, в началото децата да вземат самодейност в семейството в устрема си за лична полза, като да вземем за пример разрешение за излизане с другари, значимо е да окуражите такива самоинициативи у детето си.

4. „ Не мога да изляза. Имам да пиша домашно. ”
Понякога би трябвало да се избере писането на домашни пред обществения живот. Тази демонстрация на отговорност не е занимателна, само че е знак, че детето ви пораства и е готово за университет или работа.

Ако детето ви избере да бъде отговорно, не позволявайте на опцията да го похвалите да ви подмине. Не всички деца го вършат без подкана или ултиматум от родителите си, тъй че е значимо да го отбележите.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

5. „ Не разбирам. “
Казването на „ Не разбирам “, без значение дали става въпрос за учебна задача или правила за дома, демонстрира, че детето ви има предпочитание да учи и е готово да признае, че не знае всичко. Вярвам, че с цел да бъде то част от речника на вашето дете, значима роля имат родителите и роднините, които би трябвало да си признават, че и те от време на време не знаят и не схващат всичко и да употребяват тази фразата по-често.

6. „ Наистина правя оценка това. “


Има моменти, в които децата са капризни и имат вяра, че имат право да постановат мнението си, само че когато същото това дете изрази признателност и оцени упоритата работа, която сте положили, с цел да се случи нещо, това е ободрителен знак, че то пораства и се трансформират във възрастен човек.

7. „ Можеш да ме пуснеш. “
Ще има миг, когато детето ви ще ви огледа с убеденост и упоритост и ще каже: „ Всичко е наред. Можеш да ме пуснеш. Колкото и да не ни се желае да ги пуснем, тъкмо за това сме се подготвяли. И въпреки това да е малко тъжно, то е показателно, че сте възпитали решително дете, което е задоволително самоуверено да поеме по своя път на възрастен човек.