♥ Емоционално нестабилната личност - нуждаеща се и изискваща без мярка
Емоционално нестабилната персона
Изучаването на прочувствено нестабилните персони и диалозите с хората, чийто живот е бил преобърнат от тях с главата надолу, би трябвало да интересуват всички ни. Докато обществото и експертите признават с по-голяма подготвеност вредите, породени от други рискови персони, като да вземем за пример хищника, хаосът, породен от прочувствено нестабилната персона, рядко се преценя съответно. Вредата, която тя предизвиква, е най-вече междуличностна - точно от типа, който престъпната система има податливост да подценява, само че все пак ние постоянно живеем или работим с такива хора и те могат да причинят големи вреди.
Ключовата линия на тези персони е мощната прочувствена неустойчивост, проявявана посредством видове държание, които засягат тяхното богатство, както и връзките и взаимоотношенията им с близките. Променливи като вятъра и много по-непредвидими от него, те се люлеят от единия завършек на прочувствения набор до другия, чувствайки се в един миг като крале, застанали на върха на света, а в идващия - като жертва, захвърлена в крайпътната канавка. Те могат да бъдат надарени, чаровни, провокативни и съблазнителни, само че могат доста бързо да станат враждебни, импулсивни и даже ирационални. Точно за тази персона е бил фиктивен терминът „ непостоянен “.
Тези хора имат всепоглъщаща потребност да бъдат обичани и да се усещат в сигурност, само че са съвсем неспособни да поддържат или запазят здравословни взаимоотношения. Приближете се прекалено много и те ще се почувстват задушени; дайте им пространство и те ще се почувстват изоставени. Тъжно е, че незрялото им търсене на непоклатимост може да нанесе щета на тях самите, както и на близките.
Когато чуя за следващата звезда, развеждаща се за пети, шести, седми или (в случая на Елизабет Тейлър) за осми път, неизбежно се запитвам дали тази персона не е прочувствено нестабилна. Дали съпругът/съпругата му/й е наясно с това? Дали Ричард Бъртън, който се върнал за повторно при Елизабет Тейлър, е считал, че нещата ще се оправят? Не, не са се оправили - и това нормално не се случва.
Хората могат да се почувстват привлечени от интелигентността, силата, съблазнителността или хубостта на тези персони, приемайки тези характерности като позитивни фактори за сполучлива връзка. Но когато се вгледат по-дълбоко под външния искра, под овладяната обществена персона ще открият същинската прочувствено нестабилна същина. У дома, в службата или на снимачната площадка тези интелигентни, само че мощно напрегнати хора разстройват дейностите, месят се или стават дотолкоз сложни за другарство, че е невероятно да се прави работа или пък се стига до непреодолими спорове. Всяка биография на Мерилин Монро, която сте чели, свидетелства за нейната прочувствено нестабилна персона, която за жалост се отразявала пагубно както на самата нея, по този начин и на съвсем всички, с които е работила.
Подобно на нарцистичните персони, прочувствено нестабилните персони също би трябвало да бъдат обслужвани: те прекрачват граници, нарушават правила и имат потребност да бъдат в центъра на вниманието. Но до момента в който нарцисистите вършат това, тъй като считат, че са съвършени и им се поставя особено внимание, прочувствено нестабилните персони го вършат, тъй като се нуждаят от непрекъсната поддръжка и одобряване, като ги изискват даже от деца, с цел да се усещат добре в кожата си. Силно нуждаещи се от поддръжка, те се прилепят като вендузи към тези, които ще задоволят потребностите им и ще понасят държанието им. Но сходно изискващо поведение е изтощаващо даже и за най-всеотдайния човек, а тези човеци постоянно са доста изискващи.
Ако имате взаимоотношения с подобен човек, подгответе се за живот, изпълнен с крайности, неспокойствие и безсилие. Степента на хаоса зависи от индивида, с който си имате работа, както и от това къде в спектъра попада неговата патология, защото всеки човек е друг. Някои не са толкоз враждебни и са по-поносими, до момента в който други може да работят саморазрушително, да са токсични за сътрудниците си или даже за личните си деца. В най-хубавия случай те ще са дразнещи и свадливи, а в най-лошия ще понесете дълбоки прочувствени контузии, а може би даже и принуждение. Един психолог ми разказа опустошителния стрес да си имаш работа с прочувствено нестабилна персона по следния метод: „ Те не всеки път те убиват. Но непрекъснато са като пръст в окото ти “.
Много фактори могат да способстват тези персони да са такива. Може би има неврологични и даже биологични аргументи за държанието им или то може да е резултат от контузия в предишното, приложимост на опиати, тормоз или родителска индиферентност. Никой не знае сигурно, макар че всички тези фактори несъмнено способстват за това, в това число и наследствените.
Но това, което знаем сигурно, това, което са споделяли с мен и това, на което ме е научил опитът ми, е, че тези хора в последна сметка изсмукват от другите цялото им самообладание, схващане, състрадание и приемливост. С държанието и прочувствената си неустойчивост те напрягат до краен лимит връзките в фамилията си, с сътрудниците и ръководителите си.
Накрая хората към тях просто се предават - не им е останало нищо повече за предоставяне. Някои споделят, че са дотолкоз прочувствено изтощени от нестабилните персони, че към този момент са изгубили потенциала си за състрадание и обич. Както ми сподели един брачен партньор, който дълги години е бил женен за прочувствено нестабилна жена: „ Опитах всичко. Какво ли не направих поради нея. Но животът ми с нея беше пъкъл. Накара ме да мисля за самоубийство - и това беше последната капка. Бях изцяло отпаднал и обмислях да нараня себе си. Всичко това единствено поради нея “. Чувал съм тези неща безчет пъти през последните 35 години, като специфичен сътрудник на ФБР, а след това и като поведенчески съветник.
Същите тези усеща бяха споделяни и от други хора, в това число и от починалия ми наставник, доктор Фил Куин. Католически духовник и психолог, доктор Куин бил учуден да научи още при започване на практиката си по какъв начин хора, които в никакъв случай не са си и помисляли да наранят някого, са били докарвани до такава степен да желаят да наранят себе си или да причинят щета на различен човек поради прочувствената му неустойчивост.
Шокиращо? Да. А също и показателно за това какъв брой мъчителен и нездравословен може да бъде животът с прочувствено нестабилна персона. След като разгласих публикация за рисковите персони в блога си на уеб страницата „ Сайколъджи Тудей “, една читателка ми писа персонално писмо, в което споделяше: „ Искам майка ми най-накрая да почине. Тя открадна младостта ми и всякакво възприятие за защитеност. Искам тази персона, която в никакъв случай не ме е защитавала, най-накрая да почине, с цел да си отдъхна - за да не ми се постанова непресттанно да съм нащрек “. Бях шокиран да прочета това в дългото й, обстоятелствено писмо, до момента в който не стигнах до нещата, които е правила майка й и по какъв начин е тормозила щерка си. Тогава разбрах за какво се усеща по този начин.
В началото на кариерата ми в силите на реда по-възрастните служители на реда ми описаха за тъжното събитие хората да бъдат докарвани до такава степен, че да нараняват други поради метода, по който те са се отнасяли към тях, и че това било всекидневно при множеството позвънявания за домашни спорове, които получавали. Това е стряскащата действителност, когато си имате работа с по-тежки случай на прочувствено нестабилни персони. Тяхното рисково държание провокира рискови реакции: душевен здрави хора биват докарвани до нездрави мисли или дейности. И до момента в който тези мисли могат да бъдат разбрани, пострадването на себе си или другите в никакъв случай не може да бъде целесъобразно, нито пък извинено. Тези хора се нуждаят от помощ също толкоз, колкото и засегнатите от тях.
От: „ Опасните персони “, Джо Наваро; Тони Сиара Пойнтър, превод Детелина Иванова, изд. „ Изток-Запад “, 2016 г.
Картина: The Scream; DALL-E
